Карибски дневници - 5: Атлантическият бряг

В неделята решихме да отидем до другия край на острова, на атлантическия бряг. Ето и малко снимки от там.

Гневиш се, Юпитере ...

Още сутринта видях тази новина и реакцията на Тъпанарят от Банкя, но чак сега сядам да коментирам, а предвид часовата разлика с България май дори е вече късно. 

Все едно.

Очевидно Борисов съвсем си е повярвал и се е взел прекалено на сериозно. Само че не е отчел факта, че ако за министрите му върви репликата "Те се събраха и аз реших", тук става въпрос за гражданите на България - тоест, и за потенциалните му избиратели, и за тези, които вече са гласували за него. Пък и да не са, хора българи са. Да не говорим, че събитията се развиват в Добруджа - а когато аз едно време учих Родинознание в училище, първото нещо, което се казваше след "Добруджа" беше - житницата на България; и не е все едно какво ще решиш да правиш там. 

Пука му на Борисов, като няма хляб, ще ядем пасти - малко ли пари направи покрай Цветелина?

Да, но мен ме притеснява когато премиер-министърът се държи като селски бег и пренебрегва мнението на хората около него. Само дето бухалката му липсваше в случая. Или още повече - ще спомена един епизод от "Задочни репортажи" на Георги Марков. Там той описва по следния начин една реч на Венелин Коцев на рождения ден на Дечко Узунов: Коцев дошъл вместо Тодор Живков и като поздравил юбиляря, взел в едната ръка филия хляб, а в другата нож от масата и казал, гледайки към единствените двама писатели на вечерята - Марков и Стефан Цанев - "А на писателите "там" искам да напомня, че в едната ръка държим хляба, а в другата ножа!". 

Точно на това ми прилича Борисовото "Ще подпишем на инат!". Де такава твърдост да имаше у Борисов и за Бургас - Александруполис (не, там референдум имаше - защо тук няма?), за Белене, за какво ли още не. Позицията на Борисов е всичко друго, но не и държавническа - прилича на самозабравил се селски кмет, увикващ селяните, които не искат да влязат в ТКЗС-то. А изказването му е поредният пример за ограничения му капацитет и за абсурдността на българската политика на върха да застават слабообразовани, полуграмотни и недоразвити умствено хорица. Господин министър - председателю, агитките, които ви подкрепят по един или друг повод, които са организирани от вашата партия ГЕРБ - те не изпълняват ли партийни поръчения? И ако агитката в Добрич е изпълнявала партийна поръчка, това прави ли добива на шистов газ по-безопасен? 

Без да изпадам в крайности, без да отивам от единия полюс в другия, но все пак трябва някой да попита премиерът дали е чел ето този материал? Не е писан от Карл Май и не се разказва за индианци в него, но въпреки това е интересен.

И нямам нищо против добива на шистов газ в България - не съм такъв нихилист. Но на фона на абсолютната хвалипръцковщина на правителството, на фона на постоянно сменяните цели пред правителството - при нито една постигната, нито ERM2, нито Шенген, нито магистралите (засега); на фона на грамите, извадени на показ от Уикилийкс и правителствените лупинги относно ГМО - да се правиш на бабаит за шистовия газ нещо не иде на място. Пък и в крайна сметка, никой от правителството, включително и министър Трайчо (отявлено проамерикански настроен, но да не ви прави впечатление, Америка не е Русия) не е обяснил как точно ще стане добива на газа, какви ще са последствията и кой ще следи дали всичко е в описаните рамки? Че то който и да следи, нали и той хляб яде, нали и той семейство храни - кой в България е спрял или ще спре властимащите от каквото и да било? 

Та да се върна на бабитлъка на Борисов - от една страна размахва референдума на бургазлии пред Русия с думите "И аз много го искам тоя петролопровод, ама няма как, референдум ...", от друга набързо наби обръчите на добричлии да не знаят толкова много, влизайки в позата на справедлив гняв. Просто вятърът духа от Запад.
Липсата на образование у Борисов му позволява да се сърди на обикновените хора и да ги обвинява, че са го ядосали.

Липсата на образование у Борисов му позволява да не знае поговорката "Гневиш се, Юпитере, значи си виновен!".
Липсата на образование у Борисов и ограниченият му умствен капацитет оправдават днешната му реакция и изявлението му, но също така подсказват, че вероятно вече някъде е взето решение и протестите са просто кучешки лай по кервана.
Борисов очевидно не може да разбере едно - ако Тодор Живков е бил търпян толкова години, то е било защото по негово време и Кремиковци, и Химическият комбинат в Девня, и циментовите заводи, и Химко - Враца, и нефтохимическият комбинат в Бургас, и КЦМ - Пловдив, и ОЦК - Кърджали, и дори построеният от Червенков медодобивен комбинат в Златица - те дори да замърсяваха околната среда, все пак даваха пари да се поддържа и да се поправи стореното. Отделно, че ефекта от тяхната дейност сумарно пак е далеч от ефекта от добива на шистовия газ (поне според зелените, виж линка по-нагоре). Тоест, Тодор Живков имаше държавническа позиция и съумяваше да отстоява по някакъв начин българските интереси.
А какво да кажем за Борисов, който чака да чуе "Congratulations, General"?
Май той самият не е наясно, че това е нещо повече от Царичинската дупка, да я изкопаеш и като не става - да я заровиш обратно.
И май затова е ядосан.

Самолечение по американски

Долният списък с куриози е събиран в нета:

• Преди скандал с мъжа си американка извадила изкуственото си око и за да не го изгуби в боя, решила да го скрие във вагината си. Оттам го извадили лекарите.
• Американец решил да си направи обрязване в домашни условия. За местна упойка използвал сух лед. Когато ледът залепнал за главичката, решил да го отлепи с помощта на вряла вода.
• Пациент решил да изпие боя за да се спаси от болката в стомаха. Решил, че тя ще покрие стомашната стена с гъст защитен слой, подобен на рекламата на пепто-бисмол (каквото и да е това)
• Пациентка била докарана в "Бърза помощ" с 30 см вибратор, заседнал в аналния и отвор. Два часа след като го извадили, тя била докарана със същата диагноза, защото както обяснила, "сега отворът трябва да се е разработил".
• Възрастен мъж със зъбни протези, които се държали слабо за венците му, решил да ги залепи със суперлепило.
• 13 - годишно момиче решило да отиде на плаж с приятели, без да обръща внимание на гипсираната си ръка. Вътре всичко се намокрило и се набило с пясък. Отначало момичето се опитало да извади пясъка с помощта на огъната телена закачалка, раздирайки си кожата. А след това сипала вътре сол, за да "попие водата". На въпроса на лекарите няма ли някакво забавяне в развитието и, бащата отговорил: "Разбирам защо питате, но отговорът е - не!".
• След жестока диария (стомашно разстройство) пациент се опитал да си размекне ануса с помощта на терпентин.
• Друг пациент пък се опитал да се излекува от запек с помощта на водна клизма.
• 97 - годишна старица паднала и лежала на пода без да се движи и разговаря 6 дни. Нейната достатъчно възрастна дъщеря решила, че мама спи. Когато мама изстинала, тя била завита с одеяла и обградена с калорифери. Миризмата не предизвикала никакви подозрения. Но все пак на 6-ия ден дъщерята решила, че нещо не е наред и извикала Бърза помощ.
• Друг гений решил да лекува разстройство с разслабително - "За да излезе всичко навън и да се свърши". За по-сигурно, взел две наведнъж.
• В Бърза помощ позвънил човек, който твърдял, че барманът му е налял прекалено много алкохол. Той поискал да го откарат в болница и да даде кръвна проба, за да хване негодника!
• Въпреки че знаел, че неговата приятелка страда от неконтролируеми конвулсии и все пак си поискал орален секс.
• Затлъстял пациент (над 200 кг) бил докаран с болки в слабините. Диагноза: смазал собствените си топки, сядайки на тях.
• Пациент със счупени две ръце, съпровождани с нарушение в кръвообръщението се опитал да мастурбира, за да не чувства болката. Не било най-добрата идея.
• Мъж шофирал към дома си след вечер в билярд-клуба, когато катастрофирал. Не е ясно какво точно е обяснил на полицаите и лекарите, тъй като се оказал с билярдна пръчка в задника.
• И отново нашият приятел, 30 см-ият вибратор. Морски пехотинец решил да разнообрази сексуалните занимания с жена си и го заврял в ануса си, включително с ограничителния пръстен, поставен в неработния край на вибратора. специално за избягване на подобни инциденти. За да избегне скандала, той отишъл в гражданска болница, където лекарите му поставили резолюция "Не е спешен" и все едно го изпратили във военна болница.
• Любимото обяснение на пациентите за предмети в ануса е: "Ами то беше на пода, а аз се подхлъзнах и паднах върху него". Най-често става въпрос за бутилки с шампоан. С 30-сантиметровите вибратори тия обяснения не вървят.
• Не е моя вината, че най-смешните истории са свързани с предмети в гъза, но следващата история пак е за това. Пациент решил да си пъхне в задника топче за пинг-понг. Скоро обаче открил, че да го извади не е толкова просто - кръглото и хлъзгаво топче отбивало всяка атака. Тогава пациентът решил да действа кардинално, и да го извади с помощта на циментова клизма. Изваждането на получената модернистична скулптура се паднало на лекар, и то под упойка.
• Най-простият анален вибратор може да се получи като сложите презерватив на електрическа зъбна четка. Най-простият, но не и най-безопасният.
• Напушен американец бил убеден от неговата не по-малко напушена приятелка, че ако вкара в пениса си акумулаторна киселина смесена със сода за хляб може да получи вечна ерекция. В резултат вече няма какво да му еректира.
• Пациент постъпил с оплакване, че като пъхне пръст в ухото си, не чува.

Според тоягата

Познавате ли я? Това е кучката Мима. Тя стана много известна с печалната си съдба - която, наистина го признавам - адски садистично е да отрежеш краката на живо същество. Съдбата на Мима предизвика буря от човеколюбиви животнолюбиви чувства у народонаселението, особено у природолюбителите. То не бяха групи по фейсбук, то не бяха демонстрации. Животнолюбителите се развихриха, демонстрираха, с лекота наричаха животнонеобичащите "Изроди", "Уроди", "Садисти" и прочие подобни термини. Народното събрание прие Закон за защита животните, така го прие, че преЦедателката Цецка не разбра съвсем за какво става въпрос, и леко се изложи като кифладжийка.

И таман го приеха закона за животинките, таман се успокоиха природозащитниците, а извергите се изпокриха в миши дупки от дългата ръка на закона, таман да се наредят нещата и  - хоп, язък, някой не е чел закона и пак се почна!

Само че ...

Разните му там "4 лапи" (не гледайте горната снимка, не са там) и прочие природозащитни организации и фейсбук герои се крият като мишки когато стане обратното - когато човек пострада от куче. Всъщност, на тях това не им е работа и не е редно да ги намесвам в случая, ама някак си става гадно когато вдигат шум до Бога за някакво си въшлясало псе, а когато пострада човек да се обясняват и да мигат на парцали.

А общините и полицията?

Кога най-сетне ще имаме общински служби, които ще имат точен регистър на всички живеещи в общината им кучета - и дребни, и опасни породи? 

Кога най-сетне ще имаме полиция, която ще глобява за пуснат на воля да тича доберман, питбул или ротвайлер?

Помните ли ето този случай? Или вече го забравихте, защото "4 лапи" не шумяха тогава по случая? Или защото не беше вашето куче, или още по-малко - вашето дете?  А този случай помните ли? А знаете ли аз колко случая помня, за които няма линк в нета? А колко пъти ви се е случвало ротвайлер, питбул, доберман, ризеншнауцер или въобще някакво куче, пуснато на свобода да тича от собственика си, да се спусне озъбено към вас и да ви лае, а собственикът му разсеяно да ви каже "Спокойно, то не хапе"?

А за този случай разбрахте ли?

Що трябва да чакаме поредният случай, когато някое куче ще убие я дете, я жена, я бездомник - за да се сетим че нещо не е наред? 

Не е ли малоумно за някакво си куче, пострадало от ненормалник Народното събрание да приема ударно закон, а в същото време когато ротвайлер напада хора (в първия посочен случай, и се оказа че не му е нито за пръв, нито за последен път - след няколко седмици пак се прояви същото куче и чак тогава го приспаха) общинарите да вдигат ръце и да се обясняват, че по закон могат само да глобят собственика с до 200 лв глоба. То много бе... И вместо да го хванат юнака, да му друснат едно обвинение за безотговорно гледане на животно (не го е дресирал както трябва), за опит за непредумишлено убийство (че какво друго да е?) плюс тлъсти глоби за разхождане без намордник и къс повод; вместо да пратят де що има полицаи една седмица да проверяват и глобяват всякакви кучкари - те, общинарите, които сме избрали да ни защитават и да ни направят живота по-лесен и по-удобен - те мигат на парцали. 

И знаете ли колко ме интересува в момента убитото детенце циганче ли е, българче ли е? Дете е, на годините на сина ми. 

Кучето скача според тоягата. Май е крайно време да я сменим.

Толкова червено, че чак розово

Втора година след шамарите от Бате Бойко на изборите за Парламент и Европарламент през 2009 левицата у нас не е в състояние да вдигне глава и да излезе от състоянието на нокдаун. А този нокдаун е на път да продължи и в следващите 2 години като минимум, макар че отива и на повече. БСП е на път да последва политическата съдба на СДС- свиване до 5-10 % от електората. 

Май е крайно време.

Странното поведение на левицата се допълва и от още по-странната кампания за президент - първо бе издигнат за кандидат един сив и безличен апаратчик, който прекара 4 безметежни години като външен министър, берейки плодовете на тези преди него. По негово време се случиха две значими външнополитически събития - първо, на 1 Януари 2007 България бе приета за член на ЕС, а малко повече от половин година по-късно, на 24 Юли от Либия се завърнаха медицинските сестри и доктор Ашраф.

Да сте забелязали някакъв принос на Калфин за двете събития? Аз лично не - и двете са резултат на действията на българските дипломати от в общи линии 1999 г. насам. Калфин в случая просто обра каймака от цялата работа, ама какво да се прави, късмет му е. Поне, трябва да му призная, не е заел позата на Тъпанаря от Банкя - Аз ги доведох, аз ги освободих, аз подписах ... Не че можеше, ама трудно някой щеше да му повярва.

За сметка на това като един обигран партиен апаратчик подпомогна активно политиката на Станишев в манипулирането на парламентарните избори през 2009, поставяйки различни препятствия пред желанието на българите в Западна Европа и Америка да гласуват. А тъй или иначе поставям линк към блога на Жоро и Първан, що не прочетете и това, пък после гласувайте за Калфин.

Второ - очевидно е нежеланието на БСП за съревнование на президентските избори - нещо май играят за равен мач и отпадане или с дузпи, или с гол на чужд терен. Иначе няма рационално обяснение защо не бе издигната кандидат-президентска двойка, а името на вице-то се пази в тайна и до момента. Доста странно на фона на синекурната длъжност и клатенето на краката на вицепрезидента. 

В тази връзка имам един въпрос - защо за президент не бе номиниран Ангел Марин - това е честа практика в САЩ, където също си имат вицепрезидент? И ако Ангел Марин все пак е неизбираем за президент, особено след членството ни в НАТО (иначе репликата му "Командата Бегом към НАТО! не е здравословна за армията" беше напълно обективна), какво пречеше на инициативния комитет, издигнал Първанов преди 5 години за втори мандат да издигне и вице, което да се превърне в силен кандидат днес? 

Номинацията на Калфин, както и кампанията му до този момент са строго стерилни и някак паралелни на действителността. БСП се намира в някакво странно разкрачено положение, в някаква кадрова безтегловност - първо, за кмет на София преди 4 години беше издигнат извадения от нафталина Бриго Аспарухов - точно пък той как се видя в ролята си на кмет, един Господ знае. После срещу Фандъкова беше изваден Георги Кадиев - неговата иначе добра кандидатура беше поизхабена срещу инерцията на ГЕРБ от европаламентарните и парламентарните избори, а се очертава втора серия на двубоя, която вероятно съвсем ще го изпрати в трета глуха. Сега и Калфин, който иначе гради лъскав имидж на професионален политик - депутат, зам. министър - председател, министър на външните работи, но външният му вид, поведението му, изказванията му - всичко това е пропито с комсомолски дух. Все едно сме на събрание на комсомолския актив. Сякаш не ни представят един човек, който ще бъде глава на нацията в следващите 5 или 10 години, а трябва да видим отличник по бойната и политическата подготовка. 
Още повече, че Калфин вече води активна кампания, времето минава и мача наближава, както казваше Александър Йорданов през 1992 г. Вече се среща с избиратели и начина, по който се представя като потенциален президент, трудно ще му помогне да бъде припознат от тях.

Просто не говори техният език.

Е, разбира се, не е необходимо да ходи и в другата крайност - да почне като Борисов с евтините демагогии и популизъм, макар че не е далече и от този образ. Сами вижте: не само, че влезе в тона на Борисов отпреди няколко месеца ("ние ги хващаме, те ги пускат - ние ги обучаваме, те ги вземат"), но и звученето на Калфин е в унисон с партийната пропаганда на БСП от 1990 г. насам - държавно гарантирано работно място, държавата да обезпечи работа за младите. 

Не се ли усеща Калфин, че утре веднага първият въпрос към него ще бъде - "Вие, господин кандидат - президент, като бяхте 4 години министър, и то заместник министър - председател, защо не я поставихте тази идея тогава?".

Странно ми е, след като държавно управлявани предприятия са БДЖ, НЕК АД, АЕЦ Козлодуй, РВД, институтите на БАН - нека пропусна някои, не е важно да се изреждат всичките - как точно държавата ще гарантира работа на завършващите средно и висше? И то при положение, че само преди месеци със същите аргументи беше посрещнато и коментирано и изказването на Борисов.Трето - както по страниците на вестниците, интернет форумите и блоговете беше обяснено на Борисов - държавата не е инвеститор в образованието на младите - държавата е изпълнител. Инвеститор са данъкоплатците. А нека сметнем от кого има повече полза държавата и обществото - от човек, работещ за 500 лв у нас, или от човек, работещ за 2 500 евра в Германия? 

Не знае ли Ивайло Калфин, че емигрантите формират между 5 и 10% от БВП? И че има разлика дали ще изнесеш един лекар или един санитар; един инженер или един строител.

Едно е видно от тази новина - кампанията на Калфин е твърдо насочена в червения сектор на избирателите, а този сектор е доста ограничен като размери. Само дето Калфин го вижда в светло розово.

И аз да кажа

Тъй като днес е 9-ти Септември - датата, която отново предизвиква разделение на мненията в България за нейното значение - аз първоначално реших да пасувам, обаче след прочетеното в един от блоговете, които следя реших и аз да се разпиша по въпроса.

Дълго встъпление се получи, надявам се, че ще се разбере. Още повече се надявам, че писаното оттук нататък също ще се разбере.

Разбирам хората, които са пострадали от комунизма. Разбирам хората, чийто живот е бил насилствено променен след 9-ти Септември. Разбирам хората, чиито роднини са били убити от Народния съд. Всъщност, моите възгледи еволюираха в голяма степен и днес мога да заявя, че България е била достатъчно демократична държава преди 9-ти Септември 1944 г., сравнена както с останалата част на Европа преди това, така и с управлението след това.

Все повече съм склонен да заема позицията, че България е била окупирана от Съветската армия (и да, Паметникът на СА е безсмислен в центъра на София, но преместването му ще равно по ефект на взривяването на Мавзолея - т.е. нула).

Само че разбирам и хората, които са посрещнали Червената армия с хляб, сол и цветя. Тези, които наистина са се зарадвали на идването на руснаците. Тези, които са вярвали, че от този момент нататък те ще бъдат господари на съдбата си и всичко в живота им ще зависи от двете им ръце. Не разбирам как може да се отрече индустриалният напредък на България и вдигането на жизненият стандарт хората. Особено след като съм машинен инженер и следя информацията колко машини са произвеждани в България преди войната, след нея и по време на демокрацията.

Правя разлика между навлизането на немската армия през пролетта на 1941 и на съветската през есента на 1944 г. Смятам обаче, че тогавашните министри и регенти са имали достатъчно време и възможности да предотвратят навлизането на руснаците. А също и запазването на Беломорска Тракия след войната. Макар че като се обърне колата, пътища много.

Това, което обаче не мога да премълча, и което всъщност е втората основна причина да ме накара да напиша този постинг е едно странно състояние на перманентна омраза в българското общество. Докато по белия свят хората преминават през такива дати и през такива събития обединени, тук се насилваме да се разделяме. Дори едната Русия, която сочим с пръст и набеждаваме за виновник за всичките ни беди от Освобождението насам, дори тя успя да намери сили и да признае историческите си неправди, успя да намери начин да потърси помирението на своя народ в името на държавата си - а на нас какво ни пречи?

Като че ли имаме какво да делим, и като че ли България е малка и няма да стигне за всички ни.

Що не си гледате кралската сватба за 21 път?

Когато преди години даваха по ТВ "Тайният дневник на Адриан Мол" ми направи впечатление следното: в една от сериите Адриан спомена, че ще излиза да свърши някаква работа, защото неговото семейство предпочита да гледа сватбата на принц Чарлз и лейди Даяна за 20-ти път.

Същото и с Уилиям и Кейт Мидълтън - то не бяха с какво щяла да бъде облечена, с какво щяла да бъде съблечена, пък сестра и, пък брат му, пък къде щели да ходят преди и след, пък какъв стрес изпитвали...

А ние, от нашите си географски ширини да попитаме злобничко: "А блага ракия имаше ли на сутринта?".

Всъщност, не затова съм се заел да ги чепкам англичаните, нито пък заради поредния побой, който ни нанесоха в София преди дни.

Ето я новината в Дарикнюз, ето я и в оригиналното място. Както сами можете да се уверите, в Дарик дори леко са я поразширили, но в общи линии се спазва основният тон - престъпленията скачат на Острова след присъединяването на България и Румъния. Въртим, сучем - все до България и Румъния опираме. Никакъв Шенген, дори и визите трябва да им върнем на тия!

Много бързо забравиха първите дни на Януари 2007, когато тълпи от журналисти очакваха на лондонските летища самолетите (ордите), идващи от Балканите и в крайна сметка след голямото броене се оказа, че дошлите да си вадят хляба на Острова след присъединяването на двете страни към ЕС бяха по-малко от чакащите ги журналисти.

А знаят ли британците за това? Прочетете я статията и вижте кога е писана - преди повече от година. И, забележете - както статията на Дейли Експрес е основно за емигрантите от ЕС и се споменават, така "случайно" България и Румъния, така и в материала на Дарик емигрантите са от ЕС - не са се ограничили само до българите.

Всъщност, докато ровех из нета за да намеря горната статия, се сетих за една пресконференция преди години, на която британски полицаи обявиха, че 1/4 от всичките наркотици на Острова минават през българските граници. Не помня кой от тогавашните офицери в МВР им отговори: "Всъщност 100% от наркотиците във Великобритания минават през британските граници".

Да пускам линк и да напомням за Майкъл Шийлдс е безпредметно - първо, от него не си вадим изводите, че всички британци са такива, второ - достатъчно известен случай е. 

От друга страна, във Великобритания е пълно с индийци/пакистанци, азиатци, чернокожи - всякаква измет от колониите им. Пълно е с руснаци, украинци, поляци и представители на останалите източноевропейски страни, отишли там да си вадят хляба. И както можете да прочетете в линка по-горе, се справят добре. Едва ли всички са отишли във Великобритания с чисти помисли, едва ли престъпленията се извършват само и единствено от британци. Само че хайде да не си поднасяме така новините, че току виж утре сме направили една статистика що за граждани на ЕС са купили имоти и живеят у нас и в частност да погледнем към поданиците на Н.В. Елизабет ІІ. То вярно, че Дейли Експрес се води британския еквивалент на "Труд" и "24 часа", ама все пак и него хора го четат; пък западноевропейците имат вредния навик да вярват на това, което пише по вестниците, а не на очите си.

Та май е по-добре да си пуснете някоя от кралските сватби и да си ги гледате още веднъж - ай стига се ни разнасяли що за престъпници сме. 

Не сте по-стока от нас.

Лисицата и сиренето

В допълнение на баснята за лисицата, враната и сиренето.

Стои си враната на клона и вижда лисицата да се приближава към дървото. "Сега, каквото и да ме попита лисицата, ще си мълча" - помислила си враната. 

Лисицата се приближила, без да каже дума взела един камък и - прас! - враната в десятката.

Враната се освестила на земята, гледа - в далечината лисицата се измъква със сиренцето:

- Баси, как са я изменили тая приказка! 

Валидол

След шамарите и от Швейцария, мисля че е в кръга на нещата

Генерален спонсор на Българския национален отбор по футбол.

Ефекта на пеперудата

Почти 2 години след като Веско Маринов изпя песента, покорила всички световни чартове ефекта от нея започна да се усеща - все повече хора подават молба за работа в МВР напоследък. Вярно, посочва се като причина нарасналата безработица, но хайде да не издребняваме.

После се замислих за някои неща от живота ми, поразрових спомените си и изплуваха някои неща:

1. Единственият ми познат от казармата, с когото чат-пат се чуваме и ходим заедно на мачове работи в МВР. Още в казармата си беше достатъчно квадратен в мислите си и в момента продължава да е квадратен. От една страна не е някой мизерник, за него черното е черно, бялото е бяло. Само че е полицай не защото му е детска мечта, а защото така е най-лесно за него. Преди това работеше като заварчик в някаква фирма, май беше "Мостстрой" или нещо такова - ама се отказа, тежко му се видя. Преди около 12-13 години, когато още бях студент първокурсник, че и още в първия семестър, с него отидохме на "Левски" - "Славия" и така, докато си говорехме кой докъде я е докарал, той ми каза: "Е ги сега като инженер какво ще работиш, ще идеш някъде да работиш за 300 лв, това пари ли са? Ела в полицията, ще вземаш двойно повече." Не смея да му кажа до каква заплата достигнах в България, в сравнение с него.
2. Мой много далечен познат, който се пада близък роднина на мои роднини (май не го уцелих с описанието, но няма значение. Важното е, че на моите роднини той им пряк роднина, докато на мен ми е никакъв, слава Богу!) работи в една лаборатория към МВР. Адски прост човек, човек който мисли само с дебелото си черво. ТИР-аджия преди 10-ти Ноември, "полицай" днес (колко е полицай той си знае, но се води към МВР) - от роднините си знам, че доста често му се случват "учения", които се свеждат до ядене и пиене на някоя витошка полянка. Той уреди нашият общ роднина на един курс към МВР. Сега моят роднина работи в системата на МВР, до голяма степен благодарение на споменатия простак. А`пропо, моят роднина постъпи в системата на МВР точно по тази причина - трудно се намираше работа в града (той по образование е инженер като мен), където живее и въпреки че той с занимава и с други неща извън опазването на общественото спокойствие, униформата му, особено офицерските му пагони, има много голяма тежест в населеното място. А споменатия простак, когато веднъж случайно се засякохме у роднините, ми каза: "А бе, Момчилчо, що не дойде и ти при нас (кои сте вие?), да станеш едно полицайче?!". Защото не мисля с червата си, затова. 
3. Всъщност, докато с познатият ми от т.1 веднъж бяхме на мач, на Армията (играеха Левски и ЦСКА за купата на страната, било е ранната пролет на 1999 или 2000 г), на пистата видях един съученик от времето, когато учех в 10 ОУ. Него го изключиха от училището за побой - без никаква причина счупи носа на едно момче от съседен клас. Въпросното момче след година - две влезе в компютърджийския техникум на Окръжна болница - доста авангардно училище поне за 80-те години. Онзи, дето му разби носа беше на пистата в униформата на полицейски сержант. Той поне доказано може да бие.
4. В интерес на истината, от момчетата в моя взвод в ШЗО-то 4-5 още тогава проявяваха открити симпатии към МВР и службата там. Най-честият им отговор беше: "Ами ние няма какво да работим друго у дома". Но докато техният мироглед се свеждаше до сержантския състав, имаше и няколко тарикати, които се бяха прицелили във ВИПОНД. На единия тате му беше действащ полковник от МВР - София, на другия от съответното МВР в града му, на трети пък - митничар. Едно от момчетата се открояваше с липсата на умствен багаж, какви номера имаше само! След години го срещнах в София - беше вече курсант във ВИПОНД, докато аз се борех със Съпромат-а и Висшата математика.
5. После си спомних, че убиецът на Елеонора беше полицаят Калин Кьосев, в чиято кръв откриха следи от кокаин, но това се покри набързо. И само като тъжен факт, че момичето беше излязло от столичното заведение "Гарбо", а нейният убиец от "Сръбска скара".
6. А след това си спомних и онзи, който затри цяло семейство на пешеходна пътека и се опита да се скрие. И той беше полицай, само че от секретните служби. А малко след това един колега от Дженмарк сподели: "Тоя ми е комшия, живее в съседния вход. Мутрата му е на убиец". И странното е, че трудно, да не кажа никак не се намира снимка на този човек в нета.

И като теглих чертата накрая какво се оказа - че българинът, пословичен със своето трудолюбие, е петимен за държавната хранилка; че българският предприемачески дух е сведен до въпроса "Как да постъпим в МВР?"; че армията от охранители отдавна е надхвърлила армията, но армията от предприемачи се свива само до ядрото от шмекери и селски тарикати. 

Ей тая полиция ни пази.

Çok guzel*!

Мнозинството у нас смята, че турската музика е 100% зурни, тъпани и маанета. Чиста чалга от извора. Разликата е, че турците са повлияли с музиката си върху музиката на останалите народи, които са били част от Отоманската империя. Дори "Къде си вярна ти, любов народна?" е български текст върху турска любовна песен. На мен лично ми се е случвало да гледам турския сателитен канал TRT Canli след полунощ и вместо евтини холивудски бози или откровено порно турците пускат тяхна народна музика. На една сцена са седнали музиканти с автентични народни инструменти - няма йоники, няма саксофони, няма електрически китари. Зад тях в полукръг са застанали хористи - отляво мъже, отдясно жени. В центъра пък пее солист, ако песента изисква солист. Ако не, пее си я хорът. И звученето, колкото и невероятно да е, няма нищо общо с представата ни за Турция. Нито пък с чалгата.

Та точно това търсех в youtube, но попаднах на Петек Динчоз. Не всичко и е за слушане, но разликата е, че тя прави поп-парчета, които след съответната обработка отсам границата вече звучат достатъчно мазно и ти се приисква да удариш 1-2 ракии, да си поръчаш 3-ка кебапчета с пръжени картофи и студена бира. 

Затова избрах най-дискотечно звучащото парче на Петек - първо, че тя е достатъчно красива, второ - турската музика не е само Таркан.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Çok guzel - много красива