Не се оглеждай

Линууд Баркли-манията ми продължава с пълна сила - онзи ден завърших "Never Look Away", а сега съм на "Trust Your Eyes".

"Never Look Away" я препоръчвам горещо - много е приятна. Принципно, Линууд Баркли се оказа майстор на трилъра, има добра фантазия и съм склонен да му простя някои дребни опущения. Специално в тази книга действието отново се развива в Промис Фолс, като главен герой е Дейвид Харууд, журналист в местния вестник. Дейвид получава сигнал за корупция в градския съвет, свързан с покупката на гласове от местен бизнесмен, желаещ да построи частен затвор (не си мислете, че ние сме открили топлата вода). Върху Дейвид оказват натиск както собственичката на вестника и редакторът, така и уличеният градси съветник и самият бизнесмен - по различен начин, кой както може.

За капак на всичко от няколко седмици съпругата на Дейвид Джен се държи странно. 

Така тримата (Дейвид, Джен и синът им Итън) решават да отидат до новоткрития атракцион "Петте върха", където последователно изчезват Итън и Джен. И докато все пак Итън се намира, от Джен няма нито следа.

Дейвид започва свое разследване, отделно от това на полицията и много скоро открива, че съпругата му не е тази, за която се представя. 

Полицията също започва разследване и открива много повече неща от Дейвид. Като за начало, открива, че е изчезнала колежката на Джен от магазина, в който са работили; после откриват, че с нейната карта са купени два, а не три билета за вход в атракциона; откриват следи от кръв, косми и тиксо в багажника на колата на Дейвид, които принадлежат на Джен; откриват и тялото на Лиан, заровено в плитък гроб край пътя (а бе въобще, всички улики водят към нашия човек) и детектив Дакуърт вече аха-аха да арестува Дейвид.

А в същото време Джен пътува към Бостън, където ще направи ударът на живота си и ще си осигури живот някъде по Карибите, където е вечно лято. 

Само че не всичко, което блести, е злато.

Накрая в историята се намесват диаманти и наемен убиец с една ръка.

В тази история финалът поне не е толкова по холивуудски, колкото например във "Fear The Worst" (там добрият, първо никога през живота си не беше стрелял с пистолет и не знаеше дори как се използва, а когато се озова в един автосалон с трима мафиоти срещу себе си ги уби и тримата). Всъщност, финалът си е напълно логичен и нормален и именно затова ми хареса книгата.