Туристическа обиколка

 - Каква е целта на визитата ви в Холандия?

- Да се напуша яко и да се разпоря от секс.

- Така и ще напишем: обиколка на местните забележителности.

Софиянка в тефтера

Отидоха да видят софиянката

Гледах тия дни "Всичко е любов", в момента в който Албена посещава Радо в Падево се сетих за следната случка:

Преди години, преди доста години, горе-долу в началото на блога, когато работех в Химремонтстрой попаднах в следната ситуация: някаква метална конструкция я бяхме дали да се произвежда в ЗУМК-Кремиковци*, обаче онези юнаци много-много не си даваха зор. Та в един момент шефовете ме пращат да им вися на главата, да ги видя какво точно вършат и след като им докладвах бодро, че с това темпо няма да се спази предвидения срок те, съответно, взеха необходимите крути мерки за да се спази срока. Крутите мерки се състояха в това да командироват един заварчик от ТЕЦ Марица-Изток 1 до Кремиковци, който да удари едно рамо на тамошните заварчици. Това го разбирам в четвъртък вечерта, момчето тръгва в петък по някое време от Стара Загора с автобус, на мен ми звънят да го срещам на автогарата и да го закарам до ЗУМК, близо до който имаше общежитие и запазена стая. 

Отивам на автогарата, телефонът ми в един момент звъни, вдигам: "Аз съм заварчикът, еди-къде си съм, еди-как съм облечен.". Разбрахме се, качвам го в колата, карам го в общежитието - тука ще спиш, долу в ресторанта ще ядеш, имат готвено, отсреща е баничарницата, сутрин да закусиш, аз ще дойда сутринта към 8:00 да те закарам до завода, после към 5 следобед да те върна в общежитието.

Софиянка от по-наточените

Пичът кима с разбиране и ме гледа с разбиране през едни огромни диоптри. Викам си, тоя с тия диоптри как вижда през маската и как въобще си слага маската, ама не е моя работа. Оставям го и си тръгвам, едно че е петък вечер, второ, че на другия ден и в неделя ще го играя такси и ще го разкарвам от общежитието до завода и обратно.

На другата сутрин отивам да го взема, той се качва в колата, и с гордост ми съобщава: "Снощи мина много добре: писахме и софиянка в тефтера!". Брех, викам си, кога дойде, кога успя, па у тефтера си я записал?!  И с тоя диоптър ... Ама то София е голяма, софиянки много, има софиянки и софиянки. Някои са по-бели и по-наточени, други са по-мургави и миришат лошо, ма те и не връзват кусур и са по-достъпни за работническата класа - кой го знае каква циганка от Ботунец е набарал някъде около общежитието, та си е "попълнил тефтера". Добре, че е горният кадър, който казва много, той е от момента, с който започнах.

По съвест

Нашият Тъпчо за 20 години така и не разбра елементарни правила на демокрацията. 
Ако "моите депутати" може да мине в България, в Европа няма "моите депутати". Макар в България да има един чл. 67 от Конституцията на страната (онази Конституция, която Тъпчо го чакаме да я прочете от 2007 година насам и която смяташе да променя лани) който гласи:

Чл. 67. (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително. 

(2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.

Не че не ми е важна ал.1, но в случая съм се концентрирал върху ал.2. Там, където е написано за съвестта и убежденията. Това за Тъпчо са празни приказки, естествено, той още 2016 година демонстрира дебелашки мениджмънт в областта на управлението на кадрите и още оттогава си живеем с мисълта за "неговите депутати". Някак си я приехме. Неговите депутати до такава степен живеят с мисълта, че са негови, че когато нашият Тъпчо спомене "Разпоредил съм на депутатите" никой не го пита "Абе, бай Хуй, ти кой си и къде се намираш, че тая Конституция да я газиш както и когато намериш за добре?".
Включително и моите хора от БСП.

Два дни обаче, покрай ареста на Навални, Тъпчо много напиня да се прави на умен. Първо взе да държи сметка на Радев що не се е отчел в интернет. На Европейския съвет, разбирате ли, го били разглеждали (ареста на Навални, не мълчанието на Радев). То е прекалено относително какво точно е разбрал Тъпанарят от Банкя, той чужди езици не говори, та докато разбере какво му хорати тълмачът те хората са минали на следващата тема. Но най-възмутителното за Борисов е, че част от евродепутатите ни, сред които и бившият секретар на Президента, не са се регистрирали по време на резолюцията. Така де, той отдавна е демонстрирал у нас как се управляват депутати, що не попиват европейците? И Радев и той, за какво си е пратил шефа на кабинет в Европарламента, ако не гласува както и каквото му каже? И понеже пак никой не го попита "Абе, бай Хуй, ти що осъди първи задържането на Навални?", и понеже видя, че на Путин в момента други работи са му на главата (освен Навални и протестите срещу задържането му има и скандал с един дворец в Геленджик) и може да пуска колкото си иска постове във Фейса и да осъжда на воля, та Тъпчо реши да продължи да се прави на демократ и продължи да атакува Радев по темата "Навални" - Радев да се произнесе по темата с Навални, нямало да му се карат.

То и на Борисов няма да му се карат, затова е ербап. Или поне днес няма да му се карат, но до изборите не се знае, Путин има добра памет и дълга ръка.

Но да се върна на съвестта. Съвестта позволява на депутата да гласува така, както той смята за правилно. Или поне би трябвало да е така, у нас примери за точно обратното дал Господ, 30 години ги гледаме. Съвестта или я имаш, или я нямаш. Конкретно за депутатите от ГЕРБ, съвест те нямат, за това 12 години доказателства колкото искаш. Само при управлението на ГЕРБ министър-председателят може да иде да пие кафе в Народното събрание и да си тръгне с оставката на Председателят на НС. Само при управлението на ГЕРБ министър-председателят може да рита мачле докато в Парламента гласуват законови промени за борба с корупцията (същата онази корупция, по която си на първо място в ЕС). 

Примери да искаш.

Накрая ще завърша с един цитат от Хък Фин: 

Така е всеки път: все едно дали си сторил добро или зло, съвестта ти не ще и да знае и все те гризе. Ако имах куче, което да отбира колкото човешка съвест, щях да го отровя. Тя заема повече място от разните там сърца и черва, а полза от нея никаква.

Някои са го разбрали отдавна.

Цветните революции

До тази сутрин цветните революции бяха нещо хубаво.

Сърбия, Грузия, Украйна, България - два пъти, Арабската пролет.

Хубаво нещо, порив на свободолюбивите и демократично настроените граждани за свобода и демокрация.

До тази сутрин.

Тази сутрин нахлуването в Парламента на САЩ се оказа вандалски акт на терористи, гамени, вандали и престъпници.

Що така?

Осъждането на нахлулите в Капитолият американци налива вода в мелницата на домораслите демократи - като почнете от Гошо Дантелата и Дебел Сашко, та свършите до булонките на Бойко Мария Ласкин и Томичката - всички в момента ще сравнят протестиращите от лятото и Отровното трио с вандалите в американския Конгрес. Но не бива да им се сърдим, все пак толкова им е мозъчният капацитет.

Лошото е, че тия строят демокрацията у нас.

Новогодишно

31 декември 2020: през 2021 ще сваля 10 килограма до края на април.

8 януари 2021: 13 килограма.

Любопитният равин

В полски град ксендзът и равинът били близки приятели.

Един ден равинът помолил ксендза да му позволи да присъства на изповед — много му било интересно да види как става това.

Свещеникът се съгласил и пуснал при себе си в тъмното помещение равина.

Пристигнала жена, почукала и когато свещеникът й отворил прозорчето, казала:

— Отче, съгреших, дойдох да се изповядам.

— Какъв ти е грехът?

— Прелюбодеяние.

— Колко пъти?

— Един път.

— Ще кажеш „Отче наш“ десет пъти, ще внесеш 100 злоти за църквата и ще ти е простено.

След малко пристигнала втора жена.

— Съгреших, отче!

— Какво?

— Прелюбодеяние, два пъти.

— Ще кажеш 20 пъти „Отче наш“, ще внесеш 200 злоти за църквата и ще ти е простено.

В това време телефонът позвънил и ксендзът станал да види кой го търси. Равинът решил, че вече му е ясно всичко и заел мястото му:

— Какво си съгрешила, дъще? — попитал следващата изповядваща се.

— Прелюбодеяние.

— Колко пъти?

— Един път.

— Ще кажеш 30 пъти „Отче наш“, ще внесеш 300 злоти за църквата и можеш да отидеш да се чукаш още два пъти.

Проваленият политик

Дебел Сашко в зората на демокрацията

90-те, зората на демокрацията у нас. От едната страна са БКП, от другата - новосъздадената опозиция, морален стожер на демокрацията у нас. Ония са нагаждачи, мързели, кариеристи и некадърници, успяващи да се уредят с връзки в Партията и на сладки местенца по партийна линия. Другите - онеправданите жертви на комунистическата действителност, потискани и унижавани в годините на Народната власт, преливащи от талант и умения, но нарочно държани встрани от комунистите. 

После дойде 1991 г., изборите есента, победата "с малко и за малко" и се оказа, че комунистите с право са ги държали тия хорица извън Партията и далече от топлите местенца. Затова нашите гладници бързаха да си наваксат - и Дебел Сашко, и Гошо Дантелата, и онова недоразумение Филип Димитров, и Кошлучето. 

От онези, които вдигаха двата пръста по площадите останаха само Дебел Сашко и Гошо Дантелата. И Кошлуков, айде и него да преброя. Останаха, в смисъл, на държавна хранилка - единия е депутат от ГЕРБ в Народното събрание, но се изживява като сенатор, като морален блюстител на демокрацията и като европейски консерватор-демократ, лъскащ образа на Тъпанаря от Банкя ден и нощ. Другия пък се докопа до евродепутатско местенце, изведнъж забрави, че Борисов е карикатура на диктатор и взе и той да се изживява като политик от европейски мащаб и теоретик на демокрацията. 

Той не е лапал от държавната софра. Той не е една от причините днешното СДС да е маргинална файтон-партия, която не може да събере и две карета белот привърженици.

Та тоя сега нарича бившите си съратници по партийна линия "абсолютно вманиачили се провалени политици", все едно той е стоял настрана, той не е бил част от управлението, той не е бил в ръководството на СДС. 

Ей от такива чакахме да ни постоят демокрацията.

Голодомор

В последната събота на ноември в Украйна отбелязват Денят на Голодомор. Има и друго име, Украински холокост. Руснаците, естествено, отричат, нормално е, но те отричаха и за Катин, и за много други неща, такава е политиката на Големия брат.

Причините за Голодомор са много - като цяло Съветският съюз изнася евтино зърно, а с получената валута купува оборудване за заводи, за да индустриализира страната. В началото на 30-те години на ХХ-ти век за немския фермер Ханс е по-изгодно да храни прасетата си с руско зърно вместо с немски фураж - цената на руското зърно е в пъти по-евтина. Но това е цената за Ханс, за украинците е доста по-друга.

Реалната причина за Голодомора е разправата на болшевиките с непокорните селяни . украинците не бързали да влизат в колхозите и да живеят по болшевишките закони, за което били унищожени с глад. Най-пострадали от Голодомора били онези украински села, които не изпълнили "плана" по хлебозаготовките - най-често самият план бил изначално неизпълним. Тези села попадали на т.нар. "черни дъски", след което следвала пълна блокада на селото, в което се изсипвали наказателни отряди и вземали селяни за заложници. В блокираните села умирали цели семейства, всички листа по дърветата били изядени, нямало никакви домашни животни и дори плъхове. Хората, обезумели от глад, се превръщали в канибали - много от тях подмамвали съседски деца с надеждата, че могат да ги убият и изядат.

През 1932 г. заедно с жена ми и сина ми Захар изработихме общо 400 трудодни в колхоза, нямах нито един пропуск, за което наесен получих около 5 кг просо и4 кг брашно, което стигна за 4-5 дни и през зимата нямахме никакви средства за съществуване. По-големите ми синове се махнаха от вкъщи, а аз продължавах да работя в колхоза, за което получавах веднъж дневно котлова храна - борщ от зеле и цвекло, без хляб. 

На четвърти април убих малката си дъщеря Христа, която беше толкова изтощена, че не можеше да става вече... Беше само кости, насякох я и я сварих, за два дни я изядох. Давах от месото и на голяма си дъщеря, Настя, а на шести април в 5 сутринта убих и Настя. Мислех, че така ще поддържам себе си, а Настя тъй или иначе щеше да умре от изтощение след ден-два ..

Военните, ходещи по домовете на гладуващите хора отнемали и последното им зърно, отговаряйки на молбите им: "Ако ние ви пожалим утре ще се окажем на ваше място. А на нас също ни се живее." 

Голодоморът в Украйна породил страшно явление, което сега мнозина наричат изтрита памет - от десетките умрели от глад села не останало буквално нищо и никой, нито един човек. Никой не знае какво точно се е случвало в тези села, не е останал никой, който да разкаже. Може да са се случвали и по-страшни неща, от тези, за които сега се знае. След снемането на блокадата подутите трупове просто се извозвали, а в селата се заселвали нови хора, докарани от далечните области на СССР. На тези, които не са преминали през този ужас им било по-лесно да строят комунизма.

Yo soy Maradona

Не знам в историята на футбола да е имало друг такъв играч. 

Играч, който играеше футбол заради самия футбол. Заради магията на играта. Играч, който правеше магията на играта. 

Има играчи, които сами са печелили мачове. Марадона сам спечели едно световно първенство, Мондиал`86. 

Най-яркият ми спомен от Марадона обаче не е фамозният гол срещу англичаните в Мексико, а 4 години по-късно, от италианския мондиал. Тогава на 1/8-финала аржентинците се изправиха срещу Бразилия. Аржентина едва се промъкна от групата, загуби откриването срещу Камерун, после срещу Румъния направиха равен, а Марадона спря топката с ръка пред голлинията (тогава излезе лафа, че лявата ръка му е да вкарва голове с нея, а дясната - да ги спасява), въобще играта на аржентинците не вървеше, промъкнаха се напред по терлички, като един от най-добрите трети отбори. А бразилците нямаха проблеми в групата, три победи от три мача -  въобще, гласяха се да стигнат до финала. Почти целият мач се игра пред вратата на аржентинците, Гойкоечея спаси всичко, което трябваше да се спаси, и когато всички очакваха продължения топката попадна у Марадона, той дръпна напред, почна да разминава бразилците и пред наказателното им поле срещу него се хвърлиха всичките четирима защитници, а Диего само чукна наляво към непокрития Каниджа - шах и мат! Всички очакваха повторение на парада срещу англичаните 4 години по-рано, ама за Марадона беше по-важно Аржентина да продължи, а не той да вкара топката заедно с половината отбор на Бразилия във вратата. Между другото, всички говорят за мексиканския мондиал като за мондиала на Марадона, и с основание, но италианският мондиал заслужава не по-малко внимание: както вече споменах, аржентинците загубиха на откриването от Камерун, направиха равен с Румъния, продължиха напред само заради тогавашните правила да продължават първите 2 отбора + 4 от най-добрите трети (отпадаха петия и шестия трети отбор от групите. Ние излязохме по-същия начин от групата си в Мексико). Срещу СССР се контузи Нери Пумпидо, титулярният им вратар, световен шампион от Мексико`86. Смени го Гойкоечея, който освен, че спаси Аржентина срещу Бразилия на 1/8-финала имаше решителен принос за достигането на аржентинците до финала, спасявайки дузпи срещу Югославия на 1/4-финала и срещу Италия на 1/2-финала - и двата мача стигнаха до дузпи след 1:1 в редовното време. Така с един Марадона и един Гойкоечея Аржентина стигна до финал с Германия, повторение на финала от 86-та, който загуби заради мексиканеца Кордесал, който единствен видя дузпата, от която Бреме отбеляза 5 минути преди края на мача. 

Друг силен момент, който съм запомнил, е последният гол на Марадона за Аржентина - вкара го на американския мондиал, срещу Гърция. Тогава вече се беше забъркал в разни скандали, бяха му открили кокаин в пробата години преди това, беше стрелял по папараци, някаква неаполитанка го съдеше за бащинство, за капак беше на 34 години - колкото и да не е, все пак има значение. Та онзи гол срещу гърците му дойде точно на време - ето ме, аз съм Марадона, може да говорите каквото искате за мен, но на терена аз съм Марадона, аз съм на терена да побеждавам!

Yo soy Maradona!

Не знам колко деца днес се карат кой да е Меси и кой - Роналдо, но едно време всички искахме да сме Марадона. 

Antique - Dinata Dinata

Еха, а беше време, когато тъкмо бяхме сменили парите, Костов си мислеше, че ще управлява дълго, Левски имаше приличен отбор и аз бях студент. 

Галина Брежнева и кръстниците на диамантената мафия в СССР

Сватбата на Брежнева с Юрий Чурбанов

През 70-те години на ХХ-ти век много от гражданите на Съветския съюз, особено близките до властта и столичните творчески кръгове знаели, че в страната много неща се правят специално за Галя. Галя си имала име, презиме и фамилия, тя се казвала Галина Леонидовна Брежнева и била дъщеря на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Илич Брежнев. Високопоставеният родител отдавна махнал с ръка на възпитанието на разглезената си дъщеря. За нейния бурен живот и екстравагантни изпълнения по целия Съветски съюз се разнасяли легенди.
Още през 1951 г. 22-годишната дъщеря на първия секретар на ЦК на Молдовската комунистическа партия напуснала филологическия факултет на университета и се омъжила за цирковия акробат Евгений Милаев, който бил по-възрастен от нея с цели 20 години. Галина и мъжа и водели скитнически живот по съветските циркове, докато тъста на акробата не бил преместен на работа в ЦК на КПСС. Тогава кариерата на Милаев рязко тръгнала нагорец За няколко години той станал Герой на социалистическия труд и директор на Московския цирк. Придобивките обаче не удържали артиста в семейното ложе. През 1961 Галина хванала мъжа си в изневяра и се развела с него. Сълзливите писма на изоставения съпруг до високопоставения тъст не успели да възстановят семейството.
Следващия брак на Галина с 18-годишния илюзионист Игор Кио продължил всичко на всичко 10 дни. Когато Леонид Илич разбрал, че дъщеря му тайно се е разписала с някакъв фокусник, той изпратил след щастливата двойка няколко агента на КГБ. Те намерили щастливата двойка и отнели от съпруга и жена му, и паспорта с печата. Върнали му само паспорта, при това нов и без никакви следи от бракосъчетанието. Двойката продължила да се среща тайно няколко години след това.
През 1971 година, за радост на родителите си, Галина се омъжила за подполковника от службите Юрий Чурбанов, който заради този брак оставил семейството си. Новият зет се харесал на Генералния секретар и подполковникът стремително достигнал до генерал-полковник и заместник-министър на вътрешните работи. Няколко години съпрузите живели щастливо, но след това Галина започнала да скучае: мъжът и бил постоянно зает в службата. Тогава в живота на Галина Брежнева се появили две нови увлечения: диамантите и Борис Буярце.

Неудачна шега, храна за кучета и 6 милиона долара

 В един прекрасен ден през октомври 2004 година един взвод пожарникари от V-ти пожарен участък на Уинчестер (Лос Анджелис) си почивал весело, играейки плажен волейбол. Връщайки се в участъка, двама от капитаните-пожарникари решили да се пошегуват с 51-годишния си колега-негър Тени Пиърс, който след победата си в играта се нарекъл "Голямо куче" (Big dog, в смисъл на шампион). Те му сложили в спагетите храна за кучета. Пиърс заподозрял нещо едва след третата хапка, а когато шегаджиите през сълзи му разказали за какво става въпрос, той страшно се разсърдил и излязъл, трясвайки вратата и без да обръща внимание на извиненията.

Пожарникарят си намерил добър адвокат и завел дело срещу Противопожарната служба на Лос Анджелис, искайки компенсация за расова дискриминация. Съдът признал неудачната шега за расова дискриминация и присъдил компенсация на Пиърс в размер на 2,7 млн долара.

От своя страна, Противопожарната служба на Лос Анджелис била принудена да приложи дисциплинарни наказания срещу пишман-шегаджиите и ги глобило с по 10 000 долара. Те, от своя страна, се обидили, и също завели дело срещу Противопожарната служба на Лос Анджелис, заявявайки, че са подложени на расова дискриминация поради принадлежността им към бялата раса.

Съдът също признал това за дискриминация и присъдил компенсация в размер на 2,5 млн долара. 

В крайна сметка кучешката храна коствала на Лос Анджелис около 6 млн долара.

Шибаната София

Пиленце, София може да е далече от Париж, Ню Йорк, Милано или Белград и Букурещ дори, но си е нашата София, която се задъхва от амбициозни селянчета като тебе, дошли да си изкарват хляба тук с лайтмотива "Ей ся ша им еба мамата на софиянци и ше им покажа кой/коя съм!".

С нетърпение чакаме да ни покажеш, но докато стане това, докато живееш тук, докато безценното ти отроче заема място в софийско училище, а друго дете заради това трябва всяка сутрин да става в 6:30 и да пътува от Овча купел до Люлин 10 (примерно), докато вземаш една торба пари тук, в София, не се напъвай да наричаш града "Шибаната София". 

Първо, защото не е шибана.

Воро, като не ти харесва ... чемодан, вокзал, Шумен. Ако не знаеш къде да отидеш в почивните си дни, ако не се постараеш да опознаеш града си проблемът си е твой. Милион и половина живеят постоянно тук и не се оплакват, и не го наричат "Шибан" въпреки задръстванията, корупцията, мръсотията, разбитите улици и тротоари и мръсния въздух зиме. Ако в Шумен и региона сте имали 5 заведения на кръст и постоянните посетители се знаете поименно, тук не е така. Градът си има своя атмосфера, трябва само да се напънеш и да я намериш.

Трето - с всичките си минуси, с Фандъкова отгоре на всичко, с мафията и мръсотията, това е нашата София. Повтарям, нашата, не твоята. 

Твоя няма.

И никой не те е викал с телеграма тук.

Смърт под разпятието

Немски войник, убит край Сома, 1916 година.

И едно руско стихотворение, посветено на войната, по случая:

Мой товарищ, в смертельной агонии
Не зови понапрасну друзей.
Дай–ка лучше согрею ладони я
Над дымящейся кровью твоей.
Ты не плачь, не стони, ты не маленький,
Ты не ранен, ты просто убит.
Дай на память сниму с тебя валенки.

Нам еще наступать предстоит.

Sofia street food

По улиците на София се разхождат и Ягуари. За сватби

От известно време насам с Малкото Кате и Малкото чудовище всеки уикенд се спускаме в центъра на града и откриваме доста интересни места. Хем да се разходим, хем Софи да си поиграе и да се пораздвижи, хем да видим нещо ново. А ново има, вървим и си спомняме къде какво е имало едно време, през 90-те, после като бяхме студенти, пък и след това. 

Дърпаното свинско. Сервират го много оригинално

Доста се промени градът за толкова години, но промяната, това трябва да го уточня, не е някаква драстична. Не, по-скоро откривам магазини там, където едно време имаше заведение, барове на местата, където имаше ресторанти, ресторанти на мястото на едновремешни книжарници. Нещо в тоя ред.

Бирата на Барбекю брадърс

Едно много арно местенце е винарната Гарафа, на "Шишман". Не съм някакъв разбирач или сомелиер, че да почна да обяснявам какви вина има, вината са основно български, бели, червени, розета. Мястото е готино, приятно, и най-важното - посетителите са приятни хора, персоналът е отзивчив и забавен. Ако искате да пиете чаша вино в неделния следобед, това е мястото.

Друго местенце, което е на две крачки от Гарафа, е Скапто Бургер. Бургерите не са като на Макдоналдс, яки бургери са от типа "не мож` го изя`". Моята грешка беше, че не отчетох маринования лук в моя бургер, но това си е моя вина, да съм чел внимателно. За Малкото чудовище поръчахме и бургер, и пържени картофи, че то само с това може да се рани, ама като донесоха бургера се уплаши, а порцията пържени картофи стига за трима и ще остане. И ги заливат със сос по желание, ние си избрахме "Чедър". Не пестят от соса.

Със Скапто бургерите имахме още една среща седмица по-късно, когато имаха съвместно изпълнение с Барбекю брадърс. Там ме замъкна Малкото Кате и да си призная, не помня някога да съм харчил без да се замислям и с такова удоволствие. И тук работата не е в храната, то месо могат навсякъде да ти приготвят. Заведението е в двора на някаква кооперация, като повечето заведения на "Графа", готви ви истински американец от Ню Йорк, имат собствена бира, която се прави заедно със собствената бира на Скапто бургерите (има много тънка разлика между двете), като си поръчаш голям бърбън, ти сипват наистина голям бърбън, без да го мерят с мярка (за тия пари е нормално). Отделно имат и "Бъзонада" за дечицата, има и маса за деца с книжки за оцветяване, абе общо взето, има мн

Prima pala

ого плюсове. Един минус, цените - ама пак повтарям, не мислех за пари. Та във въпросния ресторант имаше съвместно представяне със Скаптото, аз си взех бургер от гофрети, с бира в тестото, беше много як. Малкото Кате си поръча някакво "Дърпано свинско", прилагам фотография как изглежда. Толкова за храната там, интересен се оказа някакъв пич там, не го знам какъв го играеше, управител, собственик, съдружник, ама беше голям чешит - завършил математическа гимназия в Пловдив, после Американски университет в Благоевград, после малко се мотал по Обединеното кралство и накрая се върнал в България. Ама не само той, почти цели персонал на Барбекю брадърс + Скапто бургерите. А той не бил баш ресторантьор, ами режисьор, ресторантът му бил между другото, докато чакал да стане някакъв филм. Или нещо такова, не помня точно каква му беше историята. "Гледай, казвам на Катето, тези са десетина години по-малки от нас, но гледай колко повече писти имат в живота си, колко повече възможности, и как не са ограничени като нас само в една сфера". Да си призная, това откритие за мен беше много по-важно от храната в заведението.

Малкото чудовище може само с пица да се изхранва

На последно място ще поставя пицарията Prima pala, на ъгъла на "Графа" и "Дякон Игнатий".  Тестото им е специално, по италианска рецепта (то всички в България, а и не само приготвят пиците си по оригинална италианска рецепта, ама тук поне са се постарали). Да си призная, много са обрани в размерите и количествата, но за сметка на това пицата е много вкусна и не се чувстваш надут след това. Поне се стараят момчетата.

Това е пицата на Prima pala, струва си да се опита

Та това е. Може представянето да не отговаря напълно на понятието street food, но пък дано да е полезно на някого.

Французойката

Гледам я Ализе и разбирам защо рекламата продава. 

То не всички французойки (тя е корсиканка, те не са баш французи, ама нищо) са като нея на външен вид, от собствен опит говоря, но пък ех, ако бяха ... 

Та това е, столетия традиции в храненето и в модела на живот видят до това. А и може да пее момичето, отгоре на всичко!

Елмаз и Стъкло

Ех, а беше време, когато бях младо момченце, и когато тази песен таман беше нова-новеничка, и още става, и още я слушам, и като си я пусна и си спомням за курсови проекти, за задачи по съпромат, за чертежи и за пресмятания, за скитосвания по Студентски град, за разпивки с колегите ...
Ех, а беше време!

Ще видим

Ако жена ти каже "Ще видим" ... нищо няма да видиш!

Да построиш комунизма

Като цяло не успяхме да построим комунизма. Нито у нас, нито в СССР. 

Е, някои успяха да го построят за себе си, в лично качество, в ония години. Къща, вила и кола, тлъста заплата, висока позиция, връзки с още по-нависоко, пътувания в чужбина, пазаруване в Кореком. Децата на онези малцина щастливци формираха т.нар. "златна младеж" на комунизма.

Това обаче беше в ония години.

Има и хора, които построиха комунизма и след 1989 г., например семейство Ненкови. Бащата, старият Ненков си отлежа 9 години рахатлък в Конституционния съд, гласува становища по закони, гласувани от сина му (кой ще ти гледа за конфликт на интереси), па накрая взе, че рече в едно интервю "Голям комфорт е това Конституционния съд". Разбирай, 9 години тлъста заплата, служебна кола, кой знае какви други благинки има за конституционните съдии, работа от дъжд на вятър. 

Госпожа Ненкова пък да вземе да се окаже заместник на Бойко Борисов в Столичната община по времето, когато Бойко го раздаваше general-leutenant meyr. Случайно вероятно, или пък е ултра- хипер- мега специалист и просто общината аха да пропадне без нея. 

Синът им пък, младият Ненков навремето беше най-младият депутат в Народното събрание, и като влезе в това Народно събрание, та не излезе 9 години. За 9 години дослужи до заместник-председател на ПГ на ГЕРБ, което си е постижение, на 36 години все пак е момчето, още малко и за президент може да се кандидатира, да не говорим за опциите в чужбина. Съпругата му пък, младата госпожа Ненкова, се оказа много висококвалифициран специалист в областта на газопроводите, газоснабдяването и газопренасянето и съвсем случайно малко след вземането на властта от ГЕРБ се паркира в Булгартрансгаз. Още по-случайно шефът и извън работно време се е явявал неин кум, ама това извън работно време, по време на работа човекът е строг, но справедлив. Госпожа Ненкова, може да не се съмнявате, е била на висока заплата, в БТГ ниски заплати няма. До колкото знам, в момента в БТГ ситуацията е "роднина-милиционер, роднина - милиционер", като роднините до един са свързани с ГЕРБ, а милиционерите са все бивши борци от тихия фронт. Е, чат-пат и някой бачкатор, все някой трябва да бачка. Но не очаквайте да видите някъде Пламена Ненкова с каска на главата да полага тръби или да смята дебити на помпените станции, не, тя е по проектите. Е, вярно, изгоря и службицата преди време, но, вярвам, с нейните способности и квалификации вероятно се е пласирана на по-интересно място.

Та да му се чудиш на младия Александър Ненков, след като така успешно е построил комунизма едва на 36 години, защо не му се живее в България?

Фронталната камера

Докато си депилираше интимната област вместо огледало тя използваше фронталната камера на телефона и заподозря, че нещо не е наред едва когато по екрана заплуваха сърчица ...