840 000!
Толкова не сме се топили нито след войните от 1912-1918, нито след Втората световна, нито по време на комунизма, нито след Виденовата зима. Дори след Виденовата зима!!!
А сега, след 10 години на благодат и благоденствие, на невиждан икономически подем, ударно строителство на милиони километри магистрали, училища, болници, стадиони, спортни зали и най-усепшното в историята председателство на ЕС, за което всички ни завиждат, включително Германия и Франция (и най-вече Северна Македония).
В Калифорния две учителки, без да уведомят за това родителите й, започват да убеждават 12-годишно момиче, че е момче.
Освен това, след среща, на която майката на момичето Джесика била изправена пред свършен факт, учителите я натопили пред юристи по младежко право за нежеланието й да нарича дъщеря си „той“ и да използва мъжко име в обращение. Скоро служители на CPS (Child Protective Services) отишли в дома на Джесика и попитали двете й деца дали не искат да бъдат взети от семейството.
Освен това Джесика твърди: училищната администрация е била в течение, но не е благоволила да я предупреди, че дъщеря й търси информация за самоубийство в интернет.
- Вашата работа е да преподавате на детето ми математика, природни науки, английски и т.н. Направете своето, а аз да направя моето - емоционално се обърнала майката към лево-либералните активисти на училищна среща.
Според The Epoch Times сега момичето с истинското си име учи в друга институция и смята бившите си учители за „лоши хора“.
В последните години разни обществено-полезни кампании се вихрят из страната.
Стойте вдясно в метрото.
Пичове, вдясно се стои в метрото ако нямате алтернативен проход. Вдясно може да искате да стоите в метрото в Москва, в Киев, в Прага - возил съм се там, ескалаторите са дълги и са само по един в посока. Там стълбище или трети ескалатор по средата няма. Там има смисъл да искате останалите пътуващи да стоят вдясно. Тук, като толкова бърза някой има стълбище по средата, там никой не ви пречи. Аз ще си стоя където си искам, не съм в казармата, да се движа само отдясно.
Спокойно, нямам намерение да агитирам за насилие над жени. Просто насилието над жени у нас се превърна в нашенския еквивалент на BLM (нали по обективни причини си нямаме негри). Та след като няма как циганите у нас да коленичат при започване на мачовете, щото толкова цигани/турци футболисти кажи-речи нямаме, следва да бием тъпана за насилие над жени. Ако се вярва на феминистките организации у нас, средностатистическия български мъж пердаши жена си по 10 пъти на ден, 6 дни в седмицата. А ако успее да я утрепе още по-добре. Повече информация можете да откриете в специализираните сайтове като този, ама кел файда след като там можете да прочетете следното:
По време на пандемията случаите на насилие върху жени в България се увеличиха драстично. Това вероятно е още по-вярно за случаите на насилие върху ромските жени, но нямаме данни, които да го потвърдят. Всички обаче помним несправедливо затворените ромски квартали през пролетта и лятото на 2020-та година, когато достъпът на нашата общност до здравни и социални услуги, както и взаимодействието с външния свят въобще, бяха силно ограничени на много места в страната. Така потенциалните жертви на насилие бяха не просто затворени с насилниците по къщите си, но и с ограничени възможности да търсят помощ.
Вероятно има насилие, ама нямаме данни. Заради пандемията затворихме циганските гета и циганите си биха жените на воля (ми дайте да ги отворим и да си разнасяме зарази навсякъде). Въобще, пълни глупости, но в името на благородна кауза, да спрем насилието над жени. Въобще, не може да няма насилие над жени, след като принудително са затворени с насилниците си! Нямаме доказателства, но го чувстваме. Малко като оня катаджия, който спира софиянеца при Сливен с думите "Не ми казвай, че си карал от София до тук без да направиш нито едно нарушение!".
А аз мойта жена за 15 години един път не съм и посегнал, със или без Истанбулската конвенция, протести и феминистки организации. Нямам и намерение, то си е въпрос на възпитание и ценностна система. Дразнещо е, че използваха убийствата на две жени в кратко време за протест, а на два-три дни по-късно при убийството на мъж не го споменаха дори.
Били се плашили животните, моля ви се - и домашните, и бездомните. Може и да се стряскат, ама е един ден в годината. Аз и заря за 2-ри юни съм правил, на козлодуйския бряг. 20 човека с калашници озвучавахме зарята. Е дай сега да я спрем, че дунавския кекавец баш на 2 юни му е размножителния период и им нарушаваме половия живот. Шегата настрана, от фондация "4 лапи" сериозно са се заели със случая, много са се загрижили за бездомните кученца и котенца. Апропо, аз съм cat person, обичам котки, но около нашия вход има 5-6 улични парчета. Лятно време спим на отворен прозорец, като почнат да се гонят и чифтосват по нощите това да те събудят в 3 през нощта си е в реда на нещата. Не съм забелязвал активисти на "4 лапи" около блока по това време на нощта, но не искам да повдигам темата, че ще ми обяснят как това било естествен хабитат на уличните котки и си е тяхно право да вдигат врява в 3 през нощта. С фойеверки, без фойеверки. Преди години в един такъв форум ми обясняваха как аз, велосипедистът, съм вдигал прах по улиците с колелото си и съм застрашавал така бездомните кучета, та те затова ме гонели да ме хапят и оттогава се отказах да споря с такива талибанчета. И за 10 години съм купувал само веднъж фойерверки, но с такива кампании много ме притискате да си купя за следващата Нова година римски огън за едно 300 лв.
- Добре де, а какво гледаш по Нетфликс?
- Ми филми, сериали, то няма реклами.
- Е да, то за 7 паунда на месец оставаше и да има. Както и да е, ами аз тия сериали ги гледам безплатно, знам поне два български сайта, които качват филми онлайн и 3-4 руски, да не говоря за Замундата и Арената, отделно са Пиратския залив и Ру-торент. В началото трябва да изтърпиш една 30 секундна реклама, евентуално да затвориш 1-2 рекламни pop-up прозореца и после също няма реклами.
- Ама са с пиратско качество!
- Нищо подобно, много си е добро качеството.- Е да, ама като ги гледаш онлайн не плащаш авторските права и си нарушител. Незаконно е, аз ако го направя това в Англия провайдърът ми ще провери и ще ми спре достъпа до този сайт веднага.
- Защо?
- Защото сайтът не е платил за авторските права, а като ги гледаш, нарушаваш закона.
- Разбирам, но защо аз с гледането да нарушавам закона? Който държи авторските права да върви в Русия и да се разправя с Роскомнадзор и тамошните органи за спазване на авторските права. Аз какво общо имам с нарушаването на авторските права, гледам нещо, което го има в свободен достъп в интернет. И ся кво, да кажа "няма да го гледам, щото не съм му платил авторските права ли"?
- Да.
- Е плащай си по 7 паунда на месец на Нетфликс и си ги гледай с платени авторски права. Аз като си купя диск с музика да не го пускам, като се събирам с други хора, щото те не са платили авторските права, така ли?
- Е не е такъв случая.
- Бе баш такъв си е. Като купя една книга не трябва да ти я дам на теб да я четеш, щото ти не си платила авторските права?
- Ама моят провайдър както ме проверява дали не гледам детско порно, така и с тези филми...
- Твоят провайдър те проверява за детското порно, защото на първо място са незаконни заснемането и разпространението му, гледането ако е незаконно трябва да осъдят и полицаите, които проверяват филмите с гледане. Но има голяма разлика между сайт за филми и детско порно. А на мен дори на дистанционното ми са сложили бутони за директен достъп до Нетфликс, Ракутен ТВ, Прайм Видео, без да ме питат искам ли, не искам ли - купувам телевизора, значи съм съгласен. Това не е ли реклама на моето дистанционно, за което не ми плащат?
- Ами незаконно е, на всеки филм в началото пише, че е за домашно гледане и възпроизвеждането му с комерсиална цел е незаконно.
- Абе забранено е!
Че е права, права е, че е забранено - забранено е, но в този момент се сещам за златната реплика на Панчо от филма с биволицата "Е като е забранено да не е отменено?"
Руснаците са много продуктивни на истории:
Гражданинът на СССР моментално беше приет в лоното на Руската федерация непосредствено в залата на съда, показвайки и друг паспорт.
Пристига в офиса пристига някакъв кавказки батка с двама бодигардове и сина си. Детето е на 15. Таткото иска да го прати в "Оксфорд, да учи за адвокат". Намирам в компютъра всички материали за оксфордските учебни заведения и им казвам приблизителната сума.
Таткото сумата го устройва. Пращам факс със запитване, получавам отговор с точната сума. Сумата може да се плаща и разсрочено, за всеки семестър. Таткото казва, че по-добре да плати целия курс на обучение, щото иначе утре може да го убият на улицата, а детето трябва да се изучи. Сумата е огромна и аз се опитвам да проведа мини-тест на сина, за да определя дълбочината на знанията му. Синът мълчи.
Таткото ми държи тон, че детето му е отличник (не се и съмнявам, още повече, че най-вероятно му е купил и училище).
ОК, таткото плаща целия курс. Момченцето лети в Англия. Най-удивителното е, че документите му минават през посолството без грам излишен шум, а преди това не успяхме да изпратим 7-8 наистина надарени деца заради дребни заяждания.
След 3 дни получавам факс от Оксфорд: "Уважаеми господине! Ние изпитваме огромно удовлетворение от работата с Вашата компания и ще бъдем много щастливи, ако нашето сътрудничество продължава и занапред. Специални благодарности за ученика, който ни изпратихте тези дни. Той е прекрасен млад човек. Предварително се извиняваме за възможното недоумение от последващите въпроси, които бихме искали да изясним и ще Ви бъдем безкрайно признателни, ако им отговорите, стига да не Ви затрудни, тъй като за нас това е необичайно важно.
И т.н. Всъщност, на този факс трябваше да отговоря нещо, но в главата ми, незнайно защо се въртеше единствено мисълта, че не знам как се пише завещание. А и има ли смисъл да завещавам на някого старата си жигула? Автоматично продължавам да чета нататък. В последния ред се казваше, че Манучар и руски не говори, а този език, на който говори, не го говорят в Оксфорд.
Бащата на Манучар обеща да мине след час - да се информира за успеха на сина си и да го отпразнува с нас в някой луксозен ресторант. Вие някога замисляли ли сте се как да прекарате последния си час живот? С неуверена походка се отправям към секретарката. Вида ми е такъв, че тя от страх се качва на масата и пита "Какво се е случило?".
Протягам и факса. Тя го чете:
Втора страница ли? Вероятно техните специалисти са установили, че нашият клиент Манучар е убил учителката си, откраднал и е колата и се е забил в стената на Уестминстърското абатство, където и продължава да продава наркотици и в момента. В тази минута факса почва да пищи и пристига втората страница.
Ето я, втората страница:
"На основание на гореизложеното с дълбоко съжаление сме принудени да ви съобщим, че по-нататъшното образование на Манучар нашето учебно заведение е невъзможно".
(Край с мен, труп съм).
"... ето защо ние се осмеляваме да Ви предложим да се свържете с родителите на Манучар ..."
(Не, само това не!)
"На основание на гореизложеното ще бъдете ли така любезни да съобщите на родителите на Манучар за необходимостта да заплатят допълнително 1275 паунда и да им се извините от наше име за причиненото безпокойство?".
И така, имате пари и не знаете какво да ги правите ли? Вземете си котка и я пратете в Оксфорд! След няколко години ще ви я върнат с образователна степен.
Навремето Бокича, докато го играеше кмет има лошия късмет да му фалшифицират подписа. Дет се вика, толко кметове преди него, толко далавери се направиха, на никой не му фалшифицираха подписа, обаче на Бокича е на, късмет. То тогава фалшификацията, до колкото си спомням се откри покрай една далаверка с едни имоти за сина на Иван Драшков, едновремешен шеф на ДАНС, не беше за разрешение на някой клошар да рови по всички бунища в столицата или на циганин да си пасе коня до Коня пред Народното събрание. Тва на Каракачанов, на Янчулев, на Софиянски някой да им фалшифицира подписа - нема. Не че не е имало за какво, то тогава се наливаха основите на сделките се общински имоти. Мале, па при Софиянски какво наливане падаше, ум да ти зайде! Но, късмет, чак на Боко се престрашиха да му фалшифицират подписа. Голям карък е Бойко в това отношение.
Ей, голям карък е Влади бе! Това на някой Гошо от Обеля, с някоя очукана баничарка ще му се случи ли? На Гошо от Обеля нито децата му са толко плашливи, нито колата му е толкова клонирана. Вярно, Гошо от Обеля ако му каже полицията "Остани на място докато проверим колата" и той реши да си бие камшика след 10 минути ще го събират някъде по пътя, де що има полицай ще му се изреди с палката. Влади поне в това отношение не се е заразил от каръка на Баце.
Година след епичната битка днес водих втора серия с Гугъл пакета.
Първата лампичка ми светна преди 3-4 дни, когато на тати Пинцесата ревна, че и няма приказките на телефона (тя ползва стария ми Хуавей, който е отпреди бай Тръмп да се сдърпа с китайците и който нямаше проблеми с Гугъл пакета). Позачудих се, ама после реших, че нещо ъпдейтите на телефона са му дошли в повече, той си е старичък, паметта му е ограничена, та нормално да изчезнат приложенията.
Ми не е бе, ваш`та мама, нали се скарахте с китайците.
Аре почвам горната операция отначало, ама нъцки, не става, софтуера на телефона е ъпдейтнат много висока версия, трябва да връщам на по-долна версия.
Е да де, ама като не знам как?
Как, как, аре почвам да ровя по форуми, по клипове (в youtube има доста добър набор от клипчета, които обясняват как се решават и двата проблема, и с даунгрейда, и с инсталирането на Гугъл пакета). Аз някакси се изхитрих да комбинирам инфото от клипчето за даунгрейда със съветите на моите приятели от mobility.bg, но в крайна сметка успях за около час да се справя с всичко. Имаше и вариант с едно приложение, през него да се изтегли целия набор на Гугъл пакета, ама нещо не ми хареса, много дърводелски ми стоеше. Та си заложих на по-сигурното, викам си, ще се боря, ама ще се справя. Върнах до първичната версия на фирмуера, после почнах едно по едно инсталацията на приложенията, накрая инсталацията и тръгването на Гугъл Плей не стана като по вода както преди година, но все пак стана.
Леда Тасева едно време, в "Да обичаш на инат" викаше на героя на Велко Кънев (Радо Пешев) "Не искам да остарея! Няма да остарея!" и се оплакваше, че висяла 4 часа на стоп и и спрял само един "дедик". С други думи, лирическата героиня беше открила топлата вода, че всяко си има времето, а нейното е отлетяло. Ние тоя филм сме го гледали, ма баба Мадона няма как да е. Иначе нямаше да се излага като пенсионирана гювендия на селски събор оня ден по американската телевизия.
Ма била много секси - била си друг път, едно време, пък и то твоето секси е бая относитетло - циците ти бяха безформени, краката ти са къси и тазът ти е бая широк. То да се изтипосаш дибидюс гола във видеоклип или да имитираш секс не те прави нито много оригинален, нито много скандален, нито гениален творец. Прави те комплексирано лайно, па било то и в Америка. Но докато си на 20-30 и молива ти пада номера минава, ама цял живот с един и същи номер ли ще минаваш?
Пък и то да имаш да покажеш нещо, дето не си го показвала досега, да е интересно, ама то пусто, хем и другите жени имат същото, хем и твоето не го виждаме за пръв път. Пък и да се плъзнеш по бюрото на водещия все едно слизаш от пилона когато си на 63 не е върха на еротиката. Задникът на 63-годишната Мадона не е като задника на 23-годишната Мадона, има голяма целулитна разлика. Иначе у инстаграм можеш да пишеш и да бришеш, да триеш и филтрираш, ама годините ти ги знаем, а за килограмите се досещаме.
Просто трябва да знаеш кога да спреш. Виж, Лурдес-Мария да го направи тоя номер с бюрото и гащите разбирам, ама баба ти Мадона вече ми идва в повече.
За Симеончо и шахматните му приключения съм писал доста в блога си. Той си расте, вече не ходи на Флорините на ЦСКА, той тази година беше и кандидат-гимназист, та само до шах му беше, но въпреки това го викат на състезания, особено отборните (играе на първа дъска в отбора на ЦСКА в неговата възрастова група). В индивидуалните му е доста трудно, че там има разни хиени, окупирали са първите пет-шест места и само си мешат капите, Симеончо там няма как да пробие.
Тази година обаче, след като му минаха кандидат-гимназистките изпити Симеончо си седна на задника много сериозно и започна всеки ден да играе по няколко часа шах. Както съм му наливал в главата толкова години без особен успех, но този път сам се хвана. Дори на село като го пратих при баба и дядо и там намираше време да играе шах. Така в края на август замина за Варна за два турнира - Морско конче (индивидуален) и Държавното отборно първенство. На отборното всъщност бяха три турнира, класически шах, ускорен и блиц. Та заминава Симеончо и казва преди да се качи "Аз отивам за медал".
Ай да видим!
Турнира му почна добре, първите два кръга имаше победа и реми, като за ремито го беше яд, казва "Аз бях в по-добра позиция, онзи се спаси с шахове и трикратно повторение на позицията". После направи още 2 победи и се залепи за първите в класирането, вървеше трети-четвърти според коефициента си. Така излезе в петия и шестия кръг срещу двама от най-силните играчи в турнира, направи им реми (едното беше особено ценно, че беше с фигура по-малко), но в последния кръг се наниза на победителя в турнира. Оня нямаше за какво собствено да се напъва, можеше да го даде леко ларж и да му пусне половин точка, ама Симеончо нема късмет, падна. Падна, но досега такъв турнир не е имал, +3 =3-1, 4,5 точки, които му стигнаха за бронзов медал в неговата категория. Ако беше успял да излъже Кънов и да му вземе поне половин точка в последния кръг можеше и втори да е, но ако трябва да съжалява за нещо то е за ремито във втория, а не за загубата в последния. Както и да е, Симеончо от години играе на Морското конче и все нещо не му достига, досега има едно четвърто и едно пето място, все нещо малко го отделяше от медал.
Отборното е интересно с това, че там няма значение колко силен играч си, важен е крайният резултат на отбора. И това много ясно се видя на класическия шах, победителите от Ивис+ имаха двама от най-силните състезатели в България за тази възрастова категория, но останите двама не бяха нещо особено. Симеончо и там почна добре, но треньорът им го въртеше през кръг и то срещу силни играчи и личните му резултати не бяха толкова блестящи, колкото на Морското конче. Въпреки това ЦСКА I се въртяха в тройката през цялото време. В предпоследния кръг играха с Ивис + и според мен там можеха да направят нещо повече от почетна загуба, стига треньорът им да беше направил една елементарна уловка, която доста често се прилага в такива случаи (и която беше прилагана от доста от отборите на този турнир) - ЦСКА можеше да играе ако не за победа, то поне за равен, 2:2. В крайното класиране точно тази една точка ги лиши от напълно заслужен златен медал, Ивис събраха 9 точки, ЦСКА останаха втори с 8. Яд ме е просто защото Симеончо си се готви напълно сериозно и задълбочено за тези турнири и си заслужаваше медалите.
Но както и да е, и среброто не е малко. Другите два турнира, ускорения и блица не ги броя, особено блица е едно пердашене на часовници, те не знаят какво става на дъската. Та от там каквото падне, в този случай нищо.
Та така, отиваме с Малкото Кате в офис на Виваком, така и така, абонати сме на НЕТ 1, искаме да сменим плана си (има опция да ти предоставят същата услуга, каквато досега си ползвал от НЕТ 1, просто плащаш за нея на Виваком) и да имаме интерактивна телевизия, от другата страна служителката е много любезна, толкова канали, такъв трафик с такава скорост, едно устройство, едно приложение, останалото се плаща, ще ви струва малко над 30 лв. Казваме добре, стискаме си ръцете, девойката печата договори, подпишете тук, подпишете там, готово.
- Кога ще дойде да ни окабели ваш служител?
Ами кога ви е удобно?
- Петък, става ли?
- Става, записвам петък, между 8 и 12 сутринта, те ще ви се обадят половин час преди да са на адреса.
Добре, в петък съм се строил в две редици, към 9:30 ми звъни телефона, техника пристига около 11, почва да рови по кутиите на Виваком, след около 15-20 минути ми звъни на вратата и казва "Няма да стане днес".
- Що бе?
- Добре, кога ще ме вържете?
- Ами то кутиите ги поставя външна фирма, аз ще предам в офиса, от там вече те поемат.
Така, минават събота и неделя, минава и понеделника и аз във вторник по някое време се присещам, че никой от Виваком не се е свързал с мен да се разберем кога ще ме свържат, звъня им аз, така и така, обяснявам им случая, от отстрещната страна се отнасят с разбиране, обещават да проверят и да ми върнат обаждане, но ме предупреждават, че тая с външните фирми, дето слагат кутиите е много тегава работа, щото те били много заети и там бавно ставали нещата.
Минават още два дни, аз в четвъртъка бях отпуска, че имах една работа да си свърша и следобеда ми беше свободен, та решавам да отскоча до офиса на Виваком в Ринг мола, да видя какво става с моето свързване. Отивам, добър ден - добър ден, с какво мога да ви помогна? - Така и така, трябва да ме вържете, договор имам, чакам да дойде външна фирма да ви инсталира нова кутия (щото вероятно трябва лицензирана площадка като за атомна централа), четири дни вече никой не се обажда, аз съм този, който ви търси, та ме интересува до Нова година ще станат ли нещата? Девойката не губи самообладание, сега ще проверя, проверява - ми то, господине, нещо са се загубили по трасето нещата, но работим по въпроса, ще ви потърсим в най-скоро време.
Така ли? Кръгом, от другата страна на етажа е офиса на А1.
- За колко време ще ме вържете?
- За два дни.
- Сигурни ли сте? Подписваме договор и след два дни е дошъл техник, сложил си е кутията, прекарал ми е кабел и имам сигнал в телевизора и рутера?
- Да, работим и в събота. Като подпишете договор ще получите смс, в него вече можете да си договорите удобен за вас ден и час.
Пак кръгом, в офиса на Виваком. Там пък девойката, дето ме обслужваше допреди малко очевидно е в почивка, нейна колежка: - С какво мога да ви помогна?
- Ми да прекратим едно договорче.
- Ама защо?
- Абе дълго е за обяснение, ей там колежката ви, като се върне от паузата си ще ви обясни.
Раз, два, прекратихме договора, връщам се в А1, подписвам, докато изляза от мола и се кача в колата получавам смс, часът е за другия ден, но не става (на работа съм), първата възможност е след 5 дни, в сряда. ОК, пиша се хоум офис и чакам. Първо, във вторник ми пратиха смс с напомняне, че на другия ден ще бъда посетен от техен техник между 15:30 и 17:30. Второ, във въпросната сряда техникът ми звънна около 11 с въпрос може ли да мине по-рано, че има един адрес близо до моя и после съм аз. Няма проблем, заповядай, човекът пристигна към 12:30, започна работа, за около час беше готов. Имах сигнал в телевизора, пусна ми и интернет, айде довиждане.
Ся, А1 са ми дали достатъчно поводи да ги псувам, но в случая реагираха много бързо и професионално за разлика от бившето БТК, което вероятно живее със заблудата, че абонатите на НЕТ 1 им се полагат по право и преминават към тях априори, като крепостни селяни в Средновековието.
Сутринта взех със себе си един албум със снимки и го показах на непознати хора в метрото с молба да кажат коя снимка най-много им харесва. Докато те разглеждаха албума се обърнах към двете жени, които седяха срещу мен и направих няколко коментара на разговора им. Когато излязох от метрото се обърнах към няколко непознати за мен с покана да станем приятели. Дори вече имам последователи - двама санитари и един полицай, но все пак е някакво начало.
Редя си се, значи, на опашка в "Билла", държа в себе си една кола без захар 1л и едни пуканки за микровълнова. Пред мен един юнак с пълна кошница: две замразени пици, 4 кена "Загорка", отделно 2л пластмаса пак "Загорка", два мега-пакета чипс, две консерви риба-тон "Клевър" (баш пък "Клевър" ли намери?), бутилка бяло вино и разни други нещица, които не успях да видя. Касиерката му смята сметката, 49 лв и стотинки.
Пичът стиска 45 лв, очевидно някъде е развалил 50 лв банкнота и или не си е направил добре сметката, или е мислил, че има 50 лв нацяло. Както и да е, беше принуден да върне нещо, какво, какво ще връша - едната пица (то аз бих върнал и двете, замразена пица от "Билла", ама айде), свали малко над 4 лв от сметката, стигнаха му парите, плати си и почна да си ги прибира.
И тук дойде момента на Златан - 4 лв, къде не съм ги дал, пък момченцето хем си брои стотинките в случая, хем очевидно нещо планира с гаджето си (две замразени пици, бяло вино, бира, два пакета чипс, на романтика отива ситуацията). Чука ми касиерката пуканките и колата, няма и 5 лв, казвам и: "Дай му пицата на момчето, аз плащам", тя я маркира, онзи си загуби граматиката, като се юрна да ми благодари (не беше българин, май нещо французин беше, те са такива отвеяни).
Така де, ще пропуснеш мача - Златан черпи!
Имам един братовчед, по-голям е от мене, изживява се като известен софийски бохем. Казано на по-простонароден език, гъзар си беше, гъзар си остана. Няма да се впускам в подробности какво ме кара да имам такова мнение за него, друга ми е целта на поста.
Братовчед ми, за да подчертае колко е известен, в страницата си във фейса редовно пуска снимки с разни знаменитости от роден и международен мащаб - Мария Илиева, Ники Кънчев, Орлин Павлов, Тодор Славков (то па с него май само аз нямам снимка), че дори и Уесли Снайпс (с него започва и свършва международния мащаб). Работата е там, че братовчеда яко пълни стената си с тези снимки, дори цял албум си е направил и го е озаглавил "Моите знаменити приятели - и те са хора като нас", но съм забелязал, че нито една от познатите му знаменитости не е постнала снимка с него на нейната стена. Сами си правете изводите кой кого познава и кой на кого е приятел. И кой колко е известен. Едно време покойният палячо Жорж Ганчев във всяко свое интервю не пропускаше да спомене някое известно име, или не толкова известно име, обаче на някаква възлова позиция в САЩ, Великобритания, ЕС, въобще, голяма клечка, с която той си е бъбрил приятелски преди 15 години на някое матине или пък е правил бизнес преди 20, между две фехтования с рапирата и шпагата. Пък ти върви проверявай съществува ли такъв човек, има ли такъв пост, тоя човек въобще подозира ли за съществуването на България и Жоржи в частност? Покрай Жоржи дори разбрах, че това си има име в средите на поведенческата психология, но не помня как го наричаха.
В подобна ситуация е Петърчо Москов. И 20 пъти да избираме Народно събрание тази година, Петърчо повече от 5000 гласа няма да вземе, което означава че освен собствените му кандидати и роднините им никой друг на гласува за него, което обаче не му прече да се коалира с все по-възвишени цели и все по-мащабни планове за спасението на България. Последните му напъни са да се коалира с Цецо Полицая, друг титан на мисълта и стратегиите, но използвайки вълната на обществения интерес в момента Петърчо решава да се отърка у Кирил Петков и Асен Василев: "Аз ги познавам, добри момчета са ..."
Въпросът, който няма как да не ми се завърти в главата е: А те тебе познават ли те?
Некои съображения:
