14 декември 2008

Мълчанието на овцете

Тези дни всички се надпреварат да коментират смъртта на студента по фармация Стоян Балтов. Кой откъдето свари, и веднага се изказва по темата; дори съм изненадан, че Бойко Борисов не е впрегнал двете си останали живи мозъчни клетки и не е заклеймил Станишев и тройната коалиция за бедата. Аз пък ще ги заклеймя. И не само тях - ще заклеймя и Бойко. И тези, които евентуално ще прочетат това (те май не са много). Всички, дори себе си.

Защото аз се чувствам виновен за нея - за тази смърт. Аз вдигнах ръка срещу този човек. Срещу поредната жертва на абсурда.

Защото си мълча.

Ей това е. Мълчим си всички. Защото така ни е по-удобно. И по-лесно. Този случай ще отмине и ще си замине, след две - три години за Стоян ще си спомнят единствено близките му и тези, които бяха с него във фаталната нощ. От време на време и нукои от съучениците му. Останалите ще проделъжим да оцеляваме и да се борим с живота и ще си мълчим. Така е по-лесно.

В интервю за Стандарт ректора на Медицинския университет проф. Ваньо Митов споделя много истини за състоянието на Студентския град. Да, но те се виждат от всички. И от мен, и от вас - от всеки един от нас. И е похвално, че поне един човек ги казва. Срамно е, че е чак след този смъртен случай. Казината и публичните домове, за които говори професорът, не са се излюпили за една нощ. Заведенията и дискотеките се отварят там с години - ден след ден. Зако се чудим, че Студентския град е развъдник на престъпност, вместо на знание, когато на Балканите се строи най-много на две места - Косово и Студентския град. Не знам дали Студенския град е "софийския Лас Вегас", но знам, че е българския вариант на "градът, който никога не спи".

Много е хубава инциативата да се затворят заведенията в Студенския град и да го превърнем в един истински кампус, както са кампусите в западните (че и източните) страни. Но се съмнявам, че ще стане, господин професоре. И причините за моите съмнения са ясни още преди вие да направите своето предложение - за да се открие заведение в София, пък да не говорим за Студентския град, се плаща. Плаща се на политици, полицаи, прокурори, съдии, инспектори - всички тия, дето работят за по 500 лв. на месец, а карат коли за по 50 000. И тях никой не ги пита откъде ги вземат тия пари. Аз също не ги питах. И мъртвото момче сигурно не ги пита, но това не го топли вече. Всички тия заведения в Студентския град са страхотен бизнес. Това са потоци пари - парите на мама и тате в провинцията, които изпращт всеки месец в София на отрочето си, за да може да вилнее из заведенията в Студентския град, докато уж взема висше образование.

Преди месец в София взривиха два публични дома. По-точно бардаци, щото проституцията в България все още е е незаконна и такова животно като "публичен дом" официално не същуствува. Много ми бе забавно да наблюдавам реакциите след това - вътрешния министър споделя, че е изненадан от съществуването в София на такава мрежа от бардаци, а някакъв комисар пък моментално решава да успоки гражданите - "Ние отдавна ги наблюдаваме, няма страшно, те си разчистват сметките."

Глупости!

Лошото, че и с дрогата е така. И за разлика от платения секс, от нея се умира.И нашата полиция много добре знае и кой внася дрога, и кой я разпростанява, и кой на кого се отчита и от кого се контролира цялата работа.

Много наивно е това изказване, господин професоре, че трябва да изчезнат дилърите от Студентския град. Тая няма да стане; лошото е че и вие след 3 месеца няма да си спомняте какво точно сте казали в това си интервю. Кога забелязахте тия дилъри? И защо мълчахте досега?

Защо всички си мълчим?

Защо си мълчим пред простака, предредил всички на светофара?

Защо не се обадим в полицията, когато ни задминават на магистралата със 150, че и повече - чакаме да ни прегази някой нов Стависки ли? Не, вместо това усложливо пресветваме с фарове - "Има полиция, бъди внимателен".
Ето от това ме е срам. И затова и аз съм виновен за смъртта на Стоян Балтов. 

Бас държа, че същата тая дискотека "Амнезия" не е спирала да работи след трагедията.

Бас държа, че Стоян Балтов е поредния пирон в ковчега на България. След "Индиго", след "Алабин 39", след Лим и преди още много други. Ще има и други, сигурен съм. Няма начин да няма, това е България.

Стига сме мълчали.

Аз не искам повече да си мълча и няма да мълча. Нещо трябва да се промени. Не може живота в България да продължава по този овчи начин.

1 коментар:

  1. Нямам идея защо продължаваме да мълчим, особено на фона на всичко, което става в Гърция. Толкова ли сме затъпяли, обезверени и оглупели, че всеки се свива в черупката си и гледа само себе си? Нямаме сили за повече? Не зная. Но знам, че нещо трябва да се промени. За да могат онези мъничките,които качваме на нашите рамене, да живеят един ден по-добър живот от нашия. Ние трябва да започнем тоя живот - тук и сега!

    ОтговорИзтриване

За Бога, братя, коментирайте!