По - Тарзан и от Рамбо

Вече съм имал възможност да споделя, че поговорката "Българинът е по - католик от папата и по - турчин от султана" важи и в днешно време с пълна сила. И не само това - продължаваме да стремим да обезличаваме българското. Нашите традиции вече са само нещо, за което пише в разни книги, ама никой не ги чете. Изворите на традициите ни са ограничени единствено в читалищата, които пък тихо умират. Децата ни вече са Денис, Никол, Катрин, Ребека и Елизабет; Сашко отдавна е Алекс, а Петко и Ваньо са пенсионери още от началото на демокрацията. Да им се чуди човек на акъла на моите прадеди, кръстили децата си Мико и Пело (моите дядовци)  - че то от днешна гледна точка това имена ли са? Народните празници и обичаи са сведени до репортажи по телевизията "от мястото на събитието", където камерата показва дечица, събрани от читалищата, да тропкат хорце и да пеят народни песни за пред камерата.

Май все повече не знаем кои сме и къде е България за нас?

Поводът за този пост е вчерашният материал "Благодарност по американски в България", излъчен по БТВ. Поводът  е тоталната ... не само американизация, но като цяло чуждопоклонничество, заливащо ни вече 20 години. Че и повече - преди 1989 беше русификация, сега е американизация. Преди беше по заповед от Москва, днес е доброволно, по наша воля. Преди славословехме 8 Март, 1 Май и 1 Юни, днес пак ги славословим, че всичко е въпрос на бизнес (я питайте цветарите какво става на 7 Март и 14 Септември), но за да увеличим дните, в които се храни годината, привнесохме си малко ценен американски опит.

Не ми пука, че в Америка било Ден на благодарността. Въобще не ме интересува какво е и за какво са благодарни. И не ме интересува колко им е вкусен тиквеният пай.
А мислите, че е само бТВ ли? Не разбира се, и БНТ тичка, припка да не изостане.

Не ме интересува, че преди 20 дни било Хелоуин. И не ми е приятно да ме заливате с реклами и покани да дойда еди къде си и заедно да го отпразнуваме. 

Утре китайците ще се усетят, че досега само са яли гарнитурата. Ще дръпнат и индийците с тях и какво правим тогава - заменяме тиквения пай с мляко с ориз и започваме да пригласяме "Харе, Кришна, Харе, Кришна, Кришна, Кришна - Харе, Харе"?

И точно защото не се знаят кои са народните будители, какво представляват и защо ги наричаме така, затова днес празнуваме Свети Валентин, Хелоуин и попоглеждаме и с едно око към Денят на благодарността, а че сме православни християни и православната Коледа е на 7 Януари, а не на 25 Декември ... хайде, холан, само ние ли ще изоставаме от "белите" страни? Да се оправят там руснаци, сърби, арменци и гърци, ние сме прегърнали евроатлантическите ценности.

Само че, когато трябва да демонстрираме малко благодарност, нещо не ни се получава - дори онова "благодаря" към Русия, към загиналите руски войници за Освобождението ни от турско робство - дори него казваме с половин уста. За сметка на това се намират достатъчно гарвани, които надълго и широко обясняват какви са имперските интереси на Русия и как всъщност руснаците подло са ни освободили от турците, за да сменят фесът с калпак. И заради които днес новата вълна от руски национализъм, която залива Русия дава основание на руснаците да кажат: "Ако не бяхме ние, още щяхте да говорите на турски". 

Та какво ме интересува, с какво ме обогатяват и материално, и духовно мотивите на американци и западноевропейци да празнуват  Свети Валентин? Че ние за 500 години не сме приели да празнуваме мюсюлманските светии, опазили сме нашите - толкова евтино и бързо ли ги продадохме? Та нима Св. Трифон Зарезан струва едно плюшено сърце с надпис "I love you", произведено в Китай? 

И май съвсем криворазбрахме цивилизацията.

Юруш на маслините!

Днес сутринта, след няколкодневна подготовка, славните части на Българската армия превзеха укрепленията на Лидл! Над гордите и непревземаеми щандове на веригата магазини днес вече се развява знамето на храбрите български пенсионери и социално слаби. Сигналът за атака бе даден в точно в 8:00 сутринта, когато лично министрите на Регионалното развитие и благоустройството и на Социалните грижи, както и лично кметицата на София проведоха (поради очевидна липса на други задачи) кратък брифинг, чрез който отвлякоха основните сили на врага. През това време славните части на Втори Надежденски пенсионерски полк, Трети Пенсионеркавалерийски ескадрон, Артилерийският дивизион на пенсионерите от Дружба, както и пехотните роти от Седми, Десети и Единадесети бабунгерски полкове се предислоцираха, заеха изходни позиции и се подготвиха за атака. Как само пламъкът в тях разкриваше жаждата за скорошната среща с врага! Как само горяха очите им! Как само мечтаеха за момента, когато Сливница, Дойран, Чаталджа, Булаир и Одрин щяха да отстъпят място на новите чутовни подвизи на храбрите български пенсионери! "Чух,че ходжата на Лидъл нарочно призовал за свещен джихад срещу нас - олиото да не е по - евтино от 1.49" прошепна един от бойците до мен. "От две седмици се чува шум от месарския цех, кайма ли правят, колбаси ли им докарват - ама и те нямало да са скъпи!" - тихо се включи в разговора ветеран в обикалянето на магазините. Погледнах го - тъмните му очи са бяха спрели на щанда с колбасите и мрачно светеха. Слабата светлина, идваща от укрепленията на противника осветяваше слабо лицето му, на което ясно личеше пресният белег от вилица - като спомен от последната му среща с врага.От другата страна на паркинга, използвайки прикритието на брифинга на министрите, частите на Седма Овчакупелска механизирана бригада, въоръжени с последен модел самоходни леко бронирани колички (СЛБК) - 12 зае изходни позиции. Поради липсата на авиация (самолетите на храброто пенсионерство бяха заети с бомбардировки на позициите в Дружба 2) върху тях щеше да падне най-тежката част от щурма. Погледът ми се спря върху редиците им - суровите пенсионерски лица не помръдваха. Нямаше страх в очите им, само нетърпение щурмът да почне. Редиците на СЛБК - 12 стигаха до хоризонта. Достатъчно беше само един поглед, за да вдъхне увереност и на най-лековерните. О, геройски час! О, ти хладна стомана, свидетел на не една атака и донесла толкова радост на нашите воини! Всички очакваха само едно: командата"За бой! Напред! В атака!"

И тя не закъсня!Колоните от пенсионери се втурнаха към указаните им цели. Пехотните части бързаха към своят звезден миг, и тихо подвикваха един на друг: "Смелост, братя! Кураж! Олиото наистина е по 1.49, но пък бананите са по 70 стотинки.", "Дръжте фронта отляво, каймата е на убийство ниски цени!". Сапьорните и разузнавателните роти отваряха проходи в минните полета от евтина кола Freeway и топено сирене по 1.39. Специално доведени за целта подразделения от провинцията извършиха сложна маневра и в обход излязоха в тила на продавачките от Лидъл.

Противникът беше добре подготвен. Имаше ограничения в броя на стоките, които можеше да се изнесат от един човек и въпреки това нашите части бяха отлично екипирани и не допуснаха петното на позора да падне върху тях! Торбичките, найлоновите торбички, този техен верен приятел и този път не ги изостави. Те се пълнеха бързо, сякаш бездънно, мълчаливо поглъщаха подадените им салами, кисели млека, сирена и кашкавали. Та нима можеше да се допусне да гръмне по света новината за празната торбичка на българския пенсионер след посещение в Лидъл?

Съпротивата не трая дълго - тя беше повече от безсмислена. Славните части на българското пенсионерство написаха нова страница в аналите на световното пазаруване. Тактиката "Яжте, братя, докато има!" и новото и приложение "Юруш на маслините!" хвърли нова светлина. Невижданото до този момент опоскване на Лидъл, непознато в нито една страна по света, днес вече е факт. Името на България за пореден път гърми по света! Откриването на Лидъл в България вече се нарежда рамо до рамо с откриването на Макдоналдс в Москва.

За съжаление, дадохме и свидни жертви ... но те паднаха с надени ...песен на уста! Тяхната саможертва не бе напразна и ние ще ги славим в песните си!

И днес йощ Балканът ...

Специални благодарности към БГНЕС за направените снимки. Видео от откриването може да видите тук.

Сериите 3000

Сериите "3000" са много приятна хумористична серия, пародия на WS Teleshop. Авторите са братя Гроен, холандци са. За повече смях можете да посетите сайта им.

Sumsing Xi 3000 Multitask

Carpet Invisible 3000

Laservision 3000

Starwars Musquito Defence System

Nanobreeze 3000

Anti terrorist suit

Литовски дневници: Каменният град

Паркът в докторската градина

Дома на доктора

Е, разбира се, Мошедис не е тотално каменен град. Така му казват, защото там има музей на камъните, нещо подобно на нашият "Земята и хората". Само че този е открит, под открито небе. Има камъни откъде ли не, но основните са от Балтийският регион и Скандинавия. Музеят е създаден от един лекар (не ме карайте да ви кажа името му, не го помня), който е направил доста интересни композиции в двора на дома си. Разхождайки се в него виждаш странните композиции, които са изградени от камъните и е удивително какви интересен вид добива един парк от тези композиции. Странното бе, че там видях един надгробен надпис, достатъчно изтрит, но все пак се виждаше еврейската звезда на него - всъщност литовците във всяка брошурка отделят внимание на отношенията си с евреите - кога са се появили по съответните земи, как са се развивали като общност, какви връзки са имали с тях и т.н.; естествено и военните времена не са подминати, но за тях се споменава с половин уста - все пак тук са дошли германците и не са оставили кой знае колко живи евреи.  Не зная дали докторът е бил евреин, всъщност това няма значение, просто ме удиви факта, от наличието на този камък в двора на къщата.

Градината на докторския дом 

А като заговорих за евреи и религия, друго, което ми е направило впечатление са огромните им църкви. Аз трудно и ще нарека техните населени места "градове", тоест - това, на което литовците казват "град" за мен е град от селски тип - Пирдоп, Челопеч, Годеч, Павликени. Трудно бих намерил град са размерите на Плевен или Перник например, за Варна, Бургас или пък Пловдив да не говоря. Изключвам Каунас и Вилнюс. Въпреки че в Плунге живеят около 20 000 жители по официални данни, и има и градски транспорт дори, това трудно бих го нарекъл град, но пък имат огромна катедрала недалеч от завода (която ще снимам и постна по-нататък). Направо си е село, ама хайд, кето му казват град, нека е град.

Градският парк

Но да се върнем на Мошедис (то какво да му се чудя на еврейският паметник, само като му чуеш името на градчето и ти става ясно за какво иде реч). Малко градче, чисто и спокойно, много чисто и с огромен парк в средата на градчето, разбира се, в парка - камъни колкото искаш - от Централна Балтия, от дъното на Финския залив, от Средна Финландия, от Северна Финландия, от Литва, от Исландия, от не знам още откъде си. Само дето не видях един македонец да припява "Луно, Луно, земьо македонска, пак ке те делат!", но то и камък от Луната нямаше. За сметка на това паркът е страхотен, и тъй като Мошедис е малко градче, нямаше жива душа в него, като изключим няколко рибари. Да, в парка минава рекичка, че и мелница са построили хората, ама за мелницата не остана време (вътре има ресторант), че бързахме за мача на Левски със Славия. Абе хубав и ме парка, чистичък, просторен, то да ти е кеф да си играеш на "Дръж Симеончо" в него (снимките от парка са по-надолу). И чисто, чисто навсякъде - няма да има обелки от вафли, чипсове, банани, портокали, сокчета, найлонови торбички, фасове... Шумата от дърветата местните я събират на купчини, после в чувала и хайде, пред къщата - като мине колата на чистотата, да я вдигне. Какво им пречи да си поддържат града чист? Нищо, и затова е чист. Ама най-хубавото нещо е мелницата - много хубаво са я направили. И самата къщичка, и водния бент, и всичко. През парка минава една рекичка, в която сигурно и риба има, защото клечат рибарите, не е като да няма. Пък като ги видях, се сетих поне за два вица за рибари,  и двата са приятни, може и да ги постна тук ако има интерес към тях. Дали са хванали нещо, не зная, не съм им надничал в кошчетата. Важното е, че хората си прекарват времето нормално. Особено като за неделен ден. До колкото ми обясниха, литовците не отстъпват по алкохолни подвизи на руснаците и поляците, така че и риболовът им е по сърце.

Мелницата. В дясно от оранжевият парапет е фирмата на кръчмата, но Левски си 

е Левски и Литва - другия път.

Идиотско дърво в градския парк

Ама паркът е голяма работа - широк, спокоен, тихичък,  камъняк навсякъде и чисто, чисто ... няма кучешки лайна, няма чипсове и сокчета Куинс и други боклуци (повтарям се, ама си прави впечатление веднага). То шума по тревата няма, какво остава за друго. И да ти е кеф да се разхождаш, да ти е кеф да се опънеш на пейката да се погрееш на ноемврийското балтийско слънчице (абе не е като в България 25 градуса, ама е приятно топло).

И се чудя, такава малка държава е Литва, а как стегнато си я поддържат литовците. Е верно, и те залитат по разни кичозни изпълнения - в парка, точно пред Мелницата изтипосали една дърворезба, то не беше дърворезба, а чудо - ама не ми хареса, ми гозноватичко е. Ама нали си го харесват, пък и речеш автора да не се обиди - а те са алкохолици повечето, обидчиви са - и са го оставили.

А по средата на парка, както написах вече, минава една рекичка, и като всяка една такава малка рекичка, и на нея местните са поставили едно дърво напреки, мост да бъде. Не че няма мостове - таман три преброих, че и по два минах, но не, и дърво мост трябва да има. И отгоре на всичко, минавайки по него, трябва да си намислиш желание и да минеш със затворени очи. Ако успееш - желанието ти ще се сбъдне. Аз не минах, разбира се, но Иван мина, и то със затворени очи.

Шегувам се, разбира се.

Църквите са им интересни на литовците, както вече казах - огромни са дори в малките села и градчета. И архитектурата също им е интересна, постройките им повече приличат на сеновали, отколкото на къщи, но за тях може би ще пусна отделна тема след някой и друг ден, да направя няколко снимки и от Плунге.

Мелницата

Бента при мелницата

Еврейският надгробен камък

Дървото - мост. Трябва да преминеш по него със затворени очи и 

желанието ти ще се сбъдне.

Камък

Този камък беше с много интересна структура - от централния регион на Балтика.

Паркът в Мошедис

Тройка камъни

Прекалено елементарната математика

Основно математиката се разделя на две групи: Елементарна и Висша.

Само че днес ...аха, днес господин министърът на Народната милици... пардон, полиция, та днес з.м.ф.к. Цветан Цветанов ни вкара в една съвършено нова математическа област - Прекалено Елементарната математика.

Господин министърът (чудя се, дали да не започна да го изписвам само и единствено с главни букви) лично обясни от парламентарната трибуна какви доходи е получавал. Вярно, само за изминалите 5 години, ама нейсе, да не бъдем дребнави.

И какво излиза?

За има - няма 5 години 362 000 (триста шестдесет и две хиляди лева!!!) суха пара надиплил. И на 45 години с 26 години трудов стаж.

Хайде де.

Това уравнение не мож го реши ни Висшата, ни Елементарната математика (просто неизвестните са повече от броя на уравненията). За Прекалено Елементарната обаче няма проблем - всичко е чисто и просто като къпан милиционер. Или министърът му, все тая.

Цецко, хайде сега да хванем калемчето и са направим едни Прекалено Елементарни сметки, а?

Ти си на 45 години с 26 години трудов стаж. Според уикипедията, почнал си да работиш в системата на МВР още по времето на соц-а, през 1987. Още си нямал висше образование (в твоя случай: Висшо) и сигурно си бил старшина. Или бъркам? Офицер ли беше по негово време или прост старшина, за когото разправяха вицове? И сигурно още тогаз си почнал да заделяш по някой лев настрана. А как си станал офицер от полицията без да си завършил Школата в Симеоново? Май май пак си минал по тънката лайсна - висше физкултурно и понеже си в системата на МВР, хайде и ти офицер. По бай Тошово време, към което толкоз си спомняте с бат Бойко с умиление, такива като теб повече от капитан, максимум майор не растяха. Как си стигнал до полковник, толкоз ли си умен или си "наше" момче, упорит тъпчо?

Толкоз с трудовия ти стаж, Цецко. От тук се получи система от две уравнения с Х неизвестни. И по-скоро - с нито едно известно.

А я да погледнем как си с аритметиката. За 5 години имаш надиплени 362 000 лв (триста шестдесет и две хиляди лв). Цецко, първи въпрос - а преди 2004 г доходи нямаш ли? Или те не са за пред хората? И изниква фундаменталният въпрос, абе пич, като си спестил едно 280 - 300 000 по времето на Станишев, защо ти трябваше да се намесваш в политиката, да сваляш Тройната коалиция? Че аз да бях, щях не само да си трая и да си гледам рахатлъка, но и щях да го подкрепям това правителство до дупка. 300 000 са това бе, ей, за има - няма 4 години. Кой ти ги дава?

Цецко, знаеш ли, странното е, че преди да навлезе в политиката, всеки политик е беден като църковна мишка, но като се влее в редиците на работещите на ползу роду, и изведнъж почват заплати по 4 -5 000 лв, доходи по 50 -60 000 годишно, че и големи консултанти се извъдихте. Все консултации давате.

Цецко, а след като по закон е забранено политическите партии да имат стопанска дейност и единствените им доходи са от дарения, откъде пари у ПП ГЕРБ да ти плати за каквото и да ти е било възложено? 32 000 са това, сериозно сума е, нищо че е за 2-3 години. Същото е и за Сдружението "Граждани за Европейско Развитие на България" - абе как пък все на теб ти ги възлагат тия консултации, пък и все некви доходни бе! Как пък една консултация не ти струва 5-600 лв бе?!

Цецко, а ако ми обясниш как тъста ти е купил апартамент на бул. "Г.М. Димитров" от 65 кв. м за 26 000 лв при положение, че по него време кв. м в района беше поне 800 евра, да не говорим, че това е минимума, това ще е равносилно на нов световен рекорд в която и област си избереш на леката атлетика.

Та така, Цецко. С Висшата математика си скаран, с Елементарната си на "Вие", но с Прекалено Елементарната си в свои води. Само дето ние, останалите, трева не пасем, и ако ти си надиплил 360 000 лв за 5 години въпросите са - откъде?

Окрилената любов

Любовта има криле, нали?

В университет обявяват, че гостуващ лектор ще изнесе лекция за любовта, с илюстрации. Започва лекцията, залата е пълна, лекторът е приготвил прожекционен апарат. Започва увода:

- И така, колеги, има много видове любов...
- Снимки! Снимки! - скандира залата.
- Има любов между мъж и жена, например.
- Снимки! Снимки!
- Има и друг вид любов, например между жена и жена.
- Снимки! Снимки!
- Има и извращения, като брат със сестра, жена с животно...
- Снимки! Снимки!
- А има и любов към родината. Ето и снимки...

 А ако се чудите как изглежда в снимки любовта към народа, към сънародниците ти - моля, ето как: 

Любовта има криле

Това е правителственият "Фалкон 2000". Него премиерът го изпрати да докара получилият инсулт Христо Мутафчиев от Бургас до София. Разбира се, не за всеки получил инсулт за разкарва правителствен самолет, дори и "Бърза помощ", ако не се лъжа, май са им нещо кът летателните апарати, ама кой ти гледа бе. Само дето на самолета пише "Република България" - къде - къде по - подходящо в случая е "Всичко за човека, всичко в името на човека". Отделно, че се прави за ... хайде да не го наричам посредствен, със сигурност не е, но за средна ръка актьор. Наистина Христо Мутафчиев е добър актьор, но на фона на житейският край на Георги Георгиев - Гец май е повече поредната ПР-акция. Защото утре и аз ще получа инсулт - господин премиерът ще изпрати ли "Фалкон" - а за мен? Можете да сте сигурни, всеки един от нас си е задал този въпрос. А всеки един от нас работи и плаща данъци, докато хората на изкуството май нещо са скарани - на мен ли ми се стори, или май преди месец нещо изреваха за пенсии и осигуровки. А, и май Васко Кеца беше скаран и с данъците дори. 

Както и да е, да не навлизам в територията на злорадстването, в крайна сметка човекът е получил инсулт и все пак е спасен. Всъщност, остава ни да се молим някой ден и за нас да пратят самолет, или поне хеликоптер. И не правителствения - достатъчно е да се купят 5-6 хеликоптера - 3 за Северна и 3 за Южна България. Та в крайна сметка се сещам за една сцена от "Титаник" - може и да е евтин режисьорски похват, но всъщност постигна целта си - жена от долните палуби казва на момиченцето си: "Първо са пътниците от първа класа, а после ще ни спасят и нас". Та така - вече поне знаем кои са първата класа. Не знам защо Мутафчиев не е транспортиран с линейка до София, толкова ли пък да нямат оборудвани линейки? А какво е оборудването на "Фалкон" - а, той пък само за медицински цели ли е пригоден? Че за какво са го взели тогава? 

Правителственият самолет на връщане от Охрид

Та се сещам и за любовта към сънародниците ни, пострадали при потъването на "Илинден" в Охридското езеро. И там беше една любов към тях, една загриженост - единия пратил самолет, ама другия лично отишъл да ги види и да ги върне, та самолета киснал не знам колко си време на летището, да го чака.

А ми се искаше когато има сънародник в беда наистина държавата да реагира така. По този начин. Например с медицинските сестри в Либия. Искаше ми се държавата ни наистина да изпрати самолет, който да ги върне. Или хеликоптер. С командоси на борда, които да влезнат в затвора и да ги извадят от там. Както би постъпила Държавата Израел, ако се касаеше за евреи.  

Всъщност, в случая трябва да свалим шапка на бургаските лекари - очевидно са направили и невъзможното, само и само да докарат Христо Мутафчиев в състояние да издържи полета със самолета. Че, не дай Боже, състоянието му се беше влошило от полета, язък и за него, и за горивото, и за ПР-а.

Чисто и просто - гола и боса

Помните ли старият виц какво е това "чисто и просто"? Отговорът е: къпан милиционер!

За съжаление, тъй като премиер - министър ни е бивш милиционер, който преди изборите се изхвърли, че ще ни докара най-кадърните хора да ни управляват. И гарантира, че ще смени де що има некадърници от Тройната коалиция. И че неговите хора са само кадърни и лично той ни гарантира това.

Е, и?

Къде ти отидоха гаранциите, пожарникарче?

Онзи ден, съвсем случайно ровейки из нета, попаднах на новината, че някои събития в държавната администрация се съобщават с модерни технологии. И че очевидно за най-кадърните и най-образованите КТ в частта за предизвестия и болнични не важи. Че за какво им е? И че всъщност, язък му за гаранциите на министър-тъпанаря, при положение че цяла година хвърляме боб да разберем, аджеба, как таз мома от клипа се е пласирала така на високо? Вярно ли е, че връзката е тате, който е шеф на столичната пожарна? Или е вярно, че успешно се е пласирала в нечие ОЛАФ-ско креватче?

Самото радостно събитие всъщност наистина ме навежда на мисълта за божественият произход на управлението на ГЕРБ - по-непорочно зачатие от това здраве му кажи!

Ех, радост!

Между другото, първата снимка, която изкача при търсенето на "Калина Илиева" е тази: на нея бъдещата шефка на фонд "Земеделие" и още по бъдеща майка е доста ухилена. Мило и драго давам след  години Калинката да се кандидатира за депутатка от ГЕРБ и да я праснат с ей тая снимка на плаката.

Та ако се вгледате внимателно в клипчето, което се върти в нета от близо година, сами ще видите, че Калинчето е голо и босо в областта на земеделието и европроектите, в които всъщност ни уверяваха, че тя е експерт. И дори е била ръководител на проект даже! Което не личи от отговорите и на пресконференцията. Всъщност, нормално е на нейните години да е гола и боса в тази област - и аз съм бил така. И дори това и е простено, едва ли за не я е проблем. Проблем е за мен, защото от моите данъци и плащат заплата, ползва служебен автомобил, шофьори, секретари, кабинет ... Нищо лошо, че момичето е голо и босо - просто някой го е видял докато е било голо и босо и то се е възползвало от това. И очевидно голото и босо положение на Калинката е продължило доста време, за съжаление без предпазни средства.

И се връщам към един материал на Дарик радио, докато се връщах от Ботевград преди 5 години, тъкмо в началото на мандата на Тройната коалиция. Много хубав материал, посветен на Бужка Лукич. И с паралел към хилядите бужки и бужковци в държавата, които верно са на всеки километър.

Та си мисля, ако чисто и просто е къпан милиционер, какъв ли е отговорът на въпроса "Какво е голо и босо?"

А защо обичате бате Бойко?

Защо ли?

Ами защото е по - Човек от народа от Човека от народа. Защото е по-умен от всичи ни, взети заедно ("Майка ми ми даваше пари за френски, ама аз ходех да ритам топка").

Защото е по-възпитан от английски джентълмен ("Кажи, Масларова, нещо дъвчеш, не те разбирам")... Ех, тоя бате Бойко.

Че как да не се умилиш, като му четеш стенограмата от срещата в Ню Йорк?

"Елате, има баница и луканка. И българско вино ..."

Ех, емиграция, емиграция, нерадост, "Облаче ле, бяло", гурбетчии, немили, клети, недраги - и сред всичко това баница и луканка. И вино ... да се беше присетил бат Бойко, и малко сиренце да донесе, в захлупците ...

Представям си го, лети бате Бойко с Луфтханза, а на Хийтроу го спира митничар:

"May I see your luggage, sir?"

"Какво бе? ... Цецо, тоя кво иска бе? ... Кво иска бе, я му обяснете, че аз реагирам на Congratulations, General! ... Не барай там, щ`и ръгна една бе ...к`во ми дъвчеш, не те чувам? ... Не барай захлупците бе, армаган нося на емигрантите в Ню Йорк ... ОСТАВИ ЛУКАНКАТА, ШЕ ТИ ШИБНА ЕДНА БЕ!!!"

Че как да не го обичаш, такъв простичък и непринуденичък... като Никита Сергеевич...като късния Брежнев ... като Тодор Живков ... като орисията ни, да си поставяме чучело начело на държавата.

Билярдна маса

На пръв поглед - маса като маса... Но само на пръв поглед.

Obscura CueLight from Gizmodo on Vimeo.

Гара - Гара - Гара - Гол!

За първи път от много време имаме такъв център - нападател. За няколко месеца това момче си спечели любовта на цялата публика и заслужава обичта на феновете. Това е малка част, от играта на думи.

Панегириците на демокрацията

От известно време посещавам периодично един блог - няма да му правя реклама в момента, който се интересува ще разбере за кого става въпрос и сам ще го намери. Собственикът на блога е определено не само "десен" по политически убеждения, нещо повече - той е откровен костовист. И до такава степен се е превърнал в неявна трибуна на Костов и ДСБ, че всяко изказване на Иван Костов се обожествява, коментира се в по няколко поста, създават се едва ли е оди за това колко велик човек е Костов, какъв лидер е и прочие глупости. 

За съжаление огромна част от хората в България получиха своето образование по време на комунизма и начина им на мислене е формиран от комунистическата образователна система (моето включително, аз не правя изключение в случая).

Забравените панегирици от времената на Тодор Живков с нова сила избуяват днес, този път по адрес на Иван Костов и Бойко Борисов. Дори ще припомня едно четиристишие от сборника "Априлски сърца" от 1981 г.:

В тебе има нещо от Левски, в тебе има нещо от Ботев

и мойто сърце ръкоплеска във името на живота.

Виждате ли, няма име. Не е посветено на Живков. Можем да го отнесем и към Борисов, и към Костов. В блога, в който коментирам, с чиста съвест може да се отнесе към Костов. 

Тъжното в случая е, че бивши неуспели комунисти водят борба срещу бившите комунисти, обяснявайки колко е лош комунизма с чисто и единствено комунистически прийоми. Да не говоря, че абсолютно по изпитаните стари начини, сините Матросовци се хвърлят да запушат амбразурите на опонента си не с голи гърди, а с измишльотини. За тях римската поговорка "Пред фактите и боговете мълчат" очевидно още е на латински и не им е известна. 

Ето за какво говоря:

Колкото до правителството 1997-2001, ще цитирам следното; когато Иван Костов стана министър-председател на Република България завари:

1. Месечна инфлация 300%.
2. Обезценена национална валута 3000 лева = 1 долар
3. Валутен резерв на страната около 200 милиона долара, като при ниво 1,2 милиарда долара, Луканов обяви спиране на плащанията по външния дълг защото резерва е паднал „… под нивото на възможния минимум“.
4. Растяща безработица, достигаща да 16 % официално и над 25% реално заради неработещите, но нефалирани предприятия.
5. Средна работна заплата 35 000 лв.=12 долара.
6. Средна пенсия 18000 лв = 6 долара.
7. Тотална изолация чрез Шенгенския списък заради високата корупция и престъпност в България по това време.
8. Прекъснати връзки със светоните финансови институции – МВФ и СБ.
9. Дългове към външни кредитори – над 13 милиарда долара.
10. Пълен блокаж на държавата и разгул на „бригадирското движение “ на мутрите. Власт на СИК, ВИС, ТИМ, 777 и др. такива. Който не плащаше рекет, нямаше право на бизнес. От рекета бяха „освободени“ само назначените от БКП/БСП“ бизнесмени“.

Какво остави след себе си Иван Костов? Ето какво:

1. Месечна инфлация 0,2 % – годишна 3%.
2. Национална валута – 2 лева = 1 долар.
3. Валутен резерв – 3,7 милиарда долара
4. Ниво на безработица под 15% с тенденция към ускорено спадане, което стана през следващите години.
5. Средна заплта 250 лв = 125 долара.
6. Средна пинсия 130 лв = 65 долара.
7. Премахване на Шенгенската изилация и свободно пътуване из Европа.
8. Възстановени връзки със световните финансови институции – МВФ и СБ, както и с Европейската банка. В резултат нарастнало доверие на външния свят към България и рязко увеличаване на външните инвестиции.
9. Външен дълг на България- намален до 9,5 милиарда долара.
10. Прогонване на мутрите от живота на народа и държавата. Започва възстановяване на държавността и повишаване на обществената дисциплина.
11. Започна да има ред.

Проблемът е там, че това не са факти, а "факти". И този начин на говорене се наложи още в зората на демокрацията у нас - само и само да се опонира на тогавашната БКП от десницта се специализираха в "хвърлянето" на бомбастични изялвения, неподплатени с доказателства и без грам истина в тях. Дори и този юнак, който се опитва да ме обори, може да се подкове малко - зер интернет има, да провери. И ще му стане ясно кога беше Луканов и кога дойдe Костов; колко била месечната и годишната инфлация в България по времето на Костов; колко милиарда долара плати Виденов през 1995 г. по главницата по външния дълг на страната. 

От друга страна, аз задавам въпроси - като например какво направи Софиянски, та доларът за една нощ падна от 3 500 на 2 200 лв; защо не оставихме този финансов корифей да продължи да управлява, за да свали доларът до 300 лв? Откъде Костов взе пари за да плати 3,5 млрд долара (според опонентите ми) външен дълг; откъде взе пари да вдигне пенсии (гордо заковани на 65 долара от Костов) и заплати? 

Не отричам усилията на Костов - все пак нито България е изчезнала от картата на света, нито сме умрели от глад. Но канонизирането на живия светец ми идва в повече. И то при положение, че през 2001 г. хората ясно му показаха, че ще гласуват за всяко едно магаре, което е различно от Костов.Да не говорим за постоянното натякване кой за какво е виновен и кой е извадил България от калта (извадена ли е въобще?). Панегириците на демокрацията не съдържат възхвала за продажбата на "Балкан", забатачването на "Кремиковци", далаверите на Юлия Берберян, бездействието и паниката при задържането на медиците ни в Либия, странните срещи на Богомил Бонев с шефовете на СИК и ВИС, след които лепенките изчезнаха от витрините на магазините, но пък рекета си остана; изборът на Джейлан Холдинг за изпълнител на каскадата "Горна Арда", която и до днес не е завършена. Странен и необясним е трансът, в който изпадат клакьорите на Костов при споменуването на името му - все едно чувам "Сталин, Сталин". Наистина е сляп онзи, който не иска да види - и е жалко, когато нивото на фактите се принизява (всъщност не е мръднало от там) до дрънкането на откровени несъстоятелни глупости. И най-странното е, че много хора не си задават въпроса - "Абе, това защо стана така?". 

Жалкото е, че когато навремето Желю Желев каза във "Всяка неделя": "Не е възможно да си легнеш комунист и да се събудиш социалист", отговорът който дойде от Партийния дом (тогава още БСП беше там) - че и демократ не може да се събудиш ей така, защото си решил - не го чуха много хора. 

За съжаление 20 години по-късно все още има хора, за които демокрацията все още се измерва със силата, с която крещят "Долу БКП!". Доста от тях имат проблеми със съвестта и очевидно не могат да я заглушат. Но си задава въпроса, за пореден път - колко е умственият багаж на човек, който говори на килограм. Който не признава фактите, а думата "аргумент" единствено му навява неприятни спомени от математиката.

Сънят ми

Онзи ден ми се обади един колега - викна ме при шефа в Прага. Не е приятно да те викат на килимчето и се притесних (въпреки че няма за какво, до тук съм наред с работата) - навик от казармата. Подпитах тук - там, подразбрах за какво ме викат - в действителност не беше нещо страшно и не ми "триха сол на главата".

Вечерта обаче, не знам дали от напрежение или от притеснение, сънувах странен сън. Сънувах че отивам до Пирдоп, при братовчед ми (откъде накъде при него?!), а той е някъде на полето, коси си сеното. И аз трябваше да отида там. Пътьом (не бях сам, с един приятел бях) към нас се присъедини един момиче, циганка... Та тая циганка ... А бе вървим си ние из полето, и в един момент тя започва да ми се натиска, да се гали в мен, в следващия момент бяга пред мен и се смее, после пак се приближи до мен, понатискахме се ма малко и пак побягна пред мен. За какво беше, какво искаше от мен - в смисъл, не беше от ония сънища, дето им викат "мокри" и се сънуват в пубертета обикновено - така и не разбрах. А не помня и дали стигнахме до братовчед ми заедно.

Както и да е, на другата сутрин само това помня от съня, каквото беше с циганката. Знам, че не е хубаво, но точно какво е било не зная, а и нямах време да ровя в съновници.

Отидох до Прага, минах си по каналния ред,  в общи линии за глупости се разкарвах, а на връщане попаднах в едно задръстване на магистралата. В един момент трябваше да се престроя, чехите не ме пуснаха лесно, но все пак един ми отстъпи място пред него.  И докато седя така малко на криво, зад мен (в моята лента) мина един юнак с едно черно Ауди и ми се стори, че ме закачи. Но нямаше удар, не се видяха повреди по него, той не спря - нищо ми няма, сторило ми се е.

Прибрах се във Влашим, и чак на другия ден видях, че не ми се е сторило. Че наистина ме е закачил - верно, леко е, буквално на една боя е минал, та неговата боя е сега по моя калник. Но поне нямам по-сериозни повреди, това се чисти с парцал и разтворител.

Сънят ... малка циганка - малък проблем. И си мисля: "В офиса ти се размина, ама оная циганка не е била за офиса!".

И все пак ... сън, сън ... предсказва.

Приказка

Смях се сълзи!
Не съм предполагал, че може да е толкова интересно!