То беше отдавна

То беше отдавна това. Мина и замина, и няма да се върне. 

Онова време, когато нещата бяха истински. Когато черното беше черно, бялото беше бяло, а бозата беше 6 стотинки. Когато на футболния терен биехме рядко, но пък биехме ли, се помнеше с години. И у нас, и там, където сме напердашили някого.

Стойчо Младенов

А днес ... днес навсякъде все едно гледам оживяло списанието "Менте&Оригинал". Помните ли го, в началото на Демокрацията ни учеше как да отличаваме менте дънките от оригиналните дънки, менте маратонките от оригиналния Адидас.

Макар да съм левскар, ще започна с нещо от противниковата кошница.

Ето това е Екзекуторът на Ливърпул. Казва се Стойчо Младенов. И колкото и да ми е неприятно, все още го помнят в Ливърпул, защото той ги е отстранил. Е, не сам разбира се, целият отбор на ЦСКА тогава беше от звезди (бил съм съвсем малък и ги зная само като често повтаряни имена). Само че европейски шампион не се бие всеки ден, и не се отстранява всеки ден. Крайният резултат от интервенцията на Стойчо Младенов е 2 гола във вратата не на кого да е, а на Брус Гробелаар. 

Няма да му викат Екзекутора на Ливърпул ли?

Начко Михайлов

Почти по същото време в Локомотив София играе Начко Михайлов, когото пък наричат Моначко или Екзекутора на Монако. По простата причина, че Локомотив София елиминира Монако с головете на Начко Михайлов. Дори се разказва един виц, че на пресконференция след мач на Локомотив старши треньорът обявил, че следващия мач Михайлов няма да играе. Никола Ексеров веднага попитал: "А ще бъдат ли по-евтини билетите?" 

Саша Антунович - Цоко

В общи линии 25 години след тях двамата по нашите терени се появява един друг екзекутор, Екзекутора на Рен. Рен е френски отбор и май България е единственото място, освен Франция, където се знае нещо за него, и то благодарение на факта, че преди 10 години Гонзо тренираше там. За негово (на Гонзо) съжаление, броят на мачовете му за 2 години сигурно е по-малък от номера на фланелката му, с която е играл - колкото и да не му е приятно, ама е факт. Та Екзекутора на Рен, иначе - Саша Антунович - Цоко - се оказа застаряващ, затлъстяващ и леко алкохолизиран сърбин, който си доритваше преди края на кариерата си у нас. Прозвището му Екзекутора на Рен му беше лепнато след като Локомотив се срещна с този отбор и след геройска загуба с 1:3 у дома в първия мач, в реванша на френска земя победи с 2:1 с два гола на Антунович. В интерес на истината Локомотив се разиграха в този реванш, особено след като поведоха в резултата, но силите им стигнаха до там - почетно отпадане. 

Не зная дали голмайсторът на Рен Жером Льороа е наречен Екзекутора на Локомотив след този мач.

Христо Стоичков срещу Германия, СП'94 в САЩ. Изстрелът на Стоичков над стената ще влезе във вратата
на Бодо Илгнер, а България ще победи световният шампион с 2:1 и ще го елиминира от турнира.

Наско Сираков срещу Италия, СП'86 в Мексико. Сираков ще отбележи гол малко преди края на мача във 
вратата на световния шампион Италия за равенство 1:1 на откриването на мондиала. 8 години по-късно
Сираков ще отбележи гол и във вратата на световния вицешампион Аржентина за 2:0, което ще изпрати
България срещу Мексико на 1/8 финалите, а Сираков ще стане едва третия българин с 2 гола на
световни първенства и единственият, който го е правил на непоследователни мондиали.

Не по-различно е при останалите център-нападатели. Ако преди 20 години, когато отстранихме Франция водещите ни футболисти играеха във водещите отбори на водещите европейски страни, а тези от вътрешното първенство бяха до един играчи на онзи Левски, който отстрани Глазгоу Рейнджърс и се надиграваше с Вердер, то днешните играят имат шанс да заиграят в Англия, Испания, Франция, Италия или Германия единствено с помощта на Electronic Arts, и то ако ги има в някоя версия на FIFA-та. Ако например взема Христо Стоичков, от неговите 37 гола с националната фланелка веднага се сещам за 6 гола на СП`1994, 3 на ЕП`1996, головете му срещу Германия и Уелс в квалификациите за Англия`96, преди това в квалификациите за САЩ`94 във всеки домакински мач ни свириха дузпа (почти винаги след нарушение срещу Костадинов), която Стоичков превръщаше в гол. И какво се получава - че на прима виста си спомних 18 от 37-те гола на Христо Стоичков в националния отбор. Ако направя същия анализ за Наско Сираков ще си спомня гол срещу Европейския шампион Франция през 1985 г (на 22-години), световният шампион Италия на откриването на Мондиал`86, гола му срещу Аржентина от американския мондиал, довел до въртележка в групата ни; гол в Букурещ срещу Румъния за една невероятна победа с 0:3 като гости, голове срещу Дания, Чехия, Белгия... И не са само головете, говоря и за победи над тези отбори. 

Е, рекордьор по голове в националния отбор е Митко Бербатов. Само че на неговата сметка са записани цели 48 гола, с 1 повече от Христо Бонев. Вярно, Бонев е вкарал 2 от тези 47 на две световни първенства, а Бербатов има цели 3 (три) удара към противниковите врати за 270 минути на Евро 2004, ама да не издребнявам в момента. Простата статистика, която може да се провери от раз в уикипедията показва, че Бербатов е вкарал основната част от своите 48 гола срещу отбори от чергата на Албания, Малта, Андора, Кипър, Белорус и основно Грузия (два пъти по два гола за победи с 6:2). Вярно, има голове срещу Германия, Русия и Хърватия, не мога да го отрека. И ако все пак Бербатов не е човека, по когото да хвърлям камъни, щото какъвто и да е, все пак е в час с играта, не мога да разбера що за нападател (и футболист въобще) е онзи, който в 26 мача за националния отбор ще отбележи цели 2 гола, в клубната си кариера ще смени 5 отбора за 5 години и сумарно ще изиграе стотина мача с двайсетина отбелязани гола? Или пък като халф в националния отбор да имаш 37 мача и 5 гола, които дори да не искам и да търся срещу кого са, като знам с кого сме играли през последните години; а на клубно ниво да се бият 5 клуба за теб и всеки да казва: "Вземи го ти". 

Та казвам, беше тая, когато пердашехме под път и над път Франция и Белгия, когато опъвахме Германия за "Добро утро", когато играехме на световни финали и не ни беше яд, че губим, защото поне губехме с бой.

Да коментирам ли, че Бандаловски на 25 години се смята за млад играч?

Да коментирам ли, че Стоичков навремето затваряше устата на треньори и критици с голове, а Божинов се скара с всеки един треньор в Италия и не можа да се наложи дори в изхвърления в Серия Б Ювентус?

Да споменавам ли зализаният плазмодий? 

Що за спортист може да каже: "Обърнахме по едно малко, какво толкова?" след като играещите картофосеялки от Беларус не само са те победили с 1:0, ами и отгоре на всичко са те разнасяли като пръскачка из лозе? Какво толкова ли - това, че все пак за някои от нас все още съществуват понятия като гордост, чест и достойнство дори когато става въпрос за спортни срещи.

А за какъв футбол говорим въобще, нито на национално, нито на клубно ниво можем да се похвалим с два последователни нормални мача? Когато водещите ни отбори се състезават кой ще направи по-малоумен сезон?

Беше тя тая, беше ...

Фаул!

Webcam Hottie Privacy Fail - Watch more Funny Videos

Парчето торта

А всъщност дори не ми се ядеше нищо. Стомахът ми беше свит на топка, и се сви още повече, когато сервитьорката ми поднесе сместа от брашно, захар и масло и се върна при касата.

- Честит Рожден ден! - казах с половин уста.

- Благодаря Ви - отговори възрастният мъж - Благодаря Ви от сърце! Знаете ли колко е трудно на моите години да чуя някой, който да ми честити въобще каквото и да било - рожден ден, Нова година, Коледа, Великден...

Дъждът продължаваше да барабани по прозорците на сладкарницата и сякаш нямаше намерение да спира въобще. Гадно време, дъждовно - точно сега ли намери да скъсаш с мен? Точно сега?! Сега трябва да търча да те търся, сега намери да не си вдигаш телефона, сега реши да си играеш на котка и мишка с мен, сега ли точно ...

- Харесва ли ви тортата? - гласът на стареца ме извади от мислите ми - Аз не разбирам от торти, не ям сладко заради кръвната захар; просто попитах момичето коя е най-вкусната и тя ми предложи тази. Надявам се да ви хареса! Едно време, то беше още преди Девети, татко ни водеше с мама и сестра ми на сладкарница в неделя сутринта, след църква ...  - гласът му сякаш идваше някъде от далече.

А на мен само до торти ми е в момента. Какъв Девети бе, приятелката ми ме заряза с sms, само до торти, сладкарници и Девети ми е в момента!

Наведох поглед към чинийката си - парчето торта си стоеше непокътнато там. Виличката беше в ръката ми, но така и дори не я забих в глазурата. Помислих си, че ще е невъзпитано да не опитам тортата - в крайна сметка възрастният човек с нищо не беше допринесъл за хаоса в главата ми и в живота ми. Напротив, опитваше се да сподели с мен малкото щастие, малкият повод за радост, който имаше. Рожден ден на неговите години - сигурно ставаше на 80! Кой пенсионер въобще празнува рожден ден?

- Извинете, аз ... Ще я опитам, просто се замислих ... Днес не ми върви, толкова неща ми се струпаха на главата ... Може ли едно кафе, ако обичате - повиках сервитьорката.

- ... и аз реших просто днес да вляза в сладкарницата, да взема една от тортите и да я раздам на посетителите и - продължи отнякъде гласът на стареца - Не мога да отида и да празнувам с близки и приятели. Близките ми починаха вече, децата им се разпиляха по света - Америка, Германия, Англия, ЮАР и дори Австралия ... Но човек на моите години трудно се оправя с компютрите, а писма вече никой не пише. Пращат ми снимки, обаче аз ги гледам след време, и накрая губя връзката кой ми е писал, кога. Добре, че е Радослав, едно съседско детенце, което ми помага с компютъра ... - гласът му отново се отдалечи и не го чувах.

С Мария се запознах чрез Мария и Митко. Мария и Митко ми бяха колеги от университета; Митко имаше собствен апартамент, купен от баща му. Само че официалната версия беше, че живее със съквартирант, който учи в Минно-геоложкия и постоянно беше на някакви практики. Баща му имаше собствен бизнес в родния му град и Митко, освен от липса на жилище, не можеше да се оплаче и от липса на пари. Само че ги харчеше прекалено предпазливо - и без това пред вратата му имаше опашка от желаещи да му станат гаджета - къде скромни, къде откровени златотърсачки. Това положение беше до към 3 курс, докато не обърна внимание на Мария, която се оказа по-хитрата от двама им и докато Митко си мислеше, че е поредната преследвачка, така и не разбра кога той започна да я преследва и търси. А не мина много време и "съквартирантът" му се "дипломира" и се изнесе и Мария официално се нанесе при него.

А с нея в живота ми навлезе и моята Мария - най-добрата и приятелка.

- Знаете ли, когато бях дете ... ех, то беше отдавна - и на рождените ми дни канех приятелите си от моята улица и някои мои съученици. Мама поръчваше торта в сладкарницата на Чакърян - какви торти само правеше този арменец! Сладки, тежки торти. Сестра ми никога не можеше да изяде цяло парче от тях, и така и в последствие не ядеше тортите си до край... - продължаваше да разказва живота си възрастният ми събеседник.

Пред очите ми минаха последните три години от живота ми - всеки един ден от тях беше свързан с Мария. Завършване, дипломиране, търсене на работа, търсене на квартира, купуване на кола...Мария и Митко вече се бяха оженили и ни намекваха и ние да се женим.

- Ще си помислим! - отговаряхме в един глас и двамата. Но никога не говорехме за сватба. Мария никога не повдигна въпроса да подпишем, да минем през гражданското. То във началото не можехме и да си го позволим, а и после - рано ни беше, още не се бяхме осъзнали, още живеехме по инерцията на студентския живот и купоните. Понякога Мария се събуждаше през нощта, будеше ме и мен и отивахме до Студентския град - било да се разходим, било да ядем сандвичи или да идем на дискотека. От там директно отивахме на работа. Все още не говорехме за бъдещето, за деца, за собствен апартамент, за по-сериозни неща ... Че какъв разговор за бъдещето може да се води, когато вечерта ти свършва с цигара марихуана?

- ...Знаете ли, аз само говоря и говоря, и сигурно ви отегчавам ... Но вие така и не опитахте тортата ... Опитайте я, моля Ви, поне едно залче - стори ми се, че гласът потрепери и малко му остава да се разплаче. Хубава работа, само това ми остава - с всичко, дето ми е в главата, само разреван старец ми липсва.

"Napuskam te. Imam drug. Sajalqvam".

Само че телефонът и е изключен. Не е била на работа днес. Мария нищо не знае къде е. С кого е? Не знае, или не иска да ми каже - сигурен съм, че е второто. Ти ли не знаеш, от както ви помня сте най-близки приятелки. Всичко си споделяте, дори съм сигурен, че знаеш колко ми е голям, както и тя знае колко му е на Митко. Търся я навсякъде, където сме ходили заедно, докато не осъзнах, че ако наистина ме напусне, никога повече няма да я видя на местата, където сме били заедно. И че всъщност дори да съм имал някакви планове за бъдещето си, за семейство, дом и деца, вече всичко е отишло по дяволите. А когато това ми мина през ума, отново заваля и аз потърсих къде да се скрия от дъжда. И сега освен подслон от леещата се вода имам и торта пред себе си. И рожденик.

Костюмът му е стар, сигурно го е купувал още по времето на бай Тошо. И дървен, полиран бастун - такива съм виждал във филмите за мафията. Кой у нас въобще вече ходи с бастун? Подстриган, с вратовръзка - стегнал се е, все едно отива на сватба, а не на рожден ден.

- Извинете ме, аз ... просто днес ми е много кофти ден, съжалявам че ви го казвам. Ще си взема от тортата, просто искам да си събера мислите на едно място... На колко години ставате, ако не е тайна?

- Осемдесет и три!

- Да сте жив и здрав поне до сто и три ... Искрено Ви го пожелавам, моят дядо почина на 67, аз бях на 13 като стана... ама да не говорим за такива неща, имате приятен повод. 

- А ако не е тайна, на Вас какво ви е? Виждам, че сте разпилян и умът ви е някъде другаде - мога ли да ви помогна?

- Ох, тя е дълга за разправяне, лошото е, че и аз не знам откъде ми дойде това! И нищо не ми е ясно, въртя се цяла сутрин в омагьосан кръг.

- Ами я опитайте от тортата и ми разкажете, поне докато я изядете - просто за да не говоря само аз. Разкажете ми, ако не мога да Ви помогна със съвет, поне ще си подредите мислите и ще Ви олекне!

Имаше право. Посегнах с вилицата, боднах връхчето на тортата и го поднесох към устата си и в този момент ми се стори, че видях някакъв проблясък в очите му. Сякаш за секунда се преобрази, сякаш за секунда не бяха очите на осемдесет и три-годишен старец, а бяха присвитите очи на котка, дебнеща птичка. Ръката ми се отпусна обратно.

- А бе малко ми е неудобно, рожден ден имате, торта ме черпите, пък нито Ви познавам, нито пък подарък Ви нося...

- А, че откъде-накъде ще ми носите подарък? Че откъде ще знаете, моля Ви се... За последно ми поднесоха подарък на пенсионирането, ами то оттогава има вече 20 години! Моля Ви, моля ви ... просто се насладете на тортата, дано Ви хареса въпреки проблемите Ви...

- И въпреки това ми е неудобно... - продължих аз. 

- Нищо, нищо, не се притеснявайте - яжте и ми разказвайте, ще Ви олекне, ще видите.

- А, че то какво има да разказвам, тя историята ... нито съм първият, нито съм последният - започнах и ръката ми се вдигна към устата.

Тортата беше безвкусна. Все едно ядях плесенясал хляб, изчистен набързо от плесента. 

- ...Мария беше най-добрата и приятелка и аз веднага и се лепнах. То стана и лесно де, навсякъде като ходим четиримата ... - и плодовете отгоре, и желето бяха някак странни, лепкави едни такива, пък без вкус на плодове. 

Хайде де, толкова неща са ми на главата от сутринта, само до вкуса на тортата ми е в момента. Давай да я ям, да спира дъжда и да тръгвам да търся Мария.

Парчето торта е преполовено. Я, колко е малко... Продължавам да разказвам на събеседника си отсреща.

- А татко беше ... е, индустриалец силно казано, но имаше малка работилница за тенекеджийски услуги. Той, двама помощници, тогава им казваха калфи все още - не знам дали сте срещали тази дума в книгите, то вие днешните повече пред компютрите киснете и все на нещо играете. Та калфите, чирачета няколко - в общи линии бяхме заможни. Все пак къща имахме, на 20 минути от Двореца, не сме били първа ръка хора, ама и последни не бяхме. А селяните от околните села ...е, тогава и Дървеница, и Симеоново, и Бояна и Княжево бяха села около София - та селяните идваха да си купуват газени лампи, поръчваха разни неща да им прави татко...

Поглеждам събеседника си и се учудвам - как може да се облече така безвкусно, с такъв стар костюм - сигурно е на дядо му. А бе какво да се чудя, тия днешните млади съвсем не знаят как да се облекат, те и на театър по къси гащи и чехли ще идат. Хайде да дояждам тортата и да ходя да ... да ходя да ... за къде бях тръгнал... за къде, купувах ли нещо, на лекар ли или ..?

Къде отивам? 

Мария ... каква Мария? Мария беше жена ми, но тя почина още през 1997-а. Каква Мария ми се върти из главата?

Бъркам в джоба си - какво е това? Какъв е този телефон, та аз с микровълновата не мога да се оправя, откъде се взе този телефон в джоба на якето ми.

Откъде имам това яке?

Почвам да забравям вече! Не е трудно, на моите години. 

Поглеждам събеседника си и му благодаря за почерпката. Той ми се усмихва, но май насила. Нищо, вземаме си сбогом и си тръгвам.
Отивам до тоалетната, да не ми се доходи в трамвая. Измивам се, поглеждам се в огледалото - наред ми е всичко, че и отгоре - откъде ги имам тия дънки, аз никога не съм носил дънки? Ризата и тя ми е много младежка, това риза ли е? Както и да е, ще ида на лекар и ще ми смени хапчетата. Всичко си ми е наред.

Само очите ми са като птичка, хипнотизирана от котка.

Де да беше така ...

Де наистина да беше така на Мартиника ...

Наобратно

Всичко е наопаки в България. Всичко!

Не е само клатенето на главата - да беше само то, с мед да ни намажат нас, българите.

В другите държави - почне една фабрика от велосипеди, после автомобили, накрая самолети произвежда. У нас, в Ловеч - първо се сглобяват самолети, после "Москвич"-и и "Булгаррено", накрая велосипеди, а днес май и велосипедите са в запас. 

Тамошен гей

В белите страни националният им отбор почва със слабаците, после минава в средната категория и накрая вземе, че стане я европейски, я нещо на световното направи. Нашите първо даяниха 32 години без победа на СП, после взеха, че за няма и седмица набиха де що има финалисти от предното световно - първо Аржентина, а после и действащият шампион Германия, а днес треперим пред Македония, Албания, Черна гора, Беларус и Корсика. И на клубно ниво същата работа - почнахме от европейските шампиони, а сега се радваме, ако въобще вкараме гол.

В белите страни като си изгонят монарха, не му дават да пристъпи обратно, конфискуват му де що има имоти и не го споменават дори. У нас - не само че се върна, не само че си взе имотите, ами и премиер го направихме.

Белите държави водят войни, за да поправят загубеното в предните войни. Нашата води войни за да стане още по-лошо и в следствие на това 1/3 от територията на страната е зад официалните ни днешни граници.

В белите страни като убият някого и хората помагат на полицията да залови убиеца. У нас получават амнезия.

В белите страни дори най-големите престъпници влизат зад решетките; у нас дори най-малките ги пускат да се лекуват.

Нашенски педераст

В белите страни престъпността първо започва с единични убийства на улицата, после се вземат заложници и се иска откуп, докато накрая се стигне до масови убийства. А при нас - точно обратното - почваме от масовите атентати и вървим назад, към дребното, към единичното. Исканията на похитителите на Запад от нас се простират от милиони долари откуп до освобождаване на политически затворници. У нас се оказа, че при вземане на заложници терористът нито знае какво иска, нито знае колко са му заложниците, нито пък къде се намира. Хората там обират банки за да се сдобият с пари за някаква цел или кауза, у нас банки се обират ако не си вземаш шофьорския изпит.

Каквато ни държавата, такъв ни и тероризмът.

Там дори Ал Капоне влиза в затвора

Е например САЩ - голяма държава, богата държава. Ми я им вижте тероризма - Давидова клонка, 11 Септември, чат - пат масови убийства по университетите и колежите. Дори да не ходим толкова далече, ето и скандинавските държави чат пат някой превърти, и вземе да трепе наред. 

Дори днешният ден ни отваря очите за разликите между тук и там - инциденти в Естония и в България.

Дори няма да се изненадам, ако утре часовниците в България започнат да въртят на обратно. 

В белите страни ония, обратните, почват от обикновени педераси и еволюират до гейове. При нас еволюция няма, бяха си педераси, и същите педераси си останаха, но се представят за гейове.

Писмо до Цецко

Господин министре, господине Цецко!

Тия дни много се разшумя за даренията. Той и Бойко, с кой акъл взе да разправя, че да сте ги спрели даренията и да карате само на бюджет? 

Че то сал на единия бюджет живее ли се? Че то сал с едната заплата изкарва ли се? Бюджет, бюджет - вярно, къде милиард ви е заделил Дянков, ама то за кое по-напред - министри ли да подслушвате, БОРКОР ли да правите, Цецка по хотелите ли да пазите? То на Бойко му е лесно, той и зайци, и кокошчици знае как се гледат, и царевица сигур си е насадил в задния двор в Банкя; пък и с малко кара - една филия с мас и захар му стига.

Ама да беше питал преди да си отвори устата, че ще спирате даренията - 6 имотеца как се поддържат с едната заплата? Какво, като колегата ви Тотю вдигна минималната с 30 лв, че то това пари ли са? И пари да са - колко да са, има-няма 15 кила бензин, и то отпреди да бастисате лиценза на ЛУК Ойл.

То вий ги не слушайте другите министри какво говорят - завиждат, тяхната мама, завиждат - от чиста завист е това, и от злоба! Някой например, да е дарил нещо на министерството на културата? Ей така, някой лев да се намира в касата на Веждичката, а? А на министерството на здравето - аааааааа, линейки ще ми карат - че то една линейка сигур смуче бензин като танк Т55АМ2? А Дянков сигур най-много завижда, щото тия дарения показват кого харесват хората. Аааааааааа, постни пици ще ми разнася, а? На ти пица сега! Няма да завиждат ли? 

Ама и вие, господине Цецко, и вие за всичко по акъла на Бойко се водите - ще декларирате воля да спрете с даренията. А бе Цецко, а бе аланкоолу - то веднъж декларираш ли воля, край - went horse into the river*. Свърши тая, пиши я бегала работата. Че то това е най-важното бе, господине Цецко - върти, сучи, само воля не декларирай. Декларираш ли воля за нещо - ау, и вуйчо ти не мож` те откачи после! То вярно, не значи че от раз ще ги спрете даренията, дори не значи че въобще ще ги спрете, само че някак си тръгнеш ли по тоя път, с декларирането на воля ... тя ясна тая.

Аджамийска работа, господин министре. Чак сега разбрах защо вашите имоти всъщност тъст ви ги е купувал. Ако оставят на вас, сигур още ще се свивате в някоя панелна гарсониерка я по Люлин, я по Обеля.

А всъщност, господин министре, аз това цялото писмо ви го пиша да ви попитам нещо - то дарения - дарения, бензин дарявали хората (бензин - бензин, берекет версин, няма да ги връщаме, я!). Тоя бензин какво го правите - продавате ли го, пиете ли го, къпете ли се с него или го къткате като дойде време да косите тревата пред министерството, да имате за косачките?

Не за друго, господине Цецко, но си седя аз тука и си мисля някои неща: бензина, разбрахме, го имате осигурен; не може ли да се разберете там с генерал Аню (той, да ви кажа, повече на артелчик мяза, ма т`ва между нас си) да ви прехвърли или под наем да ви даде (или пък дарение да ви направи) онез розовите BMW-та? Ще им ударите една бяла боя, надпис "ПОЛИЦИЯ" и ги ползвайте - щото аз патрулки и ладички съм виждал; от онез, петиците, пък те са руски коли, като е за харчене на бензин с малки цифри не работят. Както и да е да не задълбавам излишно - та не може ли да ги вземете тия баварци и да ги турнете на пост я на бул. "България", я на някое друго място, където се организират незаконни гонки нощем? Разправят, че полицията ги знаела тия места, ма не и се занимавало с тях. Пък с 20-25 годишна Лада да гониш Ауди А6 не си е работа. То не зарад тоз, последния инцидент - дето оня келеш ти премаза тия двамата пешеходци - то те са си виновни, ще ми се разхождат по нощите по тротоарите, че и безопасно да бъдело. Това къде го има по света? Не, просто се замислих - по Младост, по Люлин, по Обеля - да се гонят и да се трепят, ама бул. "България" не е ли онази улица, по която минава Властта? Вие, демек, вие и Бойко - Първанов какво да го броим за власт, той още 5-6 месеца и сбогом, Гиргино. То някак неудобно се получава, не стига че Кюлев го застреляха там и се оказа, че камери и за цяр няма, ами и сега още да ги няма камерите - пълен резил. Та не може ли вместо да декларирате воля за спиране на даренията, да си поискате да ви дарят другия път някоя и друга камерка и система за видеонаблюдение? Пък за по-лесно, може дарителите ви да си направят партия - той оня, земеделския по- ги разбира тия неща с кооперирането, може да ги светне как стават - един ще купи камерите, друг компютрите, трети сървър ще донесе. 

Пък накрая може да се направите на цапнат с мокър парцал (като бивш милиционер не би трябвало да ви затрудни) и да декларирате воля за спиране на среднощните гонки. 

Е тогава вече жална им майка на състезателите!

 ___________________________________________________

* went horse into the river - уйде коня у реката.

Едно

Мишльо, обичам те!
Много ми липсваш...

Вътрешна проверка ООД

Полицаят от дирекция "Престъпления по пътищата" Константин Иванов, който пръв подаде сигнал, че автомобилите на фирми, които правят дарения на МВР, не се спират, е бил принуден да напусне работата си след натиск.Аз никога не съм се крил, че ще го изкарам този случай наяве. 

Има сериозно засегнати обществени интереси и като служител на МВР основната ми функция е да защитавам тези обществени интереси. Аз не забравям откъде идва моята заплата. Заплатата идва от българските граждани. Това, което съм свършил, смятам, че ми е задължение по служба", категоричен е Иванов.

А обществото, по стар навик, мълчи гузно. Обществото се самозалъгва, че е назначена Вътрешна проверка. Думите "Вътрешна проверка" са повтарят като мантра, като самохипноза.  Обществото чака със затаен дъх резултатите от вътрешната проверка. Може и да докаже нещо, знае ли се?

Щото на обществото така му изнася. Обществото ще се поорганизира в интернет, ще по протестира, ще събере 2-3 групи във фейсбук, които ще протестират, но когато някой каже "Хайде да предприемем нещо конкретно", обществото ще изчезне. Обществото е свикнало с института на вътрешната проверка още от времето на комунизма и не му изнася да я елиминира.

Що за общество е това, което ще търпи 4 години полуобразовани и видно некадърни лидери, ще примлясква и ще мижи на глупостите им? Ще ги преглъща на сухо с мисълта "А бе, лъжете ни, ама нейсе, вярваме ви", след 4 години ще ги изпрати в запас и чак тогава ще се сети, че някой му е отварял, на обществото, на сила очите за тия двамата?

Помните ли Ревизоро? Какво стана с него? Какво стана със сигналите и явните схеми на корупция, които той очерта?

А помните ли Ахмед Доган и неговите обръчи от фирми? Възможно ли е такъв човек все още да е народен представител? Че кое му е народното и кого представя? 

А какъв е въобще смисълът на вътрешната проверка, ако не е да се замажат следите? Че какъв е смисълът от нея, след като самият Константин Иванов казва: "Някой от бТВ се обади за материала и списъците бяха свалени". Това някак си много приятно се връзва с въпроса на Тъпанаря от Банкя преди година към главните редактори на медиите у нас - "Оказва ли се натиск върху медиите?" И медиите, страдайки масово от Алцхаймер, в един глас ревнаха "Нееееееееееееее!" толкова категорично, че дори създадоха впечатление, че те  тормозят премиера с sms-и, а не той тях.

А ако трябва да нарека неща с истинските им имена (всъщност, защо ако трябва?) - тази склонност у бизнесмените към спонсориране на "нашата полиция ни пази" си е чиста проба най-обикновен рекет. Дори корупция не е, щото размерът и е прекалено кокошкарски. И че тези дарения, а и не само те, са всъщност евтин балкански трик за източване на някой и друг лев от бизнеса.
А всъщност май бизнеса няма нищо против. Бизнесът на всичко е готов, стига да не му пречат.

Няма ли обществото най-накрая да каже - "Хайде да направим независима външна проверка!"? На никой ли не му се иска когато бедните и гладни момчета от провинцията облекат сините полицейски униформи, наистина да защитават обществения интерес. На никого ли не му се иска полицаят да е полицай, а не униформен рекетьор. Не е ли време да си кажем, че тия работи с вътрешни проверки няма да се оправят. 

А що самото общество не си направи една вътрешна проверка и да види защо, аджеба, тия всичките бизнесмени се избиват да даряват бензин на МВР. И после да се чудим що е скъпо горивото у нас? Как пък един не се нави да дари примерно, Министерството на земеделието. Или пък на образованието.

Или май са дарени, ама ние не знаем още?

Балтаоглу и поколенията

В българската история има една историческа личност, за която малко се знае - адмирал Сюлейман Балтаоглу. Според оскъдните сведения той е син на български аристократ, който е приел исляма. На Балтаоглу е било поверено командването на част от османската флота при превземането на Константинопол. Балтаоглу е измислил превода на османската флота по суша - използвайки насмолени дървени трупи. Така османците се появили в тила на венецианските кораби в залива на Златниия рог.
Този епизод от нашата история е доста известен в Западна Европа и особено в Италия - всъщност, до атентата срещу папата, българите сме черните овце на Европа поради 3 причини - богомилите, разгромът на Латинската империя и убийството на Балдуин и адмирал Балтаоглу (пак ще препоръчам "Италиански потайности", на Асен Марчевски). Заради помощта си, Балтаоглу е първият ...турчин, произведен от султана в чин Адмирал на морето,  капудан (каптан) - и - дериа. 

Само че, малко по-късно по време на къщата тази обсада на Цариград флотата, командвана от адмирала претърпяла поражение и той бил посечен по заповед на султана.

Дали преди да го посекат Сюлейман се сетил, че се е родил с българско име? Дали последните му думи са били на български, или е умрял с "Аллах акбар!" на уста? Какви ли са били мотивите му да приеме исляма? Нарочно ли е загубил последното си сражение или наистина е бил победен?

Никога няма да узнаем.

На 28 Юли почина Дими Паница. Самата фамилия Паница е вплетена чрез различни свои представители в българската история от преди Освобождението, през Сръбско-българската война, та до 9 Септември 1944 г. След това се споменава единствено благодарение на Димитър Паница - емигрант, достигнал до редакторското място в "Рийдърс Дайджест" за Европа.

Този, който даде трибуна на Клеър Стърлинг и ЦРУ да раздухат "българската следа". След това идват обясненията, как е работил дълги години за благото на изстрадалата си родина, как се е борил срещу комунизма. 

След комунизма, при демокрацията създава фондации, отваря университети и получава награди - едни от Запад, други от самата България. Първите са еквивалента на 30 сребърника, а вторите са някаква смесица от гузни съвести и търсене на нов обществен морал. Този нов обществен морал позволи с орден "Стара планина" да се връчи на хора като Гюнтер Ферхойген, непосвенил се да ни унижава многократно в процеса на преговори за членството на България в ЕС, както и на Ахмед Доган. Та на един Дими Паница ли ще му връзваме кусур?

От него е учредена една награда - наградата за гражданска доблест...Награда за гражданска доблест на името на Паница ...!

Все си мисля, че думата доблест, поне казана на български език, не би звучала добре по адрес на един съвременен Балтаоглу. Макар че нито е първият, нито е последният, нито е единственият.

Е, сега може и да ме разнасят - гостите в блога ми - човекът бил се поминал, за мъртвите или добро, или нищо, бил е патриот, достоен българин, родолюбец, някъде дори го нарекоха будител.

Въпрос на мнение, моето е такова.
Какви ли са били последните мисли на Паница? Какви ли са били последните му думи? Дали е съжалявал за нещо?
Има ли значение вече?

И все пак - Бог да те прости, Паница!