Изненадата

- Ама къде ще ходим?

- Изненада е.

- В The Mall ли отиваме?

- Не, стой мирен, ще ти хареса.

- На Playground-а ли отиваме?

- Не, казах ти, не отиваме в мол.

- Къде тогава?

- Стига вече, изненада е!

А през това време се придвижваме натагадък до Дома на киното в София, защото от 11:00 ще дават "Емил от Льонеберя", който му чета всяка вечер, преди да си легне. Когато съм в София де.

И така, пристигаме в Дома на киното, намираме си местата и сядаме и филмът започва. Анимация, дублирана на български. Симеончо обаче още не се усеща.

- А, Симеончо, кой е това там на екрана бе, тате?

- Къде?

- Там, вляво на екрана.

- А ... Емил от Льонеберя!

В този момент обявяват заглавието на филма и на светлината от екрана виждам очите му - още не вярва, че е на кино, да гледа "Емил от Льонеберя", още му се струва, че всичко е сън.
...
- И как таткото на Емил му викаше, когато направи беля?
- Еееееемиле!
Изненадата е успешна!