Таких, как я ...

Таких, как я, увы, не любят
Таких, как я, увы, не ждут
Таких, как я, всего лишь губят.
Сердца таких жестоко жгут.
Таких, как я, увы, никто не
приобнимет.
Таких, как я, увы, не сводят на
балет.
Таких, как я, увы, никто не примет.
В душе таких, как я, останется лишь
след.
Таких вот вредных и невыносимых
Таких свободолюбивых и слепых
Слепых лишь к жизни этой мнимой
Зато я в жизни каждого оставлю
силуэт.
И призрак мой слепой и
безнадежный
Будет бродить по замку ваших душ
И на глазах души моей холодной
В конце игры останется лишь тушь.

Покажете куршума

Около застреляния афганистанец се вдига шум от всички страни.

От една страна са "хуманно" настроените нации, Българският Хелзинкски комитет (за къде сме без тях?), Върховният комисариат по бежанците и състрадателната част от населението, готова да спаси половината свят от враждебните действия на другата половина.

От другата страна са патриотично настроените българи, за които това тука им е Татковина и въпросният граничен полицай е защитил териториалната цялост на страната и е показал, че при нас лабаво нема и не мое така да се минава границата като сладкарница, гранична полиция има тука,и к`во като си емигрант бе, ходи си у вас и въобще, нема да идвате тука, ваш`та мама мигрантска!

За мен истината е някъде по средата - всеки има право да си търси щастието където му видят очите, но като си тръгнал да минаваш граници нелегално, пък и с оръжие в торбата сам си береш гайлето. Да пресечеш държавна граница и то с оръжие в себе си (ако наистина е имало) си е акт на война, ако не греша. Пък и това е граничен полицай срещу тебе, не е селски пъдар, трябва да му се подчиняваш. 

Както и да е, този афганистанец ще мине в графата "косвени жертви" или там нещо такова. БХК ще пошуми още малко какви ориенталски примати сме, белия свят ще ни сочи с пръст и ще ни казва "хем не можете да им осигурите условия, хем ги трепете", патриотите у нас ще извадят картите с трите морета и ще почнат да се записват доброволци за гранични отряди в Странджа - Сакар. И така седмица, две най-много, то всяко чудо си има своите три дни. 

Само майката на това момче ще си го мисли още дълги години ...

Нещо друго обаче ми е в главата. 

Животът у нас показва, че когато се съберат разни умни глави и почнат всички в един глас едно и също да повтарят, и като почнат надълго и нашироко да обясняват е станала неква инфекция, обаче при пълно спазване на закона, просто така се е случило, значи нещата са точно обратните - някой яко е осрал пейзажа.
Спомнете си само как беше при убийството на Ахмед Емин - Сульо и Пульо в един глас ни обясняваха, как той е бил едва ли не само и единствено "мъжка секретарка", как най-логичното и нормално е да идеш да се самоубиеш в дома на шефа си; един не каза "А бе, то човек като се самоубива, па иде в гората и се обеси, или на тавана, па се гръмне, тоя единствен отиде да се застреля в дома на шефа си".

Та и в този случай - кога го гръмнаха афганецът, кога тръгнаха шефовете на МВР да дават пресконференции, и веднага почват да дават заключения: "Нашия човек правилно е действал, в рамките на закона, ама то така се случило, имало било да става ..." 

Аз от казармата едно знам: първият куршум обира смазката в дулото на оръжието. Ако го намерят в жертвата, трудно ще мине тая с предупредителния изстрел и рикошета. Ако пък има рикошет, то освен следите от смазка по нагара на куршума самият куршум трябва да е деформиран, нали е рикоширал в нещо (в какво, се пита в задачата може да рикошира един куршум в гората край границата?). Той тоя полицай едва ли да е бил въоръжен с 5,45 мм, те май отдавна ги махнаха и от армия, и от полиция ... бе не знам.

Знам само, че ако наистина е имало рикошет, досега тоя куршум десет пъти щяха да го извадят и да го разнасят по телевизиите да го показват. Естествено, сега някой ще почне да се обяснява за следствената тайна и т.н., ма не на мене тия - ако ви изнасяше да го покажете тоя куршум, нямаше да ви пречи следствената тайна.

Така че, покажете куршума - да го видим, да му видим следите от нагара, да му видим деформациите, сами себе си да убедим, че нашата гранична полиция наистина е полиция, която пази границите ни, а не убийци с униформи.

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:

1. Мъжът иска жената да се подчинява, жената иска мъжът да бъде подчинен.
2. Мъжете делят глупостите на такива, които може да се правят, и такива, които не може, а жените - на такива, които тя не бива да прави и затова трябва да ги направи мъжът и на всички останали.
3. Шесто чувство има у всички: на мъжете то казва, че в достъпната зона се е появила жена, а на жените казва, че в достъпната зона на мъжете се е появила друга жена.
4. На мъжа е нужна жена за да забрави за известно време за другите жени. Мъжът е нужен на жената, за да може за известно време да си спомни за другите мъже.
5. Жената си прави изводи в първите 5 минути на запознанството, мъжът - в последните. Понякога те съвпадат.

***************
Умната жена, дори да забременее от любовника си, все едно, ще роди от мъжа си.

***************
Виж, Марийке, в съчинението "Как прекарах лятото" не е задължително да рисуваш позите.

50 години Левски в Европа

Така започва всичко

50 години Левски в Европа си е събитие, на което си заслужава да отидеш. Щото, колкото и да им е неприятно на прасетата, Левски е отборът, който се познава в Европа - и с победите си, и със загубите си, и с присъствието си (или с отсъствието). 

Дъжд, не дъжд, на стадиона съм. Аз и на сняг съм ходил, и на по-големи пороища, и на пек - на стадиона съм бил.

В крайна сметка, Левски докара Байерн Мюнхен за 80 годишнината си, Лацио за 100 годишнината си, а сега отбелязва 50 години в евротурнирите с мач срещу шведския Юргорден, с който е започнало всичко преди 50 години. Левски си е Левски, Левски е идеята, мечтата, радостта, надеждите, Левски е всичко онова, което не става нито с пренасянето на челния съветски опит, нито с кренвиршите, нито с нищо. Може за някои тези мачове да са бутафория, празно харчене на пари - ми направете и вие нещо такова бе и тогава ми философствайте.

Говорим за уважение от Европа, за признание, за малко така, положение, ценз - или го имаш, или го нямаш.

Големи талибанчета са тия в сектор Б. Факли, димки, бомбички, как не се издушихатия направо не знам. 

В документите си пазя билети от мачовете на Левски с Удинезе и с Челси и Вердер ...

Може да сме се дънили срещу неизвестни слабаци, може да сме губили нещастно и куриозно, но пък сме отстранявали и гиганти, побеждавали сме по-силни от нас, писали сме история. Всичко това го има във футбола, това е част от играта, важи както за големите, така и за малките, така и за нас. Падали сме от Иртиш, ОФИ и Олимпия, но сме отстранявали Аякс, Щутгарт, Глазгоу Р и Динамо К; получавали сме 5 гола от АЗ Алкмаар, но пък сме вкарвали 5 на Барселона; може да не сме били сред 4-те най-добри в Европа, но пък бяхме първите, които играха в групите на Шампионската лига.

... от днес ще пазя и този.

И понеже говорим за европейски клубни турнири, любимата тема на чорбарчетата е да броят полуфинали и победи над този или онзи еврогранд. Левски може и да по-назад в тази класация, но пък както виждате, има уважението на футболна Европа. Щото, например, ЦСКА можеше да отбележи своите евроуспехи с някакъв подобен юбилеен мач - примерно, между ветераните на ЦСКА и Ливърпул, 30 години след онзи четвъртфинал; или пък с Байерн, по случай полуфинала от 1982 г.; или пък Стоичков да удари едно рамо и да докара онзи отбор на Барцилона от 1989 г., да поритат отново примерно 25 години по-късно. 

Можеше, ама не стана.

Затова "Само Левски!", поздрав за всички, които днес драха гърла в дъжда, поздрав за всички, които са били с Левски на стадиона, пред телевизорите и пред радиоапаратите през всичките тези години, за всички, които помнят головете на Гунди, Панов, Емо Спасов, Наско Сираков, Киро Миланов, Боримиров, спасяванията на Боби Михайлов, Митко Иванков, Гошо Петков, онези които помнят греди, фаулове, дадени, недадени, вкарани, спасени и пропуснати дузпи, засади, картони и запалени факли в 90-тата минута.

Само Левски!

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:

1. Мъжът има такова отношение към жената, както се отнася към нея един час преди срещата им. Жената има такова отношение към мъжа, както се отнася към него на другия ден след срещата им.
2. Мъжът повече иска да получи, жената повече се страхува да не загуби. Ако това наистина са мъж, и за съжаление, жена.
3. "Направи го или върви на майната си" - към мъжете почти винаги означава първото, към жените - почти винаги второто.
4. Жената е длъжна да прави това, което и се иска: тя после винаги ще намери обяснение. Мъжът е длъжен да прави това, което иска жената: той после винаги ще намери оправдание.
5. Жената не прощава на мъжа неговите грешки, а мъжът не прощава на жената своите грешки.

***********************
Ако жената тежи 100 кг и отгоре, Бог си мисли, че вече е намерила своята половинка и повече не и праща никого.

**********************
Моята приятелка е майстор на спорта по търсене на скрит смисъл в невинни фрази и изпадане в пълна истерия от това. 

Medicus dactiloscopius

Здравният министър Петър Москов бавно, но сигурно се превръща в клоуна на настоящото правителство. 

Една година се напъва, обикаля по телевизии, обяснява, размахва ръце, ражда нек`ви бесни идеи как да спре източването на Здравната каса, и накрая к`во - напънала се планината, родила мишка.
Сега ще въвежда пръстов отпечатък в болниците. За по-сигур, да не източват здравната каса.

Аз, господин министре, съм редовен данъкоплатец. Плащам си всички данъци - имот, смет, на автомобила, здравните и пенсионните осигуровки (тях ги плаща работодателят ми, но ги плаща редовно, съдейки по фиша за заплатата ми). Ако не са платени, вината е в работодателят ми, не в мен. 

А когато се разболея, като отида в болницата, искам да ме лекуват, не да ме проверяват до девето коляно престъпник ли съм или не съм престъпник; платил ли съм си здравните вноски (след като съм си платил интернета) или не съм си ги платил. Източва ли болницата Здравната каса или не, това също не е мой проблем.

Утре, като откриете че болницата е заобиколила съвършената ви контролна система и пак е намерила начин да точи Здравната каса мен ли ще търсите да плащам, нали моят "отпечатък" е в системата?

Като искате да контролирате болниците, търсете работещ вариант, който изключва ползването на личните ми данни. Не ми давайте за пример Турция, че там било с отпечатък на цялата длан - идете в Европа, в белия свят, там има ли го това? 

Няма го. Влизал съм в болници в Европа, никъде не са ми искали отпечатък от пръста, ма имало го, нямало го в личната ми карта, никой не се интересува - питат можеш ли да си платиш, имаш ли здравна осигуровка. Ако имаш, струва толкова, ако нямаш, струва в пъти повече. И съм доказвал кой съм не с личната си карта и кръщелното си свидетелство, а с онази проста синя карта, дето я издава НЗОК за пътуване в чужбина.

Аз пръстовия си отпечатък не съм го положил за да може Сульо и Пульо да го ползват за каквото им скимне, а като част от системата за защита на личните ми документи. Последното, за което може да се използва пръстовия ми отпечатък е да ви улеснявам в поредния ви пристъп на логорея.

И, апропо, не се ли замисляте на първо време, че ако има болници, които точат здравната каса, това са лекари - също такива лекари като вас самият! 

Не ви ли се струва, г-не Москов, че година и половина гребете в грешния канал?

Ах, да забравих - чичо ви е бил на изборите Георги Димитров, простено ви е.

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:

1. Лошите момчета са необходими, за да може момичетата да разберат на какво са способни добрите момчета, ако ги накараш да се размърдат. Лошите момичета са необходими, за да може момчетата да разберат, че понякога трябва да мислиш с главата си. Добрите момчета са необходими, за да може момичетата да разберат защо съществуват ювелирните магазини и автосалоните. Добрите момичета са необходими, за да може момчетата да разберат, че са необходими други момичета.
2. "А ти имаш ли резервен вариант в случай, че ти откажа?" - попита тази, която беше резервният вариант. "Нямаш друг вариант, така че се съгласявай" - каза този, който дори не беше и вариант.
3. Жената "не може" когато тя не иска, мъжът "не иска" когато "той" не може.
4. Мъжът иска така, че неговото искане стига и за двама, а жената може да не иска така, че от нейното не искане да стигне за всички.
5. Етапи на женската ревност:

• Иска той да прави с нея онова, което прави с другите жени;

• Иска той да прави с нея онова, което не е правил с нито една друга;

• Иска той да не прави с никоя друга онова, което прави с нея;

• Иска той да не прави нищо с никого;

         Етапи на мъжката ревност:

• Иска тя да не прави с никого, нищо и въобще никога.

******************************
Ако едновременно свалиш сутиена и обувките на токчета то може да умреш от удоволствие.

******************************

Млада жена споделя в женска компания:

- Тази година ще пиша писмо не на Дядо Коледа, а на Снежанка. Тя, като жена, трябва да ме разбере ....

Двойникът

История с интересен замисъл, но прекалено раздута и отегчаващо скучна на места.

Млад гимназиален учител по история гледа някаква евтина комедия, която му препоръчва негов колега - учител, и открива, че един от второстепенните герои е негово точно копие.

Следва разследване от негова страна, за да открие името на героя, открива го и преминава към следващия етап: да открие адреса му и да се срещне с него. В процеса на търсене той прозвънява хората от телефонния указател, които се казват като актьора. След като удря на камък, решава, че това е псевдоним, и пише от името на приятелката си до кинокомпанията, с молба да му посочат истинското име на актьора и получава отговор, в който не само е посочено името, но и адреса на въпросния актьор.

В крайна сметка в историята се намесват 4 човека - учителят по история, неговата приятелка, неговият двойник-актьор и съпругата му. Двамата двойници се срещат във вилата на актьора, откриват, че са абсолютни копия, абсолютно еднакви - ръст, очи, коса, белези, дори гласовете са им еднакви, единствено актьорът е роден с половин час по-рано. Двамата решават да не се търсят и срещат повече, но учителят изпраща на актьора една изкуствена брада, която е ползвал като реквизит в търсенето си, а актьорът се докача нещо на чест, пък се разравя в тази история с писмото, разбира, че е писано от името на приятелката на учителя, а не лично от него, пък почва да претегля кой е по-прецакан в случая, а бе въобще, големи разсъждения, голямо нещо. Накрая актьорът решава, че той и жена му са по-прецаканите и за да изравни резултата, отива дегизиран в къщата на учителя и му съобщава намерението си: обадил се е на приятелката на учителя (естествено, представил се е за него) и си е уговорил среща с нея в извънградската вила на "негов" колега от училището (всъщност неговата вила). Целта му е да преспи с нея, като се представи за учителя, като по този начин ще изравни резултата. Но за целта му трябват дрехите на учителя, неговата кола, както и документите му. Той оставя всичко негово в квартирата на учителя - дрехи, документи, ключове за колата, дори венчалната си халка.

И тръгва.

А на нещастният учител нищо друго не му остава, освен да отиде в апартамента на актьора и да направи същото със съпругата на актьора. Само че, за да разбере онзи у кого е последното десет, носи със себе си една историческа книга, която ще остави на бойното поле, да знае съперникът му.

Само че на другата сутрин, докато чака актьорът да се прибере, за да види лицето му, онзи не се прибира, закъснява, нашият учител започва да се тревожи, излиза от дома на актьора, оставяйки съпругата му да се чуди какво не е наред в брака им, отива до една телефонна будка, набира номера на приятелката си, вдига му майка и (която не го обича много-много), представя се за неин колега от банката и разбира, че сутринта приятелката му е загинала заедно с годеника си в автомобилна катастрофа.

Тогава учителят разбира, че той вече не е учител - официално е загинал, вече са уведомили полицията, работата му, майка му...

Учителят успява да се свърже с майка си, срещат се в един хотел (не може да се появи с чужда кола и чужди дрехи в апартамента си), разказва и цялата история, той вече не може да бъде "той", той вече е актьорът, не може да посещава майка си, поне без да се дегизира, връща се в апартамента на актьора, разказва всичко на жената на актьора, казва и, че отива някъде на друго място, все още не знае къде, но тя, след като преминава първоначалният шок, му предлага да остане при нея и да заеме мястото на актьора в живота.

Въобще, според мен, варианти за края на историята бол, авторът се е спрял на този.

А накрая се оказва, че двойниците са повече от двама, малко така за интерес, и книгата свършва с пистолет.

Като замисъл - добре, но прекалено раздута, прекалено много терзания, забелязвам го вече във втора книга на Жозе Сарамаго и на места е адски изнервящо.

Не бих я препоръчал за четене обаче.

Капан за патриоти

Беят, и той, без да разбира нито дума, слушаше с благодарение песента. Той питаше Дамянча Григорът да му
тълкува всеки един стих. Всеки други би сбъркал конците, но Дамянчо не беше от тия хора, които не могат да
отговарят на трудни въпроси. При това, сега му се даде случай да изпита силите си. Той запродаде бея по най-
естествен и увлекателен начин. Песента, според Дамянча, изражавала сърдечната любов на графа към графинята. 
Графът й казва: „Обичам те сто пъти повече сега“; а тя му казва: „Обичам те хилядо пъти“. Той казва, че ще
издигне черкова, дето е била пещерата, за спомен, а тя му казва, че ще си продаде всичките ялмази, за да раздаде
милостиня на сиромасите, и ще направи сто чешми от мрамор.
— Че много чешми, по-добре да направи и мостове за хаир — пресече го беят.
— Чешми, че в Немско водата е малко, та пият повече бира хората — отговори Григорът.
Беят клюмна одобрително на това решение.

За сведение на пишман-патриотите: голяма част от революционните песни на българите са български текст върху турска мелодия - който трябва, го знае. И не е точно "заемка" от турския фолклор (както дебелашки и гузно го представи Местан), по-скоро е хитрост на нашите предци - турците са мислели, че пеем техните песни с наш текст (и наистина става въпрос за любовни песни). А ние сме пели "Къде си вярна, ти любов народна?" през това време и сме минавали метър. Епизода в "Под игото", където българите пеят бунтовни песни пред бея, а Дамянчо Григорът му превежда, че графът обича жена си 1000 път повече отпреди, а тя му отвръща, че ще си продаде ялмазите и ще построи 100 чешми за сиромасите почива на реални факти.

Но също така си мисля, че е крайно време да заведем турски държавник (Ердоган е най-подходящ) в Батак - да ни обясни оттам, от историческата църква, как турците са се грижили за нас и как са ни пазили от другите народи 500 години. С други думи - да получим извинение за петте века насилие, асимилация, безправие, скотско съществуване.

Турската песен на ДПС беше капан - капан за пишман-патриотите у нас. За онези, които на две ракии почват да искат "Циганите - на сапун, турците - под ножа!", а след още две почват да си броят моретата - да видим дали са пораснали или още реагират като бик на червено. Беше и тест какво може да си позволи ДПС, оказа се - доста, но най-вече беше капан.

За сведение на пишман-българските граждани: Върнахме ви имената, говорите си на турски свободно навсякъде, не ви връщат от болницата, ако сте с шалвари,  5 sahat haberler по националната телевизия ви пуснахме, джамии строите свободно, какво повече искате? Дали е нормално на предизборна среща да се пее народна/любовна или каквато и да било песен на чужд език, още повече на турски е доста спорно. Не я виждам предизборната логика на Лютфи Местан: събираме се с гласоподавателите, обясняваме им кой е новият инструмент, който разпределя финансовите потоци в държавата и накрая пеем турска любовна песен. Остава само да викнете Юзеир Юзеиров да рецитира "Аз съм турчин, син на турчин" и да се окаже, че Вазов е копирал и той нещо от Анадола.

По принцип: Мисля, че е крайно време да престанем да се комплексираме на тема "турско робство". Това е било в миналото, нито ще го върнем, нито ще го оправим.

Да се видят колко са първосигнални някои хора.

Леопардът

Котката си е котка, независимо от размера и биологичния вид.

Пресолих манджата

Вчера пресолих манджата.

Една я мислех, друга стана ...  А сега ме гризе съвестта и се чудя как да се оправя със Симеончето. Като се замисля, нищо сериозно не беше станало, що ми трябваше толкова да се впрягам, то детенце още бе, играе му се, кога ако не сега ще играе и ще беснее?

Все едно аз не съм бил малък, не съм си играл, не са ми се карали! 

Голямо диване съм понякога.

Ерос Рамацоти след 9 години

Снощи бяхме на концерта на Ерос.

Сега, Ерос си е Ерос - с езика, с песните си, с музиката си, а бе въобще с всичко; голямо шоу направи, без излишни изгъзици, ей така, за публиката и за собствено удоволствие. На нас, с Мишльо, ни е за втори път да го гледаме на живо, първия беше преди 9 години, на стадион "Локомотив". 

Снощи Ерос представи новия си албум "Prefetto", но в края изпя почти всичките си големи хитове - и Fuoco nel fuoco, и Cose della vita, и Piu bella cosa. Моят проблем беше, че се изхабих да снимам от самото начало на концерта и след един час батерията на камерата свърши, а за тази камера нямам резервна. Иначе ми се искаше да имам запис на Cose della vita на живо, примерно, ама нейсе, другия път.

Пък и мястото ми не беше много удачно избрано, постоянно ни пречеше стойката на една от камерите, вижда се идеално на снимките - Ерос пее каквото пее, половината време все е зад стойката. 

Иначе шоуто беше много яко, залата се напълни, аз от доста време не се бях забавлявал така, а и от доста време не бяхме ходили на такива мероприятия с Мишльо. Ерос след всяка песен казваше "Благодаря", което е мило от негова страна, при положение, че много малко бяха хората в залата, които пееха заедно с него.

Като за десерт пускам и едно видео на Se bastasse una canzone, сам съм го правил и предварително се извинявам за лошия ъгъл на снимане и лошата фокусировка на места.

Енки Брацай

Албанската студентка Енки Брацай отишла на кастинг за ТВ-водещи облечена така, както е на снимката, и го спечелила.

Оттогава води новините със свой собствен стайлинг.

Браво на момичето, така трябва - много по-интересно е от голите нови на М Сат навремето.

По мое скромно мнение, Енки се е утепала за тв-водеща. Енки е от хората, които имат какво да покажат, а не какво да скрият.

Единственото, което ни остава, е, да честитим на гледащите албанска телевизия и да им завиждаме тихо.

Снимки на Енки можете да намерите и в нейния Фейсбук профил.

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:

1. Някои от мъжете търсят спасение в работата си от проблемите вкъщи, други - от това, че нямат дом, трети се спасяват вкъщи от проблемите на работа. Жените постъпват по-умно, те самите се превръщат в проблем. 
2. Щастливата жена не обръща внимание на мъжете, нещастната - стоварва всичките си проблеми върху него. Щастливият мъж иска да ощастливи всички жени, а на нещастния не му е до жени.
3. Ако формалният повод за късане е отказът на жената да продължат отношенията си, то значи мъжът нещо не и е дал. Ако жената не е дала нещо на мъжа, то формалната причина е това.
4. Ако мъжът вижда в жената онова, което го няма в нея, значи той е влюбен. Ако се опитва да го създаде, то той е влюбен педагог. Ако жената вижда в мъжа онова, което го няма в него - то тя не е жена. А се опитва да го създаде винаги.
5. Мъжът търси жена, която изглежда така, както той иска да се почуства. Жената търси мъж, който в банковата си сметка или между краката има онова, което иска да почуства тя.

*******************
Баба ме успокои: "Голяма работа, имаш пъпки по лицето! На някои са им вместо цици ..."
*******************
Като студентка работех в секс-шоп и повярвах в истинската дружба между мъже. Много често идваха младежи, които питаха имаме ли нещо за увеличаване на члена или за укрепване на ерекцията за техен приятел, който има проблем с това.

Тетка Цецка rules

Само дето не извика като др. Нерезанов "Да ни е честит, другари!"

Тетка Цецка rules!

Само за два дни тетка Цецка показа и на най-мнителните откъде изгрява слънцето!

Първо при откриването на ремонтирания мост над р. Вит при с. Ясен, Плевенска околия си пожела "Таз година мост, догодина - магистрала!". Добре, че не беше завод за полупроводници, че не знам какво щеше да е догодина.

После, при честването на 107-мата годишнина от обявяването на българската независимост тетка Цецка дръпна една възторжена реч, в която се опита да обясни на простото население срещу нея какво е това суверенитет и независимост и имат ли те почва у нас. Е, не и се получи простичко, като на др. Живков навремето, дето ни учеше, че това суверенитета народа го разбира да има за ядене и за пиене, напротив, получи и се все едно Лютфи Местан ни ги обяснява, ма то на тетка Цецка и е простено, независимост е това, не е рецепта за царска туршия.

Държавният и народният суверенитет не могат да се противопоставят. Независимостта ни не е алтернатива 

на съюзите, чрез които постигаме своите национални цели. Без волята на гражданите, въплътена в държавните 

институции,  не може да отстояваме нашата Независимост.  

Независимостта в съвременния взаимнообвързан свят е насочена към гарантиране на националните ни 

интереси в процеса на постигане на общо съгласие в съюзите, в които участваме.

Странно нещо е това, властта. Пипне малко власт някое такова просто същество и се помисли автоматично за по-умно от останалата част от населението. И почва да разяснява, и почва да дава акъл, и го гледаш, едно такова просто, до онзи ден си е брояло парите за баничката, ма днес се изказва компетентно по всички въпроси - от промяната в закона за енергетиката до промяната в закона за гравитацията, без разлика.

Въобще, лоша работа стана тая с разтурянето на ТКЗС-тата. Ако си бяха, тетка Цецка щеше да е я звеновод, я бригадирка на някоя бригада за садене/бране на пипер, я за яренцата щеше да отговаря. Е, вярно, нямаше да се разхожда напред-назад за държавна сметка, с държавен автомобил, ма и нямаше да се излага като кифладжийка пред цялата страна. Нямаше да лиска менчета, ма и нямаше да я разнасят по блогове и форуми.

И да говори за суве ... за суври ... бе за онуй там, дето за ядене и за пиене да има.

K's Choice - Believe

Тази песен е доста стара, всъщност дори нямам представа дали K's choice съществуват като банда, но въпросното парче си го обичам и си го пускам винаги, когато имам възможност. Аз и друг път съм споделял, мога една песен да я въртя цял ден, без да ми писне. Просто самата песен, самият глас на Сара Бетенс, китарите, ритъма, а бе въобще всичко е страхотно в тази песен.

Понякога не мога да разбера как някои песни остават така някак встрани, забравят ги, а си заслужава да ги слушаш дори единствено заради това, че певицата познава нотите и може да свири поне на един инструмент.

Слепота

Започнах трудно, но тази книга се оказа много добра, великолепен разрез на обществото, какво би станало ако ...? и в какво се превръщат хората, поставени в екстремна ситуация изведнъж.

Един човек ослепява внезапно. Не вижда нищо, всичко му е в една бяла мъгла. След него човекът, който го закарва до дома му, лекарят, който го преглежда, пациентите в чакалнята на лекаря, полицаите, които са им помогнали да се доберат до домовете им, техните близки и съседи - някаква непозната болест поваля като епидемия за кратки срокове целия град, а после и цялата страна. Вероятно и целия свят. 

Първите болни са изолирани под карантина, с охрана от войници около тях. Отначало са само 6, после стават 20, после 50, а след това 300. В първите дни се спазват някакви правила, после някои решават, че може и да спазват някои от правилата, а след това, че може и без правила или че правилата ще се променят. Първоначално в изолатора слепите се опитват да се държат като хора, след седмица вече от човешкото общество има само остатъци. 

Великолепна идея на Жозе Сарамаго за историята, хората не умират от епидемия, те ослепяват и изведнъж остават беззащитни, безпомощни, гладни и мръсни. В един момента няма електричество, няма автомобили, няма течаща вода, няма нищо. Храната е само това, което е в магазините, и то не е много - вече не можеш да си свариш боб или макарони, вече не можеш да изпечеш хляб или да опържиш картофи; а слепците се мъкнат на тумби от магазин до магазин в търсене на консерви. Човек ослепява внезапно на улицата и вече не може да се прибере вкъщи - няма кого да попита къде се намира, няма кой да го заведе до вкъщи, защото всички са слепи. А и да се прибереш вкъщи, каква полза от това, когато около теб всички са слепи? Колкото можеш ти, толкова могат и останалите около теб, каквото за тях, такова и за тебе. 

Единствено жената на лекаря остава зряща. Зрящите в книгата са единици, освен нея друг не се появява, но се споменават. Има един не съвсем зрящ - слепец по рождение, който е свикнал да се оправя без очите си и за него промяна на практика няма. 

В един момент започнах да си задавам въпроси - колко време хората остават хора в такива ситуации? Ами ако и тук се случи, например, какво ли ще стане? А аз как бих постъпил в такъв случай? А този герой необходимо ли е да се появява? 

Накрая болестта отминава така, както се е появила. Първи проглежда първия ослепял, после лекарят, после останалите около тях, един по един хората, които до вчера са викали на улицата "Аз ослепях" започват да викат "Виждам! Виждам!". И единствените, които искат да останат слепи са онези, които са изгубили близките си, за които е безразлично вече дали виждат или не. 

Накрая просто се налага изводът, че няма по сляп от онзи, който не иска да вижда. 

Великолепен роман на Жозе Сарамаго, на места отегчителен (типичен за латино автор) с предаването на мислите на слепите, но според мен така и трябва, слепият човек има достатъчно време да се отдава на мислите си, така че специално за този му роман това е в реда на нещата. 

Страхотен роман, доволен съм, че го прочетох.

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:

1. Мъжът си избира "научна биография" когато нито една жена не го избира по биографията му. Жената си избира такава едва когато не намира мъж с нужната и биография.
2. Всяка нова жена е разочарование, а заедно - те са смисълът на живота. Всеки нов мъж е смисълът на живота и, а заедно са един Господ знае какво.
3. Когато говориш с жените трябва да помниш, че тя се опитва да излъже и теб, и себе си. С мъжът е по-лесно да се говори, той втората задача вече я е решил.
4. Мъжът се опитва да спаси това, което останало, като изтрива в паметта си онова, което е било. Жената мълчаливо гледа как загива това, което има, за да може после да се отдава на спомени за онова, което е било.
5. Глупавият мъж казва: "Те са такива", умният: "Тя е такава". Глупавата жена казва: "Те всички са такива", а умната: "Той е като всички останали".

*****************

Жените ревнуват, защото знаят на какво са способни жените.

*****************
Чистих моркови.
Спомних си за всички мои бивши.

Паситрабантно

Прословутия трабант на Соломончо, този път с Яп де хопс Хефер

Поредната простотия с марка "Соломон Паси" се роди днес - Еврейчето от вицовете подарило прословутия си трабант, символ на евроатлантическата атлантическата идея у нас на Военноисторическия музей.

Само да ви напомня, Военноисторическият музей е едно такова място, където се съхраняват бойни реликви, свързани с доста кръвопролитната ни история - оръжия от войните, бойни знамена, разни  други артефакти. Това е място за пушки от балканските войни, разни паласки и манерки, принадлежали на незнайни войници, загинали и оставили костите си по бойните полета. Там е мястото, където можете да видите, или по-скоро да усетите онази част от историята на България, която се е писала с кръв, а не с мастило.

Там можете да видите танкове, самолети, камиони, бойна техника, била на въоръжение в Българската армия през годините. 

И наред с тях - славният трабант на нашето еврейче.

Ако във великия трабант на Паси беше подписан Санстефанския или Лондонския мирен договор, разбирам. Или пък ако с този трабант комунистите са щурмували Военното министерство на 8-ми срещу 9-ти Септември 1944 има логика да е в музея.  Ама не е!

То на Монката Паси всичката му работа е такава - мине се, не мине време, и вземе, че роди някоя безсмъртна идея като тази за универсалното зарядно например, или ще си направи някакво безсмъртно селфи, щото иначе няма какво друго да направи, или ще ни занимава отново с трабанта си и с предложението си да влезем в НАТО, направено още през далечната 1990 г. 

То, да не се лъжем, това е лесното - да се изтъпаниш на трибуната и да предложиш нещо, дето първо - я мине, я -не, и второ - и да мине, докато стане, я камилата, я камиларя. Пък и не зависи всичко от нас, то ние хубаво искахме да ни вземат и в НАТО, и в ЕС, ма те, ако не искаха, още щяхме да си подсмърчаме отвън.

То на Соломончето цялата му работа е такава - колкото ГДР-ейската сапунерка беше кола, толкова файда от него.

Много след хан Тервел

Хан Тервел в нашата история освен като наследникът на хан Аспарух на българския трон е известен и като Спасителят на Европа заради намесата си във византийско-арабският конфликт през 718 г. Аз, лично, си спомням далечната 1985 г, когато другарката Игнатова ни обясняваше по "Родинознание" пред каква дилема е бил изправен българският владетел: чия страна да вземе - на стария си враг Византия или на новата, непозната арабска сила. Та ханът седнал, помислил и решил, че по-добре да помогне на врагът, когото познава, отколкото да се съюзи с непознатия си противник, който утре може и него да заплаши.

Покрай историята с руските самолети за Сирия президентът Плевнелиев и част от правителството се опитват да се вкарат в ролята на хан Тервел. Опитват се да ни убедят, че сме направили преди време правилният избор и сега трябва да си го защитаваме.

Ма нещо не им се получава.

Роската си мрънка там нещо за европейските ценности и достойният член, един вид, и ние сме направили своят тежък и труден избор, ама неудобното е, че взехме страната на сирийската опозиция, а тя в конфликта в Сирия отдавна го играе ролята на храстче. От едната страна е Башар Асад, подкрепян от Русия, от друга са фанатиците от ИДИЛ, неподкрепени от никого.

Т.е. ние сме в една игра, дето е почнала много отдавна, а ние нито знаем всички правила в нея, нито ни подават често топката. В случая Сирия е част от голямата игра между САЩ, Русия, ЕС и останалите по-големи и по-малки играчи.

Къде се бутаме да пеем в хора тогава?

Половината свят е пропищял от фанатиците на Ислямска държава, то не са убийства, изнасилвания, отвличания, ма наш Роско си знае - няма оръжия за Сирия!

Кой те пита бе, мушморок?

И въобще, що си мислиш, че някой се вълнува от достойното ти членство в ЕС и НАТО? Не са решили, не са преминали руснаците.

Като говориш за ценности, спомняш ли си Муамар Кадафи, когото посрещаха с радост в Париж и Рим, докато накрая не стана неудобен със съществуването си и същите тези Париж и Рим го оставиха да свърши дните си като куче?

А като говориш за достойно членство в ЕС, що не коментира доскорошния ти колега Саркози, който поиска България и Сърбия да се превърнат в изолатор за емигранти? С две думи, докато ти си мрънкаш за достойният член онова джудже ти показа смятат, че ни е мястото и за какво са ни поканили в къщата си.

Предполагам, това ще види Даниел Митов, ако случайно си завре носа в някой руски самолет, кацнал за проверка
в България.

Колко отдалече си личи откъде духа вятърът у нас и откъде ни иде силата за това репчене пред руснаците!

От свободата и демокрацията, от европейските ценности?

Глупости, те са за наивните. Вятърът отдавна духа от Пенсилвания авеню. А в ролята на ветропоказател освен Роската е и вънкашният министър Митов.

Как си я представя тая с проверката на руските самолети, той сериозно ли го казва това, вярва ли си, че руснаците ще натоварят един самолет с оръжие и ще го приземят на летище Варна да го разглеждат всякакви разведки?

Държим се като квартален бакалин, който си е харесал г-жа Тотка с големите цици от съседната улица и се чуди как да я опипа, търси си повод и го намира - ако искаш салам, госпожа, ще минеш до онзи щанд да си го вземеш, ма ще трябва да те проверя, да не си скрила нещо в пазвата си. Ако искаш, госпожа, друг начин няма, то салама пари струва, европейска ценност е! 

Забелязал съм, всеки път, когато американците ни навиват гайките, все говорим или за европейски ценности, или достойно членство, или за цивилизационен избор.

Много след хан Тервел си живеем безгрижно и се самозалъгваме, колко сме велики!