Да се похваля - лятото прочетох "Хари Потър". Доста късно го казвам, наистина, но тогава първо бях на море, после ремонт правих, след това и работа почнах - само до хвалене, че съм прочел "Хари Потър" ми е.
Обаче!
Първо - Джоуан Роулинг явно се е постарала. Първите 3 книжки от поредицата са бая тънички, очевидно не е очаквала такъв успех. Писани са за петокласници (не че цялата поредица е за кой знае колко сериозни хора). Вторите четири от поредицата явно обаче компенсират останалите и добавят тежест.
Второ - Джоуан Роулинг накара света да чете отново. Не само децата - навремето, като почнаха да излизат поредиците за Хари Потър съм виждал възрастни хора да си купуват книгите и да ги четат. Но основно са децата - кога сте виждали деца да чакат да стане 12:00 за да си купят книга? И кога сте виждали за последно деца да се питат: "Ти прочете ли еди-коя си книга?"?
Трето - както казват италианците, se non e vero e bene trovato. То няма как да е вярно, така че остава втората част - Джоуан Роулинг наистина много добре е измислила цялата история. За поредица от 7 книги дори е прекалено добре. Взаимовръзки, магии, места, събития, истории, съдби, митични същества, животни - всичко е добре обмислено. И всичко е много по-сложно, отколкото си мислите - хоркруксите, даровете на смъртта - не е за всеки. Жената се е постарала в отношение на сюжета, не може да и се отрече.
Четвърто - хубаво е да трепеш хлебарки и да казваш "Авада Кедавра", и после да обясняваш, че това е смъртоносна магия и че не чехъла в ръката ти е премазал хлебарката. Същото важи и за "Лумус!" преди да светнеш лампата и за някои други магийки.
Пето - върнах се 25 години назад. За едно голямо момченце като мен хич не е малко.
И шесто - ... ами шесто, искам един ден моето дете да чете. Хари Потър е доста увлекателен и интересен начин да го науча да обича книгите. А ако знам за какво се разказва, ще ми е по-лесно да го накарам да чете. Поне така си мисля сега, един ден какво ще е, ще видя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!