Петелът пак е женски

Петелът пак се оказа женски.

След бруталното пребиване на Огнян Стефанов миналата година, тази година друг Огнян беше нападнат и бит. И не само това - намушкан с нож, на няколко места. Едва го спасили от сигурна смърт.

И се почна.

Поредно посегателство над свободата на словото. Ама било в собствения му дом, къде блее полицията. Някои дори съзряха заговор срещу неукрепналата народнодемократична герберска власт.

А то какво се оказа - юнакът сам отворил на нападателя си, че и му казал и ПИН-кодовете на картите си.

А най - интересното предстои, както казват по телевизията.

В крайна сметка се оказа, че журналистчето искало ласки от непълнолетен виетнамец. И като не ги получил доброволно, се опитал да си ги вземе насила, но и там не успял.

В този момент си задавам няколко въпроса:

1. Ще се самосезира ли прокуратурата за очевидната педофилия в случая?
2. Ще бъде ли повдигнато обвинение към Огнян Бояджиев за опит за насилствено склоняване към секс, още повече на непълнолетно лице?
3. Какво ще кажат хилядите защитници на свободата на словото сега?
4. И най-вече - ще участва ли Огнян Бояджиев в следващия гей-парад в София?

Аман!

El Comandante

Днес, 12 Август, е рожденият ден на Фидел Кастро. Понеже почти навсякъде ползвам негови снимки за аватар (скайп, icq и тъй нататък), понеже много са ме въпросвали защо именно Фидел, дори според някои Фидел е поредното олицетворение на мракобесието, смятам сега да дам отговор.

Биографията на Фидел е широко известна. Или хайде, да не е широко, но поне може лесно и свободно да се намери в интеренет. От уикипедия до разни отделни сайтове, едно на ръка, че на вчерашния ден много новинарски емисии съобщиха за рождения му ден и може да бъде намерена всякаква обща информация за него. Зад сухите думи, зад сухата информация прозират чертите на един силен характер и един изживян и вълнуващ живот. Там е тънката разлика между това, което ни пробутваха 45 години за героичния характер на нашата, съответно съветската революция. Героичната борба на Тодор Живков срещу монархофашизма така и не бе плътно подплатена с доказателства, напротив, дори има ред съмнения за негова дейност като агент - провокатор. Партизаните, които наистина са били в Балкана, дори и да заемаха някакви постове все пак останаха скромни и не забравиха откъде са тръгнали, къде са били и какви са целите им. Много малко от тях са се поблазнили от облагите на АБПФК (не, че не е имало и такива). Но бай Тошовия героизъм и революционно минало бяха мното бързо развенчани от следния виц: "Какво ще рече полунелегален? Той се крие, ама те не го търсят".

За съветските ръководители път още повече - след Ленин и Сталин, които са революционери и на практика сами са вземали властта (за Сталин също има съмнения за негово минало като агент на царската полиция), желанието на съветските власти да създават революционен ореол у следващите ръководители придобива комични измерения. Особено когато пред очите им имат Фидел Кастро, Че Гевара, които наистина са тръгнали от нищото или отнякъде, и са стигнали до върха, но по начин, виден за целия свят. Всъщност, направо си е героизъм оцеляването на революцията в Куба при положение, че след 1964 начело на СССР е Брежнев, който има доста скромна военна биография през Втората световна. Едно мъгляво и съмнително събитие - веднъж полковник Брежнев лично застава зад картечницата, за да спре настъплението на германците. Кой го е видял, кой го е описал, какво е правил там полковникът - не е ясно, да не говорим, че е започнал войната като политически офицер и в края на войната има едва 4 ордена - доста скромно. Да не говорим за златните звезди "Герой на СССР", които си връчва за щяло и нещяло. На този фон, Фидел Кастро, взел властта с автомат в ръка и не ползващ пищни облаги привилегии си е направо подриване на устоите на съветската система.

Разликата идва и от образованието - Фидел е юрист, завършил. Не е като нашия бай Тошо, който при посещение в Италия през 1974 наредил на преводача Асен Марчевски - "Момче, ако те питат какво съм завършил, кажи там нещо по правото". То, ако само с устно нареждане ставаше ... И пак един виц от 80-те години на миналия век: "Защо са разкопани софийските улици? Търсят дипломата на другаря Живков". За утопията и упоритото налагане на работническо - селския произход на ръководителите дори не си струва да отварям дума - голямата гордост е синът на обикновен селянин и селянка да достигне до висша партийна длъжност. Генерален секретар на КПСС например - Константин Черненко. Не, Фидел е взел своето образовение и е започнал да търси път за развитие на своята родина. По един или друг начин. Първо с добро, а като не става с добро - с лошо.

И най-важното - Фидел стъпва на кубинска земя и походът му към Хавана е низ от битки, в които всеки ден се е борил за оцеляването си. Не само своето - на своите идеи. И идеята на Фидел да обяви кубинската революция за социалистическа идва много по-късно след неговата победа. 

Знам, че Фидел има доста врагове. Хора, които се опитват да отрекат и да заличат постигнатото от него. Самият той има много противници в самата Куба - от емигрантите във Флорида до дъщеря му, емигрантка в Испания. Съмнявам се обаче, че Фидел иска да става светец след смъртта си. Въпреки приятната карикатура, всички сме смъртни и той го знае. Сигурно един ден CNN ще обиколи света с новината - "Фидел Кастро е мъртъв". Само че до тогава има доста време. Може би е вярно това, че веднъж ако се срещнеш със смъртта и я победиш, тя те забравя и идва много късно. Не знам колко срещи е имал със смъртта Фидел - като партизанин, а след това и в неуспешните над 600 опита на ЦРУ да го ликвидира. В крайна сметка самите американци се предават. Не се поставя току така човек на корицата на Time.

Всички имаме тази съдба, която сами си изберем. Имаме право на избор какъв живот да живеем и чий пример да следваме. Народът на Куба отдавна се е произнесъл по въпроса. 

Честит Рожден ден, Команданте!

Историята наистина ще те оправдае.

Нещо хубаво от Дарикнюз

Нещо, за което завиждам на германците. Въобще, страните, които са на велосипед са в цветущо финансово и физическо здраве.

Германците предпочитат велосипед пред обществения транспорт

| 31 юли 2009 09:33

/© БГНЕС

Принтирай | Изпрати

500 000 жители на Берлин въртят педалите всеки ден само в столицата, предаде Ройтерс, цитирана от БГНЕС. Влошаващите се услуги на обществения транспорт, високите цени на горивата, опасенията за климатичните промени и желанието за упражнения са факторите, които допринасят 13 процента от всички пътувания в Берлин да се извършват с колело, изминавайки километри до работа и обратно.

Политици, лобисти, журналисти, бизнесмени и юристи могат да бъдат видени да въртят педалите по всяко време на деня. Сред редовните са и заместник финансовият министър Йорг Асмусен и Мартин Ванслебен, управителен директор на Камарата за индустрия и търговия. В страната, която има население от 82 милиона, има 68 милиона велосипеди, а колоните велосипеди не винаги успяват да преминат на светофар за едно светване на зеленото.

Въпреки това любителите смятат, че е поне толкова бързо, колкото метрото, далеч по-евтино от другите начини за пътуване и най-важното - местата за паркиране са лесни за намиране. Броят на заклетите велосипедисти нараства всеки ден, като 9 процента от всички пътувания се извършват с колело.

Пълно презареждане

Не знам кой е измислил предизборния слоган на БСП - "Левицата - презареждане", но не е уцелил. Лично аз не харесвам "Матрицата" и този лозУнг повече ме дразни, отколкото да ме мотивира да гласувам.

След изборния си крах Станишев поиска повторно презареждане. Този път го направи от Бузлуджа. Вместо да се вземе в ръце и да си гледа депутатството, Серго се държи, все едно нищо не е станало. От една страна го разбирам - не може да се прави на Костов и две години на да не говориш. Пък и Станишев не е Костов. Да копираме ДСБ с тяхната оставка до септември - пак не иде, БСП не е ДСБ, току-виж, номера не мине и оставката я приемат.

Лошото е, че казвайки очевидни истини, Станишев пак ги казва наполовина. До средата.

За първи път изкарахме един успешен за страната и за левицата мандат и свършихме немалко. И нямаме основания да се срамуваме от това, което направихме. Но не бяхме и безгрешни. Допуснахме и много компромиси и коалиционни и вътрешни и хората ни оцениха не по това, което направихме, а по това, което не свършихме и по това, с което ги разочаровахме. Българският народ каза своята тежка дума и отреди ние от БСП да бъдем в опозиция. Ние нямаме право да се сърдим на хората. Приемаме този техен избор и ще направим всичко възможно да не подведен доверието на тези 750 хил. български граждани, които гласуваха за БСП и за левицата.

Кои бе, Серго? Какво свършихте? И говори с конкретни неща, не с проценти и имагинерни понятия като увеличеинето на пенсиите и минималната работна заплата. Защо не си поговорим за Масларова и парите, които наля на мъжа си? За малоумното решение да изпрати 5 000 пенсионера на море - пак по социалистически държавата те праща на море, с карти, безплатно - ех, радост пенсионерска. Извадихте ли на светло доходите на работниците, подсигурихте ли социални осигуровки на реална заплата - не. Повишихте ли реалната покупателна способност - не.

Защо нищо не казваш за критиките от Брюксел?

Какви бяха грешките и допуснатите компромомиси? И защо те учудва цената, която плащаш?

Кога ще ги кажеш, ако не сега? Когато БСП се стопи до 10% и водим борба със СДС, ДСБ, РЗС и прочие други дребосъци?

Какво те учудва след изпълненията на Румен Петков, Румен Овчаров, Емел Етем, Делян Пеевски, Масларова ... ех, да бяха само те! И тия 750 000 гласа са ти много.

Всъщност, какво те учудва - ти си расъл в саксия, в парник. Така го разбираш живота, така работиш. Ако имаше топки, първо вече щеше да си женен, а второ - нямаше да водиш такава безгръбначна коалиционна политика.

Ех, да беше дал Доган на следствието когато си застреля "секретарката"! Сега много неща щяха да са различни, а ти нямаше да държиш пораженчески речи на Бузлуджа.

Тъй като си имам причини да симпатизирам на БСП, не ми е безразлично съдбата и. И тъй като опита да се създават партии - леви, десни, либерални, консервативни, всякакви - в последните 20 години се контролира от ДС; след като създаването на алтернатива на левицата се сведе до ГОР, БЕЛ, ПДСД, Коалиция на Розата или с други думи - глупостите на Камов и Томов - и Камов го гонихме и го прибирахме докато накрая той не зае позата на интелектуалец - социалист от 1905 и не гласува против правителството само и единствено за да го изгоните от ПГ. Е, това ли ти бяха великите коалиционни компромси, или има и други?

Моето решение в случая е - оставка на настоящето и избор на ново ръководство на партията. Избор на ново ръководство на конгреса през есента и създаване на програма за управление след управлението на ГЕРБ. Както Серго сам казва, БСП има 4 години в опозиция, в които може да и дойде акълът в главата.

Нравствените уроди

Позволявам си да цитирам една публикация в блога Как не се ..., която е посветена на смъртта на Румен Спасов, свързаният с Приятелският кръг "Орион".

Не се наемам да ставам нито адвокат на Румен Спасов, нито да продавам индулгенции на гузни съвести.

Просто си спомням прочетеното в книгата на Желю Желев "Въпреки всичко".

Когато се поминала дъщеря му Йорданка (поне по неговите думи), съпругата на Филип Димитров се свързала с жена му, за да и честити. Точните и думи били "най-сетне ви стигна проклятието!".

Всъщност, ето го точния цитат от книгата:

На 31 декември 1992 г. на жена ми по "петолъчката" се обажда съпругата на Филип Димитров Елена и се води следният разговор:

- Семейство Желеви ли е?

- Да!

- Г-жа Желева, вие ли сте?

- Да! 

- Обажда се Елена на Филип Димитров. 

- О, драго ми е. Как сте се сетили? 

- Проклети да сте! И вие, и мъжът ви, и децата ви. Цялото ви семейство. И целият митинг ви прокле вчера...

Жена ми онемява и нищо не успява да отговори. От другата страна телефонът се затваря. 

Когато се случи нещастието с малката ми дъщеря - Йорданка, и по медиите съобщават за смъртта й, същата дама се обажда в "Бояна" да ми честити:

"Г-н Желев, честито! Застигна ли ви най-сетне нашето проклятие?"... Помислих си, боже господи, и тези нравствени уроди ще управляват България, ще правят демокрация... Мисля, че това беше точната дума. И сега смятам, че човек, който може да се радва и да тържествува за смъртта на някого, особено пък когато става дума за смъртта на млад, съвсем невинен човек, е точно "нравствен урод"...

А ето я и самата статия. Посочвам както автора и, така и мястото, откъдето съм я взел.

Юли

31

Някой вече се пържи в олио

Публикувано от wattie

Познайте кой вече се пържи в олио в ада? Румен Спасов, сина на Мирчо Спасов, който е създателя на лагерите на смъртта Белене и Скравена. Ето как изглеждаше кредитния милионер и шеф на "кръга Орион" на Андрей Луканов и "невинния и нищо не знаещ" Жан Виденов:


 Днес гнусните медии, този път в лицето на Нова Телевизия, пуснаха сълзливо интервю по телефона с жена му Веска Меджедиева (шефката на фалиралата земеделска банка, с която пенсиите на нашите деди заминаха за ЮАР):



Не плачи Весе - и ти ще отидеш скоро на топло. Ако не в затвора - при Руменчо в казана...

Препоръчвам ви друга интересна статия в блога >>> "Семки и бонбонки" <<<

Наистина се радвам, че тия като Wattie са само 7,8 % от последните избори. А още по неприятното е 60-те "свежи" гласа, получени за статята до този момент. Още едно потвърждение, че комунизма тотално се провали в моделирането на морала на хората. А демокрацията го довърши.

Наслагване на заклинанията

В българската политическа гора слагачеството е основна фома на живот на част от нейните обитатели. Слагачеството, от друга страна, има дълбоки корени в народопсихологията на българите, но затова (дали съм прав, или не) трябва да се произнесат народопсихолозите.

Ръка за ръка със слагачеството върви и политическото заклинание. Политическото заклинание, в съчетание с доза слагачество гарантира усепшно живуркане в близост до кацата с меда и редовно пълнене на устенцата с баничка. Не само това - верните политически заклинания водят до правоверен ореол над главата на казващия ги. Ореолът свети със синя, ярко синя или светлосиня светлина, рядко с червена, жълта или лилава, но винаги политическото заклинание се извършва пред камера, микрофон и в краен случай - вестник.

Заклинанието и слагачеството винаги са пред силните на деня.

Тези, които се слагат, или извършват заклинанието, обикновено са от слабите на деня. На всеки ден. Вечно слабите. Те са нещо като пинчера, който лае по уличната котка, но се крие зад стопанина си при вида на немската овчарка. Други пък извършват политическото слагачество просто и единствено за да приспят гузната си съвест.

Едва скокнал от софийския кметски стол в министър - председателския фотьойл, Бойко Борисов пуска една партенка и гледа сеира след нея. То не е само партенка, не е и стрелба на посоки; умишлено се пробва общественото мнение с нея. И вместо да си гледа делата на държавата, че от нищото изплуваха 2 милиарда недостиг в бюджета, Бойко се гласи след две години и президент да става.

Също така от нищото изплува позабравеният пенсионер Желю Желев (лицето Желю Митев Желев или "онова момченце, с лимбичката", както му казваше Жорж Ганчев). И не сам изплува, ами и 13 години след неговия мандат се изказва за президентска република. Ей така, между другото. Отишел човека до супер-а да си купи кисело мляко и му дошла идеята. Ама не когато той беше президент, не и преди изборите през 2001 и 2006 г. Не, ей сега, след като бат` Бойко взе цялата власт от съветите. Друго си е да те похвали Бойко - и крила ти растат, и хората с друго око гледат на тебе, и позабравят, че тоя дебат за досиетата можеше отдавна да е решен, ако ти беше повече мъж на място през 1992, и не те сочат вече с пръст да ти викат "комунист", и не ти горят книгата на площада.

Ех, Жельо, Жельо, де тоя глас навремето, когато гу`син Савов (Царство му небесно) искаше милиционерът пред телевизията да му козирува!

Нищо, че от 52 държави в Европа президентски републики са само 2 - Франция и Русия. За Франция е нормално, тя си е република от революцията насам. Президентите на Германия, Италия, Австрия, Румъния, Турция - къде ли не - са просто едни фигуранти. Някой да знае името на германския президент случайно? Или на италианския му колега? Не, знаят се имената на премиер-министрите им, защото те всъщност движат политиката на страните си. Да не споменаваме Русия, където въобще пък трябва да се замислим по въпроса колко е президентска и до каква степен е република. Всъщност, официално Русия е полупрезидентска република (има ли такова животно?). И то на фона обвиненията в путинизация на България да слагаш страната в един кюп с Русия ...
Другата болонка на президентската република е ... е как кой? Янето, разбира се. Цъфна тоя младеж, разхубави се, зачерви едни ми ти бузки и се втурна да раздава ред, законност и справедливост на населението. И не само - сочи с пръст корумпираните, вади информация от ДАНС и аха-аха да ни уреди с мед и масло до края на дните ни.

Както казваше баба - кога стана циганин, кога ти почерня гъза?

Янето драпа ли драпа да го забележат под светлините. Толкова се напъва, че вече сам не знае какво говори и какво предлага. Едва влезнал в това Народно събрание, ще го разтуря, да прави ВНС. Пласирал се е с 10 депутата, ще намалява броя им от 240 на 120. А на следващите избори бе, Яне, нали и тогава ще искаш да влезеш. То не винаги твоите изцепки ще се подминават с лека ръка. Следвящия път може и да ти се наложи да обясняваш откъде имаш пари за кампанията си; следващия път Марешки може и да го чуе прокуратурата. Другия път от СДС или производната му коалиция може и да се усетят, че си купувал гласове на изборите. Нали затова те изгони Надка Михайлова от ОДС?

Хитрец е Янето. Зер, с неговите 10 гласа Бойко стана премиер. Сега и президентска република ще предложи, идат избори след една година. А то една година време ли е? Е къде е - има - няма 12 месеца.

Та дори и Първанов се наложе да се обажда по въпроса, че иначе как - неговата работа обсъждат, пък го не питат за нищо. Ами какво да те питат - то и колко е часът да те питат, Първанка, ти все за тройната коалиция си пееш. Ще рече човек, че и децата си така, с тройна коалиция трябва да правим.

А Бойко, Бойко гледа отгоре и се усмихва като един Буда същи. Нали остави София цъфнала и вързала, сега и световната криза ще уплаши и накрая, от нямане какво да прави ще се пробва за Президент. И да не му е скучно, ще си осигури една президентската република, да се рови в работата на правителството и Парламента. Тоя филм все сме го гледали - ходиш където ходиш и само прехвърчаш от пост на пост като пеперудка без да свършиш нищо.

Иначе Бойко го играе скромен - дебат трябва да има, открито управление (кое му е закритото на сегашното), не бил подготвен за подобни въпроси. Да опишеш въпросите, по които Бойко е подготвен е в пъти по - лесно.

Преди 20 години заклинанието беше "БСП в Сибир" и антикомунизмът въобще. После стана "реформаторското мнозинство" и "фабриката за илюзии"; Симеон, Симеон, искаме си царя, Симеон ... минахме през путинизацията на политиката. Сега е ред на президентската република.

Domani

Тази песен е на сборна формация от италиански певци, създадена за да помогне на жертвите от земетресението в Абруцо. Песента е много хубава, в нейното изпълнение личи ангажираността на самите певци и вярата им, че наистина ще помогнат - дори и с малко, на пострадалите хора. Едно радио, което слушам в интернет, я върти поне по 3 пъти на ден.

Гледам (май по-вярно е - слушам) и си мисля - кога ли ще стане подобно нещо у нас? Та ние създадохме една песен за подкрепа на медиците в Либия, и веднага се изпокараха чалгаджийки с поп-певици, чалгаджийки с чалгаджийки ... Кога ще бъде нащето Domani gia qui?

Малките разлики правят големите промени

Отново ще се занимавам с БСП. Поводът е, че сутринта в "Челюсти" по Нова г-нът Овчаров отново е политиканствал. За мое съжаление, тъй като съм на работа, не можах да го гледам, и затова се доверявам на казаното от господина в съобщението на дир.бг.

Иначе Овчарката е прав - хората гласуваха, за да се отърват от БСП. Моят проблем е, че няма кой да ме отърве от него. Няма. Дори и аз самият, не мога, първо - защото не членувам в БСП (а май вече трябва!), и второ - защото очевидно г-н Овчаров се готви за скок в председателското място. В същото време има много въпроси, на които овчарчето не отговаря: защо си мълча 2 години, че БСП е заложник на ДПС и че всъщност ДПС определя правилата в коалицията - например? Кога ти пораснаха топките, Румба, когато седна, или когато изхвърча от министерското кресло?

Министър в две червени правителства - ти какво свърши за България? Остави за доброто на народа - нещо за самата държава, за страната, направи ли? Не, клати си краката, вкара руски фирми в енергетиката, върза ни с руския газ до 2030 и накрая - ама хората ни изхвърлиха от властта! И с право, ще кажат някои.

В предния си пост по адрес на Овчаров цитирах изборите, на които се е явил и не е спечелил. Нямаме кмет на София, независимо дали кандидатът е Румен Овчаров или Татяна Дончева, или Бриго Аспарухов. След няколко месеца ще има нова кампания поради избирането на Бойко за министър - председател, обаче не виждам с това ръководство на столичната БСП как ще се преборим поне на балотаж да отидем. Овчарче, овчарче, о теб и чеп за зеле не става, на шеф се правиш! Върви си гледай далаверките, остави ни. 12 години си на върха в партията, като Костов ли трябва да се свием, за да се разкараш?

А между другото, попаднах на интервю с Кольо Парамов - дългогодишен депутат от БСП и главен ревизор в БНБ. Интересно ми е кои са червените барони и въобще - защо един човек, който наистина е видно, че е доказан профисионалист, стои настрана в партията, докато мишоци като тебе църкат наволя? Следващия ми въпрос - защо след казаното от него никой от визираните в интервюто не се е засегнал, не си е потърсил интересите в съда?

И не на последно място - защо тези неща се казват само по медиите, а прокурорите се правят на заспали? Малките промени - задействането след интервю, проверките само по подозрение в нечистоплътност на една сделка - ще доведат до големите промени. Промяната в ръководството на БСП ще доведе до промяна в отношението към партията и ново доверие към нея. Всеки един ден забавяне ще доведе до все по- бавни резултати.

Новото правителство

Днес гласуваха новото българско правителство.

През последните две седмици имаше засилено говорене за отговорносттаa на ГЕРБ за съставяне на правителство. То не беше броене на депутати, то не бяха клетви във вярност, но с едно на ум, то не беше уплаха от реваншизъм и консултации. Групичката на десните, повярвали си след разгромните 7,8% започна един мисловен процес, едни консултации, та цели две недели. И аха - аха СДС и ДСБ да не подкрепят правителството. Такива едни мрачни облаци надвиснаха над страната, че здравите сини сили се взеха в ръце и решиха - за едната гола чест! Нищо, че Бойко обещал на хората да не прави коалиция с Костов.

В същото това време АТАКА показа как безрезервно се подкрепя правителство. С какво точно ГЕРБ се вписаха в представата им за партия, която трябва да се подкрепя не стана ясно, но то при Волен нищо не е ясно.Срещу какво - не е ясно.

За РЗС няма какво да говорим, там Яне с най-малко депутати най-много вдига пара. Той, с неговите 10 бройки и условия поставя, че иначе няма подкрепа за ГЕРБ, че и хора се опитват да му откраднат.

Ех, това е наследеното от някогашното СДС - дребни душици, книжни тигри и медийни герои.

В цялата шумотевица се загуби едно срамно упражнение върху нашето съзнание. Бойко от две седмици повтаря как той поема огромна отговорност, като съставя правителство. Че видите ли, ако не го подкрепим, отиваме на нови избори, а отговорността за това ще я носят БСП, ДПС и онези, които не го подкрепят.

Да му се чуди човек, толкоз време покрай Тодор Живков и царя, само това ли научи?

Защо Бойко, защо бе, Борисов, отиде на избори, ако не да станеш министър - председател, ако спечелиш? Сега паметник ли да ти издигнем, или президента да те награди с орден за това, че си съставил правителство?

Дали Барак Обама преди инагурацията си ги е ръсил такива недомсисци? Представям си го - ако не ме изберете, голяма беда ни чака, нови избори и прочие. Или, хайде да не ходим толкова далече - къде в Европа лидера на партията, спечелила почти 50% от депутатските места, заявява - Ей, голяма отговорност поемам.

Ех, Бойко, Бойко, какъв герой си, какви родилни мъки ти струва това правителство ...

В памет на ...

На 2. Август 2007 г. Сергей Антонов е открит мъртъв в дома си. Както можете да прочетете в съобщенията в пресата от тогава, отиде си сам, забравен от хората, от обществото, дори и от някои от близките и роднините си.

В книгата си "Италиански потайности" преводачът Асен Марчевски отбелязва, че Антонов е бил много удачно избран от авторите на "българската следа" за "организатор" на атентата срещу папата. Психически лабилен, свит, неуверен - идеален за обработка. Българската страна твърди, че Антонов е бил обработван с психотропни вещества в затвора "Ребибия"; италианците твърдят същото за времето, прекарано в домашен арест по време на процеса срещу него. В последствие обаче никой не се интересува от него след процеса. Нито италианците, нито българите. Жена му се развежда с него след процеса. Държавата го остави благородно на работа в Балкан, ама Костов продаде Балкан със се Антонов вътре на голямата Гад и с молбата да не го уволнява, че видите ли, лабилен е ... Гадта се съгласи.

Два пъти съм виждал Антонов на живо, на автобусна спирка. Изглеждаше точно по начина, по който е на снимката. Невзрачен, неоткрояващ се от тълпата. Човек, тръгнал на пазар след работа или на среща с приятели. Въпреки че поне приятели са му останали. Всъщност, приятелите му издействат мизерната пенсия от 360 лв за заслуги към държавата. Отпусната великодушно от Народното събрание през 2003 или 2005 година. Те му помагат да издаде стихосбирка, събирайки пари помежду си. Виж колко малко е необходимо да направиш един объркан и нещастен човек щастлив. Е само 360 лв ли се откъснаха на България от сърцето и? В различни източници, включително и последната книга за атентата срещу папата се споменават колосални суми, с които е разполагал Агджа - 50 000 германски марки за нещо си, 3 000 000 марки за атентата срещу папата. Агджа едва ли страда от липса на средства и днес, в затвора. Ватиканът едва ли е обеднял. А Антонов ...

И въпреки всчко, както казват съседите му:

Серьожа беше много добро момче. Никога не е създавал проблеми в кооперацията. Винаги поздравяваше с "добър ден", "приятен ден" и "Хубава България". Но имаше и странни навици. Всяка вечер в полунощ пускаше химна, пееше и стоеше мирно, разказа Тодорка.

Май за да пееш химна и за да обичаш страната си е необходимо или да преживеш процес в Италия по обвинение в заговор за убийството на папата, или да си психически неуравновесен.

Всъщност персоналната пенсия не е гузното извинение на България към Антонов. Тези 360 лв съвсем не са думите "Сине мой, ти защити моето име, защити българския народ и не позволи върху на да бъде лепнато петното на безскрупуплни и садистични убийци. Ти жертва своето здраве, своя живот, не се поддаде и не се огъна. Ти показа, че независимо от комунистическата власт тогава ние не сме убийци. Това което ти давам, е малко, в сравнение с това, което заслужаваш. Малко е, в сравнение с това, което можеше да получиш, ако беше се огънал, ако беше казал - да, аз бях вътре, аз го организирах, накараха ме, принудиха ме ... Може би щеше да си в САЩ, под друга вънност и друго име. Тези 360 лв са най-малкото, което мога са ти дам, но ги приеми с благодарностите ми, че ти се оказа достоен син на България". За съжаление Антонов никога не чу тези думи. За съжаление България го забрави много бързо. За съжаление той не стана новият Димитров и не се защити сам на процеса. За съжаление на доста хора той остана жив много дълго време и не се писа нито репресиран, нито привилегирован от стария режим. Той не се показа по телевизията с искане за пенсии, компенсации и прочие глупости.

Той просто изпълни един дълг - да служи на страната си. 

В същото време се намериха блюдолизци, които поканиха папата да посети България, все едно ние сме езичници и нямаме църква, нямаме ръководство на църквата, нямаме патриарх. Хора, които ме приравниха на албанците, филипинците и всичката останала измет, която Йоан Павел ІІ посетил. Просто България беше поредната дестинация на "пътуващия" папа. И когато папата все пак дойде в България, така и не се намери някой, който да включи в дневния ред среща на Йоан Павел с Антонов. Какво щеше да навреди тази среща? Та нима не сме свикнали на подбни срещи от времето на късния Брежнев? Нима папата беше в по-лошо състояние от Брежневото? Та нима можем да приемем с лека ръка срещата на папата с Агджа в затвора "Асколи ", а не можахме да срещнем папата с един човек, който несправедливо бе обвинен и който пострада достатъчно. Среща, която би изчистила всички съмнения много по-нееднозначно и рязко в сравнение с промълвеното мрънкане на папата при срещата му с Георги Първанов - "Никога не съм вярвал в българската следа. Това беше една инсинуация.". Това, казано от човек, който едва се движи и трудно говори, и то в страната, където са неговите "атентатори" не звучи особено убедително. А и да не забравяме християнския морал, който позволи на Йоан Павел да даде прошка на Агджа. Но не го накара да се срещне с Антонов.Разберете ме правилно, нямам нищо против папата. Не съм съгласен с пасивната позиция на България. Не съм съгласен да каним папата през главата на патриарх Максим (то вече стана де, дойде, видя и си замина). Не съм съгласен да чакаме (по навик от 5 века робство) някой друг да ни умие лицето.

Мине се - не мине време и този човек - Мехмет Али Агджа - намира сили и си спомня нещо, свързано с "българската следа". Или е нова информация за това как точно са го вербували от КДС, или ще заяви, че България няма нищо общо с атентата срещу папата. Само че ...

Али Агджа е помилван през 2001 година за атентата срещу папата. Екстрадиран е в Турция, където излежава десетгодишна присъда за убийство. Скоро Агджа ще излезе от затвора и ще заживее със семейството си като свободен човек. Неговата жертва - не папата, а Антонов - не само е мъртав, но и отдавна няма семейство, а и не беше толкова свободен, колкото ни се иска.

У нас не се намери човек, който да поиска екстрадирането на Агджа в България и съденето му за уронване на националния ни престиж. Или за клевета. Не знам, толкова ли нямаме юристи, които да намерят точната формула? Агджа, в момента в който си отвори устата, и веднага получава вниманието на световната преса. Затова всеки ни свързва с три неща - кисело мляко, български чадър и атентата срещу папата.

Накрая искам да благодаря на Румяна Угърчинска за труда, който е положила да разследва атентата срещу папата, за доказателствата, че "българската следа" е една фалшификация и за хубавата книга, която е написала.

И не на последно място - да си спомним са Сергей Антонов, мъченикът на Нова България, несправедливо обвинен, умрял забравен от всички.

Да го споменем с добро!

Малкото четене

Преди време открих един много интересен сайт. Интересен за мен, а както в последствие разбрах - и за някои мои приятели. Радвам се, че има хора, които качват в интернет книги на български и по този начин подпомагат повишаването на културата на хората. Или поне на тези, които искат да го направят. 

Преди доста години спечелих една книга като награда от едно столично радио. Когато отидох да си я взема, се оказа едно книжленце, носещо дългото заглавие "Всичко интересно, което знам, съм го научил в детската градина". Пълна тъпня, както бих могъл да се изразя. Дори не знам как има хора, които могат да съсипват хартия да се печата това, как някой си е играл да превежда (книжлето не беше от български автор), да издава, авторски права се плащат... Ето срещу такива книги си "зелените" партии и движения задължително трябва да протестират.

Друга глупост, която пак спечелих от същото радио беше "Клозетна литература" или нещо такова. Дори не я четох, то направо ме е гнус да си помисля за това книжле. Пак разни тъпотии. Пак хабене на хартия и мастила.

В тази връзка се сещам за Голямото четене и резулатите от него. Дори не си и направих труда да се регистрирам и да гласувам. Защо ли - ами вижте крайните резултати. Спечели "Под игото". Нямам намерение да споря заслужено ли е, или не; то хората имат различни вкусове, някои наистина може да смята, че това е най-хубавият български роман и така нататък. Моят фаворит от българската литература е "Тютюн". Много ми харесваха и книгите на Андрей Гуляшки за Авакум Захов. Да не говоря колко чужи автори съм чел с удоволствие - като почнете от Марк Твен, минете през Фредерик Форсайт и стигнете до Айра Левин.

Обичам да чета и съм горд с това. Книгата наистина е прозорец към света, както ни учеха навремето в училище и радостно за мен, че е намерен начин книгите и книжовността да бъдат в крак със съвременните технологии.

А като се сетя да министърката на културата Нина Чилова, която обичаше да чете произведенията на Панчо Владигеров... Всъщност си е нормално, на фона на спомените на нейният лидер Симеон ІІ, който помнеше посещенията на Пенчо и Петко Славейкови в двореца... или да си спомним министърката на културата Елка Константинова, чието потомство се въползва тутакси от дошлата демокрация и се гмурна в издателския бизнес на еротични списания (евтина порно литература, ако може да се нарече литература). Абе баш в това ли намерихте.

В края искам да благодаря горещо на авторите на сайта, които са го създали и го поддържат.

Un Senso

С тази песен поздравявам Мишльо в изблик на още повече любов към нея.

Voglio trovare un senso a questa sera
Anche se questa sera un senso non ce l’ha
Voglio trovare un senso a questa vita
Anche se questa vita un senso non ce l’ha
Voglio trovare un senso a questa storia
Anche se questa storia un senso non ce l’ha
Voglio trovare un senso a questa voglia
Anche se questa voglia un senso non ce l’ha
Sai che cosa penso
Che se non ha un senso
Domani arriverà...
Domani arriverà lo stesso
Senti che bel vento
Non basta mai il tempo
Domani un altro giorno arriverà...
Voglio trovare un senso a questa situazione
Anche se questa situazione un senso non ce l’ha
Voglio trovare un senso a questa condizione
Anche se questa condizione un senso non ce l’ha
Sai che cosa penso
Che se non ha un senso
Domani arriverà
Domani arriverà lo stesso
Senti che bel vento
Non basta mai il tempo
Domani un altro giorno arriverà...
Domani un altro giorno... ormai è qua!
Voglio trovare un senso a tante cose
Anche se tante cose un senso non ce l’ha

Ако можеше да изчезнеш ...

Човекът на снимката е един от червените барони през последните 12 години. Няма нужда да представям Румен Овчаров подробно, в крайна сметка, от 12 и повече години той е публична личност или поне така си мислим.

В амплоато си на политик г-н Овчаров е образец за политическа нула. От най-кръглите.

В правителството на Виденов Румен Овчаров беше министър на енергетиката. В правителството на Станишев - на икономиката и енергетиката. Първото му министерстване свърши под натиска на улицата и на някои сиви сили, а второто - под подозренията за корупция. Заедно с него си отиде от министерството и Корнелия Нинова. И двамата не бяха възстановени на работа като министър и заместник - министър, но и не бяха подведени под съдебна отговорност по подозренията към тях. Отново ще попитам - виновен или невинен?

Отделно от това около г-н Овчаров има такъв обръч от фирми, че направо да се чуди човек защо всички са се хванали за Ахмед Доган. От една страна стои "Фронтиер", странно замесена ама навсякъде в България, където се правят много пари за малко време. И където пропорциите са възможно най-обратни - най-много пари за най-кратко време. От друга, неговата съпруга пък е оплетена в една схема, с една фирма, дето стоеше на входа на АЕЦ "Козлодуй", в съдружие с Иванка Диловска, заместник - министър на икономиката и енергетиката. Във фирмата съдружник бил и Еленко Божков, който навремето беше депутат от СДС в VІІ ВНС (как само сте се оплели, като свински черва!), после се покри из разните СДС-та с тирета, накрая изплува на повърхността като социалдемократ. Та сем. Овчарови си мислели, че общата им фирма с Еленко била закрита, ама видите ли, тя не само че не била, а и работила даже още. Че и дефицитни кадри за заместник - министри излъчвала!

Абе да е Гошо Тъпото, да не знае как да си спре климатика - разбирам, ама да кажеш, че не знаеш, че фирмата ти не е закрита ...

През 1999 г. беше кандидат за кмет на София. Предизборният лозунг на Румен Овчаров беше "Имам смелостта да знам и мога!". Колко е смел видяхме, не достигна дори и до втори тур. Какво може го виждаме от тогава насам. От 2000 година е председател на столичната организация на БСП. Не само че все още не сме спечелили кметското място в София, но и гласовете за БСП намаляват прогресивно в София от избори на избори. Единственият случай, който БСП имаше мнозинство в СОС беше след изборите през 2003 година, и то поради разцеплението на СДС на СДС и ДСБ и поради появата на НДСВ 2 години по-рано. Тогава ГЕРБ все още не съществуваше. Бойко се кандидатира за кмет, направо утрепа Татяна Дончева - 67:33 процента на балотажа. Да не говоря за кандидатурата на генерал Бриго - дори и балотаж нямаше, а БСП остана трета сила след ГЕРБ и СДС+ДСБ. Като направиш равносметката, за 9 години ръководство на най-голямата градска организация на БСП няма спечелени избори; не само това, ами и започва да губи своите позиции. И това под ръководството на човек, който "има смелостта на знае и може!".

Да говорим ли за договора между България и Русия за доставки на газ, който Румен Овчаров подписа? Ето неговото изказване на 3 Октомври 2008 г. в Парламента, само 2 месеца преди поредната "газова" криза в Европа:

Искам много ясно да кажа няколко от характеристиките на този договор, защото госпожа Шулева се опита да спекулира и с тях. Този договор гарантира транзита на руски природен газ през България до 2030 г. С това приходи за страната ни над 4 милиарда лева. Този договор и документите към него гарантират доставките на руски природен газ в количества каквито България заяви до 2030 г. България е една от трите държави, които имат такъв договор. Малко по-късно такъв договор подписа и Франция. Само четири са държавите, които имат гарантирани доставки на газ. Гърция вече втора година се опитва да подпише такова дългосрочно споразумение и не успява.

Не, Румба, този договор НЕ ГАРАНТИРА транзита на руски газ по простата причина, че ако руснаците решат, врътват кранчето и те оставят на сухо. Тоест, на тъмно и студено. То, ако ставаше само с договори и хартии, ехе ... германците щяха да спечелят Втората световна война, а ние отдавна да сме построили комунизма. Всъщност, все още не сме видяли този прословут договор, който така скоростно бе скрит от Тройната коалиция. И в който, според тогавашната опозиция, клаузите са в ущърб на България. Защото на времето ти, Румене и тогавашният председател на БСП Георги Първанов оплювахте Евгени Бакърджиев, че е сключил неизгоден за България договор; а сегашният, който фиксира по-високи цени? Къде го има това по света, да имаш договор до 2010 г. с определени цени, но да го прекратиш предсрочно и да подпишеш нов, с по-високи цени, но за по-дълъг срок. Това може да се случи само с държавна фирма, и то само в България. В случая са защитени интересите на Русия, а не на България - руснаците имат в момента договор, който им гарантира клиент до 2030 г. на определените от тях цени на газа. И няма да се учудя, ако се окаже, че жена ти има пак някоя фирма, свързана този път с доставките на газ за България, която е "забравила" да закрие.

След всичко изброено до тук не ми стана ясно откъде имаш очи да се произнасяш за оставката на Станишев? За бъдещето на БСП? При положение, че всички сте в един кюп - ти, Станишев, Масларова. Или може би се гласиш да останеш? Или май си решил дабъдеш железният войник на партията, пардон, Партията, който да я изведе от черните дни на светло? И въобще, защо тези, които сме ти гласували доверие, сега да си мълчим? Абе пич, знаеш ли че си депутат от моят избирателен район? Аз за 12 години не разбрах. Ех, Румба, ако можеше да изчезнеш, ама така, че да не те видим ни в Парламента, ни в София, ни в България повече!

Пак ли ще се кандидатираш са председател на БСП? Че ти май само за Мис България дето не си се кандидатирал досега!

Всъщност, или ще се изчистим от теб и тия като теб, или ще си направим нова, автентична лява партия.

П.П. Инициалите Р. Овч. въобще няма да ги коментирам, че пак ще намесим "Фронтиер".

Dear Mr. Popovic D ...

Aeroplani italiani

Песента ми харесва, китарата е много яка. Иначе песента е кавър на оригинал от 60-те или 70-те години, но този и вариант го знам от годините, когато бях в Италия - 2004 и началото на 2005. Много приятно се е получило с китарата, звученето е доста осъвременено.

Кой да ни управлява? - продължение

Този пост е продължение на предишния, макар че в него по-скоро ще говоря за това как искам да ме управляват. Беше ми много интересно да чета един вестник, лежейки на плажа, в който в определен формат се представяха накратко идеите на кандидатите за властта. Малко телеграфно, но нали зер в улеснение на електората се прави. Много от нещата ме накараха да се разсмея, други ме докараха до ярост, че по толкова елементарен начин се търсят гласове. Прави ми впечатление обаче, че 20 години демокрация не научиха българския народ да чете внимателно предизборните платформи, а самите партии не се правят на по-умни от избирателите си.

Елементарната икономическа логика е следната - работната заплата в частния сектор зависи основно от производителността на работниците. Една партия сама по себе си не може и няма как да повиши производителността. Не става нито с решение на конгрес на партията, нито с постановление на правителството. Самото правителство може да направи минималната заплата 400 лв и следната заплата 900 лв с постановление, но веднага килограм сирене ще стане 20 лв, един хляб 5 и така нататък. Тоест - ако производителността ти на работник, инженер или каквото и да е стига да си купиш 240 хляба с минималната работна заплата, то ти ще си купиш 240 хляба с минималната работна заплата, независимо каква е тя. Повишението на заплатите без да има повишение на производителността води до инфлация.

Да, но милата на сърце ми БСП и дума не обелва за това как ще повиши производителността. В 12 страници текст. В същото време се говори за заетост, която създава работни места, но не казва как. Има наистина социални искания, като увеличаване на платеното майчинство до 2 години, но всичко, сбито на 12 страници е прекалено общо.

За СДС постигането на европейски доходи задължително минава през повече блага, произвеждани от българската икономика, т.е. по-висок икономически растеж. Не е възможно да се получава по-висок доход без да се произвежда повече стойност. Няма как да преодолеем изоставането от европейските доходи в обозримо бъдеще, ако растежът ни е съизмерим с този на по-богатите от нас. За да ги настигнем, трябва да предприемем много по-решителни стъпки за постигане на растеж около 10 на сто годишно през следващите години. Ключова за постигането на висок растеж е ролята на инвестициите. Основен приоритет на СДС е създаването на благоприятни условия за инвеститорите (местни и чуждестранни), които ще бъдат в основата на създаването на нови и добре платени работни места.Да забелязвате някъде да се споменава как точно ще се създадат тези благоприятни условия, че и какви точно са те?

Черешката обаче е програмата на Новото време. В своя блог обичаният от мен Мирослав Севлиевски с нескрита гордост публикува своето интервю за "24 часа" . Да не споменавам, че всичките 31 точки са пълен популизъм и се оборват за отрицателно време. Ще се спра на първите три:

1. По-високи заплати

Предвиждаме изпреварващо увеличение на заплатите на учителите, лекарите и сестрите чрез оптимизиране на другите бюджетни харчове и запушване на течове от кражби и корупция, както и диференциране на заплатите в държавната администрация с висок таван за съвестните и квалифицирани служители. Държавата трябва да стане по-добър работодател на способните и трудолюбивите.

2. По-високи пенсии

На пенсионерите с пенсия под 300 лева държавата да предоставя безплатно всички необходими лекарства. Пенсиите се увеличават, ако растат заплатите и работещите.

3. Запазване на работни места

Предлагам двугодишен мораториум върху съкращенията на работните места в обществения сектор. За да се запазят работните места при икономическа рецесия са необходими мерки за предпазване на бизнеса от кризата. Ще инвестираме в реновиране на важните обществени сгради - училища и болници, чрез което да се подпомогне строителния бизнес и производството на съпътстващи продукти за бита - текстил, мебелна промишленост и т.н. По-високите разходи за заплати и пенсии в публичния сектор - заплати на учители, лекари, полицаи, медицински сестри и пенсии - ще дойдат единствено от повишени приходи в бюджета. Това няма как да стане при положение, че масово в България доходите са сиви или полу-сиви - осигуровките са върху минималните прагове, от там постъпленията в бюджета са по-ниски от необходимите средства за увеличение на пенсии и бюджетни заплати. А как точно ще стане тоя комунизъм с безплатните лекарства за пенсионерите с доход до 300 лв, не знам. То и не се връзва с желанието да вдигнеш пенсиите чувствително. Двугодишният мораториум върху съкращенията в публичния сектор в условията на финансова криза в България означава, че при липса на пари в бюджета, те ще се печатат, което ще напомпа инфлация и е в противоречие на политиката на валутния борд. Реновирането на важни обществени сгради означава, че държавни поръчки ще бъдат възлагани на частни фирми (нормално, навсякъде така се прави). Веднага изниква въпросът а бе как точно ще става това, в условията на криза това не е ли начин да се финансират точно определени фирми?

Нито една от посочените партии до тук не посочват как точно ще подпомогнат частните фирми за повишението до доходите им. Да искаш да повишиш доходите на лекарите и учителите е похвално, но тъй като парите за това ще дойдат от моите данъци искам да го видя черно на бяло как точно ще стане - през първата година толкова, втората толкова и т.н. Същото се отнася и за пенсиите, публичните разходи, строителството на магистралите, газопроводите, електроцентралата в Белене. Схема на управлението, а не общи приказки. В крайна сметка, може би защото съм инженер, вярвам на цифри и двойката си е двойка, десетката - десетка. Общите приказки са за пенсионерите и за хората на хуманитарните професии.

В заключение - нито една партия няма ясна управленска програма. Нито една партия философия за добруването на населението. Нито една партия в момента не заслужава да управлява. Цялата ни политическа сергия е пълна с развалени домати и избора е върху по-малко развалените, не върху добрите.