Мълчи!

Колажът вдясно е от 2005 година и е дело на шведския вестник "Експресен". За съжаление, от години се опитвам да я намеря в пълния и вариант, но безуспешно. В оригиналното издание под лепенките пише "Мълчи!*" - на  чист български (затова е звездичката, превеждат под линия). Повод за гаврата са многобройните нападки по онова време на Стоичков към шведския национален отбор по футбол, който според него е бутан от съдиите заради тогавашния президент на УЕФА, шведа Ленарт Йохансон.

Би било добре да припомним на "Златната топка", че по негово време националният ни отбор по футбол записа престижни равенства със световните футболни колоси Азербайджан (0:0), Малта  (1:1) и Албания (0:0) и загуба с катастрофалното 1:5 от Шотландия на турнира "Кирин къп" в Япония. 

Би било добре да му напомним, че по същото това време шведците, които иначе са добри в зимните спортове (ако може да се вярва на Д. Пенев) ни разбиха два пъти с по 3:0, а единственото, което направи Ицата беше да се заяжда с тях по вестниците. Отделно пропуснахме едно световно и едно европейско заради зора на Стоичков да има в CV-то си "старши треньор на национален отбор", за да вземе лиценз за треньор в Испания. 

А след като тая работа с лиценза се опече, Стоичков го изигра обиден, махна се от националния отбор по средата на кампанията (след равния с Албания) и пое "Селта" (Виго) с основна цел да го спаси от изпадане. За няма и половин година успя първо да изпадне от Примера дивизион, а след това да запише 3 победи, 3 загуби и 1 равен мач преди да го изритат и от там. Една от звездите на "Селта" коментира треньорските му напъни по следния начин:

„Стоичков живее още в дните си на футболист. Непрекъснато говори: Аз бях такъв, аз съм спечелил това, бил съм, бил съм…а след това на тренировка слага топката в центъра и ни пуска да играем като в училище!”

Би било добре Стоичков да си припомни това.

Би било добре да си спомни, че издържа само един сезон начело на следващия си отбор - южноафриканският "Мамелъди Съндаун", където стана известен повече с идиотския си английски (тук и тук), отколкото с някакви резултати. В интерес на истината там беше единственият успех на Стоичков - воденият от него отбор завърши на второ място, като до последно имаше шансове за титлата.

Но животът е несправедлив - сомтаймс уин, сомтаймс люн и Стоичков акостира в ростовския "Ростов" (този път като спортно-технически директор), където също не изкара дълго. Единственото, което стана ясно от престоя му там е, че освен английски, Стоичков не говори и руски. 

И като теглим чертата, какво се получава - отвсякъде гонен, навсякъде за смях!

И тоя човек, който не е разбрал, че колкото и гениален футболист да си бил, окачиш ли обувките на пирона, почваш на ново - той ще ми дава акъл как да си оправим футбола в България! 

Вертолейшън!

Странно е да нарича другите "мърши" след епизода с бонбоните и цветята на вратата н Христо Бонев.

Иначе аз съм съгласен  - с малкото уточнение, че трябва да се започне точно от него. От онзи, който вземаше комисионни, за да пробута посредствени играчи в националния отбор; от онзи, който си играеше на национален треньор само и само за да го добута до 3 години начело на национална гарнитура; онзи, който каза, че България нищо не му е дала; онзи, който не си плащаше данъците - на един самолет, и хайде, в любимата му Барцилона.

Човек, който се е провалил на всякъде, изгонен отвсякъде, евтин балкански тарикат на дребно.

Мълчи!