Днес, 12 Август, е рожденият ден на Фидел Кастро. Понеже почти навсякъде ползвам негови снимки за аватар (скайп, icq и тъй нататък), понеже много са ме въпросвали защо именно Фидел, дори според някои Фидел е поредното олицетворение на мракобесието, смятам сега да дам отговор.
Биографията на Фидел е широко известна. Или хайде, да не е широко, но поне може лесно и свободно да се намери в интеренет. От уикипедия до разни отделни сайтове, едно на ръка, че на вчерашния ден много новинарски емисии съобщиха за рождения му ден и може да бъде намерена всякаква обща информация за него. Зад сухите думи, зад сухата информация прозират чертите на един силен характер и един изживян и вълнуващ живот. Там е тънката разлика между това, което ни пробутваха 45 години за героичния характер на нашата, съответно съветската революция. Героичната борба на Тодор Живков срещу монархофашизма така и не бе плътно подплатена с доказателства, напротив, дори има ред съмнения за негова дейност като агент - провокатор. Партизаните, които наистина са били в Балкана, дори и да заемаха някакви постове все пак останаха скромни и не забравиха откъде са тръгнали, къде са били и какви са целите им. Много малко от тях са се поблазнили от облагите на АБПФК (не, че не е имало и такива). Но бай Тошовия героизъм и революционно минало бяха мното бързо развенчани от следния виц: "Какво ще рече полунелегален? Той се крие, ама те не го търсят".
За съветските ръководители път още повече - след Ленин и Сталин, които са революционери и на практика сами са вземали властта (за Сталин също има съмнения за негово минало като агент на царската полиция), желанието на съветските власти да създават революционен ореол у следващите ръководители придобива комични измерения. Особено когато пред очите им имат Фидел Кастро, Че Гевара, които наистина са тръгнали от нищото или отнякъде, и са стигнали до върха, но по начин, виден за целия свят. Всъщност, направо си е героизъм оцеляването на революцията в Куба при положение, че след 1964 начело на СССР е Брежнев, който има доста скромна военна биография през Втората световна. Едно мъгляво и съмнително събитие - веднъж полковник Брежнев лично застава зад картечницата, за да спре настъплението на германците. Кой го е видял, кой го е описал, какво е правил там полковникът - не е ясно, да не говорим, че е започнал войната като политически офицер и в края на войната има едва 4 ордена - доста скромно. Да не говорим за златните звезди "Герой на СССР", които си връчва за щяло и нещяло. На този фон, Фидел Кастро, взел властта с автомат в ръка и не ползващ пищни облаги привилегии си е направо подриване на устоите на съветската система.
Разликата идва и от образованието - Фидел е юрист, завършил. Не е като нашия бай Тошо, който при посещение в Италия през 1974 наредил на преводача Асен Марчевски - "Момче, ако те питат какво съм завършил, кажи там нещо по правото". То, ако само с устно нареждане ставаше ... И пак един виц от 80-те години на миналия век: "Защо са разкопани софийските улици? Търсят дипломата на другаря Живков". За утопията и упоритото налагане на работническо - селския произход на ръководителите дори не си струва да отварям дума - голямата гордост е синът на обикновен селянин и селянка да достигне до висша партийна длъжност. Генерален секретар на КПСС например - Константин Черненко. Не, Фидел е взел своето образовение и е започнал да търси път за развитие на своята родина. По един или друг начин. Първо с добро, а като не става с добро - с лошо.
И най-важното - Фидел стъпва на кубинска земя и походът му към Хавана е низ от битки, в които всеки ден се е борил за оцеляването си. Не само своето - на своите идеи. И идеята на Фидел да обяви кубинската революция за социалистическа идва много по-късно след неговата победа.
Знам, че Фидел има доста врагове. Хора, които се опитват да отрекат и да заличат постигнатото от него. Самият той има много противници в самата Куба - от емигрантите във Флорида до дъщеря му, емигрантка в Испания. Съмнявам се обаче, че Фидел иска да става светец след смъртта си. Въпреки приятната карикатура, всички сме смъртни и той го знае. Сигурно един ден CNN ще обиколи света с новината - "Фидел Кастро е мъртъв". Само че до тогава има доста време. Може би е вярно това, че веднъж ако се срещнеш със смъртта и я победиш, тя те забравя и идва много късно. Не знам колко срещи е имал със смъртта Фидел - като партизанин, а след това и в неуспешните над 600 опита на ЦРУ да го ликвидира. В крайна сметка самите американци се предават. Не се поставя току така човек на корицата на Time.
Всички имаме тази съдба, която сами си изберем. Имаме право на избор какъв живот да живеем и чий пример да следваме. Народът на Куба отдавна се е произнесъл по въпроса.
Честит Рожден ден, Команданте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!