Когато растеш

Човек расте постоянно. Расте от минутата, в която е заченат, когато се е захванал. Първо е едно петънце, после става бобено зърно, после мама и татко гледат човечето вътре... После се ражда и пак расте ("Папкай, татко, за да порастнеш!" - не ви ли е познато?). Няма да се спирам на момента, в който чисто биологично растежът спира, и се заменя с остаряването - клетките стареят, появяват се болести разни, прегърбваш се и се смаляваш на ръст ... не е там въпросът.

Растем с всеки изминат ден. И понеже преди няколко дни пораснах с още една година; понеже инсталирах една стара версия на FIFA - FIFA2003 (такава си взех с мен) и се замислих - боже, как лети времето. Кога беше 2003, кога тази версия беше нова-новеничка, а сега е тотално остаряла от една страна - играчи, финтове, възможности... А проблемът не е във версията на ФИФА-та, аз и на по-стари игри съм играл и играя. Проблемът е в усещането, че годинките си минават. Още си спомням рождения ми ден през 2004, когато си казах - "Ставам на 27; още малко и ще съм на 30, а около мен - нищо!" (Мишльо, тогава дори и не подозирах за теб, честна дума!). 2004, а? Ами то си е преди 7 години! А след още 7, а? 

Миналата година на рождения си ден отидох до Вилнюс. Тази ... Мартиника е малък остров, няма кой знае колко за разглеждане. От една страна е хубаво, кога друг път ще съм на тези места. От друга - като си сам, като ги няма най-близките ти до теб - кел файда, ако ще и на Марс да си? 

А къде ли ще съм догодина? Ще ми е до празнуване ли тогава?
И всъщност всичкото това писане, всичките тези спомени май идват да кажат само едно - страх ме е. Годините започнаха да летят прекалено бързо. Като се обърна назад и си помисля - кога бях на 15, кога влязох в техникума, кога бях абитурент, кога бях войник, кога бях студент? Та аз си спомням като да е било вчера първият си учебен ден. Помня рождени дни с торти, свещички и "Златен портокал", които съм чакал с нетърпение, а сега ме е страх от приближаването на датата в календара. Още помня как баба ми подари спален чувал през 1988-а и как ... смея се докато го пиша - и как спах завит с него в юлската жега. Ми кофти  подарък от една страна, ама пък трябва ли да чакам 5 месеца, че да го пробвам? А тези, които са родени през Декември и отнасят само пуловери за подаръци - не е честно май! Спалният чувал още е жив, с много шевни ремонти (тя и Парашкева не му прощаваше).

И все си викам - това ли е Животът? Това ли исках? Така ли си го представях? Ами че ако искам да променя нещо, то сега е момента, а не след месец, година, две. Сега, сега - след година вече ще съм на 35, после ще станат 36 - ей, минава си времето, животът минава и никой не те пита.

Спомням си един рожден ден в Химремонтстрой, не мой - на един много добър колега, Румен Цеков - той отпразнува своята 50 годишнина в компанията на колегите си. Та, ако отлагам нещо за утре, за другата седмица, за ... и ето я и моята 50 годишнина, колкото и тъпо да звучи днес. Нищо, че никой не ми дава годините, на които съм (чак пък и толкова суетен не съм).

Помните ли какво написа Кеворкян когато гостува на Слави Трифонов? Това беше първото предаване на "Шоуто на Слави", тогава още имаше и книга за гости. От всички хора, които са му гостували съм запомнил написаното от двама души - единият е Кеворкян.

"Някои хора остаряват като катедрали, други като цървули".

Искрено се надявам като порасна още малко, да съм от първите.

П.П. Ха - като малък имитирах Кеворкян като водещ на "Всяка неделя" - било е в първата половина на 80-те. А по същото време, като ме питаха "Кой си ти?"  отговарях "Аз съм Руди Джордаш".