Втора година след шамарите от Бате Бойко на изборите за Парламент и Европарламент през 2009 левицата у нас не е в състояние да вдигне глава и да излезе от състоянието на нокдаун. А този нокдаун е на път да продължи и в следващите 2 години като минимум, макар че отива и на повече. БСП е на път да последва политическата съдба на СДС- свиване до 5-10 % от електората.
Май е крайно време.
Странното поведение на левицата се допълва и от още по-странната кампания за президент - първо бе издигнат за кандидат един сив и безличен апаратчик, който прекара 4 безметежни години като външен министър, берейки плодовете на тези преди него. По негово време се случиха две значими външнополитически събития - първо, на 1 Януари 2007 България бе приета за член на ЕС, а малко повече от половин година по-късно, на 24 Юли от Либия се завърнаха медицинските сестри и доктор Ашраф.
Да сте забелязали някакъв принос на Калфин за двете събития? Аз лично не - и двете са резултат на действията на българските дипломати от в общи линии 1999 г. насам. Калфин в случая просто обра каймака от цялата работа, ама какво да се прави, късмет му е. Поне, трябва да му призная, не е заел позата на Тъпанаря от Банкя - Аз ги доведох, аз ги освободих, аз подписах ... Не че можеше, ама трудно някой щеше да му повярва.
За сметка на това като един обигран партиен апаратчик подпомогна активно политиката на Станишев в манипулирането на парламентарните избори през 2009, поставяйки различни препятствия пред желанието на българите в Западна Европа и Америка да гласуват. А тъй или иначе поставям линк към блога на Жоро и Първан, що не прочетете и това, пък после гласувайте за Калфин.
Второ - очевидно е нежеланието на БСП за съревнование на президентските избори - нещо май играят за равен мач и отпадане или с дузпи, или с гол на чужд терен. Иначе няма рационално обяснение защо не бе издигната кандидат-президентска двойка, а името на вице-то се пази в тайна и до момента. Доста странно на фона на синекурната длъжност и клатенето на краката на вицепрезидента.
В тази връзка имам един въпрос - защо за президент не бе номиниран Ангел Марин - това е честа практика в САЩ, където също си имат вицепрезидент? И ако Ангел Марин все пак е неизбираем за президент, особено след членството ни в НАТО (иначе репликата му "Командата Бегом към НАТО! не е здравословна за армията" беше напълно обективна), какво пречеше на инициативния комитет, издигнал Първанов преди 5 години за втори мандат да издигне и вице, което да се превърне в силен кандидат днес?
Номинацията на Калфин, както и кампанията му до този момент са строго стерилни и някак паралелни на действителността. БСП се намира в някакво странно разкрачено положение, в някаква кадрова безтегловност - първо, за кмет на София преди 4 години беше издигнат извадения от нафталина Бриго Аспарухов - точно пък той как се видя в ролята си на кмет, един Господ знае. После срещу Фандъкова беше изваден Георги Кадиев - неговата иначе добра кандидатура беше поизхабена срещу инерцията на ГЕРБ от европаламентарните и парламентарните избори, а се очертава втора серия на двубоя, която вероятно съвсем ще го изпрати в трета глуха. Сега и Калфин, който иначе гради лъскав имидж на професионален политик - депутат, зам. министър - председател, министър на външните работи, но външният му вид, поведението му, изказванията му - всичко това е пропито с комсомолски дух. Все едно сме на събрание на комсомолския актив. Сякаш не ни представят един човек, който ще бъде глава на нацията в следващите 5 или 10 години, а трябва да видим отличник по бойната и политическата подготовка.
Още повече, че Калфин вече води активна кампания, времето минава и мача наближава, както казваше Александър Йорданов през 1992 г. Вече се среща с избиратели и начина, по който се представя като потенциален президент, трудно ще му помогне да бъде припознат от тях.
Просто не говори техният език.
Е, разбира се, не е необходимо да ходи и в другата крайност - да почне като Борисов с евтините демагогии и популизъм, макар че не е далече и от този образ. Сами вижте: не само, че влезе в тона на Борисов отпреди няколко месеца ("ние ги хващаме, те ги пускат - ние ги обучаваме, те ги вземат"), но и звученето на Калфин е в унисон с партийната пропаганда на БСП от 1990 г. насам - държавно гарантирано работно място, държавата да обезпечи работа за младите.
Не се ли усеща Калфин, че утре веднага първият въпрос към него ще бъде - "Вие, господин кандидат - президент, като бяхте 4 години министър, и то заместник министър - председател, защо не я поставихте тази идея тогава?".
Странно ми е, след като държавно управлявани предприятия са БДЖ, НЕК АД, АЕЦ Козлодуй, РВД, институтите на БАН - нека пропусна някои, не е важно да се изреждат всичките - как точно държавата ще гарантира работа на завършващите средно и висше? И то при положение, че само преди месеци със същите аргументи беше посрещнато и коментирано и изказването на Борисов.
Трето - както по страниците на вестниците, интернет форумите и блоговете беше обяснено на Борисов - държавата не е инвеститор в образованието на младите - държавата е изпълнител. Инвеститор са данъкоплатците. А нека сметнем от кого има повече полза държавата и обществото - от човек, работещ за 500 лв у нас, или от човек, работещ за 2 500 евра в Германия?
Не знае ли Ивайло Калфин, че емигрантите формират между 5 и 10% от БВП? И че има разлика дали ще изнесеш един лекар или един санитар; един инженер или един строител.
Едно е видно от тази новина - кампанията на Калфин е твърдо насочена в червения сектор на избирателите, а този сектор е доста ограничен като размери. Само дето Калфин го вижда в светло розово.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!