Не понасям вуйчо си и се старя да избягвам срещите с него. В младостта си той все работеше като охрана женски затвор (колония), беше краят на 90-те години. Той се събрал тогава с една затворничка, която по неговите думи била много красива, омотала го и го навивала да и помогне да избяга. Ако и помогнел, щели да избягат в чужбина и да живеят заедно дълго и щастливо. Вуйчо ми се съгласил, като докато уредят бягството спял с нея, а тя изпълнявала в леглото всичките му прищевки. Като настъпил моментът за бягството вуйчо ми я извел от затвора и собственоръчно я застрелял. За това получил повишение и благодарност. Той, без да се стеснява, сам разказваше тази история много пъти, с подтекст, и намекваше, че той ръководи, той определя правилата на играта. Затворничката, между другото, и до ден-днешен я сънува и сънищата му са такива, че тя убива жена му и децата му, а той гледа отстрани и не може да направи нищо по въпроса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!