27 ноември 2011

Окончателно решение

Това е ухапано от куче.
Този пост го отлагам от около седмица. 
Миналата неделя попаднах на един блог, който по мои си причини няма да посоча. В няколкото часа, прекарани в интернет участвах в една дискусия за бездомните кучета, която, освен че остави спорещите страни (кучелюбци и кучемразци) на изходни позиции, затвърди у мен следните впечатления:

  1. Кучелюбците излагат слаби, неуместни и неиздържани аргументи. 
  2. Кучелюбциите се крият зад природозащитни организации, чиято дейност в 90% от случаите е свързана с бездомни кучета. Никой не отваря дума за уличните котки и гълъбите, които също са източници на зарази, мръсотия и шум.
  3. Кучелюбците/природозащитните организации предлагат само частични решения, които не помагат за решаването на проблема по простата причина, че няма ли проблем, ще намалее и финансирането им.
  4. Кучемразците всъщност са безкрайно търпеливи, хуманни и очевидно обичащи природата хора след като толкова години търпят кучешката напаст. Случаите с Мима, одрани и обесени кучета се броят на пръстите на едната ръка, но се разнасят из публичното пространство за разлика от случаите на ухапани и ръфани до смърт хора. Това обаче не е аргумент за природозащитниците.
В крайна сметка собственичката на блога ме заплаши с бан по IP адрес, което не ме уплаши толкова, колкото ме развесели и побързах да и спестя усилието и сам напуснах дискусията, с намерение да не се връщам повече. Аз нямам навика да налагам мнението си над другите, не обичам цензурата и не отивам там, където не съм добре дошъл.
Но ето че в новия брой на Капитал се появява статия, описваща новата мания в Русия - стрелбата по бездомни кучета. То се оказа, всъщност, че не е просто стрелба, а организирано мъчително убийство на беззащитни животни (макар че, честно казано, не виждам разлика между бездомно куче, нападнато от въоръжен човек и беззащитен човек, нападнат от глутница бездомни кучета). В коментарите под статията като едно истинско дежа вю се повтори историята от миналата неделя. Пак по същия сценарий - горките бездомни кученца, изроди такива, те трябва да се кастрират, да се ваксинират, да се обезпаразитяват, и прочие глупости.
А`ре стига вече, писна ми! 
Крайно време е да се сложи коня пред каруцата и веднъж завинаги да стане ясно, че на първо място на този свят са хората, а после бездомните и домашните кучета. Че евтаназията на бездомните кучета - програмирана, методична и постоянна, а не кампанийна - е единственият начин, по който популацията им ще бъде сведена до минимум, а после нека се говори за кастриране, обезпаразитяване и маркиране.
Има и нещо друго - както споменах по-горе, всичките търтеи, наричащи се природозащитни организации или организации, занимаващи се с контрол на популацията на бездомните кучета нямат интерес от евтаназията не защото е нехуманна или мъчителна за животните, а защото ще ги лиши от приходите им. В крайна сметка, едно е да оправдаваш разходите си с 10 000 бездомни кучета в София, друго е те да са 1 000. Още повече, както споменах в началото, никой не говори за бездомните котки, а (въпреки че съм cat person). И въпреки, че до сега не ми се е случвало бездомна котка да гони велосипеда ми, котките са също така източник на болести и зарази (освен кучешка тения, има котешка тения, а те не живеят на дъното на океана); също са неприятни, когато вдигат шум в два през нощта; също серат по улиците и по пясъчниците (е, вярно, заравят си го като има с какво). С гълъбите положението е аналогично - гълъбите цвъкат по фасадите на къщите и на обществените сгради, ровят в боклуците и разнасят болести. И ако общината във Венеция смята, че е нормално да се контролира популацията на гълъбите в града, не виждам защо София да неглижира проблема.  Да сте чули някой от "4 лапи" да споменава котки и гълъби? Ако природозащитните организации подредят дейността си в този ред, току виж един ден тя не се различава по нищо от онова, което показват по Animal Planet.
Скъпи природозащитници, аз обичам животните. 15 години и половина съм отглеждал котка и се бяхме научили да се разбираме от половин дума. Само че 10 000 бездомни кучета не е симбиоза на човекът и природата. Кастрираните и маркирани кучета хапят точно толкова силно, колкото и некастрираните и немаркираните; лаят в два през нощта точно толкова силно, колкото и некастрираните и немаркираните;  цапат точно толкова, колкото и некастрираните и немаркираните. Парковете са места първо за хората, а после за кучетата - било то бездомни или домашни. Когато минавам с велосипеда си, аз се стремя да не ударя човек (най-често деца), а за домашните кучета е редно да следят собствениците им. Не ми е приятно да ме гонят бездомни псета и не ми обяснявайте, че аз съм нарушил спокойствието на помияра и всъщност не трябва да му обръщам внимание - точно едно такова куче, на което не обръщах внимание ми скъса крачола на дънките. Престанете да ме обвинявате в измислени грехове, докато в същото време България е на първо място в Европа по брой на болни от кучешка тения, докато в повечето европейски страни тази болест е изкоренена отдавна.
Да споменавам ли, че такова животно като "бездомно куче" няма в белите страни? Само у нас се намират идиоти, които да търсят под вола теле и да обвиняват инакомислещите в измислени грехове?
Нарочно избрах това заглавие за поста си. Не че одобрявам нацизма, но в случая аналогията е повече от уместна. Или бездомните кучета, или ние.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!