Досега, струва ми се, не съм поствал коментари по външнополитически теми, тъй като нямам кой знае колко време и умствен капацитет за анализ на ходовете на Брюксел, Москва и Вашингтон. Но снощи, четейки за новините от Катуница (виж предния пост) попаднах на една новина, която поради извънредните събития около цар Киро мина малко между капките.
А би трябвало да и се обърне повече внимание.
Медведев номинира Путин за следващ президент на Русия.
Въпреки, че още преди 4 години, при малката рокада Путин - Медведев мнозинството анализатори тогава посочиха, че Путин просто заобикаля руската конституция (която в това отношение копира демократичните конституции в света и не разрешава повече от два последователни мандата на един президент), аз не вярвах, че ще стигне до тук. В крайна сметка дори като премиер - министър Путин беше човекът, който дърпаше конците в държавата, нищо не му пречеше да си остане на този пост колкото му душа иска - руснаците са свикнали да ги управлява батюшка - царь, така че дали ще е президент, дали ще е министър-председател, дали ще е на Далай Лама първия братовчед - не е ли все едно в случая? Това пролича още когато Елцин, ронейки сълзи, обяви оставката си на 31 Декември 1999 година (ако не ме лъже паметта) и назначи за вр.и.д. Путин.
Самите руснаци (от контактите ми с тях и от наблюдения на форуми в нета) обаче си го харесват Путин - все пак 50 000 000 гласа от 70 000 000 участвали в изборите през 2004 не са малко. Управлението на Путин от 2000 до 2008 година се характеризира с ударното възраждане на руски имперски дух - само като си спомня "инагурацията" на Путин през 2004 - тържество, вероятно равностойно по пищност и тържественост на коронацията на руския император (качеството на записа е отвратително, затова пускам само линк). Реномето на страната беше силно западнало по времето на Елцин (какъвто президентът, такава и страната - май), докато при Путин играта на демокрация има за цел да възроди величието на императорска Русия - онази, която владее 1/6 от света.
Е, днес (номинално) не е 1/6, по-малко е заради "независимостта" на бившите съветски републики, още по-бивши руски губернии.
Е сега някой ще се запита кое не е наред, какво толкова ме вълнува?
Първо, начинът, по който се управлява Русия няма нищо общо с демокрацията. Достатъчно е да погледнете делото срещу Ходорковски/Лебедев. А за страна от Г-8 това си е направо притеснително, още повече че е достатъчно близко до България (по-точно България е в руската сфера на влияние, нищо че сме членове на ЕС). И ако някой иска да ми каже, че това е проблем на руснаците, а не на българите, нека първо прочете историята на Германия преди идването на нацистите на власт, а след това да провери чия собственост е рафинерията в Бургас и кой в крайна сметка е новият собственик на Булгартабак.
Второ - преди 2 години, в началото на 2009 г. г-н Путин показа на цяла Европа, че не е необходимо да се пускат ядрени бойни глави и да се изстрелват балистични ракети. В една евентуална бъдеща война само за 2 - 3 седмици европейската икономика ще бъде поставена в полубудно състояние с тенденция към пълно заспиване. А в същото време, независимо от технологичното превъзходство на Запада, едва ли западните армии ще успеят да си осигурят контрол върху газоподаването към Европа.
Трето - нормалната практика в нормалните държави е след като си бил президент и ти изтече мандата - оттегляш се в пенсия, пишеш мемоари, четеш лекции, участваш в международни прояви и се срещаш с политиците от твоето време. Изключенията са характерни за страни като Полша (Валенса се върна в Солидарност, но без успех) и като България (и Желев, и Стоянов се върнаха в активната политика, а Първанов смята да го направи), където демокрацията, подобно на социализЪма е недоносче. Нито Шрьодер, нито Клинтън, нито Тачър и Блеър, нито Митеран и Ширак се върнаха в политиката след края на мандатите им. Просто защото хората там знаят, че всяко нещо е с времето си.
Четвърто - прекалено комедийно е да направиш началника на кремълската администрация (президентската канцелария) министър-председател, после да се смениш с него, а след 4 години да рокирате отново.
Пето - не е нормално президентът на една страна да бъде обвързан с една политическа партия. В тази връзка смятам, че българската демокрация може и да не е достатъчно зряла, но българският народ има достатъчно здрав разум да пенсионира "партийните" си президенти - помните как Желев напусна със скандал национална конференция на СДС, помните как след него Петър Стоянов каза "Аз съм седесар!". Това и на двамата им струва скъпо. Виждате как и проекта на Първанов за АБВ отива в запаса преди да се е родил още.
Шесто - присъствието и въобще, обвързаността на президент с една политическа сила е характерно за Източна Европа и бившите страни с "народна" демокрация. Но президент да води партийната листа на парламентарни избори - простете, нещо се обърках. А като се зачете човек в новината от конгреса на "Единна Русия", много лесно се набива в очите една картина от миналото - просто трябва да постави КПСС и Сталин на определените места. Липсват само бурните овации, прекъсвани със звънец лично от Генералния секретар.
Седмо - колкото и да лъска руския имперски имидж, колкото и да твърди, че пътят на Русия е неин собствен модел на управление, руският президент (който и да е той) все още се вози в западна лимузина. Руските автомобили не се приемат добре извън Русия. Руските технологии са остарели и не са особено конкурентни на западните. А това не се променя по команда отгоре.
Накрая слагам клипчето, с което Медведев обявява номинацията на Путин - като се надявам да се замислят хората над необятната и трудна за разбиране руска душа, която си живее в нейния собствен СССР и гласува единодушно "За".
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!