
30 юли 2019
Едни телешки пържолки разлика

29 юли 2019
Веганите и цената на моркова
Чета пост в ЖЖ (livejournal - бел. моя). от руснака Иля Клеймен, живеещ на Мадагаскар. Има там някакъв бизнес, отглежда подправки, наел е няколко местни да му работят. И тези местни на рождения му ден му подаряват живо прасенце, което, според техните обичаи рожденикът трябва да убие собственоръчно, което той и направил с помощта на пистолет. След което е качил снимки на прасето приживе и след разфасоването. 28 юли 2019
Хари Потър на държавна работа
![]() |
| Албус Дъмбълдор, най-могъщият вълшебник в света. |
![]() |
| Хари Потър и някои по-малко могъщи вълшебници на държавна работа |
27 юли 2019
0,1 % вероятност
Само преди 5 месеца Иван Гешев категорично посочи, че с вероятност 99,9% няма да се кандидатира за главен прокурор след мандата на Цацаров. 99,9% си е доста голяма вероятност, ако не сте забравили, едно време Тодор Живков печелеше с такива резултати изборите. 09 юли 2019
Новият директор на телевизията

13 април 2019
Инвестиции от различен калибър
Това вдясно е Киро Гела, доволно ухилен на фона на новата си инвестиция в Пещера, която, както разбираме от новината, е на стойност 320 млн. лв.
От една страна имаме Киро Гела, доволен и ухилен, на когото лично Влади Горанов му броеше продадените билети на трибуната Моци (която пък му построи държавата с любезното съдействие на неговия добър приятел Бойко Борисов) и който още не е платил едни 55 млн лв на същата тая държава (ма тя май не си ги и търси).28 март 2019
Евродепутатът

За 30 години преход през политиката минаха какви ли не карикатури. Ама истински карикатури! Само си спомнете какви чорлави и брадати типове бяха първите ни демократи, спомнете си за дънковите якенца, домашните пуловери и ризките с къс ръкав във Великото Народно събрание, спомнете си как тежко го раздаваха разни политици от домашен калибър само защото по стечение на обстоятелствата са избрани за депутати, министри или зам.-министри, председатели на комисии, комитети, агенции или просто защото ги показват по телевизията ( то май още от тогава тръгна грешното схващане, че с избирането на висок пост автоматично ти идва и акъла и много от днешните ни политици още робуват на него).
Е, някои от онуйвремешните политици имаха повече късмет, успяха да изтеглят печелившия билет и се задържаха малко повече в политиката и обществения фокус. Други биваха забравени за известно време за да се появят изненадващо след години (Гошо Тъпото, Стоян Ганев).
Един такъв образ е и Дебел Сашко.
Дебел Сашко, който остана в историята не с друго, а с крилатата фраза "Времето минава, мачът наближава" произнесена от председателското място в Народното събрание като подканяне към говорещия народен представител да е по-експедитивен, че народните избраници ще ходят на мач на националния отбор. И това в ония гладни години на прехода, когато все още вярвахме, че народните представители са в Народното събрание наистина за благото на народа.
Дебел Сашко го помня от едно негово изказване от трибуната на парламента, беше по времето на Жан Виденов, значи да е било 1995-96 г.; дотъркаля се нашия до микрофоните, извади някакво листче и почна да чете на руски, като след всяко изречение превеждаше на български казаното. Видите ли, Жан Виденов само руски разбирал, та Сашко се обръщал към него. Цялата десница му ръкопляскаше, цялата левица му смееше. Накрая, като свърши, Филип Боков (има чувство за хумор човекът) използва правото си на реплика и му каза "Голой водой си, Сашо!".
А с Дебел Сашко имам и лична среща, очи в очи. Е, не съвсем очи в очи де, но сме се виждали на живо, май съм го споменавал в блога си. Той Сашко едва ли си спомня, че беше зает тогава с друго, ама аз го помня. Става въпрос за есента на същата тази 1996 г., когато ме взеха новобранец в Школата за запасни офицери в Плевен. Минавам на преглед през стационара и кого мислите, виждам? Правилно, Дебел Сашко под ръка с Урко*. След дни се разнесе слуха, че на Дебел Сашко синчето и то е в Школата, а след клетвата се понесе друг слух, че на Дебел Сашко синчето вече не е в школата, не е и в армията изобщо. И двата слуха се оказаха чиста истина.
Самият Дебел Сашко стана смешен с посланичеството си в Македония и Полша - по една проста причина, до колкото знам освен руски той май други чужди езици не вдява. Та Македония, че по-близичко, пък и английски и компютър не се искат. А е смешен, щото стане ли нещо по Македония и на Сашко му се отваря парашута да го викат за коментар по телевизиите, зер, посланик е бил там, разбира ги македонските работи (по същата логика жененият за унгарка Георги Марков е голям специалист по Орбан и Унгария). За полски въпроси не го викат обаче.
Накратко, тази карикатура вместо да обикаля по варненските Лидъл и Кауфланд да търси по-евтини краставици днес е получил "избираемо" място в листата на ГЕРБ за Европарламента.
Все си мисля, че гербаджиите яко ще гласуват с преференции.
_____________
* Урко - тогавашния командир на Школата, полковник Христо Иванов.
05 февруари 2019
Небрежност и случайност
От една страна имаме детето на Ивайло Московски, което почина преди около година след като моторната шейна, карана от татко му се блъсна в дърво.04 февруари 2019
Новата банкнота
![]() |
| Вземаме банкнотата, изпъваме дланта, поставяме банкнотата отгоре и чакаме. |
![]() |
| След около десетина секунди краищата на банкнотата почват да се подвиват. |
03 февруари 2019
Според тоягата
26 януари 2019
Чети по-внимателно
17 януари 2019
Добрите писма
Понякога човек има нужда нещо дребно и позитивно.Толкова радост извика писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато, е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път!
04 декември 2018
Фреди и Бохемската рапсодия
Онзи ден с Малкото Кате отидохме на "Бохемската рапсодия".
Първо, филмът си струва да се гледа, най-малкото заради музиката на Куин и историята около най-интересните парчета на групата: Another one bites the dust, We will rock you, Love of my life и, разбира се, Бохемската рапсодия.
Но пък като знам, че с едно посещение съм получил и филм, и концерт, къде ще му връзвам кусур?
Второ, Рами Малек прави много хубава роля, макар че, честно казано, за пръв път го чувам и за пръв път го гледам. Но пък се старае момчето. Като цяло образът на Фреди има доста слаби страни, които според мено се дължат повече на режисьорското виждане. Една от тях е прекаленото му изпедерастяване - примерно сцената, когато се обади на жена си (бившата) да си говорят по телефона и да си светят с нощните лампи нещо не я разбрах. В последствие моментът, в който Фреди отиде да светка нощната лампа, но за негово съжаление жена му не му отговори нещо сигурно трябваше да е тъжен и да покаже как страда нежната душа на твореца, но на мен ми беше излишен. Финалът на филма обаче с представянето на участието на Куин на концерта Live Aid на Уембли е много добре замислен и направен.
Трето - че Фреди си беше педераст го знаеше целия свят, но самият Фреди нито наблягаше на това, нито парадираше (не е като Елтън Джон и Джон Фърниш примерно), нито пък обясняваше таланта си с тази си черта от характера. Фреди си беше Фреди.
Не ми хареса, че филмът свърши с концерта на Уембли през 85-а. Можеше да споменат и концерта им в Будапеща от 1986-а, за нас, хората от Източна Европа това беше от огромно значение, тогава групи като Куин не идваха всеки ден (че въобще и не идваха) на Изток. И това ако не е събитие, заслужаващо да се постави във филма, кое?
Хареса ми и подборът или ако това не е точната дума, грима на останалите, които играят Куин. Екранните образи на Роджър, Брайън и Джон страшно много приличаха на оригиналите, не знам друг път такова нещо да ми е правило впечатление, то имах чувството, че самите музиканти играят себе си, особено с Брайън Мей.
Минусите на филма всъщност се свеждат пак до педерстията на Фреди или по-точно до желанието на Брайън Сингър да завърти всичко около нея. Нещо не му се е получило (и слава Богу) - то не върви хем да намекваш за разюзданите оргии на Фреди от една страна, честата му смяна на партньорите и от друга всичко във филма да се сведе до един разхвърлян хол и до извинението на някакъв мустакат педераст, че не бил почистил. Да не споменавам, че любовта между Фреди и Джим Хътън някак много романтична на фона на действителната история. Ей, да не бях захванал малко от Фреди приживе можеше и да повярвам! И, естествено, семейните отношения: строгия баща, дето съветва сина си да работи упорито, добри мисли, добри дела, нищо читаво няма да излезе от тая работа с музиката, па накрая го прие и като музикант, и като педераст. Само дето не плеснаха с ръце да се прегърнат. И цялото семейство, къде ще ходи, седна да гледа Фреди на Уембли, все едно е 1960-та и друго по телевизията не дават, добре, че не беше черно-бяла сцена, съвсем щях да се объркам.
Другия минус на Сингър е крайния образ на Фреди - вече е ХИВ-позитивен, обаче прави-струва, драпа да участва в концерта на Уембли, един вид "Това да свърша, пък после да става каквото ще!". Фреди умря 6 години след Уембли бе, алоу.
30 ноември 2018
Петък следобед
25 ноември 2018
Симеончо мачка!
![]() |
| Симеончо пак е първи |
Днес беше първата спокойна неделя от доста време насам.
Спокойна, в смисъл, че не ми се налагаше да ходя на работа или да садя лозички или други такива занимания.

Иначе, като последна неделя на месеца имаше шах-турнир и Симеончо трябваше да участва.
Прави ми впечатление, че на тазгодишните турнири ги няма по-големите състезатели, които досега "мътеха водата", но пък излизат и разни дечица от долните възрастови групи, които също имат претенции за първото място. В този турнир конкретно обичайните заподозрени бяха Симеончо, Добринка, едно хлапе Юлиан Скачков, което чат-пат се появява по турнирите, и, за моя изненада, старият му приятел Божидар. Там при него е друга история, той тренира какво ли не, та футбол, та шах, та май и за борба нещо подочух.
Слаби играчи обаче няма, преди месец Симеончо започна много добре, хвана някакво темпо и в третия кръг какво обърка, в по-добра позиция, с качество в предимство и загуби. И от там му тръгна накриво турнира, почна да прави глупости ... то човек като не знае какво да прави, прави глупости.
Днес Симеончо беше доста концентриран и съсредоточен, направи 4/4 срещу дечица, дето за пръв път ги чувам и виждам, та не си направих труда да ги запомня, но в петия кръг гювеча свърши - падна му се Добринка, която в четвъртия направи едно драматично и сълзливо реми с Божидар (в интерес на истината съдиите леко ощетиха момченцето, признавам го), но това реми дойде добре дошло за Симеончо, позволи му да се откъсне с точка на върха пред останалите.
- Добре де, що не се напъна да я биеш?
- Ми тя имаше проходна пешка и можеше да я произведе.
- А как бяхте с времето?
- 2 минути за мене и около 40 секунди за нея.
- Е що не тупа топката и да я биеш с цайт?
- Ами ако ме матира за 40 секунди?
Така в последния кръг му се падна Божидар, но на Симеончо му трябваше реми, за да е първи, а на Божидар - за да е втори. Дали са се договорили или Симеончо е играл на сигурно не знам, но си осигури първото място с второ поредно реми.
- Можех да го бия, бях в по-добра позиция!
- Ми що не го би?
- Е, играх на сигурно, нали и така съм първи.
Та така, на тати юначето пак мачка!
24 ноември 2018
Тъст, кръстник ...
14 ноември 2018
Бохемската рапсодия
Bohemian Rhapsody
04 ноември 2018
За цървулите и гайдата
От икономическа гледна точка, в това каре официално са двете най-бедни държави от ЕС + една от малкото държави извън ЕС, с по-лоши икономически показатели от България и Румъния. Стойността на всеки един мондиал расте от световно на световно, по официални данни стойността на Мондиал 2010 в ЮАР е 6 млрд евро, на Мондиал 2014 в Бразилия е около 11 млрд, а този от лятото в Русия е от порядъка на 16 млрд евро. Тоест, всеки мондиал иде с 5 млрд отгоре на предишния. Смятайте до 2030 какво ще стане.01 ноември 2018
Справедливостта преди всичко
14 октомври 2018
Моделът на Бащицата

Интересно, в тази държава няма институции.














