Готвач със специално предназначение

 Понеже тьотка Митрофанова се жалва, че лошите българи се престарали да угодят на американските си господари и изгонили дори готвача и шофьора и (да им се чудиш на дипломатическата служба на руснаците, сигурно на посланика е забранено да готви да не би да мирише на лучец и манджичка ако спешно се наложи да го извикат във Външно) се сетих за два вица: 

Американците ще изстрелват совалка, последни минути преди старта. На оградата на космодрума са кацнали две гарги. 

Първата поглежда към совалката и казва: 

- Тая совалка няма да полети!

- Защо да не полети, ще полети. - отговорила втората.

 - Няма да полети!

- Ще полети!

И така докато се карали совалката литнала, набрала височина и се взривила.

- Е, налетя се! - въздъхнала втората.

- Служа на Съветския съюз! - гордо рапортувала първата.

А вторият:

Лежат си два крокодила на брега на Нил. Африка, лято, голяма жега е. 

- Ех, като се сетя за прохладните води на Волга! - казал първият.

- Недей така бе, другарю майор, че ми късаш сърцето! - ревнал вторият. 

Вицовете са си вицове,  но едно изследване на изгонените от Белгия по-рано тази година руски дипломати показва, че всичките са свързани с руските тайни служби. Било като предишна месторабота, било като адресна регистрация, било като завършено образование - до един хора от спецслужбите. Иначе казано, гледаш го прост готвач, ама може да сглоби бомба с продуктите за мусаката, минал е курсове за снайперист и има черен колан по карате. 

Сюжет

 В нито едно порно няма толкова завързан сюжет, колкото в главата на жена, чийто мъж не вдига телефона.

Ще гласуваш ли за Путин?

Стои си враната на клона със сиренето в клюна. Под нея минава лисицата:

- Абе, врано, ти ще гласуваш ли за Путин?

Враната мълчи.

- Абе, врано, ти чуваш ли какво те питам, ще гласуваш ли за Путин?

Враната продължава да мълчи.

- Абе, врано, не ми се прави на глуха! За последен път те питам, за Путин ще гласуваш ли?

- Не! - казала враната, сиренето паднало от устата и и лисицата го отнесла. Враната продължава да си стои на клона и си мисли:

- Интересно, ако бях казала Да дали нещо щеше да се промени?

Киро Харварда и стойността на образованието

Кирил Петков разсейва съмненията на Ива Николова относно своята диплома от Харвард. Ива Николова не
беше толкова любопитна преди години, когато Голямата носовка изкара двуседмичен курс в Харвард за нови
лидери и с гордост си написа в CV-то, че е харвардски възпитаник.

 Един от митовете за нас като народ е любовта на българина към образованието, към знанието и науката. Неслучайно едно време във всяко село първите хора са били кмета, даскала и попа. За кмета и попа може и да е така, ама за даскала едва ли да е бил сред първенците, просто историческите извори и литературата ни друго казват. 

Смениха вече и от назначените кметове в селото. Юрталана опита да се сближи с втория, но той беше един мълчалив и саможив момък. Той ходеше по полето като занесен, връщаше се в квартирата си уморен, затваряше се и лежеше с часове. Отначало хората го гледаха със страхопочитание, но полека-лека започнаха да го закачат, да го разпитват откъде е и какво е работил по-рано.

— Учих в София — отговаряше той на всички.

— А за какво си учил? — опъна веднъж, врат глуховатият дядо Георги Сапунджията.

— Математика.

— Владика ли? — не доразбра дядо Георги.

Кметът се усмихна снизходително.

— Ма-те-ма-ти-ка! — натърти той.

— Не разбирам учението ти, синко — сви се старецът. — Едно време учеха само за даскали и за попове и светът беше по-инак нареден, и по-лесно се живееше… Сега… сега… не знаем…

— Пак си е същото, пак! — подвикна му кметът.

— Не е ки! — заклати решително глава дядо Георги. — Не е.

Горното е цитат от "Снаха" на Георги Караславов. Ето ви го образът на образования, който трябва да застане начело на (в случая) селото. Математика бил учил, че то това наука ли е? Не е ли за даскал или за поп не ми го хвали! Целия ни народ е като този глух старец, цял живот свикнал с остарелите си порядки и това, което не може да си го обясни не го възприема.

Та същото е отношението към Кирил Петков у нас. Киро Харварда му викат за по-картко, за по-ясно, за по-така нашенски. Оня льохман, дето е избумкал една торба пари за една хартийка, дето можеш да я получиш и в ЮЗУ-то ли НБУ, че и по-малко ще ти струва. Ма това, че има успешен бизнес, че е основал печеливши компании и не в България с неоценимата помощ на почетния председател на ДПС или другарят Луканов. Не е като да ти дадат някакъв -строй да си го управляваш и ти за 3 години да го докараш до фалит, напротив, точно обратното е - почнал е от нулата и е създал толкова успешен бизнес, че вече е милионер. 

Но Ганьо не го интересува това. Просто той на 3 ракии вече знае, че тоя не става. Учил бил ... Не става и точка!

Съветската дипломация и помощта на Големия брат

 В онези години, както много все още добре си спомнят, българският слон беше по-малък брат на съветския слон. И не беше само при слоновете, навсякъде беше така. 

Ето ви откъс от книгата на Асен Марчевски "Италиански потайности" за един епизод от дипломатическото поведение на Големия брат във времето около атентатът срещу Папата и по-точно, в годините, когато вече се е появила "българската следа" и България е официално обвинена за вдъхновител, организатор и изпълнител на атентата.

Непонятно за нас, българите в Рим, беше странното поведение на другите социалистически страни начело с руснаците, след тях чехите, унгарците, поляците и прочие. Аз съм присъствал на среща на посланиците на социалистическите страни в съветското посолство в Рим, по онова време „братушките“ често организираха такива събирания. На една от тези срещи бях и аз, нашите ме вземаха като най-печен в "случая", можеше да се наложи да отговаряме на въпроси. Кратък доклад по "българската следа" изнесе Петър Вълков опитен и интелигентен наш дипломат. В края на изказването си помоли другите социалистически страни да ни помогнат, да ни защитят, да обяснят пред западните средства за масова информация, че България не би могла да има никакъв интерес да убива папата. Думите му предизвикаха само пълно мълчание. А на съвещанието присъстваха посланиците на Чехия, Унгария, Куба, Румъния… Тръгвахме си, когато до групата българи приближи съветският посланик. Някой от нашите (струва ми се, Петър Вълков) се опита да изкопчи няколко думи от посланика по "случая". Аз стоях малко настрани, не чух точно отговора на „братушката“, но долових думите: „… където има тероризъм, ние не се намесваме“… Аз се ядосах и въпреки че пред мен стоеше посланикът на СССР, пристъпих крачка напред: отворих уста да кажа нещо… За щастие, заместникът на военния аташе на съветското посолство беше до мен един от онези руснаци, които понякога идваха при мен в нашето посолство за консултации по трудни и непреводими италиански думи. Той силно ме ръгна с лакът в ребрата, така че почти загубих дъх, и ми прошепна: „Асенка, нельзя!“ И добави шепнешком: „Излишно е да обяснявате на посланика, такива са инструкциите от „Центъра“.“

Замълчах си. Щом пък чак такива са инструкциите от „Центъра“, какво да се месим в голямата политика…

Накратко, през цялото време на "българската писта" нито една от социалистическите страни, с изключение на ГДР, не отвори уста да ни защити. Подобно беше поведението на Италианската компартия: пълно мълчание по непричастността на българите в атентата срещу папата, включително и на органа на ИКП "Унита". Този комунистически вестник отразяваше събитията само като хроника, без какъвто и да било коментар в наша полза, и въобще в интерес на истината около случая. По-обширна статия в "Унита" се появи чак след оправдаването на българите.

Аз и на други места съм чел, че единствено Източна Германия ни помага в онзи момент. За съветската страна е по-удобно във фокуса да е малката България, а не великата Съветска страна, в която всичко е по мед и масло и всички народи живеят мирно и по братски. С други думи, бяхме накиснати с любезното съдействие на съветските другари - на тях доста им се събра тогава, и Брежнев умря, и южнокорейския боинг свалиха, сега и за папата ако трябваше да отговарят много щеше да им дойде. Да се оправят там българите ...

Та не ми говорете, че госпожа Митрофанова мисли доброто на нашата страна и гледа най-доброто за двустранните отношения. То на тоя свят всеки гледа първо себе си, какво остава за Русия в този момент? 

Изводите от международния икономически форум

 Имам си няколко източника на информация какво става с руската икономика - в един сайт следя цените на дребно, в туитър в няколко профила гледам клипчета, когато качат как руснаците се оплакват от поскъпването на стоките, гледам и клипчета в youtube като това например, отделно следя и руската секция на ВВС и разни руски вестници и сайтове, макар че те са много ненадежни заради вихрещата се там цензура. С цензура или без обаче руснаците не могат да скрият проблемите си в икономиката: прословутото им "импортозамещение" от 2014 г не проработи, няма как да смениш ементалът и гаудата с "Российский сыр", шампанското Moet&Chadon със "Советское шампанское", Ауди с Лада Гранта и Филипс с Витяз и да си мислиш, че всичко ще е както преди и няма да усетиш разликата. Повярвайте ми, и шоколад Кума Лиса се ядеше, ама някакси предпочитам тези на Милка и Сушард. 

Откакто започна войната и въведоха новите санкции ония балъци съвсем изгубиха връзка с реалността. Едно на ръка, че световни брендове се изтеглиха от пазара им, отделно започна да им куца икономиката веднага - тук спираме производство заради липса на части, там ограничаваме експлоатацията заради липса на резервни части, в Аэрофлот стюардесите вече следят за консумацията на тоалетна хартия по време на полет, в първите дни след началото на войната копирната хартия първо поскъпна, после и поизчезна - примери много. 

Делът на руската икономика от световната такава се сви от 2,5% за миналата година до 1,5% в момента. 1,5% за страната, която има най-големите запаси от всичко на света, от всичко, за което се сетите. И която би трябвало да може да изхранва и изнася, а не да гладува и да внася. Стъпвайки на тези 1,5% руският президент Путин организира в Санкт Петербург ежегодния Международен икономически форум, на който този път присъстваха представители само на приятелските на Русия страни - Беларус, Армения, Казахстан, Сирия (сигурно пропускам някого) и най-екзотичните - гости от ДНР, ЛНР и афганистанските талибани. Няма какво да се лъжем, целта на тазгодишното издание на форума е да излъже руснаците и света, че руската икономика не е леко умряла, само временно неразположена. Че Русия има приятели, има откъде да внесе, ако и се налага нещо. 

Има дръжки.

В заключителната си реч Путин надълго и нашироко обяснява как санкциите не проработиха, как трудностите се преодоляват, как е въпрос на време руската икономика отново да стане водеща в света (каквато никога не е била), как ръководителите на западните държави наказват на първо място собствените си избиратели и икономики. Липсват само новините за небивалия трудов ентусиазъм, обхванал руските трудещи се, нови стахановци и примери за трудови подвизи и героизъм. 

И тук се сетих за един друг бункерен герой, който до последно също не вярваше в колапса и рухването на неговия си свят. Докато руските бомби падаха на 100 м от бункера му, той преместваше несъществуващи армии и контраатакуваше с вече ликвидирани подразделения. Докато се водеха ожесточени боеве в улиците около бункера му, той се срещаше с дечица от Хитлерюгенд и ги ободряваше, че трябва да издържат съвсем малко, колкото да дойде помощ отнякъде. А него всички го помним как свърши.

Новата течност за чистачки и председателят на Народното събрание

 Преди няколко години, когато купих сегашната си кола (ей тази, на снимката) и колегите в тогавашната ми работа (нормално) поискаха да я разгледат на паркинга. Нормално, те масово карат коли втора ръка, всъщност за толкова години не познавам друг човек, който да си е купил нова кола като мен, да не говоря два пъти. Отиваме в обедната почивка, отварям капака, вратите, ония гледат и цъкат. Имах един колега тогава, да го нарека Жорката, който беше специалист по въпросите и беше компетентен отвсякъде. Та Жорката казва на един от работниците: "Иване, хайде да идем да видим как изглежда чисто нова спирачна течност". Щото техните коли все втора ръка, спирачната течност кой я знае откога е, и да я сменят с нова файда никаква, казанчето е старо и прашно. 

Нещо такова наблюдавах в Народното събрание тия дни. Разбираемо е желанието на ГЕРБ да се представят като нормална демократична партия, която не може да търпи потъването и разграбването на България и час по-скоро иска да свали това пагубно за родината ни правителство. Неслучайно всяко изказване на Десислава Атанасова (що и викат Свирката на тая женица не знам?) завършва с "Оставка, аматьори!" - това един професионалист, който 12 години е бил в управлението на страната не може да го търпи. Но това, което искрено ме изуми е искането от страна на ГЕРБ за оставката на Никола Минчев от председателското място на Народното събрание - аз на тяхно място нямаше да го подкрепям. Никола Минчев за ГЕРБ е като спирачната течност за моите колеги. Само си помислете кой стоеше начело на парламента в годините на ГЕРБ - тетка Цецка, кърджалийската поцинкована кофа, Димитър Главчев. Тоя последния се раздели с председателския стол след една визита на Тъпанаря от Банкя в Народното събрание (както каза президента Радев "Отиде да пие кафе и си тръгна с оставката на шефа на Народното събрание"). Та при положение, че си свалял собствения си председател на НС след височайша визита, на която са ти казали какво да правиш и защо, сега да демонстрираш характер и демократични принципи нещо не е така.

Но едно друго сравнение ми се набива в очите, по юридическа линия. И тетка Цецка беше юрист, и Никола Минчев е юрист. Само че тетка Цецка беше завършила задочно рабфак, а Никола Минчев е завършил редовно. Тетка Цецка през цялата си политическа кариера отричаше да е била партиен секретар, на Никола Минчев не му се е налагало. На тетка Цецка трудовия стаж е минал като юрисконсулт в Община Плевен, от другата страна е Никола Минчев, който е работил в една от най-големите и солидни юридически фирми у нас (е не са като в Америка, но ...). Дядото на Никола Минчев също е бил народен представител преди 1944-та година, дядото на тетка Цецка се оказа убит от комунистите николапетковист, а сина и внучката му впоследствие се оказаха членове на Партията. Неслучайно започнах поста с историята за спирачната течност, сравнението е като между нова и доста стара кола.

Въобще, ГЕРБ трябваше да си водят записки вместо да напъват да свалят Минчев. Трябваше да го държат за председател, защото при тях такъв председател е нещо непознато, такова животно нема. Те за 12 години гласуваха за когото им посочи Тиквата, а че това е по-малка тиква ни най-малко не ги вълнуваше.

До

 Феминизмът е до първия достоен мъж.

Комунизмът - до първия собствен капитал.

Атеизмът - до първото друсане на самолета.

Антиваксърството - до първото вдишване на кислород в инфекциозното.

Категориите

Това е Оскар Писториус. Оскар е роден с малформации и на 11-месечна възраст краката му са ампутирани. Това не му попречва след години да се занимава с лека атлетика - Оскар бяга със специални пружинни протези. Първоначално се състезава в като параолимпиец, в игри за хора с неравностойно положение, но с течение на времето започва да се състезава с нормалните атлети и дори участва в олимпийските игри в Лондон през 2012 година. Скоро след това обаче ИААФ забранява на Оскар да участва наравно с нормалните атлети, отчитайки мнението на германския професор Брюгеман, според когото пружиниращите му протези му дават предимство пред останалите участници в състезанията. Оскар оспорва в съда решението на ИААФ и печели правото отново да се състезава наравно с нормалните атлети. Един от доводите на Писториус е, че той никога не се е възприемал като инвалид, след като от най-ранна детска възраст се е придвижвал с протези. Дали протезите на Писториус действително му дават предимство или не е доста спорен въпрос и аз не съм човекът, който ще го реши, но е факт, че един инвалид (или човек в неравностойно положение) участва наравно с нормалните здрави хора в състезание по бягане. 

От друга страна, в Съединените щати все повече зачестяват случаите на трансгендерни спортисти, които се състезават в новите си полови категории. Казано с други думи: спортисти, родени като мъже след операция за смяна на пола се състезават с биологично родени жени (дебилно звучи, но да го кажа така) и печелят без проблемно. Последният пример са Лия Томас и Ицхак Хенинг, шампиони в щатското първенство по плуване за студенти. Лия е родена като мъж, до преди няколко сезона се е състезавала в първенството за юноши, а Ицхак пък е роден като жена, оперирал се е, но все още не е започнал хормонална терапия и затова все ще плува при жените. Подобни случаи имаше и при щангистите преди време, едни китайки вдигаха много по-големи тежести от другите състезатели. 

Наскоро при връчването на британските музикални награди Адел спечели статуетката в категорията "Най-добър изпълнител". За пръв път няма разделение мъже/жени, категорията е полово неутрална. Причината за това се оказал Сам Смит, който още не бил решил какво точно е, мъж или жена и поради тази причина лани не участвал в конкурса. Да си призная честно, ако не беше този му проблем така и нямаше да науча за него, една негова песен не съм чул през живота си досега и не го смятам за голяма загуба, но благодарение на Сам сега изпълнителите са само в една категория. 

И тук идва въпросът, който обединява трите истории: защо бе, вместо да изпадате в такива изродщини, вместо да пускате жени да се състезават като мъже, мъже като жени; вместо да режете категории, защо не пуснете транджендърите и всичките му там ЛГБТИ+ в отделна категория? Пуснете заедно да се състезават Кончита Вурст и Адел, никога няма да изглеждат като Писториус и Юсеин Болт. В единия случай единия е известен с това, че е "жена" с брада, който/която се опитва да пее, а в другия имаме лекоатлет с ампутирани крайници, който откакто се помни се занимава с тичане и се е приспособил идеално към условията на нормалните, на здравите. Защо не оставите категориите "Най-добър изпълнител" за мъж и жена и не добавите нова категория за трансджендърите? Защо вместо да пускате мъже да се състезават с жени не им направите отделна категория и да се състезават заедно само трансджендъри там? 

Що го пиша това ли? Ами защото пак сме юни, пак ще има гей-паради и пак ще ни надуват главите за права и свободи, за равенство и дискриминация. А ето ви конкретни стъпки, които може да се предприемат към равенството на геювете и лесбийките по света, но никой не им обръща внимание. Специално у нас пак ще реват как не им разрешаваме да се женят и осиновяват деца, как не могат да се наследяват и да получават информация в болниците за партньорите си, пак ще разнасят случая с убития студент Михаил Стоянов като насрани гащи из медиите, но за нещо конкретно не ги търсете. Важното е едни пари да се вземат.

14-та икономика в света

Покрай книгите на Андрей Ланков (за тях ще имам отделен пост някой ден) научих доста неща за Корея и корейците - и за Севера, и за Юга. От всички далекоизточни народи корейците са най-вманиачените на тема образование - повече от китайците, повече от японците дори, а народите от Индокитай дори не ги слагам в списъка. Специално южнокорейската образователна система е много жестока към учениците, те почти нямат никакво свободно време, постоянно са заети в учене, проекти, упражнения, домашни. Колкото и странно да е, 5-те години университет след това са много по-свободни в сравнение с 12-те години средно образование. За сметка на това вече много по-често се наблюдават южнокорейски студенти, аспиранти и докторанти в сложни науки като молекулярна биология, физика, някои клонове на медицината в университетите в САЩ, Канада и Япония. 12-годишния терор на южнокорейското средно образование има една-единствена цел - да подготви бъдещия абитуриент за матурите, от чийто резултат зависи в какъв университет ще попадне той. От това зависи бъдещето на абитуриента - дали ще отиде да работи в Самсунг, Деу, Хюндай, LG или друг промишлен гигант зависи от това в кой университет ще бъде приет, а в кой университет ще бъде приет зависи от резултата от матурата му. Това се отнася не само до престижните частни фирми, същото важи и за администрацията. Ако трябва да пренеса примера в България, дипломата от юридическия факултет на СУ винаги ще бие дипломата на юридическия факултет на ВТУ, дипломата за юрист от НБУ или от ЮЗУ ще гледа нервно отстрани, а дипломата от НБУ дори няма да я има в списъка.

Да се върнем в Южна Корея обаче. Както казах, хората там гледат на средното образование много сериозно, изходът от него ти отваря или затваря вратите към бъдещето. До толкова сериозно гледат на матурите (като краен резултат от 12-те години средно образование), че в деня на зрелостните изпити всички фирми в Южна Корея, повтарям всички, без изключение започват работа с 2 часа по-късно. Това е, за да може всички зрелостници да отидат овреме на изпит и да няма някой закъснял, щот не могъл да се качи в метрото или щото имало задръстване някъде си. Всички отиват 2 часа по-късно на работа - това Макдоналдс, Самсунг, Деу, кина, театри, ресторанти, куриерски фирми, шивашки ателиета, пощенски офиси, общинска и държавна администрация, всичко отива с 2 часа по-късно на работа. 

И това е едно от нещата, които правят икономиката на Южна Корея 14-та в света.

А у нас в деня на матурите транспортните фирми, таксиметровите шофьори и автобусните шофьори в София решиха да протестират. Призивите да отложат протеста си за друг ден, да не съвпада с матурите и да не създава пречки пред зрелостниците не бяха чути. Може би затова не сме 14-та икономика в света. Дори и 114-та не сме. Може би затова у нас транспортните фирми наемат международни шофьори за 3500 евро заплата с уточнението, че това са пари когато е на път, иначе като си е в България заплатата му е 1200 лв и върху нея му вървят осигуровките (да им се чудиш на корейците как не са се сетили за тази гимнастика), а до 3500 евра му се водят командировъчни. Тези фирми си имат достатъчно проблеми с плана Макрон за европейска мобилност, насочен точно срещу такива гимнастики и подбиването на цените от страна на източноевропейските фирми, сега и правителството им налага да си плащат ТОЛ-таксите, само до зрелостниците и техните матури им е. А на тези фирми точно им трябват такива служители, с тройка на матурата. 

На непрочетената страница

Грузинско семейство решава да забогатее. Правят проучване, съставят няколко бизнес-плана и решават да се спрат на най-перспективния, отглеждане на гъски за фуа-гра. Проверили пазара и намерили в Холандия племенни породисти гъски на приемлива цена. Холандците не ги подвели, доставили птиците в указания срок с подробни (400 страници) указания - как да се хранят, с какво, на каква честото, с какво да ги поят, как да се грижат за тях.

На гъските в Грузия много им харесало. Натежавали бързо, по-бързо от графика. Семейството също било много доволно, поне на теория тяхното благосъстояние бързо се увеличавало. А в един момент една нощ гъските внезапно изчезнали. Все едно се изпарили. На 178-а страница, естествено непрочетена, имало указание за необходимостта да им се подрежат крилата с приближаването на есента.

Да се храниш от квотата

Я да видим ситуацията с квотите за българската музика. 

Едно на ръка, че казаното от Ицо Хазарта е точно в десетката - "Аз, като не ми стане песента не ходя по комисии да искам пари за моята тъпа песен". 

Второ - от другата страна са загрижените за българската култура естрадни динозаври от времето на соца. Наредили се едни до други Данчето Христова, Здравко от Ритон, Силвия Кацарова и оная биволица Милена. Все хора, които го карат на спомени за турнетата си в СССР, ГДР, ЧССР и други държави, които отдавна вече не съществуват като такива (без Милена, ама тя е друга категория). Тези хора периодично отбелязват 25-30-35-40 години на сцената с юбилейни концерти, но албум за последно за издавали в началото на 90-те, и то в най-добрия случай. После се оказа, че няма вече "Концертна дирекция" да им прави турнета в братските страни, няма го "Балкантон" с безплатните записи или по-точно него го има, но я няма държавата да плаща за наема на студиото, техниката, консумативите. 

Данчето Христова, честно казано, я знам като любовница на Фидел Кастро. Евалата на нея, евалата и на Фидел. Дует Ритон са ми известни повече заради циците на Катя отколкото с някакви забележителни певчески данни или пък стойностни песни, съжалявам. А Силвето Кацарова под път и над път обяснява как много хубаво пеела в ония години, големи хитове правела, ма я режели от националния ефир заради турския и произход.

И какво сега, квота за българска музика искате, така ли? Да има гарантирано звучене в ефира на националното радио на български изпълнители. Данчето Христова, като най-ходила по света се закле, че където и да иде - във Франция, в Гърция, в Германия в ефира се пее на техния си език. Ма Данчето един документ не показа как е уреден въпроса с квотите във въпросните Франция, Германия, Гърция, трябва да и повярваме на честна дума. Пък и не обясни тя на какъв език си е пяла песните по въпросните турнета. А в интерес на истината, в ония години имаше квоти в ефира на Българското радио - 33% българска, 33% съветска, останалата каквато имат. То затова им знаем песните и на Данчето Христова, и на Ритон, и на Силвия Кацарова щото само тях въртяха, а други радиостанции нямаше - Хоризонт и Христо Ботев, оправяй се. 

А цялата работа с квотите е че като има квоти - 10, 30, 50 или 100% тия юнаци имат по-голям шанс да им пуснат песните. А това са пари от авторски права, хлебец. Ква култура, кви 5 лв?

Арменското знаме

 Много вицове за грузинци съм пускал в блога си, сега един за арменци:

Какво е арменското знаме? Метър на метър плат, на него една уста два на два.

15 години

 

Не заслуга быть белым

 Едно стихотворение, което видях преди малко цитирано в туитър. Писано е през далечната 1949 година, а се отнася за днешна Русия като стой, та гледай, едно към едно. 

Не заслуга быть белым, 

не достоинство – русым. 

Очень трудно быть смелым. 

Очень просто быть трусом. 

Кто не продал Россию 

ради денег и славы, 

знает: трудно быть сильным, 

знает: просто быть слабым. 

Знает: трудно жить крупно, 

проще жить – осторожно: 

добрым – сложно и трудно, 

а недобрым – несложно. 

Люди смелого роста – 

улыбаемся грустно: 

нам, конечно, непросто, 

нелегко... 

Но не гнусно! 

Би било добре да го прочетат не само повечето руснаци, но и разните му там патриоти, родолюбци и други безалкохолни. 

Ръкостискането с невидимия приятел

 Голям смях пада в т.нар. ру-нет (руската част на интернет) с Джо Байдън, който след речта си вчера се обърна да се ръкува с невидим човек. Или поне така изглеждаше. Руснаците много се смеят, разнасят го напред-назад из туитър, вероятно и във фейса, и в техните социални мрежи. Голям смях, маразматик бил, било му време да се оттегли, да си гледа здравето, цитират разни коментатори отвъд океана, които са на същото мнение. 

Въобще, голям майтап пада при чебурашките. 

Че е смешно, може и да е смешно. Но, забележете, това е смешно на хора, които търпяха Брежнев, Андропов и Черненко, обединени под общото название за тримата "маразматици". На вицовете за тях няма какво да се спирам, Брежнев си остана в историята със "сиськи-масиски" и "сосиски срание", за Андропов и Черненко не че няма вицове, но просто време не стигна за тях. Казано на кратко, от средата на 70-те до средата на 80-те СССР е управляван от тия тримата на снимката - стари, болни, неадекватни. Историите как Брежнев е воден, за да не падне, как за Черненко правят бутафорна изборна секция в болницата и цялата страна вижда един немощен и умиращ човек да пуска бюлетина в урната и за повече да няма сили - това всичкото много хора го помнят. 

Каква е разликата със Съединените щати ли? Ами там е разликата, че американците първо не си крият президента и второ - не си заравят главата в пясъка. Ако е необходимо ще се оттегли и ще го смени Камала Харис - имали са вече такъв случай. Не се преструват, че гледат здрав човек и всичко му е наред. Докато смелостта на всичките тия, които днес се присмиват на Байдън навремето стигаше най-много да разкажат някой виц на четири очи, и то не на всеки.

Ще каже някой, ама това е било в съветско време, сега Русия е друга. Друга ли? Я си спомнете за Елцин и елате пак.

Инфарктът на министър Шойгу

 Руският министър на отбраната Сергей Шойгу не беше забелязван на публични места между 12 и 21 март. Веднага пълзнаха слухове, доста сериозна заявка за основна причина е, че е арестуван по заповед на Путин заради провала на "специалната операция". Сергей Кужугетович се появи по някое време, разсея слуховете, че е арестуван или низвергнат, още се ползва с доверието на Путин, но причината (макар никой да не я е обявил официално от Москва) за отсъствието му от публичното пространство се оказа прекаран инфаркт след среща с Путин. 

В тази връзка се сетих за един виц, за по-удобно го давам на руски:

Сталин звонит по телефону: 

- Барышня! А, барышня, дайтэ мнэ МХАТ! Ало! ... Это кто? Директор МХАТ? Слушайтэ, это Сталин говорит! ... Ало? ... Дураки сидят там в Наркоматэ связи, у них всегда телефон барахлит ... Ало, барышня ... Ало ...Барышня, дайтэ мнэ ещэ раз МХАТ! ...Ало, это МХАТ? Только трубку не бросайтэ, это Сталин говорит! Гдэ директор? ... Умер? ... Когда? ... Что значит "только что умер", я жэ минуту назад с ним говорил?!

Мисля си, ако следващия път инфарктът на Шойгу да е по-успешен да цитирам "Смъртта на чиновника" от Антон Чехов.

Не съм неутрален

Тук свърши всичко

 Малко снимки от снощното шествие в подкрепа на Украйна. 

Не съм неутрален. Да си неутрален, когато в XXI в. проблеми се решават с оръжие и с бомбардировки, когато убиват мирни жители в Европа като превантивна мярка е прекален лукс.

Пред Руския културен институт

Не съм платен. Не съм броил колко хора присъстваха вчера на шествието, но видимо бяха повече от платените копейки предния ден. Колкото и да му е неприятно на Копейкин, някои неща не се купуват. 

Замислих се върху знамената на двете страни - копейките развяват българското и руското
знаме в търсене на неутралитет. При тях украински знамена не се развяват, което е
странно, след като пледират за неутралност - значи не биха искали да вземаме ничия
страна. Тогава защо нямат украински знамена на техните прояви? Докато
поддържащите Украйна са ясни - те веят и българското, и украинското, и знамето на ЕС.

Нарочно снимах паркинга пред Мавзолея, да се види ясно - автобуси, превозващи платени
протестиращи от провинцията НЯМА!

In memoriam

Един идиот по-малко на Земята. 

Нищо от това, което каза за всичките тези години не се сбъдна. Дори не се приближи на косъм от истината. Едно радио, което постоянно грачеше "Русия е велика", "Нас трябва да ни уважават само защото сме руснаци" - нито Русия стана велика, нито ги уважават някъде. Напротив, покрай войната в Украйна не остана държава по света, където да ги обичат. 

Жириновски беше един политически Азис. Няма значение какво казваш или как се държиш, важното е да си в новините. Дали си призовал да се бомбардира Варшава, да се анексира отново Прибалтика или си залял Борис Немцов с вода - няма значение. Дали поведението ти е на политик или на кварталния хулиган, няма значение, то кога руснаците са имали нормални политици в последните 100 години, че да избират и да разбират кой става и кой - не? 

Долното видео-послание е едно от най-известните изпълнения на Жириновски. За изявен хомофоб компанията около него е силно съмнителна. Жалко, че Джордж Буш-младши не разбира руски, иначе можеше и нещо от казаното от Жириновски да се сбъдне.

   

Глупаче, глупаче ...

 Глупаче, глупаче, какво толкова любопитно видя, какво толкова трябваше да провериш?

Какво добро коте беше, колко радост ни донесе!