Момиченцето с леда

Иван, Борис и Юрий Солоневич

 Иван Л. Солоневич е руски писател, политзатворник, успял да избяга от лагер в Карелия през 1934 г. Преди това има два неуспешни опита за бягство, като при втория е заловен заедно с брат си Борис и сина си Юрий. Солоневич успява да оцелее в лагера благодарение на физическата си подготовка (в цивилния си живот е бил инструктор по физкултура, с други думи треньор, неколкократен шампион на СССР по вдигане на тежести). През лятото на 1934 г успява да премине 150 км до финландската граница (тогава много по на изток от сега) през блатата на Карелия заедно със сина си. Паралелно с тях от друг лагерен пункт на същия лагер брат му Борис също бяга по същото време - един ден по-рано или по-късно означава разстрел за закъснелия или в най-добрия случай преместване някъде във вътрешността на страната, далече от границите на СССР. Около 3 седмици по-късно се срещат във Финландия. 

Една от страните, в които живее Солоневич е България. В опит за дискредитирането му ГПУ пуска слуха, че Солоневичи са техни агенти. Този слух поражда недоверие към тях, но след като Иван Солоневич издава книгата си "Россия в концлагере" през 1936 г (издадена е в България за първи път, но никога не е издавана на български) руските служби организират атентат срещу него. Солоневич оцелява в атентата, но загиват съпругата му и помощникът му.

Има доста места от книгата, които ме впечатлиха - вероятно ще им обърна внимание тия дни в отделна публикация. Но това тук е почти цялата глава "Момиченцето с леда". Тя не е дълга, махнал съм единствено първя абзац от нея, тъй като няма отношение към историята, която ви представям.

На разсъмване, преди затворниците да тръгнат за работа, и вечер по време на хранене, десетки дрипави селски деца се мотаеа пред палатките ни и молеха за всякакви хранителни отпадъци. Беше странно да се гледат тези хора от „свободното население“, по-бедни дори от нас, осъдените, защото ние всеки ден получавахме нашите един и половина фунта хляб, а селяните нямаха дори този фунт и половина.

Иван Солоневич в годините му на шампион

За нашето продоволствие отговаряше Юра (синът на Солоневич - б.м.). Той ходеше за хляб и храната. Той играеше и ролята на разпределител на лагерните отпадъци сред децата. Имахме огромен, десетлитров, алуминиев съд, който вече беше участник в два от опитите ни за бягство, а впоследствие участва и в третия. В този тиган Юра събираше това, което беше останало от лагерните шчи из цялата ни палатка. Тези зелеви супи обикновено се приготвят от гнило зеле и глави на сельодка. Така и не разбрах къде са отишли ​​сельодките от тези глави. Малцина от затворниците се осмеляваха да ядат тази зелева чорба и тя попадаше в ръцете на децата. Много от лагеристите обаче получаваха по нещо и от дажбите си хляб.

Не помня точно защо всичко се случи по този начин. Изглежда, че Юра не е напускал УРЧ (учетно-разпределителна част - б.м.) два-три дни подред, както и аз. Съседите ни по навик изсипвали остатъците си в нашата тенджера. Когато един ден излязох от УРЧ, за да се разходя поне за обяд, открих, че тенджерата ми, която стоеше под леглото, беше пълна до ръба и съдържанието й се беше превърнало в леден блок. Реших да занеса тенджерата в кухнята, да я сложа на котлона и когато ледът леко се размрази, да изхвърля буцата и в празната тенджера да получа моята порция каша.

Взех тигана и излязох от палатката. Беше почти нощ. Пронизителен мразовит вятър виеше през телеграфните жици и напълваше очите ми със снежен прах. До палатките нямаше никой. Групата деца, които се мотаеха тук по обяд, вече се бяха разпръснали. Изведнъж някаква неясна фигура се втурна към мен иззад снежна преспа и дрезгав, студен детски глас изписка:

- Чичко, чичко, може би е останало. Чичко, дай го!...

Беше момиче, вероятно на единадесет години. Очите й блестяха с гладен блясък под заплетената й коса. А гласчето автоматично, по навик, без никакво изражение продължи да скимти:

- Чичко, даааай!

- Но тук има само лед.

- От шчи ли, чичо?

- От шчи.

- Нищо, чичо. Просто го дай. Сега ще го стопля... Сега ще се размекне. Ти само ми го дай ... 

В гласът на момичето звучеше нервност, алчност и страх от отказ. Мислех някак бавно и стоях там нерешителено. Момичето почти измъкна тенджерката от ръцете ми. Тогава тя отвори скъсаната дрешка, под която нямаше нищо, само стърчаха голи остри ребра, притисна тигана към голото си тяло, като че ли беше нейно дете, зави дрешката около себе си и седна на снега.

Намирах се в такова състояние на такова вцепенение, че дори не се опитах да си обясня какво щеше да направи това момиче. Само ми мина асоциацията за детето, за майчинския инстинкт; който по някакво чудо все още живее в това съсухрено телце. Влязох в палатката да търся друга купа за ежедневната си каша.

В живота на всеки човек има моменти на голямо унижение. Преживях такъв момент, когато, пълзяйки под леглото в търсене на какъвто и да съд, разбрах, че това момиче щеше да разтопи този половин килограмов леден блок замразена, отвратителна, свинска, но все пак храна, с топлината на изгладнялото си тяло; и че в целия този скелет няма достатъчно топлина дори за една четвърт от този блок.

Ударих много силно главата си в някаква напречна греда под койката и почти зашеметен от удара, погнуса и ярост избягах от палатката. Момичето все още седеше на същото място, а долната й челюст се тресеше.

- Чичо, не го отнемай! - изпищя тя.

Грабнах я заедно с тигана и я завлякох в палатката. Някакви луди мисли минаха в главата ми. Спомням си, че казах нещо, но мисля, че и думите ми навяваха на лудница. Момичето се измъкна от ръцете ми в истерия и се втурна към изхода на палатката. Хванах я и я сложих на леглото. Трескаво, с треперещи ръце започнах да ровя по рафтовете, под койките. Намерих нечии остатъци, половин дажба хляб на Юра и още нещо. Момичето не очакваше да й предам всичко това. Тя трескаво грабна парче хляб и започна да го пъха в устата си. По мръсното й лице се стичаха още неизстинали сълзи на страх. Стоях пред нея, онемял, изпълнен с огромно отвращение към всичко на света, включително и към себе си. Как бихме могли ние, възрастните хора на Русия, тридесет милиона възрастни мъже, да позволим  това да се случи на децата на страната ни?

Затворническата снимка на Иван Солоневич

Как така не се преборихме до края? Ние, руските интелектуалци, знаейки каква беше великата френска революция, можехме да си представим каква щеше да бъде една също толкова велика революция у нас... Как не довършихме битката? Как така не всички не се хвахме за оръжето? В един много кратък момент всичките проблеми на гражданската война и революцията се осветиха с безмилостен блясък. Какво за помешчиците? Какво за капиталистите? Ами професорите? Помешчиците са в Лондон. Капиталистите са в Народния комисариат на търговията. Професорите са в академията. Без вили и коли, но живеят. А всички тези безименни момчета и момичета? Трябваше преди всичко да мислим за тях, защото те са бъдещето на страната ни. Но не, забравихме ги. И върху костите на този малък скелет, милиони такива скелети, ще бъде построен социалистическия рай. Спомних си карамазовския въпрос за щастливия билет в живота. Не, дори да успеят да построят този рай върху тези скелети, аз не искам такъв рай. Спомних си и снимка на Ленин в позата на Христос, заобиколен от деца: „Не спирайте децата да идват при мен“. Каква подлост! Каква лицемерна подлост!

И така, видях много неща в съветските простори; неща, много по-лоши от това момиче с тенджера с лед. И много вече започнах да забравям. А това момичеце никога няма да бъде забравено. Тя се превърна в някакъв символ за мен. Символ на случилото се с Русия.

Вечният член 58

 Тия дни в Русия се роди и разви следната драма: младата вдовица Анастасия Акиншина завела детето си на преглед в поликлиниката. Проблемът с момченцето бил в поведението му, което се влошило след новината, че татко му е убит на фронта в Украйна.

Заявлението на Анастасия Акиншина

Според думите на майката, 67-годишната педиатърка направила следния коментар: "Ами какво, драга, съпругът ти е бил законна цел на ВСУ!". Повтарям го, това е твърдението на майката. След прегледа обидената и огорчена вдовица написала донос до ФСБ по адрес на лекарката, обвинявайки я за казаното, което попада по текстовете от руския НК, третиращи дискредитацията на руската армия и разпространението на фейк-новини за нея. 

Последвала незабавна реакция: на 1 февруари цивилни полицаи от руския следствен комитет направили обиск в дома на педиатърката Надежда Буянова в духа на най-добрите традиции от годините на Ежов и НКВД. Кадри от това как изглежда жилището на лекарката можете да видите във видеото:

Силовики разнесли квартиру 67-летнего врача обвиняемой в дискредитации ВС РФ.
Из больницы уволили, запретили пользоваться почтой, телефоном, интернетом. В квартире провели обыск, перевернув всё вверх дном. Ей грозит до 5 лет лишения свободы.
Справедливость вывернутая наизнанку pic.twitter.com/SrxvgV3R71

— Serg W (@SergAlbertich) February 4, 2024

 

 Сега започва интересното: първо, случаят е дума срещу дума. Но според д-р Надежда Буянова тя не само че не е направила такъв коментар, но и в поликлиниката има запис от прегледа, тъй като това е практика там. Този запис нито е потърсен от силоваците, нито е взет под внимание впоследствие. Второ - по време на обиска не е допуснат да присъства адвокат на лекарката (как се е появил той в картинката не мога да кажа). Ето ви видео как стои отвън и не смее да влезе при клиентката си и как цивилните полицаи въобще не се трогват от присъствието му. Според техните думи, в случая на лекарката не и е нужен адвокат. Телефонът на лекарката е конфискуван без съдебна заповед и е прегледан от следователите. Какво точно търсят - селфи с Адолф Хитлер, преписка с Володимир Зеленски или данни за техниката, живата сила и бойния дух на руската армия в Украйна не е ясно. След обиска квартирата на жената е оставена нагоре с краката - счупени мебели, скъсани тапети, разхвърляни вещи навсякъде.

А вот так из квартиры мусора выводили врача-педиатра Надежду Буянову. Ей не дали даже закрыть дверь, здоровые амбалы толкают старушку, даже не дав нормально пообщаться с адвокатом. Всё время обыска адвокат стоял за дверью и пытался с ней созвониться, но мусора не давали ответить pic.twitter.com/kIQuPOxBpX

— Alipat Sultanbegova 🏳️‍🌈🫂 (@sultanbegova) February 5, 2024

Жилището на д-р Буянова след нальота на руските следователи.
Тапетите са от времето на соца, мебелите са от времето на Брежнев 
най-малкото, дограмата въобще не е сменяна. Това е лекар, който
на 67 години все още работи.

Сами можете да видите и как извеждат от апартамента и д-р Буянова - крехка, 67-годишна възрастна жена, която едва ли е в състояние да окаже каквато и да било съпротива и едва ли е необходимо да я влачат насила. 

Оказва се, че в съвременната Руска федерация са живи порядките от "онези" години, когато да напишеш донос срещу съседа си, колегата си, собствения си роднина е лесно като 2 и 2 = 4. Едновремешния член 58 за антисъветска дейност е прероден в текстовете за дискредитация и против фалшивите новини за армията им. Случаите на такива доноси са десетки и стотици. Същността на доносите е още по-абсурдна.

 Но пък има и друга страна. 67-годишна жена е принудена все още да работи, вместо да е пенсионер. Квартирата и, вижте снимката вдясно, не е виждала ремонт от времената на перестройката, и то в най-добрия случай - мебелите, тапетите, килима, дограмата - всичко е от времето на соца. А той свърши преди над 30 години.

 

Според последните новини, Анастасия всъщност отдавна
е разведена със съпруга си, има деца от друг мъж, но
се е сетила за него покрай седемте милиона рубли (около
70 000€), които дават за загинал в Украйна.

Не е свършил само неокомунизмът, шестващ в необятната руска земя. Трудно ще стане, след като поколения и поколения руснаци са възпитавани с изкуството на доноса, с приказките, че човекът срещу теб е враг, шпионин, вредител. Няма как да бъде иначе, след като за 10 години още не могат да намерят убиеца на Борис Немцов, но за 67-годишната лекарка пращат моментално 4 гардероба и я разследват, все едно е убила Кенеди и папата заедно. 

Няма как да стане докато член 58-ми живее вечно там.

Време за милост

 Последната книга на Гришам, която прочетох, и от която съм във възторг!

Не знам колко звезди, точки, бала да му сложа. Не 10 от 10, 20 от 10 са му малко! Страхотна история (както обикновено) но за разлика от досегашните му новели с продължение: 

• В историята има нишка към "Сянката на чинара" - Порша работи в кантората на Джейк Бриганс нещо като секретарка/помощник и се готви да постъпи в Юридическия факултет на университета в Оксфорд. В края на книгата настъпва моментът на раздялата, Порша отива в Оксфорд и оставя една евентуална бъдеща връзка;

• Основния сюжет в книгата е защитата на непълнолетно момче, убило мъжът, при който живее с майка си като защитна реакция на домашно насилие. Утежняващото в случая е, че Стюарт (убитият) е помощник-шериф, а действието се развива в окръг Форд (къде другаде) в Мисисипи. От една страна е домашното насилие, системния тормоз, и сексът с малолетната сестра на Дрю (момчето) Кийра (това със секса с тийнейджърките в американската литература ми е малко като едно време руски филм без кон, без чай и без влак няма), от другата все пак е убийството на служител на закона. 

• Паралелно с делото на Дрю Джейк Бриганс води дело и срещу железопътна компания, с чийто влак е станала катастрофа, отнела животите на 4-членно семейство, от което единствения оцелял е третото им дете, което не е пътувало с тях. Джейк намира проучва всички свидетели, намира всеки един от тях, но само един остава енигма почти до края, когато нает от Джейк детектив го открива и разпитва. Показанията не са в полза на Джейк и той решава да не го обявява пред ответната страна и съдията. Проблемът е, че свидетелят изведнъж решава да провери какво става с това дело и дава показания пред адвокатите на ЖП-компанията, което застрашава изхода на делото за Джейк. Още една връзка към евентуално продължение на книгата.

• Финално, Джейк е пред банкрут, а с жена си решават да осиновят детето на Кийра (което е от Стюарт), като се споменава и евентуално напускане на Клантън. Интересно ще е да се разбере какво ще стане с него.

Като цяло, чете се на един дъх. Отдавна не съм правил ревюта на книги, които съм прочел, но тази си заслужава.

Момченцето расте

 Симеончо онзи ден участва в някакво награждаване на ОСК ЦСКА - все пак миналата година стана републикански шампион на отборното. Та трябваше да се поизтупа малко - ризата и сакото са му чистак нови. Голямо ровене по сайтовете падна, Малкото Кате му беше поръчала едно сако от Андрюс, ама аз съм се парил с тях и го върнахме. Не толкова заради качеството на сакото, колкото за цвета му - тия все едно само портиери, крупиета и пикола шият. 

Та се наложи да се пренесем на място двамата с него - проверихме набързо в Пик&Копенхаген, да се ориентираме какво предлагат като цяло - кройки, цветове (Андрюс може да са спокойни, няма да ги избутат от нишата им в скоро време), после тръгнахме из мола и си харесах един магазин, оказа се турски Altınyıldız. Малко ровене, малко мерене, доста консултация с продавачката и et voilà! - момченцето е готово. А и има там неква сърдечна история, та трябваше да е малко по-барнат, ама за това някой друг път, евентуално, може би.

А идея си нямате едни големи цици колко бързо продават сако и риза!

Ръстът на икономиката

 Навремето другарят Тодор Живков, в годините, когато е бил министър-председател, чете на някакъв пленум горе-долу следното: 

"През изминалата година средната заплата в България се повиши с 20%, а средната заплата в Германската федерална република се е повишила с едва 10%".

От една страна, средно сме забогатели два пъти повече от германците. Но от друга страна, при средна заплата в България от 100 лв това означава, че е станала 120 лв. Немската и посестрима с нейните 10% от 500 DM е станала 550 DM. Казано накратко, по-лесно е да се сравняват процентите, отколкото сухата пара - щото иначе едно са 20 лв, друго са 50 западногермански марки.

Владимир Владимирович очевидно не го знае този случай, щото тия дни на няколко пъти се изложи като кифладжия, обявявайки руската икономика за първа в Европа и пета в света (абе каква е тая мания на руснаците да се сравняват и все да се слагат на първите места, армията им като почна войната в Украйна беше "вторая в мире", сега едва-едва е втора в Украйна). Веднъж го направи в Хабровск в началото на седмицата, а преди два дни се повтори на форума "Всичко за победата". Първи са в Европа по паритет на покупателната способност. 

Не знам дали някой в Европа го взема насериозно въпросния паритет, вероятно да, след като съществува като икономически термин и показател. Но, честно да си призная, не знам за страна в Европа, включително и в задминатата Германия да има проблем с яйцата както у тазгодишния лидер. Или с отоплението. 

До колкото разбрах от краткия преглед на чичко Гугъл, т.нар. паритет на покупателната способност е сравнението на две еднакви групи стоки в две различни области (територии): т.е., слагате на масата колко плащат едните и другите за килограм хляб, килограм сирене, кило салам, 1 кВтчас електричество, литър бензин и т.н. - списъкът е примерен. Ако сравним Великобритания и Германия например, за едно килограм хляб, килограм сирене, салам някакъв, масло и литър бензин вероятно едните ще платят 12 паунда, а другите 12,5 евро, което при приблизително равния курс 1£  = 1,17 € си е баш същото. Е, чия икономика е по-силната в случая? 

Понякога за да се добие по-реална представа за валутния курс на някоя валута се използва т.нар. "Биг Мак" валута - тоест, колко струва един Биг Мак в две страни. Официалния курс на две валути може да е 1:1, ама ако в едната страна за един Биг Мак плащате 2 евро, а в другата вместо 2 рубли плащате 200 не ви е 1:1 курса.

Как точно са първи руснаците не, ми стана ясно, честно си признавам. На самите руснаци също едва ли им е станало ясно как точно са изпреварили германците и в какво? Може би в производството на глупости, в това руснаците от години нямат равни. Май и на самия Путин не му е много ясно, но неговата е друга, има избори след месец, трябва да обясни не електората, че живее добре и че другите страни им завиждат. 

Пропуски

 Почнал съм да пропускам вицовете за 2-ри февруари - ей на, миналата година съм пропуснал. А не бива!

Та да наваксам с материала:

Хомофобия - това е страх от това, че геювете ще се отнасят с теб така, както ти се отнасяш с жените.

В женския ад всички мъже са педераси. В мъжкия също.

В аптеката: "Имате ли лубрикант за анален секс "Джонсън и Джонсън"?"

Цената на яйцетата

Яйцата в Билла, 4 лв редовна цена

 В момента в Билла (примерно) кутия от 6 яйца размер L струва 2,99, намалена от 3,99 лв. Същата кутия яйцета, 6 бр, размер L в британския Теско струва 1,85 паунда. Към днешния ден тези 1,85 британски лири са 4,20 лв. За 20 стотинки проблем няма да правя и мога обобщя, че цената на яйцетата в България и Великобритания е приблизително равна. В Литва, която пък прие еврото преди няколко години, кутия яйцета размер L струва 1,99 евра, абе пиши ги 2 евра или 4 лева, да не навлизам чак в такива детайли. За 10 бр обаче, тоест, в Литва цената на яйцетата идва почти наполовина на българските и британските.

Литовските яйца, 2 евра за десятката

В Русия обаче, в Съветска Русия от една седмица с яйцетата има напреженка. В някои региони цената на 10 яйца стига до 300 рубли (3 евра), което е горе-долу колкото у нас. Вият се опашки, хората за една кора от 30 или 40 бр висят по няколко часа. Е, вярно, на опашките 10 яйцета вървят по 80 рубли за десятка, къде са 80 руски рубли, къде са 2 литовски евра? По официалния курс 80 рубли са 80 евроцента, лев и петдесет. Сега, в Русия ги няма нашите разфасовки, там работят или на десятка, или на кора. Размерите им също са различни от нашите, но може да се ориентира човек, не е като да не може. 

Руските 10 яйца вървят за 136, пиши ги 140 рубли - около 1,4 €

Но! 

10 яйца в Кауфланд, 5 лв редовна цена

Тук идва момента да се замисли човек за цената на яйцетата. Една и съща стока в идеалните пазарни условия би трябвало да струва еднакво навсякъде. Плюс-минус. Има си пазарни закони и те важат навсякъде - цената на един телевизор Филипс примерно, ще се различава в зависимост транспортните разходи, заплатите на продавачите, местните данъци, но генерално е приблизително една и съща. Телефоните и компютрите също. Храните ... е, както и други стоки, зависи една страна дали е производител или нетен вносител. Литва е до Полша, която е един от най-големите производители на яйцета в ЕС, вероятно това обяснява защо за едни и същи пари в България и Великобритания получавате 6 яйца, а в Литва 10. В Русия според експертите и производителите поскъпването на яйцата се дължи на поскъпването на храната за птиците, съкращаването на броя им заради птичия грип, поскъпването на ветеринарните препарати и повишеното търсене.  Само че може да приемем яйцето за универсален обменен курс. Колко струват 6 или 10 яйцета в различните страни, тогава ето ви реалния обменен курс на валутите. 

Размерите на руските яйцета

Е, ако официалният курс на рублата спрямо еврото (оттам и към лева) е 100 рубли за 1 евро, тогава не е ли логично (при приблизително еднакви заплати и еднакъв стандарт в пост-съветското пространство) и цените на яйцата да са еднакви и, съответно, нашите 10 кауфландски яйца за 5 лв да са равни на 10-те яйца в Ашан за 140 рубли. Т.е. или десятката яйца в Ошан трябва да струва 250 рубли, колкото е еквивалентът на 5 лв по официалния курс, или официалният курс е леко позанижен. 

Та така, колко всъщност струват яйцетата в Русия?

Скок

  Аз съм този с нашивките

 97-ма година, аз съм в казармата, в ШЗО-то. На развод сме, ние сме последен взвод от нашата рота, отляво ни е първия взвод на съседната. А те са парашутисти-разузнавачи.

Та стоим си ние на развода и ги слушаме какво си говорят - единия бил от Сливен, имал 15 скока с парашут преди казармата. Втория бил от Пловдив, и той скачал преди казармата, имал 12 скока. Третия не помня откъде бил, ма и той имал еди колко си скока. С крило било по-добре отколкото с кръгъл парашут. И т.н.

В един момент решават да се изгъбаркат с нас (ние сме обикновени кашици):

- Абе, кашик, ти колко скока с парашут имаш? - питат един от нашите.

Той обаче не се дава и веднага изстрелва:

- Аз от здрав самолет доброволно не скачам!

Младите надежди

 Покрай мачовете на националния отбор преди десетина дни се сетих за една от най-големите шашми в историята на футбола - класирането на Испания за финалите на Евро'84. Тогава за да се класират на испанците им трябваше победа над Малта с 11 гола разлика и те си я постигнаха. Как и по какъв начин, с какви футболни (и не само) средства - някой друг път ще си говорим за това - има всякакви теории по въпроса - от чист късмет, и футболно майсторство през допинг за испанците, подкуп чак до "специална" лимонада са малтийците, от която те не можели да ходят второто полувреме.

Историята на истина е интересна, но не за нея ще стане въпрос.

Разрових се в Уикипедия, има страница посветена на всяка квалификационна група. Има мачовете по дати, с резултатите, с голмайсторите, има и линк към официалния доклад от мача. Та като разгледах голмайсторите на Холандия в онези квалификации знаете ли какво открих? 

Сред голмайсторите за Холандия са Гулит (5 гола/8 мача), Рийкард (2/2) и ван Бастен (1/2). Забележете, Гулит е роден през 1962 г, Рийкард също през 1962 г, а ван Бастен е с 2 години по-малък, 1964 г. Тоест, в онези квалификации Гулит и Рийкард са били едва на 20-21 г, а ван Бастен дори не е имал навършени 20. И не само играят, но и вкарват - 8 от онези 22 гола за Холандия в онези квалификации са отбелязани от тези тримата. 

Може би затова Холандия от години е име във футбола, не само заради Кройф, Аякс и ерата на тоталния футбол, а защото като са те викнали в националния отбор на 19-20 години вече си футболист на националния отбор. Не си "млада надежда" докъм 25-26 годишна възраст, че обикновено такива млади надежди преминават във "вечна надежда" или "безнадежден случай". Не че не сме имали и ние такива играчи, и то точно в онова време - Наско Сираков е национал и в онези квалификации, и след това и вкарва на тогавашния европейски шампион Франция насред София за победата с 2:0 на 2 май 1985 за да се класираме на Световното в Мексико'86. Наско Сираков също е роден пред 1962 г като Гулит и Рийкард. Така тръгнаха в националния и Стоичков, и Пенев, и Костадинов, и Боби Михайлов. Тях споменавам, че ги помня, иначе през годините едва ли да са били само те - Гунди е 19-годишен на Мондиала в Чили'62, че и е автор на единствения ни гол на онова световно. Жоро Соколов също не са го чакали да остарее.

А днес го гледаш здраво, право момче, на 21-22 години, ма той млад бил, ма неопитен бил - ми дайте да си правим националния отбор от 25+ футболисти? Да натрупат опит пък после да ходят в националния? Толкова години не сме се класирали ни на европейско, ни на световно, ще почакаме още малко. А то лошото е, че ако имаш 2-3-ма опитни футболисти останалите са "млади надежди" и в крайна сметка се радваш на равен с Малта и че момчетата не плачат в съблекалнята. И че време трябва да им дадем - колко време бе, той ако от 10 години тренира футбол и още се стряска и не знае от коя страна се рита топката колко да го чакаш такъв?

Сводката от разузнаването

 Асен Василев, преди два дни:

"... българските служби за сигурност много рядко могат да дадат изпреварваща информация, почти никога не могат да подадат анализ, на базата на който политическата власт да действа и почти винаги информацията, която стига до правителството, можела да бъде прочетена в международната преса няколко дни преди това."

Един друг Асен, Асен Марчевски, в своята книга "Италиански потайности":

Всъщност ставаше дума за обикновени преводи от печата. "Политическият" ме караше да му ги превеждам на ръка, не на машина. Бяха изрезки от вестници, но не от централния печат, а от немного известни политически и икономически списания и ежедневници. В Италия гъмжи от такива вестничета и седмичници: на крайната левица, на извънпарламентарни полулегални организации, на „зелени“ и на „пацифисти“. Добре осведомени издания, с контакти и в парламента, и в Министерство на отбраната, специализирани по компромати и скандални афери, въобще издания, които не се получават в България. Откъде ги намираше, негова си работа. След десетина такива превода ми се изясни как се прави разузнавателна сводка. Трикът се състоеше в следното: дадено специализирано провинциално издание прави политически прогнози или критикува например икономическата стратегия на Италия по отношение на САЩ или Съветския съюз. Ако материалът е преведен от професионален преводач, той лесно се редактира и доукрасява с допълнителни данни, този път от официалния печат. Ако искате сводката да е пълна, провеждате разговор с някой италианец от бранша, без да го разпитвате много, а само му подхвърляте темата. Италианците са безкрайно разговорлив народ. Като почне някой за нещо, после не можеш да му вземеш думата. Може и да не се срещате с никого, вестници и списания в Италия под път и над път, всеки гледа да бие по правителството.

Предполагам, че такава разузнавателна сводка се изготвя така:

На трети август тази година проведох среща с депутата от опозицията г-н Х. У. във връзка с… Италианецът не се оказа много разговорлив по темата, поради което се наложи да му дам вечеря в ресторант Н. След втората бутилка депутатът се оказа по-разговорлив и във връзка с (темата на сводката) същият сподели следното: (следва свободен преразказ на преведеното от провинциалното вестниче). Обаче същият предполага, че евентуално… (следва допълнение по същата тема от официален римски вестник). Разбира се, възможно е… (нещо, за което се предполага, че няма да стане) поради което депутатът счита, че…

За вечерята бяха изразходвани 80 000 италиански лири. За да не възбудя подозрения, след като заплатих сметката, скъсах я пред депутата и я хвърлих в пепелника. Моля да ми бъде признат горният разход.

Естествено, че сумата му я признават.

Излиза, че от десетилетия ние поддържаме скъпоплатени читатели на вестници. 

Разписанието на градския транспорт

 Не знам що за пишман-крадец трябва да си, да тръгнеш да бягаш от местопрестъплението с градския транспорт. Сигурно от Алиекспрес. Но си представям един ден, този заловеният, вкарват го в затвора, влиза в килията и старите кучета го питат:

- Абе, ти за какво си тук?

- Мани бе, дееба и градския транспорт ...

Или пък, бягат нашите от полицията, онези ги гонят и тия решават в бързината:

- Дай от тука през градинките, между блоковете!

- Не, по-добре към мола и после към Витоша!

- Абе пичове, я споко бе, ей го рейса идва след минута!

Бюджетна работа ...

Арест

 История от автобиографията на Майя Плисецкая

Мама, за да има пари да живее (след ареста на баща и - б.м.) започна да разпродава вещите си. Една по една. Тя беше бременна в седмия месец, когато арестуваха татко. Докато аз марширувах под подканващата музика на Дуаневски в летния пионерски лагер, мама през юли роди малкия ми брат. Млякото и пресъхна. Недостигът на пари беше хроничен.

В началото на март 1938 г, точната дата не помня, Мита (сестрата на майка и - б.м.) танцуваше "Спящата красавица". В театралните архиви не е трудно да се намери програмата от онази вечер. Аз не ходех на всички спектакли на лелите ми, но на този се събрахме с мама да отидем. Решихме да купим цветя. По-правилно е да се каже - да намерим, сериозна работа беше, особено през пролетта в Москва. 

И ето, цветята са ни в ръцете, в комуналната ни квартира на Гагарински. Сега мъчително се напрягам да си спомня как така се получи, че вечерта в театъра аз внезапно се оказах съвсем сама. Без мама. С голям букет кримски мимози. Просто ми излезе от паметта. Аз и досега имам в характера си напълно идиотската способност да се потопя напълно в собствените си мисли, да се откъсна от света и да не забелязвам нищо около мен. Аз не обичам тази своя черта. Така беше и в тази мартенска вечер.

Спектакълът завършва, поклони, аплодисменти. А мама къде е? Нали бяхме заедно.

Аз вървя с цветята към дома на Мита. Да я поздравя. Тя живее до театъра, зад него, в Щепкински проезд, в дома на Большой театър. Там, където по-късно в голямата комунална квартира дълги години ще живея и аз. Вземайки цветята Мита внимателно и напрегнато се взира в мен със сериозни, тъмни очи. И внезапно ми предлага да остана да пренощувам. Паралелно с това ми нарежда някаква нелепост, че мама спешно са я извикали при татко и тя незабавно, направо от театъра, без да дочака края на представлението е заминала нанякъде с нощния влак. Аз, разбира се, и вярвам. Аз и сега съм лековерна. А на 12 години ще повярваш на всяка глупост.

Така се преместих да живея у Мита. Аз не разбирах, че майка ми е в затвора. Че също са я арестували. Също в най-неочаквания и неподходящ час. А нима хората са измислили подходящ час за арест? За екзекуция, струва ми се, че има ...

Аз дълго време не разбирах, че телеграмите "от мама" ми ги изпращаше също Мита, от главната поща на Мясницка (тогава още беше улица "Киров", съвсем като Кировския театър, всичко беше преименувано). Кълна се, че много по-късно разбрах, че отвратително остриганите жени, миришещи така силно, че след техните посещения трябваше да отваряме всички прозорци, че да проветрим, идващи у нас и настойчиво, подозрително разпитващи ме за мама и Мита са били от детския дом. Където мен, бездомното сираче, потомъка на "врага на народа" следваше да ме изпратят.

Квартирата ни на "Гагаринска" беше запечатана, а след това конфискувана с всичкото ни оскъдно имущество. Изчезнаха моите сватбени костюми - роклички, чорапчета, панделки, сандалки. Как те, убийците, деляха помежду си вещите, мебелите, съдовете, обувките, приборите на своите жертви? По нощите, сутрин на зазоряване или посред бял ден? Мереха ли на себе си техните дебели жени чуждите носени дрехи или ги мъкнеха на бит-пазарите?

Няколко дълги години аз не знаех цялата истина за моите родители. За останалите ми беше ясно, нещата са зле. Но на мен всичко трябваше да ми се размине, да се оправят нещата. И мама и татко, в празнични костюми, здрави, красиви и усмихнати внезапно ще влязат в тясната Митина стая на Щепкински, ще ме прегърнат, ще ми се зарадват.

Баба, майката на татко, също получаваше лъжливи писма, които и изпращаха дъщерите и, сестрите на моя баща. Писмата бяха все едно написани от сина и, с обръщението "Мила мамо, при мен всичко е наред, скоро ще се върна и ще дойда да те видя в Ленинград. Как си ти? ..."

Колко ли такива благородни лъжи се извършваха тогава на тази нещастна, забравена, проклета от Бога и залята с кръв руска земя ...

Първото място

След толкова години упорит труд, след безброй опити, състезания, турнири Симеончо най-сетне стъпи на върха! След като миналата година първото място им се изплъзна заради неадекватния им треньор, тази година ЦСКА напълно заслужено спечели първото място в класическия и ускорения шах и второ място (по-голова разлика, да го нарека така) на блица. На блица обаче Симеончо направи 6/6 - без грешка, с победи над състезатели, които от години го имаха за абонат и го биеха където го срещнат. 

Най-сетне и първо място!

 

История от магазина

 История от необятния руски интернет, превода е мой.

Все едно няма да повярвате, но не мога да не споделя тази супер-епична история!

Стоя на опашка в магазина. Зад мен е двойка на около 30 години. Ние стоим спокойно и не безпокоим никого, касиерът чекира нечии покупки. Като цяло всичко е болезнено скучно. И в този момент на опашката зад нас се нарежда жена с дете. Момчето е на около 7 години, жената на около 30.

Детето е като отвързано, подобно на майка си, но тя се ограничава да рови в чантата си, докато момченцето крещи нещо на висок тон и рови всякакви дъвки и шоколади от стелажите. Много е шумен. Тя продължава да го дърпа „Петя не може!“. и нервно рови из чантата си, опитвайки се да намери нещо там. Накратко, нарушиха идилията на опашката ни и започнаха страшно да вбесяват всички.

Момчето взема шоколад от рафта. Отваря го и започва да яде като прасе. Изцапа се до ушите, хвърли опаковката някъде на пода и избърса ръцете си... в панталоните на мъжа пред него (двойката, която стои зад мен). Първоначално той, меко казано ахна, а след това каза: „Момченце, защо го направи?!” Мама все още се опитва да намери нещо. Мъжът се обръща към нея и проведоха следния (приблизително) диалог:

М: Госпожо, детето ви си избърса ръцете си в мен, вижте какво направи!!!

Ж (спокойно):  И какво, ще го изперете, не е голяма работа.

М: Какво значи "не е голяма работа"? Защо не следиш за ...  - и в този момент така компетентно я нареди, аз дори не подозирах, че съществуват такива думи досега. 

Ж: Така ли? И какво ще ми правиш!?

В този момент из целия магазин се разнесе звук... не, по-скоро прогърмя, див, пикантен, сочен шамар! Не го видях, защото бях разсеян с нареждането на моите стоки на лентата, но този звук дори накара ушите ми да звъннат и сякаш цареше блажена тишина в магазина. А спътницата на мъжа зад мен каза: 

- Той няма да ти направи нищо, но аз мога да добавя още! 

Общо взето тя и заби такъв шамар, че цялото лице на майката почервеня (едва ли от срам). Никога няма да забравя този звук! Шпяяяяп! И тишина ...

Сегодня ты играешь джаз

 Опитът на Румен Радев да го играе морален стожер на тема ДС не излезе особено успешен. И не защото няма право на мнение, нито пък мнението му е крайно или неуместно, не. Работата е там, че за толкова години като президент пред него и пред обществото имаше достатъчно моменти, в които можеше да се осъди Държавна сигурност. Президентът можеше да отвори темата за лустрацията, за реална оценка на комунизма, за мястото на паметниците на Съветската армия, нацвъкани из страната с повод и без. 

Можеше много неща, но не ги направи. Не ги спомена дори.

Та сега не върви някак да чете морал на Васил Терзиев. Който, без да се отрича от родителите си каза: "Това, което е правила ДС е неприемливо, нечовешко, неморално". Не е едно и също дядо ти де е бил офицер от ДС или ти самият да си бил ченге под прикритие или пък доносник. 

Но най-смешното е аргументът на президента. Досущ като Нона Мордюкова в "Диамантената ръка", като безбройната армия от верни лелки и отрядници, на които се опираше Партията в онези години - днес свириш джаз/играеш рок-енд-рол/слушаш "Бийтълс", а утре непременно ще отърчиш в американското посолство да продадеш Родината.

Разоръжаването на армията

Из спомените на Огнян Дойнов:

"... Военната ни продукция беше ефективна, за един лев получавахме два долара. Взехме я от Добри Джуров, от армията. Първоначално Добри Джуров се противопостави: "Вие ме разоръжавате". Но Живков му каза: "Трябват ни пари, за да купим зърното. Няма опасност някой да ни нападне, но има опасност от глад". Продадохме и внесохме 2 млн т зърно ..."

Както виждате, в началото на 80-те години складовете на армията са отворени изгребани. Е да, оръжието не е дадено/подарено на Украйна, а е продадено, за да се купи зърно. Едва ли можем да подозираме Тодор Живков в немарливост към боеспособността на армията. Напротив, продаденото въоръжение впоследствие е сменено с по-ново. 

Както е казано, който иска, намира начин. Който не иска, си намира причини.

Марионетното

 Според Копейката правителството ни е "марионетно" - марионетен режим, поставен от правителството на Съединените щати. 

В сегашни дни в света има само един марионетен режим - това е правителството на Южна Корея според официалната пропаганда на Северна Корея. По стечение на обстоятелствата и то е на подчинение на правителството на Съединените щати. 

В миналите години, в "онези" години по-точно марионетните правителства с лопата да ги ринеш - такива бяха правителствата на западните страни, а кукловодите отново бяха капиталистите от Америка. Марионетка беше и Тито, марионетно беше и правителството на Япония, макар че на нас би трябвало да ни е през оная работа за правителството на Япония (и на Южна Корея покрай него). Марионетни бяха правителствата на бившите колонии, които не протягаха ръка към благините на комунизма, а запазваха топлите си отношения с бившите си метрополии. Марионетни правителства бяха и онези, които идваха в резултат на преврат, за да свалят наложените с преврат марионетни комунистически правителства. 

Иначе казано, в годините на Студената война марионетните правителства никнеха като гъби след дъжд. Официално бяха "онези", но реалността беше леко по-различна, ние тук не смеехме да пръднем дори без разрешение от Москва. Иначе братската помощ идваше на крилете на съветските танкове - я в Чехословакия, я в Унгария или ГДР, че и на други места.

Та след като онези времена първо, не са толкова далеч, второ - има интернет и достатъчно данни за тях да вадиш риториката от онези години показва най-малкото липса на въображение и много ниско интелектуално ниво. Направо е трагикомично да го гледаш Копейката как се пъне да каже нещо умно, но звучи като партиен секретар на селско ТКЗС, който обяснява на кооператорите международното положение. 

А знаете ли кой пръв извади риториката от ония година? Правилно, руснаците. Още от 2014 г, когато Донецк и Луганск обявиха независимост от Украйна те се обявиха за "народни" републики. А за какви други да се обявят? Копейката на всяка втора дума обявява някого за "национален предател", макар че едва ли може да даде точно определение за това какво е национален предател, да не говорим, че никой не го е упълномощил да определя кое е национален интерес и кое не, че да съди в последствие кой е национален предател и кой не. Ако се разровите из руските телеграм канали или пък случайно попаднете на предаването на оня шопар Азарьонок там на всеки втори ред гарантирано има поне един национален предател. Други категории няма - или си с нас, или не си с нас, а щом не си с нас, значи си против нас; а ние сме с народа, значи щом си против нас, си против народа, тогава определено си национален предател! 

В днешната неосъветска пропаганда правителството в Киев в руските официални медии е "престъпно" (какво друго да е), дошло е на власт с преврат и задължително е "фашистко". А сега погледнете какво отношение има Копейката към нашето правителство - неофашистко било, марионетно било, не знам още какво. 

Аз много бих се замислил преди да определя кой точно е марионетката в картинката.

Няма начин

 Около потъналата мини-подводница вече се завъртяха теории на заговора. Руснаците друго да не е, но на такива алабализми са царе.

Значи, на борда на подводницата са:

1. Спонсор на Тръмп;
2. Противник на Байдън;
3. Високопоставен военен, привърженик на идеята за човешки фактор в развитието на КОВИД-19;
4. Генерален директор, произвеждащ дълбоководни съдове и отказал да работи с НАТО.

Интересно, с кого е смятал да работи генералният директор? Че то ако на НАТО не продаваш, на кого тогава?

Зъболечение в Съединените щати

 Тия дни в туитър мернах една дискусия, та се сетих за една история, която ми разказа преди години един колега в Прага. Историята е следната:

Негов приятел емигрира в Съединените щати в началото на 90-те. Намира си жилище, работа, лека-полека се установява и започва да води живот с тамошния ритъм. Един ден, обаче, му се налага да отиде на зъболекар. Зъболекарските услуги, както знаете, в Съединените щати са бая скъпо удоволствие, но нашия човек няма къде да ходи, намира си някакъв зъболекар по джоба и отива да си оправя зъбите. Оправил ги, платил си и си тръгнал, но решил да види какво зъболекарят му е написал в картона.

Нищо особено - направил му преглед на зъбния статус, констатирал няколко стари (разбирай от НРБ) пломби и записал следния коментар: "Използвани са технологии от 40-те - 50-те години."

Съгласувано с посолствата

 Голям проблем е, че Кирил Петков е съгласувал (евентуалните) назначения в службите с посолствата. Или, за да съм точен, с Посолството. Всички се сещаме за кое посолство става въпрос. Преди 30 години беше едно, сега е друго, но във всеки един момент е посолството на Големия брат.

И?

Като погледнете, поне официално, нито Цацаров, нито Гешев бяха съгласувани с което и да било посолство. Делян Пеевски, примерно, едва ли е бил съгласуван с което и да е било посолство за шеф на ДАНС, можете да бъдете сигурни.

Е, доволни ли сте от резултата?