Ефекта на пеперудата

Почти 2 години след като Веско Маринов изпя песента, покорила всички световни чартове ефекта от нея започна да се усеща - все повече хора подават молба за работа в МВР напоследък. Вярно, посочва се като причина нарасналата безработица, но хайде да не издребняваме.

После се замислих за някои неща от живота ми, поразрових спомените си и изплуваха някои неща:

1. Единственият ми познат от казармата, с когото чат-пат се чуваме и ходим заедно на мачове работи в МВР. Още в казармата си беше достатъчно квадратен в мислите си и в момента продължава да е квадратен. От една страна не е някой мизерник, за него черното е черно, бялото е бяло. Само че е полицай не защото му е детска мечта, а защото така е най-лесно за него. Преди това работеше като заварчик в някаква фирма, май беше "Мостстрой" или нещо такова - ама се отказа, тежко му се видя. Преди около 12-13 години, когато още бях студент първокурсник, че и още в първия семестър, с него отидохме на "Левски" - "Славия" и така, докато си говорехме кой докъде я е докарал, той ми каза: "Е ги сега като инженер какво ще работиш, ще идеш някъде да работиш за 300 лв, това пари ли са? Ела в полицията, ще вземаш двойно повече." Не смея да му кажа до каква заплата достигнах в България, в сравнение с него.
2. Мой много далечен познат, който се пада близък роднина на мои роднини (май не го уцелих с описанието, но няма значение. Важното е, че на моите роднини той им пряк роднина, докато на мен ми е никакъв, слава Богу!) работи в една лаборатория към МВР. Адски прост човек, човек който мисли само с дебелото си черво. ТИР-аджия преди 10-ти Ноември, "полицай" днес (колко е полицай той си знае, но се води към МВР) - от роднините си знам, че доста често му се случват "учения", които се свеждат до ядене и пиене на някоя витошка полянка. Той уреди нашият общ роднина на един курс към МВР. Сега моят роднина работи в системата на МВР, до голяма степен благодарение на споменатия простак. А`пропо, моят роднина постъпи в системата на МВР точно по тази причина - трудно се намираше работа в града (той по образование е инженер като мен), където живее и въпреки че той с занимава и с други неща извън опазването на общественото спокойствие, униформата му, особено офицерските му пагони, има много голяма тежест в населеното място. А споменатия простак, когато веднъж случайно се засякохме у роднините, ми каза: "А бе, Момчилчо, що не дойде и ти при нас (кои сте вие?), да станеш едно полицайче?!". Защото не мисля с червата си, затова. 
3. Всъщност, докато с познатият ми от т.1 веднъж бяхме на мач, на Армията (играеха Левски и ЦСКА за купата на страната, било е ранната пролет на 1999 или 2000 г), на пистата видях един съученик от времето, когато учех в 10 ОУ. Него го изключиха от училището за побой - без никаква причина счупи носа на едно момче от съседен клас. Въпросното момче след година - две влезе в компютърджийския техникум на Окръжна болница - доста авангардно училище поне за 80-те години. Онзи, дето му разби носа беше на пистата в униформата на полицейски сержант. Той поне доказано може да бие.
4. В интерес на истината, от момчетата в моя взвод в ШЗО-то 4-5 още тогава проявяваха открити симпатии към МВР и службата там. Най-честият им отговор беше: "Ами ние няма какво да работим друго у дома". Но докато техният мироглед се свеждаше до сержантския състав, имаше и няколко тарикати, които се бяха прицелили във ВИПОНД. На единия тате му беше действащ полковник от МВР - София, на другия от съответното МВР в града му, на трети пък - митничар. Едно от момчетата се открояваше с липсата на умствен багаж, какви номера имаше само! След години го срещнах в София - беше вече курсант във ВИПОНД, докато аз се борех със Съпромат-а и Висшата математика.
5. После си спомних, че убиецът на Елеонора беше полицаят Калин Кьосев, в чиято кръв откриха следи от кокаин, но това се покри набързо. И само като тъжен факт, че момичето беше излязло от столичното заведение "Гарбо", а нейният убиец от "Сръбска скара".
6. А след това си спомних и онзи, който затри цяло семейство на пешеходна пътека и се опита да се скрие. И той беше полицай, само че от секретните служби. А малко след това един колега от Дженмарк сподели: "Тоя ми е комшия, живее в съседния вход. Мутрата му е на убиец". И странното е, че трудно, да не кажа никак не се намира снимка на този човек в нета.

И като теглих чертата накрая какво се оказа - че българинът, пословичен със своето трудолюбие, е петимен за държавната хранилка; че българският предприемачески дух е сведен до въпроса "Как да постъпим в МВР?"; че армията от охранители отдавна е надхвърлила армията, но армията от предприемачи се свива само до ядрото от шмекери и селски тарикати. 

Ей тая полиция ни пази.