Пътуване: Теснолинейката

Локомотивът, правен в завода в Решица.

Нашите приятели ни бяха приготвили пътуване с влак, с нещо като теснолинейка. С парен локомотив, ретро вагони. Ние се уредихме в едно отделение в предната част на вагона, само за нас. Зад нас в салона беше голяма навалица, а както разбрахме от Отилия, имаше голяма част от Румънска Молдова, пък те там били по-прости от останалата част на Румъния. 

Самото пътуване не беше кой знае какво, освен че трая около 2 часа в едната посока. Успяхме да си поговорим, да подремнем, да разгледаме ландшафта, да почета. По линията имаше 4 спирки, на втората имаше fast food с местни специалитети - лангош, което както и да го въртим, си е мекица, унгарска мекица. С бира върви добре, пълнежът е от кашкавал и сирене. Това му е хубавото обаче, ядеш местна храна, не са хамбургери, пици или друг традиционен fast food. У нас навсякъде са кебапчетата и кюфтетата, друго няма. Или рядко има.

Накрая на пътуването, на последната гара Вишу де Сус вече си беше голямото ядене - мешана скара, 2 наденици, 2 кебапчета и пържола. С изключение на пържолата, другото не ставаше за ядене, лангоша на междинната спирка беше по-добро попадение.

Самият влак си е пуф-паф с помощта на дървени въглища. Ретро-вагоните яко друсаха, не им бяха много читави ресьорите. Поне се отваряха прозорците, имаше и открити вагони, но за тях не можахме да хванем ред. Отилия ни обясни, че от Моканица, първата гара, има 4 влака за деня, в интервала межде 8:30 и 10:00 сутринта, но записването ставало по интернет седмици предварително. Има и нещо като фолклорна програма на последната гара, но не е нещо особено. Нашите молдовски спътници се включиха много активно в танците, бяха една група от ОФ-баби, много активни и забележими. Имаше и много млади хора, една фотографка, която постоянно снимаше и постоянно ми влизаше в кадър, но това да ми е проблема. 

Спирка за зареждане на локомотива и за дегустация на лангош.

Абе готино беше, разнообразихме се.

Билети като едновремешните на БДЖ

Локомотив на гарата, направен за разглеждане

Време за раздяла

Това е моята първа кола.

Всъщност, беше.

Шкода Фелиция, от 1996 година. Бензин, 1,3, с газова уредба. Харчеше много малко, 5,7 на бензин, около 6-7 л на газ. Икономична, непретенциозна.

Купих я с парите, спестени от първия ми гурбет в Италия, 2 000 евра. Много път съм видял с нея - купих я на 82 000 през 2004, 2009 я дадох на тате да я продава когато беше на 170 0000. Ползвал съм я като служебна, после се научих да не го правя. За 5 години ми създаде проблем на пътя само веднъж, в Димитровград, но го оправих на място. С нея се ожених, с нея пътувахме с Малкото Кате напред-назад из България в началото, и Симеончо возехме. Ма няма климатик, ма няма ел. стъкла и ел.огледала, голяма работа - нали вози. Един минус имаше, ръждясваше яко.

И в Чехия като бях преди години, като се разговорих с колегите за коли и им споменах, че имам Фелиция и всички едно казваха: страхотен двигател, много икономичен, но много ръждясват.

После си купих Фабията, а сега карам Октавия. Фелицията я дадох на тате - първо да я продава, после да я кара до село и обратно. Ама започна да дава проблеми, едно се развали, таман го оправиш и друго се обади - то не бяха помпи, акумулатори, радиатори. На 25 години е все пак. Ръждяса съвсем, грохна, остаря.

Дойде време да се разделяме.

Интервютата, които ще ни липсват

Ще мине време, ще минат години и един ден ще си спомним за безкрайно тъпите монолози на Бойко Борисов. По всички въпроси и на всякакви теми.

Ще си спомним, защото по бай Тошово време нямаше интернет, нямаше live stream във фейсбук, нямаше Севда ТВ, но пък имаше цензури и редактори, които внимаваха Първия партиен и държавен ръководител да не се изложи. Излагациите на другаря Живков се брояха на пръстите на ръцете и се разнасяха апокрифно из държавата, от уста на уста.

Излагациите на Тъпанаря от Банкя чет нямат. То като се почне от о бозе почившия му дядо, та се мине през филията с мас и захар, гуменките и топката, та се свърши до монолозите от джипката и фейсбук пресконференциите от кухнята в Банкя, където цялото Политбюро на ГЕРБ, строено в две редици му слушаше глупостите. И аз доста съм го коментирал и в блога си, и на друго място, където съм автор. Коментирах, коментирах, па спрях - то може ли да обхванеш необятното, простотията Бойкова можеш ли да я обхванеш, да я обясниш, да му стане ясно на самия него какви глупости ръси и какъв простак е?

Телешките пържолки за кучето, намерило тялото на убитото момиче в Перник помните ли?

А ритането на топка в работно време?

За изтеклите записи за чуждите премиери, дето ги е е*ал с 200?

Но пък в началото всичко беше розово. Интервюта за мъжката библия "Плейбой". Гостувания на Кеворкян във "Всяка неделя" и псевдо-философстване. И при Слави, и то не веднъж. За Иван и Андрей да не споменавам, и там беше в началото.

Бойко.

Ще ни липсват тези интервюта един ден, тези монолози, ще ни липсват ...

Пътуване: Салина Турда

 Салина Турда е мина за каменна сол в Румъния, експлоатирана още от ранното Средновековие и особено активно във времената на Австро-унгарската империя, когато Трансилвания е била част от империята. Аз за пръв път влизам в такава мина, в мина въобще и трябва да си призная, бая са се постарали румънците. Паркингът пред мината е огромен, вътре работят климатици, има и асансьори за двете нива в галериите (за асансьорите яко се редиш на опашка, поне 20 мин чакане), има и осветление. На едно от нивата (галерия Франц-Йосиф) е направен и детски кът, на второто ниво (галерия Мария-Тереза) пък има подземно езеро, вкарали са малко лодки и може да си направиш водна разходка.

Стените са от сол, и заради изпаренията и влагата от човешкото присъствие климатиците работят на макс, за да намалят конденза. Иначе е впечатляващо да се видят слоевете каменна сол, натрупвани с векове и после изкопани, и съответно изядени през вековете. Освен асансьорите има и стълбища, от галерията Франц-Йосиф до повърхността са 13 етажа, изкачват се за около 5-6 минути без да си дава зор човек. На всеки етаж има и годината, когато съответния слой е бил достигнат или е бил започнат, не разбрах много добре, но се вижда как колкото по-надолу слизаш, толкова по-малка е разликата между слоевете в години.

Навсякъде е осветено, направо не можах да повярвам каква атракция са направили румънците от една проста мина за каменна сол. А солта, както всички добре знаем, в Средновековието е била една от най-търсените стоки, не случайно в английския език думата заплата (sallary) има корен от думата за сол. Нашите приятели Каюс и Отилия бяха много горди с наличието на тази мина на тяхна територия, един вид "Едно време ние сме снабдявали цяла Европа със сол". Не че имат някаква особена заслуга за географското положение на мината, нито за нейната експлоатация - в крайна сметка, едно време е била австро-унгарска мина, но работниците да били румънци, ако това е някаква заслуга.

Не съм геолог и не мога да тълкувам геоложките слоеве на солта, но е видно натрупването им през вековете и би било доста интересно, ако някой може да каже на какво се дължат различните дебелини, различните форми на слоевете, техните шарки. 

Ето това сме ние в мината

За България знам, че имахме мини за каменна сол в Родопите, поне така ме учиха в четвърти клас, но такова нещо като Салина Турда нямаме, определено румънците са ни изпреварили с нея.

Наред с геоложките слоеве е видно и подземното
езеро в галерията Мария-Тереза

Дървените рамки са пълни с графити. Основните гострумънцитеи, освен румънците, са
унгарци и сърби.

Докато чакате за асансьора нагоре може да се поразходите по стълбите. Катеренето
на стъпалата е доста полезно, като се има обилните количества храна, които поръчват Каюс
и Отилия.Снимката я направих от 10-11 етаж от общо 13. Катето и Отилия почти не
са мръднали от мястото, където ги оставих.

Естествено, има и музей на миньорския инвентар.

Язък за усилията

Това е Петър, Петър Москов. Доктор Петър Москов.
Известно време го раздаваше министър на здравеопазването, иначе го раздава политик, демократ, с десни убеждения и убеден антикомунист. Антикомунизмът му се състои да разправя как чичо му навремето е бил Георги Димитров на избори. Всъщност, това е и същността на политическата му дейност. Като министър не направи нищо особено и запомнящо се, всъщност не, направи нещо запомнящо се - първо, избра си циганите като социално слаба прослойка за да натрупа малко обществено доверие на техен гръб. Не че след Петърчо насилието над медиците от страна на циганите спадна, остана си същото - чат-пат се случва да набият някого. Обаче Петърчо, а ..?
Също така Петърчо остана в историята и с въвеждането на пръстови отпечатъци при постъпване в болница. Не че няма точене на Здравната каса с фиктивен болничен престой и лечение, има си. И наистина трябва да се пресече. Само че да въвеждаш пръстови отпечатъци в ХХI век в държава в Европа малко така издава ограничени умствени способности. Нещо, което може да се види само в Африка и онези страни, на които им викаме "развиващи се" за да не им кажем "недоразвити".Доктор Москов го раздава и партиен лидер, и партиен строител. В смисъл, отцепи се от ДСБ, направи си собствена партия, тръгна по избори, макар че подадените за него гласове са в рамките на статистическата грешка и едва ли се разширяват извън семейните връзки на ангажираните с партийното строителство негови съмишленици. Но както и да е, Петърчо участва на изборите, дори прави коалиции и с други десни файтон-партии, кроят планове как ще възстановят десницата, как ще развиват България по пътя на десния консерватизъм и т.н. абсолютни глупости. И аха да се осъществят, аха да поеме съдбините на България в мощната си консервативна десница, и да вземе да се появи един Жан Виденов, от нафталина, отпреди 25 години, от времената на дивия преход, хиперинфлацията и приватизацията; един Жан Виденов, който си кюташе кротко 25 години в Пловдив, преподаваше си тихо и мирно в някакъв колеж, стоеше настрана от политиката; един Жан Виденов, който изведнъж реши да се върне в политиката, събра отнемай-къде други такива динозаври като него, изтупани от нафталина политици от БСП от 90-те години, направи един Ляв съюз за свята и чиста република и взе, че спечели повече гласове от Петърчо и неговата партия. То се оказа, че това не е толкова трудно, в крайна сметка файтон-партиите във файтон-коалицията на Петърчо са събрали цифроми и словом къде седем хиляди глас. Един нафталинен Жан Виденов събра над 9000 гласа, без да се обяснява излишно какъв велик политик, демократ и стратег е.
Вероятно не е знаел, че Петърчовия чичо е бил Георги Димитров на изборите. Но то от Жан Виденов какво да очакваш, той официално много малко знае. Язък му на Петърчо за обединението и за усилията, толко пара и всичко в свирката!

Советское игристое

Хората в цял свят знаят, че "Шампанско" е вино, произведено в областта Шампания, Франция. Французите до такава степен са се погрижили за защита на виното, че: 1. Пенливи вина, произведени в други региони на Франция не могат да се наричат "шампанско"; 2.Пенливи вина, произведени в други части на света не могат да се наричат "шампанско"; 3. Шампанско се прави от определени сортове грозде; 4. Французите са запазили наименованието "шампанско" за виното си още през 1891 година - много преди съществуването на Европейски съюз, географски марки и названия.

Шампанското е вино за ежедневна консумация на богатите хора или за празнична консумация на по-бедните - рождени дни, Нова година, други специални поводи. 

В Съветския съюз обаче не е така. В страната на победилия социализъм изведнъж решават, че съветските работници имат право да пият шампанско когато си поискат, че не само буржоазията, но и пролетариатът има право да пие шампанско и след като френското шампанско е скъпо и не стига за всички ще си го произведем сами. Така в средата на 20-те години на ХХ век в Съветския съюз започват да се произвеждат първите бутилки "Советское шампанско". Разликите са в технологиите, отгоре на всичко руснаците първо не подбират от какво го правят, стига гроздето да е с необходимата захарност, и второ - разрешават транспортирането на гроздето от точка А до точка Б на необятната съветска страна с което пращат по дяволите всякакви изисквания за еднородност на винения материал, за географски произход, за качество. Отделно тапите вместо коркови вече са пластмасови, ама това да му е проблемът на съветското шампанско. Другарят Сталин е взел необходиите мерки да осигури шампанско на трудещите се, на стахановците и инженерите в необястната съветска страна, които искат да си позволят чаша шампанско след напрегнатия работен ден в мината (примерно). Тази грижа на другарят Сталин е дала резултат в две направления: всяка тъпа руска п**ка утолява жаждата си с шампанско, ако не с водка, и второ - в дебилния навик да се пие шампанско при посрещането на Нова година. 

Въпросът е защо германците не могат да произвеждат "шампанско" и наричат пенливото си вино sekt, а братушките продължават да си произвеждат "Советское игристое" или както там му казват пачемутките? И не само - що за идиотизъм е да приемеш закон, с който да забраниш шампанското, произведено в Шампания и което по цял свят го знаят като "шампанско" да се нарича "игристое вино", а производството на Воронежкия ликьоро-водочен завод да се кичи с гордото название "шампанско". Дори само за територията на Русия да говорим. В тази връзка не разбирам как Моет си спря производството само и само да угоди на Джуджето от Кремъл и да смени етикетите на вече подготвени за износ в Русия партиди. Чак пък толкова ли зависят от това какво ще продадат на мужиците? 

Впрочем, като толкова ви е добро шампанското, къде го изнасяте бе, братушки?

Любопитната Ива

Едно е да си завършил Харвард, друго е да си изкарал двуседмичен курс в Harvard Business School.

Едно е да си неква тъпа путка, да завежда на шефа кефа и за 1 година да имаш 0 привлечени чужди инвестиции, друго е да събереш 620 кандидати за инвеститори за няма и два месеца. От тези 620 10% да останат са 62 чужди инвеститора, от тях всеки да инвестира по 500 000 евра са 30 милиона.
Едно е да си Ива Николова и да правиш свирки на бат Бойко, друго е да си Ива Николова от ПИК и да трябва да зададеш смислен въпрос на министър Петков.

А интересно, като толкова се интересува от дипломи Ива Николова, защо не си поговори за дипломи с:

• Цветан Цветанов - "юрист" с диплома за учител по физическо и следдипломна квалификация по право от УНСС, националната юридическа ковачница;

• Калина Илиева - родоначалник на термина "калинки" в управлението на ГЕРБ;

• Георги Харизанов - специалистът по напоителни системи, управление на фирми и дясна политика, който до ден-днешен не знае какво точно учи и как точно се казва учебното му заведение;

• Тетка Цецка - с диплома от рабфак, с неясно защо ръчно написан номер.

И това само на пръв прочит, на прима виста. 

Ма не беше толкова любопитна Ива Николова навремето.

Всъщност, не бива да се учудвам.

Ако изглеждаш като пенсионирана проститутка и работиш като "журналист", защото вече не се котираш за проститутка, но в крайна сметка трябва да си заслужиш хляба, най-вероятно ще ти се наложи да правиш нещо, което правят проститутките. Странно е, като гледаш цялото това правителство с техните дипломи и го сравниш с трите кабинета на Тъпанаря от Банкя, които сумарно не могат да стъпят на малкия пръст на Кирил Петков, странно е как въобще имаш сурат да се правиш на толкова любопитен.

Букетът

 Приятелката на булката хвана такъв букет на сватбата, че кожно-венерическия диспансер направо ахнаха!

Празникът на книгите

 Тия дни се разрових из книгите и четеца си и попаднах на Петър Бобев. От Петър Бобев съм чел една единствена книга навремето през 80-те - "Гладиаторът", разказва се за Спартак. Доста неща научих от нея, основно за йерархията на римските легиони - какво е манипула, центурия, легион и какъв е численият им състав, какво е децимация, какво е резос (вожд на тракийско племе), но това беше еднократно, през 80-те. А книгата ми е награда от някакво участие в ТНТМ, едно време раздаваха книги в училище за щяло и нещяло, и ако имаш късмет, можеше и нещо читаво да ти се падне. Е, никога не ми се падна "20 години по-късно" (за нея и останалите книги от "Тримата мускетари" може би трябва да разкажа в отделен пост), но от тогавашната детско-юношеска литература имам доста добри попадения, които с години четях. Четях, щото нямаше какво друго да правя - първо, телевизионните канали бяха само 3, нито един не беше целодневен, а лятно време, като ме пращаха при бабите и дядовците тям нямаше особено с кого да си играя и по цял ден четене и четене.

Та за Петър Бобев ми беше думата -

Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието.

първо го публикуват в разни детски списания. И си спомних през 80-те как се абонирахме за разни детски вестници и списания: като се почне от вестниците "Другарче" и "Септемврийче" та се свърши до списанията "Пламъче", "Дружинка", "Славейче" и съветското "Мурзилка". Без значение вестник или списание, винаги имаше отпечатан вътре някакъв разказ или част от произведение, така че ако ти е интересно или да потърсиш и други произведения от автора, или да потърсиш въпросното произведение, от което е отпечатаната част. Да, вярно, че по-голямата част от произведенията бяха комунистическа пропаганда и идеологически правилни, но основното ми идея е, че децата се насърчаваха да четат по този начин. Не всички, разбира се, познавам хора, които за футбола казват "И в хола да ми играят няма да ги гледам" и с четенето са така, но то насила хубост никога няма да стане. Но все пак навремето нямаше интернет, нямаше компютърни игри, нямаше и смартфони и Тик-Ток, та малко или много четяха децата и мислеха, не бяха толкова безмозъчни. Нямаше и разни други тъпизми да търсят талант или да си развиват гласа, напротив, имаше цяло телевизонно предаване за деца, посветено на книгите, което и така и се казваше: "В света на книгите", водеха го Ибиш Орханов и след него Игор Марковски. Представяха драматизирани епизоди от различни детско-юношески произведия и то, щеш-не щеш рано или късно ти става интересно, казваш си "Дай да го намеря това, това е интересно" и честно казано, не помня нито една драматизация да е била посветена на тежката борба на Партията против монархо-фашизма и героичите усилия на българския народ за установяване на народна власт. 

Та така - четях едно време, чета и днес. За мен 24 май наистина е повод за празнуване. 

По адвокатите ще ги познаете

Невинните в България се познават още преди да започне делото. 

По адвоката им ще ги познаете.

Ето, например, Менко Менков - защищаваше навремето Цветан Цветан по делата за "6-те НЕ", по делото за незаконното подслушване и Цецоу беше оправдан. Преди това беше адвокат на братя Галеви, които не бяха оправдани, но братя Галеви в затвора ли са? И Цветан Цветан не е.

Сега Менко е адвокат на Иван Пилето. На Пилето, като се има предвид какви щети нанесе с явяването си пред комисията "Манолова" май и денонощна охрана ще му трябва скоро, не само адвокат, и регулярно медицинско наблюдение, да не го сполети някой неочакван инфаркт като Мишо Бирата или Ваньо Танов, но засега се е ограничил с избор на адвокат. И не кой да е, а Менко. 

То вярно, че според принципите на правото всеки има право на защита, но като видя, че някой е представляван от Менко ми е ясно колко е невинен. Като им видиш само невинните муцини на Цветанчо, на оная шушумига Аврамов, на Иван Пилето, на разните други невинни и набедени, потърсили закрилата на правосъдието или пък привлечени от него, та само като им видиш суратя и кой им е адвокат и ти е ясно, че правосъдие може да чакаш не от Темида, а от Калашников.

Генералът

Но това не приключи, приятелю. Не можах да му покажа как изглежда Стара планина, защото се качи генерал Румен Радев с още два изтребителя и направихме въздушен бой, горе във въздуха, което беше изумително. Фактът, че присъствам на такова нещо, че участвам в такова нещо, че съм част от това и го виждам реално, а не го гледам на филм. Това беше  изключително, невероятно преживяване. Едно от най-изумителните неща, които съм преживявал през живота си. Те разиграха въздушен бой, в който аз съм в единия самолет.

Аз попитах Хоузър: „Какъв е генерал Радев?“. Той се изказа с огромно уважение за генерал Радев. Каза, че е изключителен пилот, с изключителни качества. Това го каза американецът, с който летях. И не го каза от куртоазия. Той се отнасяше с изключително уважение към генерал Радев, което ме накара да се почувствам горд, че има такъв достоен българин с огромен авторитет пред пилотите на HATO.

Слави Трифонов, "За мен е чест"

Храброст

Гергьовден. Денят на армията, на храбростта.

По телевизиите обясняват наред как се готви агне, разни военни обясняват за армията днес, разни интелектуалци разсъждават за храбростта и смелостта, за това къде днес да търсим змея. Абе ден на храбростта е, трябва някой да обяснява какви и къде са ни днешните змейове, които да бъдат убити от Свети Георги. Цяла сутрин следват включвания и от жълтите павета, от трескавата подготовка за военния парад, пак с интервюта с военни, най-вече пилоти, да разясняват каква е разликата между миналогодишия парад, когато знамето се е носело от изтребител и тазгодишния, когато знамето ще го носи боен хеликоптер. 

А вчера един човечец, на който му е писнало да го правят на маймуна взе, че си отвори устата в Народното събрание, пред парламентарна комисия относно корупционните практики на управлението на Бойко Борисов. За изнудвания, за врътки, за кюлчета, за натиск от страна на министри, за заплахи, за поръчкови прокурорски обвинения, за елитна проституция, за снимки. Разказа си го човекът едно към едно както си е. И никаква реакция от елитните телевизии тази сутрин. Те бяха заети да разказват за Свети Георги и змея и за храбростта.  

В белите държави днес сутринта репортери от всички телевизии щяха да са обградили главният прокурор с въпроси дали е образувана прокурорска проверка по изнесената информация, защо споменатите политици не са подследствени и т.н. Телевизиите вместо рецепти за агнешко щяха да предават пряко от прокуратурата, от къщата на споменатия премиер, щяха да искат среща с него да го питат вярно ли е изнесеното, срещал ли се е с въпросния бизнесмен, не се ли притеснява, че го замесват в такива схеми, защо все на него се случва това и още много неща, за които се изисква съвсем малко храброст. Съвсем малко ...

Техният 10-ти ноември

Котката на своя пост

 Когато се роди синът ми, като ходехме при моите родители Парашкева беше още жива, ама момченцето новородено, бебе още, тя животно, колкото и да е чисто, пак разни паразити може да му лепне, та ги криехме взаимно един от друг. Криенете обикновено се изразяваше в това тате да гушне животинката и да я занесе в една от стаите, където да я затвори с думите “Дойде и за тебе 10-ти ноември". Да кажа, че Парашкева гледаше като Тодор Живков на 10-ти ноември ще е пресилено, животинката си беше прирордно интелигентна (все пак аз съм я възпитавал), та се отнасяше към ареста си с разбиране. 

Не мога да кажа същото обаче за парламентарната група на ГЕРБ и Тъпанаря от Банкя в частност. Едните са като изгубено стадо овце, не знаят ни къде да идат, ни какво да ядат, ни що да правят, няма и кой да ги издои, да ги почисти. Попадането им в ситуация „Сами срещу всички“ само лъсва липсата на парламентарен опит - и това хора като Лъчо Мозъка, младата надежда на парламентаризма ни Александър Ненков (на 37 години има 12 години трудов стаж като депутат), които от 2009-та не излизат от Народното събрание. Тези хора изведнъж се събудиха от летаргията, в която се намираха, няма го вече Бащицата да им казва какво да правят, та трябваше сами да се справят със задачата. Не им се получи особено, но все пак говорим за Конституцията на страната и тия юнаци така и не научиха, че има един чл.83, в който се казва: 

Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси

Пък после се сърдят, че на единия му викат „Мозъка“, па на Цветето му затвърдиха прякора ПКП. 

Също така има и един чл.111, който урежда оставката на Министерския съвет пред новоизбраното Народно събрание. Дали да е лично в Парламента или дистанционно, по пощата с някое мюре не е казано, но пък е казано следното:

 В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет

Днешната пресконференция на Бойко просто за пореден път показа какъв прост човек имахме 12 години начело на държавата - прост, необразован, глупав, тъп и неграмотен. То не беше раздаване на депутати под наем (не е само този път, то не бяха „моите“ депутати, то не беше „те да предложат, ние ще го гласуваме“), то не беше неглижиране на парламентарния контрол, то не беше кафе с оставка с председателя на Народното събрание.

Просто за тия неграмотници дойде техният 10-ти ноември. Ако не са го разбрали досега, ще го разберат на следващите избори.

Интериорни идеи

Имаме една къщичка в провинцията.

То къщичка е пресилено да се каже, бая имот си е, наследствен. Там се е родил тате, там е расъл, там е живял до 13-14 годишната си възраст, когато е дошъл в София. Сега имотът е наполовина негов, наполовина на сестра му (леля ми). 

Имам доста сериозни планове за този имот, той първо трябва да стане на 100% мой, това един ден да ми дойде до главата, ще трябва да се оправям с роднините си финансово. Ако ми издържи джоба, ще го стегна и ще си го направя по мой вкус. Прадядо ми навремето го е строил този имот за да има къде да живеят. Аз, като му гледам мерките, направо се чудя как селската община им го е дала този парцел преди 100 години - то верно, накрай село е, ама е къде 2,5 дка по сметки от Гугъл Мапс.

Та както и да е.

Снимката е илюстрация на това какво смятам да направя там.

Поживём - увидим.

Четата на спасителите

Първо беше Жоржи. Ако не си спомняте, той взе 17% на президентските избори през 92-ра. 17% на избори с над 5 млн гласували, това са около 800 000 гласа! И това само с две реплики: "Не ме гледай умно, българино!" и "Кажи си приказката, Бероне!". Не, не ми обяснявайте, че 800 000 души са ходили да му четат обещанията и програмата, няма такъв филм. Жоржи си беше и си остана най-обикновен палячо и шут, но се пишеше политик. То не беше баща-основател на СДС, то не беше супер-успешен сценарист в Холивуд, то не беше треньор на олимпийския отбор на Великобритания по фехтовка и лично на Негово Височество принцът на Уелс и това всичко заебано нейде на майната си и си дошъл у нас да работи на полу роду за едната гола заплата.

Да бе!

После, в началото на века се появи Царят. Негово величество беше още по-кратък и лаконичен, каза "Вярвайте ми!" и хората така масово му повярваха, че за разлика от Жоржи, който вкарваше по 10-12 човека в Народното събрание, Царят вкара 120 депутата наведнъж, отделно една специално създадена партия-фантом му открадна 3,5% от гласовете. Там циркът беше голям, то половината депутати дори не бяха и сънували някога Народното събрание, в следващия момент се оказаха вътре за 4 години! И както споменах, Царят каза "Вервайте ми!" и народът му поверва. Е, тая с 800-те дни не стана, хората пак си останаха бедни, но по негово време влязохме в НАТО, а в лично качество човекът си върна имотите, малко ли е? Е, и некои курви направиха много пари, както пее Ицо Хазарта, бая позахлебиха покрай Величеството, но това е тема на друг разговор.

След Царя се пръкна Бойко. За Бойко доста съм писал в блога си, единственото, което мога да добавя е че това е съвършенният популист. Прост, необразован, алчен, арогантен и нагъл, и тази карикатура е начело на държавата от 12 години. Преди това си игра на кмет на София, само си спомнете колко пъти пуска водата в езерото "Ариана". Отделно ходеше като изоглавен да асфалтира наляво и дясно, отделно по негово време се оказа, че са му фалшифицирали подписа под една далавера с едни имоти за сина на Иван Драшков - бе как от толкова кметове след 1989 година само на тоя му фалшифицираха подписа? Да не отварям уста за излагациите след 2009 година, като министър-председател вече. Само да спомена, че още я измазваме оная стая на КПП Малко Търново, дето като я измажем, и ще ни приемат в Шенген. Но пък народът си гласува за него като за спасител. То вече и не гласува де, Бойко отдавна е усвоил сталиновият принцип, че е важно кой брои гласовете и се подсигурява там да не стане издънката. 

Бареков ще го пропусна, там беше ясно, че тоя Спасител няма да става и че той ще е активен докато съществуват парите на КТБ. Благодарение на тези пари стана и депутат, и евродепутат, стига му толкова - 4 години по 5000 евро на месец не са малко пари, няма какво да го мисля. 

Сега обаче идва Слави. Слави, който не участва в нито един предизборен дебат, който си избра никому неизвестни хора за депутати (подобно на Царя), който има дебилни искания за промени в изборните правила, който без дума да каже излезе втори на изборите онзи ден. С една телевизия само. Нищо няма да направи, нищо няма да се получи - единственото, на което се надявам е наистина да си удържи на думата и да не влиза в коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС. За широка част от хората Слави е собственик на корпорация, която си направи телевизия, а след това и партия. Но за около 17% от населението Слави е спасител. На инат ли гласуваха за него, много ли са дебилчетата, които израстнаха с "Шоуто на Слави" по телевизията, не знам, но Иво Христов има много сериозни основания да каже "80% от българския народ са дебили".

Скъпото удоволствие

Това какаду много загрижено за демокрацията стана изведнъж.

Много се е загрижил Любен Дилов-син за цената на едни (евентуални) нови избори. Ма щяло много да струва, щото тези били скъпи, пък то едни следващи не може да не са скъпи. 45 милиона стрували машините за гласуване (бързо, лесно и удобно) само.

Е да де, ама те тия машини на следващите избори няма да ги купуваш, нали вече веднъж си ги платил? Или всяко едно пътуване на Любен Дилов му е много скъпо, щото освен бензина и хотела той си смята и цената на колата? 

Евтино, скъпо, няма значение - изборите са инструмент на демокрацията, основният инструмент. Ако трябва, 5 пъти ще правим избори, това е за предпочитане, отколкото да гледам дебилни коалиции, крепящи едно крадливо и некадърно мнозинство, чиято единствена работа е да убеждават обществото, че ако не са те, Джоунс ще се върне. 

Всъщност, много мразя разни политически пеперудки - като Яне, като Томичката, като Гошо Дантелата, сега и този; беше в Гергьовден, коалира се със СДС навремето (беше и депутат май в едно Народно събрание в началото на века), в по-близко време беше в коалиция с Бареков - въобще, здраво се интересува от политика човекът, келепир има в тая работа. Не се е оставил едното писателствуване да го храни само, то първо не са ония години, когато баща му се е хранил само от писателската си работа, второ - я го виж Сашо Йорданов до къде я докара, ако не беше Бойко да му метне едно кокалче с евродепутатството, съвсем я беше закъсал. Та Любо няма да се остави така по течението, ей го, няма и 10 мин откак го избраха за депутат и гледа да си остане такъв, че на едни нови избори знае ли се? И като един Мишо Тройката същи тръгва да плаши гаргите: ма изборите щели пари да струват, дайте сега да видим, да се договорим, да не плащаме.

Така е, изборите са скъпо удоволствие, но удоволствие, което си струва.