Facebook пехливани

Следейки реакцията в България на събитията в Катуница, както и на шествията и стълкновенията в големите градове на страната, не може да не се сети човек за онзи виц, в който милиционерът видял един пиян да лази на 4 крака под една улична лампа. "Какво правите?" - попитал той. "Търся едни 10 лв, преди малко ги загубих." "Къде по-точно ги загубихте?" - решил да помогне милиционерът. "Ей там, в тъмното..." - посочил пияният. "Е що тогава ги търсиш под лампата?". "Защото тука е светло." - гласял окончателният отговор.

Та и у нас с протестите против циганите е същата история - протестираме там, където е светло, тихо, топло и уютно.

Младите протестират в центровете на градовете, но не припарват до гетата - че на циганите прага им е по-нисък и при тях няма задръжки, ако трябва да претрепят някого. Още повече ако този някого е с кубинки и бръсната глава. 

Младите протестират срещу циганите, като мятат камъни и бутилки по полицията и чупят витрини. 

Младите запалиха празните къщи на цар Киро, но не го потърсиха в Самоков, където се крие, за да му набият шамарите с въпрос: "На кого викаш гяур бе, мангал миризлив?".

Младите не направиха нищо преди години, когато циганите за минути разпиляха едно българско кафене, като в мелето убиха и един професор (че много ги имаме). То тогава и Фейсбук нямаше, а реакцията на по-големите беше да пратят Краси Каракачанов да дрънка глупости за гимнастическите отряди на ВМРО. 

Младите го раздават големи пехливани като са в тълпа и когато трябва да се гонят 2-3 циганки от 10-15 скинарчета. Направо си е повод за гордост. 

Младите са спретнати и организирани в отрядите на Расате, особено когато около тях има журналисти и няма цигани.

Младите няма да се организират с мангалите: "Айде, мангали, излизаме едни срещу други еди - къде си, еди - кога си, честно - един срещу един. Такова оръжие е разрешено, това е позволено. Без ченгета, без журналисти - или вие, или ние". Иначе групи и последователи във фейсбука колкото щеш, и всички спират циганския терор над българите.

Младите едва ли ще прочетат статията на Иво Инджев (да не повярвам чак, че го хваля!) и едва ли ще разберат, че нещо им куца в пехливанлъка.

Всъщност, в цялата ситуация липсва една Ани Георгиева. Ще попитате - коя е тя?

Ами Ани Георгиева беше зам.-директорка в 10 ОУ (по мое време, сега е СОУ) преди 20 години. Тогава, през пролетта на 1991 г. аз бях в седми клас. Та един ден осмокласниците решиха да стачкуват след голямото междучасие. То беше едно време, в света на възрастните тогава имаше стачки, митинги, бдения, градове на истината и прочие дивотии (леле, като си спомня как ходех накачен със значки на БСП!). Та и нашите осмокласници, нали се махат след някой и друг месец, и те вече съвсем големи го раздаваха - събраха се под колоните на учителското крило и се почна едно викане, едно крещене, една еуфория - въобще, всичко беше в духа на израза "Вече сме демокрация и ще правя каквото си искам!". Та цялата тая работа продължи 5-10 минути след края на голямото междучасие, когато Ани Георгиева се появи и им каза приблизително следното: "Който иска да влиза в час, да влиза, който иска да си ходи, да си ходи!". Толкова със стачката, по-голямата част от стачкуващите влязоха в час.

Толкова за младите - фейсбук пехливани.