Днес за пореден път изтече новината, че цели три легенди щели да връщат Бербатов в националния отбор (за пореден път е връщането му). Не знам дали в нашата история е имало футболист, когото до такава степен да е поставян на пиедестал. И то от хора, които преди 10 години го разпъваха и разнасяха като пръскачка из лозе за пропуските му срещу Левски в онзи мач, който влезе в историята с отменения автогол и с "кървавия" гол на Гонзо. След този мач си спомням и едно интервю с Дучето, който каза по адрес на червените ритнитопковци: "Кой от тях ще скочи като Гонзо в последната минута, а?" - това се отнасяше и за Бербатко.
Веднъж вече коментирах какво у нас те прави футболна звезда; днес обаче смятам да кажа следното: писна ми от това ще го връщаме ли Бербатов, няма ли да го връщаме. За какво да го върнем - на 30 години тепърва да се класираме за някое първенство ли? За кое - за Бразилия 2014? Че някой смята ли на колко ще е Бербатов тогава? Мачовете на Бербатов за националният отбор свършиха през Юни 2004 след последния сигнал на мача Италия - България 2:1 на Европейското в Португалия. Там бяхме трагични, Бербатов за 270 игрови минути я имаше повече от 5 удара към противниковите врати. Само че футболът е колективен спорт и затова не е виновен само Бербатов - в крайна сметка, той е център-нападател и неговата ефективност е функция от ефективността на целия отбор. След това, за толкова години какво имаме - нищо, нищо и пак нищо. Красиви загуби. Контроли, в които те сменят, за да не се контуциш и да не си изгубиш мястото в Манчестер.
И други са бойкотирали - бойкотираше и Стоичков, бойкотираше и Сираков. Само че Стоичков стана голмайстор на СП, Сираков е един от малкото, които са вкарвали на 2 мондиала, и то непоследователни - вкарай и ти де. Те могат да си го позволят, щото имат на какво да стъпят - ти, путьо, не можеш. Те при бойкот на националния отбор имаха какво да губят - Наско Сираков си вкара жесток автогол, като бойкотираше националния отбор точно на 17. Ноември 1993 г. Стоичков беше на крачка да се срути още през 1997, но пред опасността България да се класира на СП във Франция и без него предпочете да се върне по терлички в националния (Стоичков имаше железен договор с Пума, в който беше фиксиран брой мачове за националния отбор. Накратко - не играеш, не вземаш пари).
А ти, мойто момче - какво постигна в иначе бляскавата ти кариерка в националната гарнитура? Престижно равенство с Германия и Холандия, победа над Белгия и Хърватия - и до там. Едно европейско, за което е по-добре да не си спомняме. Страшилище за Албания и Молдова, безопасна игла за Италия и Холандия.
Просто преди 3 години Бербатов направи своя избор - избра Манчестър пред България. Вярно, че преди месец ми казаха следния виц:
Бербатов към Алекс Фергюсън:
- Сър, отказах националния на България!
- А, че сега къде ще играеш?
ама хайде да не злобея излишно, и без това съм левскар. След като си избрал поведение на примадоната от операта, бъди си такъв. Търкай си пейката на резервите на Олд Трафорд, обяснявай се как ние нищо не разбираме от футбол, щото в България от всичко разбираме - само че аз ходя на стадиона от 20 години и искам отборът ми да побеждава. И знам как изглеждат играчите, които побеждават - те не мрънкат, не хленчат, не се оплакват и не се обиждат. Те играят на принципа "Мисълта сковава действието", затова вкарват и побеждават и Германия, и Франция, и Холандия, и Русия. А не да ни бият Кипър, Шотландия и Сърбия, и то с разлика, докато ти, путьо, си мислиш за кариерката и имиджа.
Толкова за днес - смятах и Стоичков да обезкостя заради мъжкарското му писмо отпреди седмица, обаче май ще му се размине. Пък и е по-добре него да върнем в националния, поне там знае какво да прави и не не излага.
Така де, Стоичков на терена беше истински победител.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!