Fingerprint fail

Гледам го Петър Москов, откакто сдаде министерския пост обикаля по телевизиите като цветарка да обяснява каква благинка е въвеждането на пръстови отпечатъци в болниците и как с въвеждането на пръстови отпечатъци здравеопазването е цъфнало и вързало, щото вече не се източвала Здравната каса.

Плямпа Пепи на едро, плямпа и сам почва да си вярва!

Само че в петък се подложих на една операция, имах лек кожен проблем и по-лесното беше да се отстрани оперативно. Първо пробвах в една частна клиника, в която ми взеха 50 лв само за преглед, на който ми поставиха като диагноза нещо, което знаех и за капак ме посъветваха да си реша проблема с операция. Там май имат повече опит в правенето на патешки устни и поставянето на силиконови цици, редиха ми една сума от 1 200 лв за операцията от които Здравната каса поемала само половината, другата половина аз ще си я доплатя. Аз почти бях навит на сделката, ама на Малкото Кате не и хареса сумата, развъртя няколко телефона и ме прати в държавна болница, където Здравната каса нищо не ми пое (лекарят си сложи парите в джоба, нямаше касов бон, няма нищо) и цената беше наполовина отколкото в лъскавата частна клиника.

Да съм жив и здрав, операцията отне около 20 мин, половин час по-късно ме пуснаха да си ходя вкъщи, но ме предупредиха, че ще трябва след два дни (днес или утре сутринта) да мина, за да ме "изпишат". Те., аз си платих колкото ми каза докторът, оперирал ме е по спешност, нали не са 600-те лв на д-р Георгиев от частната клиника, но те хората гледат да не загубят тяхното си. Плюс два дни по 5,60 на ден за престоя ми в болницата.

И като цяло поне 5 пъти ми вземаха пръстов отпечатък.

Та цялата тая история я разказвам не да се оплача от конкретен лекар, а просто да споделя мнението си, че каквото си беше и преди Петърчо, такова си и остана, но на Петърчо нещо не му излиза уравнението, колкото и да се обяснява по телевизията.

Петък следобед

Исках да си направя впечатляваща снимка ПРЕДИ, да отслабна и да си направя още по-впечатляваща снимка СЛЕД.

Засега обаче правя все по-впечатляващи снимки ПРЕДИ.

*******************

Всяка реклама на хранителни продукти, лекарства, паста за зъби и т.н. ще бъде много по-ефективна ако накрая завършва с фразата: "От това растат циците".

*******************

Тя прокара ръка по ципа на дънките му и разбра, че намеренията му към нея са твърди.

*******************

Реших да правя коремни преси сутрин.

Станах сутринта в 6, легнах на пода, събудих се в 11.

Инструкция

За сведение на дамите.

Как бързо да си хванете мъж:

1. Разположете дивана близо до телевизора и контакта.

2. Поставете бира до него.

3. Не забравяйте и мезетата.

4. Отворете вратата на апартамента.

5. Почакайте малко ...

Левон, тракторите и квалификацията

... Не е необходимо. Но да вземем един съвременен трактор. Той разполага с GPS системи и всякаква електроника. Не е като тракторът отпреди 20 г. Което означава, че трактористът отпреди 20 г. не може да управлява съвременен трактор, ако не е повишил квалификацията си. На този човек, дори да се купи съвременен трактор, няма да може да го използва.

Левон Хампарцумян, интервю тук

Въпросният господин ми е неприятен още от времето, когато по времето на Костов първо стана шеф на Агенцията по приватизация, после приватизира Булбанк (продаде я на италианците от Уникредито), а след изборите стана шеф на Булбанк. В някои бели държави на това му викат конфликт на интереси и от такива случаи се интересуват съдии и прокурори, но не и у нас.

Вероятно според Левон един тракторист у нас трябва да има такава квалификация, че не трактор, а "Куин Мери ІІ" да му дадеш, ще го подкара без да му мигне окото.

На косъм

Симеончо е втори, дундьото - пети, а на първо място е Бобката

Не му върви на Симеончо в шаха тази година.

Първо в началото на годината участва в турнира на ШК "Ивис", където представянето му беше по средата - 3,5/7, после се разболя и пропусна първия турнир на "Флорина" за годината, а днес се размина с първото място на косъм.

А двата турнира бяха като локум!

Днес отиваме на турнира, аз му говоря редовните неща - да не бърза, да внимава, да гледа, да се чуди какво иска противника му, защо играе еди коя си фигура, а не другата, все редовните неща. Теглят жребия, пада се с някакво момченце (некъв дундьо), дето досега не е играл с него и идва по някое време:

- Загубих.

- Е що?

- Ми водих го с 3 пешки, той намали на 2, аз тръгнах да вадя дама, той ми заплаши топа, аз го местих и той ми направи шах-топ.

- Е не можа ли да да смениш топа за друга фигура?

- Не.

Както и да е, станалото - станало, то и на мен ми се случват такива неща.

После обаче, във втория кръг, заради загубата в първия жребият вече го праща срещу по-слаби съперници. Симеончо нямаше проблем, взе си своето, победната серия продължи и нататък, до последния кръг. Пет поредни победи, но заради глупавата загуба в първия Симеончо в последния кръг игра за второ място, не за първо.

Иначе дундьото от първия кръг остана на точка зад Симеончо в класирането, аз много се дразня когато го бие някой и накрая е зад него, но има и такива турнири, има и такива мачове.

Сребърният медал си е сребърен медал, потруди се за него, все пак с такъв старт и това е добре.

Петък следобед

Въпрос в bg-mama:

"Момичета, помагайте! Защо мъжете са такива стиснати? Моят приятел ми казва, че ме обича и че ми има доверие, че няма да жали пари за мене. Остави вкъщи един пакет презервативи. Когато следващия път дойде, видя че кутийката е отворена и един липсва. Много се ядоса, вдигна ми скандал. Едни презервативи са 4-5 лв пакета, един излиза около 1,50 лв. За 1,50, представяте ли?

****************

До сватбата не съм си и представял, че млякото в хладилника е възможно да се постави неправилно.

****************

В секс-шоп влиза възрастна жена:

- Извинете, имате ли надуваеми кукли с очила? Моят внук си пада по умни момичета ...

****************

- Как можеш да правиш секс когато аз не искам?
- Аз мога да правя секс и когато те няма!

15 feb post

Празнувайте, празнувайте, на на сутринта на 15-ти реалността е друга.

В качеството му на какъв?

В качеството му на какъв еврокомисарят Димитрис Аврамопулос информира един редови български гражданин, какъвто в момента е Бойко Борисов, че на България са и отпуснати допълнителни средства по отношение на какво и да било? 

Да не би в Еврокомисията да разиграват някаква лотария, нещо от типа на радиоигрите от 90-те и да звънят на произволен номер и наш Бойко да е извадил късмет?

И все се връщам към записа на разговора между Борисов и Кокинов, когато накрая от охраната се обаждат "От Разузнаването дойдоха", така и не разбрахме от кое разузнаване и защо са дошли?

Она была ничё такая...

Не се наемам да го преведа по две причини - първо, едва ли ще ми стигнат силите да предам смисъла му, и второ - на руски си звучи много по-добре, смисъл от превод няма.

Автор е Владимир Горохов.

Она была ничё такая...
Я подхожу, короче, к ней:
А ты ничё вобще такая -
Я говорю, короче, ей.

Она мне: Да и ты ничё, блин.
(А я действительно ничё.)
Я говорю: Раз так, то чё, блин -
Пошли ко мне, что ль - или чё?

Она сказала: Дай подумать -
А чё тут думать, говорю -
Раз я ничё, то чё тут думать -
И ты ничё раз, говорю.

Она, короче, чё-то мялась,
Стояла мялась чё-то всё...
Ну ладно, чё - чуть-чуть
помялась -
Ей говорю - и хватит - всё.

Давай, поехали, короче.
Не, не поеду, - говорит.
И хрен с тобой - я ей, короче.
Шуруй давай, блин - говорит.

А жалко, что ничё не вышло -
Она реальная была.
Но если б чё-то у нас вышло,
Она б довольная была.

 

Онова чувство ...

Втори февруари е, празнуват разни нежни мъжленца, а никой не си дава сметка какво им е на тях, в смисъл, вие как ще реагирате, ако разберете, че гаджето ви е гей ...?
И по случай днешният празник един виц, напълно подходящ както за деня, така и за снимката:

Реве един на улицата, хората се спират и го питат:
- Какво има бе, що ревеш?
- Гаджето ми го вземат в казармата-а-а-а-а ...
- Ма чакай бе, гаджето ти мъж ли е?
- Бе какъв мъж бе, момченце е още!

+ тия двата като бонус:

Джендър-тест:
- Вие лежите в леглото между жената на своите мечти и гей. Към кого ще се обърнете с гръб?
- Извинете, само да уточня: просто някакъв гей или гейят на моите мечти?

В женския ад всички мъже са педераси.
В мъжкия също.

И к`во стана с личната кауза?

Монумент "Кунева издига знамето на борбата с корупцията"

Ако не си спомняте, да си припомните, ама Кунева преди време превърна борбата с корупцията в своя лична кауза. В смисъл, писа там някакъв закон, почна да го разнася по телевизии, да го внася в Народното събрание, па като му дойде време да се гласува, и не мина, и тя много навътре го прие и каза, че няма да се предаде и се закле да превърне борбата с корупцията в своя лична кауза.

Онзи ден обаче излезе една статистика от "Прозрачност без граници", която показва, че България, въпреки усилията Куневи и преображението Кунево пак си е на последно място в борбата с корупцията от целия ЕС. 

Те тия от "Прозрачност без граници" сигурно не са чули, че Кунева лично се е заела да изкорени корупцията в България, ако не изцяло, то поне по високите върхове. 

Язък, жената таман се беше активизирала и тия дойдоха с големите шамари!

Петък следобед

- Ох, къде е Жената, която ще ме обича такъв, какъвто съм?

- Ето ме, аз те обичам!

- А, не, не ти, ти си грозна!

***********************

Той и подари кантарче за Коледа.

Тя му подари линийка.

**********************

Две жени си говорят пред входа на блока. Излиза трета и си започва да се оплаква:

- Ох, всичко ме боли, ръцете ме болят, краката ме болят, всичко, всичко ...

- Не лъжи, вчера двама бяха при тебе, днес още един!

- Дребни душички сте вие, дребни! Едно здраво място видяхте и за него ми завидяхте!

Цецко и Жозеф Дол

На снимката е Цецко в разговор с председателя на ЕНП Жозеф Дол.

До Цецко предполагам, е преводачката, щото Жозеф Дол едва ли знае български, а Цецко със сигурност знае само български.

На Лубянка

На снимката е сградата на Застрахователно дружество "Русия" на площад "Лубянка"№2 в Москва. 

В съветските времена там е разположен Комитетът за държавна сигурност, КГБ. Или както са се шегували при Сталин, сградата се е превърнала от "Росстрах" в "Росужас".

Не е Чехльо, генерал е!

За недоразбралите, на трибуната не е Чехльо, а офицер от запаса, и то генерал. 

Истински строеви генерал, не паркетно леке като Борисов или Атанасов.

При него подвиквания от място очевидно не минават. 

Да си народен представител и да подвикваш от място, когато новоизбран президент за пръв път се обръща като такъв към Народното събрание показва първо липса на възпитание, и второ - че не ти е мястото там.

Така че можете да се възмущавате и напущате колкото ви душа иска, по пет пъти на ден

Остава ви още една седмица!

Петък следобед

Дали единия от близнаците си мисли, че не е бил планиран?

*****************

- Скъпа, искаш ли да правим секс?

- Не, мили, боли ме главата.

- Спокойно, нея няма да я ползваме днес.

*****************

Предлагам, за да е ясно на всеки, жените при получаване на оргазъм да вдигат ръце и да обявяват "Тадаааааааам!"

Как се защитава националната чест

Действието се развива в Чехия, на Световното първенство по хокей на лед за девойки, 1/4-финал между домакините и Русия. Мачът е доста груб, изпълнен е с провокации, рускините в крайна сметка печелят с 2:0. 

След мача, по правилата на Международната федерация по хокей на лед се изпълнява химна на страната-победител. Не знам дали е заради прословутата омраза на чехите към руснаците или просто яд от загубата, или комбинацията от двете, но 1 500 чехи в залата започват да освиркват руския химн.

Наташките обаче не си оставят магарето в калта!

Шапка им свалям на тези момичета!

Така се помпа национално самочувствие, така се възпитават хора, които си обичат родината и са готови да я защитават.

Не с карнавални шествия, кухи лозунги и ураджийски призиви.

И когато се чудите защо Русия е велика държава, пуснете си това видео, ще разберете защо.

Мисли

Иванчо трамбова приятелката си върху спалнята на родителите си. Те внезапно се прибират. 

Мислите на всеки:

Марийка: "Леле, ще умра от срам!"

Иванчо: "Леле, какво ме чака като си иде Марийка!"

Бащата: "Браво бе, на тати юнака!"

Майката: "По-широко си разтвори краката ма, не виждаш ли, че му е неудобно!"

Магически отвари и къде да ги намерим

Супичките на Малкото Кате все повече заприличват на нещо, правено в час при Сивиръс Снейп.

П.П. Вкусни са.

За Саад и Надеждата

Първо ще започна с една препратка към "Изкуплението Шоушенк". Там (във филма) Ред казва на Анди:

- Нека ти кажа нещо, приятелю. Надеждата е опасно нещо ...

А иначе, Саад Саад е герой на "Одисей от Багдад" от Ерик-Емануел Шмит. Въпреки, че е писана от французин от името на иракчанин, историята, която се разказва вътре е интересна и в нея се казват много истини. Саад е роден в Ирак на Саддам Хюсеин, животът му започва в една тоталитарна държава, преминава през Първата война в Залива, ембаргото и свързаната с него мизерия и нещастие, Втората война в Залива, свалянето на Саддам, хаосът след това. 

Емиграцията на Саад е напълно естествен процес на този фон.

Саад на арабски значи "надежда", но самият той в много моменти от книгата губи всякаква надежда. Прекалено много стават ударите на съдбата върху него и близките му, за да си позволява да се надява на нещо по-добро в този живот. В тази връзка надеждата е опасно нещо ...

Саад извършва една малка одисея - от Багдад през Кайро, Малта, Сицилия, Франция до крайната му цел Лондон. По пътя си среща различни хора, най-често емигранти като него. Някои са добри (Бубакар, Леополд), други - не. Общото е, че всеки носи със себе си много истории на насилие, нещастие и сълзи. И се надява да стигне до Обетованата земя Европа. 

Много интересна гледна точка има Саад (или авторът, все тая) върху това къде е родината? Или какво е родината, ако искате. За Саад Ирак не е родина, що за родина е мястото, което ти е донесло толкова смърт, нещастие, липса на перспектива и насилие? Родината е там, където си щастлив. Интересна е мисълта на баща му за оптимизма: "Аз съм оптимист, който казва "утре", а ти си оптимист, който казва "Там". Твоят оптимизъм се разкрива в пространството, а аз го разпределям във времето".
Четейки това човек, ще - не ще се замисля за това от кои оптимисти е.

Или за емигрантите: "Има два вида емигранти - едните пътуват с много багаж и си мислят, че където се установят, там ще стане по-добре. Те никога не успяват, те носят проблемите със себе си; вторите пътуват без багаж, те успяват да се приспособят там, където отидат." 

Най-голямо впечатление обаче ми направиха мислите на Саад на границата между Франция и Италия. Когато една сутрин се събужда в една крайпътна канавка и разсъждава за съдбата на хората:
"Нали всеки човек е изпитвал този страх, поне за миг и е осъзнал, че по своята същност нито една от многочислените характеристики не му принадлежи, че само на йота се е разминал от това, да се роди на друго място, да научи друг език, да получи друга вяра, да бъде възпитан в друга култура, пропит от друга идеология, с други родители, други наставници, други образци.
Аз, емигрантът, непрестанно им напомням за това. За пустотата. За основополагащата случайност. На всички тях. И затова те ме ненавиждат. Нали аз бродя по градовете им, заселвам се в пустеещите им къщи, залавям се за работа, от която те се отказват и по този начин им казвам на тях, на европейците, че искам да съм на тяхно място, да се приобщя към привилегиите, които им е дала сляпата съдба.
Когато ме видят, те разбират, че на тях им е провървяло, че са изтеглили щастливия билет, че острието на съдбата е минало на микрон от тях и споменът за тази първична и основна уязвимост ги парализира. Нали за да забрави за пустотата, за да си придаде значение човек се самоубеждава, че поради някакви дълбоки, неразрушими причини той принадлежи именно към този език, нация, място, раса, морал, история, религия, идеология. Но както и да се маскира, трябва само да се замисли за себе си или да срещне нелегален имигрант, той всеки път губи илюзиите си и намира пустотата: той не може да бъде себе си - италианец, християнин, още някой друг ... Той е събрал в себе си набор от характеристики, те са му дали плътност, но в дълбините на душата си той знае: неговата задача е само да ги получи и да ги предаде нататък. Той е само пясък, пресипан в опаковка; сам по себе си е никой и нищо ..."

Та в този ред на мисли още веднъж осъзнавам колко е тъжно, че България е само транзитно място, през което мигрантите се опитват да стигнат до Запада и как хора, бягащи от война, бомби и разрушения не искат да спрат у нас. Но това е тема на друг разговор.

Иначе, за Саад и надеждата ... В един разговор с баща си Саад научава, че брадавица може да изчезне сама, стига да я наречеш с правилното и име. Но трябва да го уцелиш. На Саад му се появяват няколко брадавици в началото на книгата, той все не успява да уцели името им докато най-сетне не решава да пробва със Саад, с "надежда".

Бих препоръчал тази книга на Динко, Перата и останалите local heroes, но се съмнявам, че в последните 5 години са чели нещо по-различно от ароматизатора в тоалетната. Но пък ако имате желание, препоръчвам ви я, ще ви хареса.