Поморие, Кораба

Зад колоната е втората собственичка, или де да я знам каква го играе - усмихната, приветлива, обяснява
на всеки какво съдържа всяко ястие, каква му е гарнитурата ... а бе въобще, разбира си от занаята.

Рядко се хвърлям да се правя на гурме специалист и да раздавам оценки и препоръки за ресторанти, но днес ще препоръчам ресторант (силно казано) "Кораба" в Поморие. Заведението се намира на крайбрежната улица (бул. "П. К. Яворов" 15), с 1 звезда, далече от външния вид на лъскавите заведения около него.

Обаче!

Пластмасови прибори за еднократна употреба, ама айде да не връзваме кусур, не се бутат да сервират
на английската кралица.

Първо, не знам как го правят, но аз по-вкусно свинско шишче в ресторант през живота си не помня да съм ял. Не знам в какво го мариноват, в какво го киснат и колко време, какви подправки му слагат, обаче месото си беше запазило сочността и имаше страхотен вкус, а бе въобще беше неква свинска фантазия!

Второ - гарнитурата. Пържените картофи, с тях или без тях все едно, те не са нещо особено, от замразените са. Зелето обаче беше много читаво, сочно и крехко, а не някаква целулозна гадост. Върхът обаче беше лукът, и той нещо беше обработен, така се върза със свинското, че няма накъде повече; добре, че на Симеончо му дойде в повече, та си вземахме и от неговата порция. Отделно, специално скарата се поднася на канапе, което поема от соковете на месото и зеленчуците, омеква, и ако после го ядете ... 

Трето - порциите са огромни, ма наистина огромни!, и си заслужават цената, а пък цената отговаря на качеството.

Риба, скара, салати - кой каквото иска.

Четвърто - бирата не е на "Каменица", а на "Загорка" - предлагат "Загорка", "Ариана", "Амстел" и т.н. Надявам се това да остане така и за в бъдеще, аз помията на пловдивската пивоварна не я трая.

Снимката е размазана, обаче можете да видите колко народ чака. Бира, цаца, пържени картофи ... 

Пето - собственичките (или де да ги знам, може и да не са собственички, но да кажем момичетата, които поемат поръчките) са усмихнати, вежливи, бързи и точни. Едната от тях извади перфектен, ама повярвайте ми, наистина перфектен английски, за руския не отварям дума, хората по морето са се ориентирали отдавна в бизнес-руския за туристи. Тази обаче такъв английски извади на едни чужденци, че си помислихме дали не е местната учителка по английски, която заработва между другото по време на ваканцията. Ма нема "сомтаймс уин, сомтайм люн", нема "вертолейшън", жената си обясни на хората какво ще им донесе, как ще е сготвено, какво точно представлява все едно е в кафене на Пикадили съркъс.

Шесто - на брега на морето е, във водата (кораб е все пак) и комари няма.

След толкова хубави неща да кажа и минусите.

Заведението е на самообслужване. Обявено е на табела над бара, отделно едно от персонала предупреждават всеки посетител и въпреки това, ако имате голяма поръчка, може и да ви я донесат на масата, не правят проблем от това. Така че не е кой знае какъв минус, пък и както казах, с 1 звезда е.

Русата собственичка с перфектния английски

Втори минус - има табела за free Wi-Fi, обаче мрежа "Кораба" или нещо такова не излиза. Е, и? Да ядеш ли си дошъл или да си ровиш в смартфона?

Не знам дали втори път ще отида да почивам в Поморие, обаче падне ли ми възможност това заведение задължително ми влиза в програмата, а ако си падате чревоугодник като мен, препоръчвам ви го и на вас.

Редовете на историята

Зад цената от 5 български лв е чашата с лика на Тъпанаря от Банкя. Досега мислех, че ги раздават
по партийна линия, оказа се, че са в свободна продажба. Философът от Дръндар въобще нямам думи да
го коментирам.

Поморие, пешеходната зона, лятото на 2015.

На всяка крачка има магазинчета за сувенири, в тях - обичайните боклуци - магнитчета, чинии, отварачки, хавлии за плаж, дървенийки, моряшки фланелки + капитански шапки. 

И чаши.

Зад гърба на Леонид Илич срамежливо наднича Адолф Хитлер, може би защото там му е мястото в Историята

В сектора на чашите има раздвижване - за пръв път виждам такъв богат избор, от футболни отбори, от родните грандове Левски и ЦСКА, през руските такива, до големите в занаята - Манчестер Юнайтед, Реал, Барцилона*, Байерн, Милан, Интер до евробоеца и гордостта на нацията Лудогорец, established 1945. Има чаши с анимационни герои, от минионите до Маша и мечокът, има чаши националните ни герои и символи, а бе въобще, има!

Но това, което не очаквах да видя са чашите с историческите личности.

Честно казано, не знам що за мужик трябва да си, да дойдеш на почивка в България и да си купиш чаша с Путин (Ленин, Сталин, Брежнев, Горбачов и най-вече Жириновски В.В.). Нито пък що за тъпунгер трябва да си, за да прежалиш 5 лв за Тъпанарят от Банкя (на първата снимка е вдясно, точно зад етикета с цената, извинявам се, че така го отрязах) или пък с бай Тошо. За Ахмед Доган пък да не говоря. Аз предполагам, че Бокича и Доган ги раздават по партийна линия в съответните кметства и общини, но видимо са останали и няколко бройки за свободна продажба.

Най-големият шок обаче ми дойде от чашата с Адолф Хитлер. 

В морето от руснаци и украинци в Поморие (някои с имоти и постоянно жителство в градчето) германските туристи са пренебрежимо малко, а и едва ли някой от тях ще се засили да си купи чаша с der Führer, дори да го избива на неонацизъм отвътре. Чашата срамежливо беше скътана зад гърба на дорогой Леонид Ильич, но това, което не мога да си обясня е, как досега някой руснак не е потрошил цялата сергия само заради тази чаша. Като ги знам какви идиоти са понякога (руснаците) Путин и Сталин едва ли ще помогнат. И другото, което не мога да си обясня е, къде се губят разните му защитници на човешки права и антифашистките организации - мисля, че все още съществуват текстовете в законите за разпространение на нацистката символика, към тях добавиха и такива за разпространение на комунистическата - една такава сергия направо си плаче за разните му там БХК и други НПО-та.

Да не се отклонявам.

5 лв за удоволствието да се будиш сутрин с кафе/чай и да се гледате очи в очи с историята - Ленин, Сталин, Путин, Ахмед Доган и Бойко Борисов.
За всичко останало ... знаете, има Мастеркард.

_________________________________

* Вие си мислите, че правилното е Барселона, но не е така.

Петък следобед

Филм със скромен бюджет - това е когото проститутката и ченгето ги играе една и съща актриса.

*******************

Той: - Снощи беше в съня ми.
Тя: - Оу!
Той: - Да ...
Тя: - И какво правех в съня ти?
Той: - Всичко правеше правилно.

******************

Британски учени установили, че сред двойките, практикуващи анален секс много повече жени са удовлетворени от размера на члена своя мъж.

Cider house rules

"Cider house rules" ми се видя необосновано дълга, а от там на места скучна. В смисъл, историята е оригинална, интересно подбрана и добре разказана, героите са добре развити (може би само Мелони малко я претупват), но е прекалено разтеглена, някои моменти са не просто излишни, ами направо са като кръпки (смъртта на началника на гарата в Сент Клауд например). 

Накратко, историята се развива в едно сиропиталище в Сент Клауд, щата Мейн. Основателят му е д-р Уилбур Ларч, който през 40-те години на миналия век споделя правото на жените на аборт, докато официално абортите са забранени. Главният герой обаче е Хоумър Уелс, "вечният сирак", 3 пъти осиновяван неуспешно. Накрая д-р Ларч започва да му показва как се правят аборти, взема го да му асистира, подготвя го за лекар, но само го подготвя, сиропиталището няма пари да го изпрати в колеж. Но пък и у младия Уелс се заражда една неприязън към абортите след като вижда мъртвороден в 6-ия месец плод, така че той не се засилва много-много да става лекар.

Паралелно с това се развива втора сюжетна линия, на ябълковата ферма "Океански далечини" и нейните собственици и обитатели. В един момент двете линии с преплитат и причината за това е абортът, който Кенди Кендъл трябва да направи. Кенди живее във фермата, приятелка е на Уоли Уортингтън, синът на собствениците, но на тях им е рано още за деца. Така Хоумър попада във фермата, започва да работи там, да събира ябълки, да се грижи за дърветата. Той е сирак, не е ходил почти никъде и Уоли и Кенди го водят на автокино за пръв път в живота му. Много неща му се случват на Хоумър за пръв път във фермата. 

Започва Втората световна война, Щатите влизат в нея и Уоли отива доброволец на фронта. Слава Богу, че Ървинг се е въздържал да пречупва характерите на героите си през призмата на войната и самата война и нейното влияние не е толкова широко застъпено в произведението. Уоли отива доброволец, Кенди и Хоумър остават сами във фермата, неизбежното се случва и Кенди ражда дете от Хоумър. За капак Уоли е свален над Бирма (той е пилот), изчезва безследно, но остава жив; само че, докато се крие в Бирма и се мъчи да стигне до своите си (да не го пленят японците) пипва някакви местни вируси, които първо го парализират от кръста надолу (без да му засегнат някои способност), а второ - правят го импотентен. 

Така че връзката на Кенди с Хоумър си идва малко на време.

В същото време д-р Ларч старее, областният комитет отдавна се опитва да му намери заместник, събитията се пренасят през 50-те години, в ерата на Маккартизма, д-р Ларч го подозират и в комунизъм, и в латентен хомосексуализъм и единствената причина да не го сменят е, че няма кандидати за неговото място. Но доктора не е вчерашен и си подготвя заместник - Хоумър, като му създава "фалшива" самоличност на успешен лекар, практикувал дълги години в мисии в Индия и Бирма. 

Историята прескача 15 години и се случват 2 неща, които са като катализатори: първо, Мелони, приятелката на Хоумър от сиропиталището най-сетне го намира, но той се оказва не този рицар, за когото цял живот го е смятала. Принципно образът на Мелони ми е малко така ... излишен. И второ, синът на Хоумър и Кенди Анджел се влюбва в Роуз Роуз, дъщерята на г-н Роуз, шефът на сезонните работници, които идват от Южна Каролина всяка година да оберат ябълките. Роуз Роуз вече има едно дете, забременява с второ, докато е във фермата и абортът го прави Хоумър. Роуз Роуз е негърка, и колкото и Мейн да е северен щат и да не са такива расисти, както в южните щати, връзка между бял и чернокожа през 50-те години на миналия век, пък и на 15-16 години и двамата ... аре, нема нужда!

В крайна сметка Хоумър се връща в сиропиталището, поема мястото на д.р Ларч (който е починал, междувременно) и нещата си идват на мястото.

Всъщност, цялата тая история е за правото на аборт - дали да го има, дали да го няма, кой да взема решението. От едната страна е д-р Ларч, в младостта си, който вижда как се мъчат жените и какви проблеми носи една нежелана бременност. От другата страна е Хоумър, който сам заявява: "За мен ембрионът има душа". Точка, той споделя правото на аборт, но не желае да го извърши. От тази гледна точка, за и против абортите, книгата е много добра. Ако обаче трябва да оценявам историята в нея - можеше и по-добре.

Съдебната реформа

Съдебната реформа няма да се случи когато се промени Конституцията и когато се направят промените във ВСС.

Нито когато Еврокомисията признае някакъв имагинерен напредък в поредния си мониторингов доклад.

Нито когато Реформаторския блок реши, че вече се е наиграл на реформи и е оправдал доверието на задграничните си ментори.

Съдебната реформа ще се осъществи тогава, когато престъпниците влизат в затвора, защото има полицаи и съдии, които си вършат работата защото така трябва, а не защото са получили нареждане свише. Иначе казано, когато престъплението е престъпление, защото е нарушен законът, а не защото се е ядосал нещо Бойко.

Щото, ако оставим на Бойко, той първо гърми с гранатомета, а после пита какво си направил. 

Петък следобед

Съгласно статистиката плюшеното мече, подарявате на приятелката си, се оказва в кревата и много преди вас.

************

Една жена се омъжила по любов, но на нея вечно не и стигали парите и красивия живот.
Друга жена сключила брак по сметка и на нея цял живот не и стигали разбиране и романтика.
А трета жена въобще не се омъжила и тихо завиждала на първите две.
Извод: има любов - няма любов, а на жените вечно нещо не им стига.

*************

Функциите на сешоара според жените:

1. Да си сушат косите. 
2. Да пеят на него.
3. Да издухват праха.

Функциите на сешоара според мъжете:

1. Да си сушат чорапите.
2. Да плашат котката.

Аха-а-а-а, имаш интернет!

Много го бива Петър Москов в тънките сметки.

Първо конвертира здравните вноски в цигари и кафета. Ма от скъпите, ма от евтините, ма безкофеиново, Лаваца, Нес - няма значение, спираш за 3 дни, плащаш си вноските и после пак продължаваш.

После се отдаде на некви логически акробатики, в смисъл, "ако се удариш с безкрайно скъпата си кола" и ти трябва лечение на стойност 100 000 лв, пък не си си плащал здравните осигуровки к`во праим ся? - без да си дава сметка, че тия, с безкрайно скъпите коли вече не се хабят да ходят на лекар в България, ако им се налага лечение за 100 000 лв.

Тия дни е загрял, че след като имаш 16 лв за интернет, значи имаш и за здравни вноски.

Петърчо мамин златен!

Аз си плащам всеки месец не 16, а 20 лв за интернет (25 за интернет + кабелна). За тези си пари получавам услуга, която бие по качество всичко, което съм видял в Европа. Като ми зачезне нета, звъня на поддръжката и много рядко ми се е случвало да не ми вдигнат; а когато случайно не ми вдигнат, след известно време те ме търсят, питат ме какъв е проблема и ми обясняват за колко време ще го решат. Обслужването им е 24 часово - нещо, за което само си чувал. С две думи - при интернет услугите е валиден принципът "плащаш - получаваш".

А ние при тебе само плащаме и все пари няма.

Въобще, г-н министърът се държи като фатмака в казармата: "Що не си си зашил якичката? Не си имал време? А снощи спа ли? Значи си имал време!"

Желязна логика!

По тази логика от следващия месец медицински тричленки може да ни причакват навсякъде - на касите на супермаркетите ("Луканка купуваш, а?"), в магазините за черна и бяла техника ("Ти тоя таблет ще си го купиш другия месец, сега си плати вноските"), на бензиностанциите ("Охо-о-о-о, сипваш от скъпия бензин! Въобще, сипваш бензин?! А здравните вноски?").

Въобще, добре се е ориентирал Петърчо, некви тънки сметки прави, да видим дали ще му излязат накрая.

Ах, да не забравяме - братът на дядо му е бил Георги Димитров на изборите през 1946 г. 

Ъпсурт и Дичо - Секс, бело и трeва

Враца, пречиствателната, жега, миризми, мухи ... 

Простотията вече избива отвсякъде, простотията ме залива, и то от сутринта. Един тук го играе Лео Меси на строителството, втори го гони Алцхаймера, а трети пък се изживява като стопански ръководител от времето на Огнян Дойнов.

И все големи началници, и все тежки гемии!

Добре, че са Ъпсурт, че иначе ще ошамаря някого ...

Знам, че е вредно,
ма то ми убаво бе!

Петък следобед

Тя прекрасно играеше на покер за пари, но беше абсолютно безпомощна когато се играше покер на събличане.

************

Момичета се омъжват слаби, за да могат да влязат в квартирата на жениха, а напълняват, за да е по-трудно да ги изкарат от там.

***********

Женкари - това са мъже, които разбират кога на жената "просто и се иска" и кога "искам да се омъжа".

30 години трудов стаж

В мига, в който някой от политиците ни се окаже във властта и го обхваща някаква необяснима мания за спестовност. Оказва се, че много е спестявал, много се е лишавал и като добавиш и 20-25-30 години трудов стаж и ето ти я математика излиза.

Преди няколко години Цецко се обяви за много спестовен, сметна триста и кусур хиляди лева спестени за 5 години, турна и 26 години трудов стаж като прост милиционер и сметките за 6-те му апартамента излязоха на чисто.

Горе-долу по същото време тогавашния шеф на СОС Андрей Иванов също се оказа много имотен, ма неговия трудов стаж се оказа 120 години. И той спестовен, и той много работил, ма за по сигур` притури и годините на жена си, на деда си и така цялата рода до девето коляно. В последствие се оказа, че се е изсилил откъм години, но откъм имоти - не!

Тая мания за съчетание на спестовността и трудовия стаж налази и Първанката - и той спестовен, и той стаж смята, пък и на висок пост бил в последните 20 години, та заделил неко` лев настрана и така подпомогнал тия дни наследника си да си купи хотелче. Като го слуша човек, ще рече, че поне 5 000 лв суха пара е вземал като президент на месец и е карал само на лапад, киселец и ошав от джанки!

Ей това трудовият стаж голяма работа ще излезе!

Седя и се чудя, аз след 20 години дали ще извадя 100 000 лв суха пара, спестени? Или дали ще имам 5-6 имота на мое име, къде купени, къде наследени, ма да ги имам?

И защо трябва да гледаме със завист към Хосе Мухика и да го приемаме за някаква екзотика, когато си имахме Желю Желев, който даряваше 1/3 от заплатата си на сираците, но нашите службогонци дори и това не попиха от него?

Дискриминация

Някакъв магал се жалва тия дни, че не го пуснали на басейн, завалията. 

Е прав е, човекът, то не е редно да го спират само защото е циганин - и аз да бях, и аз щях да се жалвам. Дори не знам къде спи БХК, те обикновено са на първа линия в подобни случаи.

Но!

Манго, ще се жалваш, когато самите вие стъпите на нашето положение. Когато не си затваряме очите, че си жените циганетата на по 12-13 години, когато бременна циганка на 14 означава затвор за секс с малолетна, когато почнете да си правите сметка колко чаавета можете да отгледате в нормални условия, когато си правите циганските сватби тихо и без да разберат в съседния град.

Мога още много да изреждам, но ще спра до тук, засега е достатъчно.

Много се отворихте на тема "Права на човека", виж там нещо и за задълженията да понаучиш.

Петък следобед

На красивия мъж жена му трябва да е такава, че всички да я искат, но да не могат да си я позволят.

***************

10 причини да се радвате на факта, че не сте мъж:

1. Жените сами могат да избират размера на мъжкото достойнство, което ги задоволява. 
2. Жените не страдат от глобалната криза на средната възраст, те я получават ежемесечно.
3. Ако жената промени прическата си, никой не я подозира, че по този начин се опитва да скрие олисяването си.
4. За да предизвика уважение у противоположния пол за жената е достатъчно да вмъкне в разговора думата "карбуратор".
5. Жената може да се нахрани с един сандвич или с два бонбона.
6. За да получи удовлетворение в интимната област жената просто трябва да легне и да се отпусне.
7. За да докаже че уважава приятелката си на жената не и се налага да изпие с нея бутилка евтина водка.
8. Жената не губи разсъдъка си ако симпатичен млад мъж я гледа в очите и и говори комплименти.
9. Жените на планетата са повече. Ако нещо стане, те ще победят.
10. И най-важното: жената винаги знае, че детето е от нея.

**********************

- Защо местата за секретари са заети основно от жени?
- Защото директорите основно са хетеро.

Б.Б.

Преди беше някакво "Яко мляко". Не знам дали наистина го купуваха хората или беше просто рекламен трик на Бокича, ама не се задържа дълго по магазините.

Сега гледам и вафличка са пуснали.

А Тодор Живков пуши нервно встрани.

ПрИмоция

Голяма далавера, няма що!

А касиерката пък реши да чупи стойки - "Какво снимате?".

Глупостта ви снимам, ето какво. Да го сгрешиш е нормално, ама да го оставиш да виси ...

П.П. Старата цена я бяха задраскали днес.

Петък следобед

- Дъще, ти сериозно ли ще  излизаш така облечена, а на тези устни принципно не се слага червило!

************************************

Неотдавнашни изследвания установили, че жените, имащи наднормено тегло, живеят по-дълго от мъжете, които им обръщат внимание на това.

************************************

- Измъчват ли ви еротични сънища? - попитал психитърът.
- Е защо да ме измъчват? - удивил се пациентът.

Аре наш`те на мач

Левски завинаги! - Симеончо с шал и с любезното съдействие на чичкото зад него

Не бях ходил на мач от години, може би за последно бях някъде през 2007 или 2008-ма. То к`во да им ходя и к`во да им гледам, само я мъчат топката, дет` се вика, ние у махалата правим по-яки мачове; пък отборите вече на всеки 6 месеца вземат нови попълнения, дето докато ги научиш кой какъв е и за какво се бори, и него вече го освободили.

Снощният мач между Левски и Литекс обаче беше си беше повод не само да ида на мач, но и да взема Симеончо с мене. Симеончо досега не е ходил на мач, така че като се види с приятелчетата си в махалата или на 15 Септември ще има да разправя (ако се интересуват де). Та така, отиваме на стадиона половин час преди мача (грешка, изгубил съм част от навиците си), отвън на касите някаква огромна тълпа, всичко живо чака за билети (а от Левски преди няколко дни подписаха споразумение с TicketPro да им разпространяват билетите, ма кой да се сети), отгоре на всичко и за някаква декларация от придружител искаха за малки деца (за какво им е, след като аз съм с детето на стадиона?) - а бе, въобще, пропуснахме първия гол на Левски в мача. Докато чакахме отвън хората почнаха да скандират "Левски, Левски", Симеончо ме гледа с едни светнали очи ... "Искаш ли да викаш и ти? Да? Ми викай де, кой те спира?"

Снимка с Влади Гаджев за награда.

Най-накрая купих билети, минаваме първата проверка, откъде се вземат декларации, от бялата кола там, аха, ОК, имате ли декларации, свършиха, влизай така, айде тати, че мача свърши и в тоя момент виждам едно фургонче, продават фланелки, шалчета и други фенски атрибути от него.

"Искаш ли шал?"
"Да!"
"Избирай!"
"Този!"
"Сигурен ли си, виж колко има?"
"Този искам!"
"Добре, вземаме го".

Аз цял живот (цял живот, цял живот - докато бях малък) си мечтаех за синьо-бяло шалче, от онези, дето ги имаше през 80-те години. Ма тогава нито знаех откъде да си купя, нито пък и пари щяха да ми дадат мама и тате за шал. Веднъж дори помолих баба да ми ушие, ма тя ме разбра прекалено буквално, уши ми синьо-бяло шалче от некви парчетии плат, няма и метър дължина, върви и обяснявай, че това не е точно като онова, дето го искаш.

Да не се отклонявам излишно.

Минаваме проверката на билетите, вече е модерна, с бар-код и четец, не като навремето, айде тате, бегом нагоре, че мача свърши, намерихме някакви места, ето ти, Симеончо, вестник; ама за какво ми е?, за да не си изцапаш гащите, затова ... Той ме гледа и се чуди майтапя ли се, или съм сериозен. Сядай на вестника бе, тати, така се прави, затова ги носим тия вестници.

Симеончо седна, а аз гледам хем мача, хем него - то му светят очичките, то му е интересно, то детенце, кога друг път е ходил на мач, на живо ("Тати, ама ние сега мача на открито ли ще го гледаме? На открито бе, тати, на трибуните, почакай да влезем и ще видиш!"). 

Влади Гаджев беше няколко реда по-нагоре, на почивката го снимах със Симеончето. Така де, така се възпитават левскари!

Иначе, самият мач ... слаба работа, левскарчетата правят каквото могат, ма то не е много. Много грешки в защита, в средата на терена някак няма кой да върже играта, а напред к`вото стане. Ама дано тоя отбор просто го обиграят 1-2 сезона, без да правят сериозни промени, ще се получат нещата. Иначе в момента толкова си можем, няма какво да се лъжем. 

Където е текло, пак ще тече, спокойно.

Петък следобед

Ако мъжът внимателно те гледа в устата има две причини: или иска да те целуне, или е забелязал мустаците ти ...

****************************************
- Сине, водил ли си жени вкъщи, докато с майка ти бяхме на вилата?
- Не, татко!
- Ха-ха, мухльо!

****************************************
Преди да се оженя ме поразяваше глупостта на мъжете, които теглеха два пъти пари от банкомата: веднъж с квитанция и веднъж без.

Ох, кеф ...

Аз снощният резил го чакам приблизително от година време. 

Кеф!

Сега им слушам мрънканията на разните му там футбалерчета и футболни ръководители от Делиормана и ... ох, музика за душата!

Разбира се, да не забравяме - хейтър съм, дребна и злобна душица съм, българи били играли ... сигурно пропускам нещо, но не съм съвсем в час с репертоара на онази патриотично настроена част от населението, която още не знае защо съдията ходи в черно и защо само вратарят може да пипа топката, но за която да не подкрепяш Лудогорец е равностойно на национално предателство и показва липса на патриотизъм.

Друго си е с кренвирши

Макар че, ако го погледне човек от друга страна, нищо сериозно не е станало - просто снощи молдовският Лудогорец отстрани българския Лудогорец. Срещнали се отборчетата на двама пишман-бизнесмени, хора с размах, които дирижират бизнеси за милиони и които разбират от всичко и по много, поритали малко топка и накрая единия продължава напред. А най-големия майтап в случая е, че Милсами ще срещне (най-вероятно) Скендербей (Албания) и победителят от този сблъсък отива в плей-офния кръг, което значи че ще играе или в ШЛ (ако победи и там), или в ЛЕ (ако загуби).

Представяте ли си, говорим за отбори от Молдова и Албания! 

Както и друг път съм казвал, за някои отбори евротурнирите завършиха още преди да са започнали. 

А аз, обещавам, да си сипя едно много голямо по случая ...

Автогол

Автогол не е да отидеш до Рим, да надраскаш Колизеума и да те хванат. 

Автогол не е и да се бараш за голям играч, а в италианските медии това да е първия път, в който те споменават (щото си някакво треторазредно футбалерче от Източна Европа).

Не е автогол и агентът ти да твърди, че е съвпадение на имената докато италианските медии описват кариерата на нашия ритнитопковец, снимки публикуват, информация от полицията даже има вече.

Автоголът е в това, че докато агентът ти се прави на две и половина, а ти самият си мълчиш като п***а (демек, "абе наистина не съм бил там"), тунингованата овца, дето смяташ да се жениш (за кой ли път) за нея качва в нета снимки от Рим.

Понимаешь? - както казваше Миташки.

Буденброкови

До "Буденброкови" стигнах като започнах първо "Форсайтови". Била много интересна, не знам още какво си - та реших да я видя колко е интересна. Пълна глупост се оказа (това "Форсайтови") - четирима братя, пък не знам още колко си сестри, пък децата им, пък жените на децата им, пък внуците и внучките, и така до девето коляно, видя ми се скучна и я зарязах.

Обаче си казвам, че по този начин ще си остана прост и решавам да заложа на "класическият немски роман" и за целта си намирам "Буденброкови" от Томас Ман.

Нали я знаете онази приказка за прехвалените ягоди и голямата кошница? Същата работа се оказаха и Буденброковите. Възходът и падението на едно семейство, то от самото начало беше ясно какво ще стане накрая - благородният род ще се затрие. Книгата е повече някаква скучна статистика, отколкото умело разказана история - кой се родил, кой умрял, кой се оженил, кой какво казал, описания на тържества за Великден и Рождество, семейни събирания, бедните и богатите роднини, пък останалите бюргери, пък кой как си държал главата и кой-кого първи поздравил.

А семейните драми пък са достойни за латиносапунка не, ами не знам за какво. Големият син на стария Йохан Буденброк се оженил за проста лафкаджийка и затова е лишен от наследство; Дъщерята на консула Йохан Буденброк (синът на стария Йохан Буденброк) - Антоанета Буденброк се омъжи за г-н Грюнлих по волята на баща си, като огромният залог за това беше доброто име на фамилията в обществото; сенаторът Томас Буденброк също не се ожени за тази, която искаше, и там имаше една сърцераздирателна раздяла. 

Боже, казвам си в един момент - преди 100 години това е било интересно, това се е търсело, това се е чело. На мен книгата ми се видя адски скучна, типично пластмасова немска история, хотел "Рай" от началото на миналия век и съжалявам, че се насилвах толкова време да я прочета.