Чета в dir.bg за джип, минал през прелез при спусната бариера. Как по чудо се разминало с жертви. Как само със счупена ключица се отървал 19-годишният шофьор, а приятелката му само с шок.
А днес, днес ... днес медиите (е хайде, дир.бг) пусна с лека злобичка новината, че всъщност джипа е купен от богат тате на бедното му отроче - студентче, да ходи по-бързо да се изучи в университета в Благоевград. И като се отпушиха хората по форумите да злобеят и злорадстват, леле майко!
От друга страна, направо да се събуди Петко Славейков (по-възрастния от двамата братя, както казват по някои места) и да запита отново:
"Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка шофьорска книжцица?"
А то бърза детето. Ето, и тате е казал - 50 000 дадох за джип, да бърза момчето и да се изучи, да вземе диплома по-бързо. Няма търпение да вземе дипломка, да се изучи един вид - ми я, криза е.
Всъщност, въпроса е - хората злобеят ли, радват ли се на чуждото нещастие, съчувстват ли? Злобен и завистлив ли е българинът (то този въпрос си го задаваме вече 20 години)?
Според мен е оправдана реакция в случая да си кажеш "Добре, че е бил малкият дявол, но келешчето си го е получило". Защо трябва чувството за справедлива съдба в случая да се замества с чувство на злоба и злорадство?
На колко от нас ни се е случвало тия, с джиповете, да ни притискат на пътя, да ни присветват отзад с фаровете, за да минат пред нас на магистралата (когато всъщност караш със 130 км/ч и не би трябвало да ги бавиш), да застават нагло-нагло отпред на светофара при задръстванията сутрин и вечер, да си паркират най-безцеремонно където и както им скимне? На колко от нас? Колко пъти сме си казвали - добре бе, а тия КАТ не ги ли лови? И докога така?
Какво по-нормално нещо от това джип да мине през ЖП-прелез при спусната бариера? В крайна сметка трябва мисля че вече е време да променим ЗДП и да включат членове, даващи абсолютно предимство на джиповете пред всички останали превозни средства.
За съжаление на малкото келешче, физическите закони няма как да ги променим - още по-нормално е като минаваш през прелез при спусната бариера, да те помете влака. А той тежи маааааааалко повече от Туарег-а.
Та както казват - простотията ходи не по гората, а по хората. И най - вече по тия, дето бързат да вземат диплома за Висшо.
София, шест часа вечерта. Мъже с лъскави костюми, луксозни коли и джипове, вземали цял ден управленски решения за бизнеса си, малък или голям, тръгват да се прибират вкъщи. Имали са кофти ден, ядосвали са ги администрация, бюрокрация, сривовете на нета, задръстванията по пътя.
ОтговорИзтриванеСега е времето да си изкарат натрупаното напрежение. Всеки се чувства единствено прав и сам на пътя. Опитът на друг да се почувства по същия начин докарва до ярост. Изскачане от колите, каруцарски псувни, изкривени физиономии.
Ти си се оказал със своята кола точно между тях и няма мърдане. Седиш в нея и се молиш да не извадят пистолетите.
София. Шест часа вечерта.